ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО.

3/ ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО.
Третият стадий на съдебното производство е въззивното /второинстанционно/ производство. То представлява редовен съдебен контрол, осъществяван върху невлезли в сила присъди. При него се проверява правилността им.
Съдът контролира изцяло правилността на атакувания съдебен акт, независимо от това кой и в коя част го атакува. По този начин той осъществява цялостна служебна проверка. В посочената връзка се съобразява само необходимостта от
невлошаване положението на подсъдимия /забрана за reformatio in peius/, когато няма съответен протест на прокурора или жалба на частния тъжител, частния обвинител или граждански ищец /само за гражданската част/ точно за това.
Въззивната инстанция е втора първа инстанция, пред която могат да се допускат всякакви доказателства в пълен обем и могат да се установяват нови фактически положения. Това е възможно да стане както при насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание от въззивния съд, така и в хода на самото съдебно заседание. Доколкото няма особени правила, се прилагат тези за първоинстанционното производство.
Въззивното производство се образува с депозиране на валидна жалба или протест. Те могат да бъдат подадени само, ако страната има интерес. Прокурорът и подсъдимият могат да обжалват всякога, когато счетат, че присъдата е неправилна. И никой подсъдим не може да бъде упрекван /било то от страна, било то по медиен път/, че атакува присъдата и по този начин тя не може да влезе в сила, за да бъде приведена в изпълнение. Това е законното му право и е възможно той да се възползва от него. В своите ал.2 и 4 на чл.318 новият НПК предвижда правило, което изглежда абсурдно, но се явява обяснимо за автора, тъй като е породено от злоупотреби, съзрени в практиката. Решено е, че прокурорът, частният тъжител и частният обвинител не могат да протестират и обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания. Категорично може да се заяви, че в последните години, особено що се отнася до Софийска градска прокуратура, се наблюдаваше депозиране на протести при пълно уважаване на исканията на представителя на прокуратурата от съда. Например - държавният обвинител претендира подсъдимия да бъде осъден, като му са наложи наказание 6 месеца лишаване от свобода условно и точно това прави съдът. След което обикновено същият прокурор /според него по разпореждане, което по правило не се прилага по делото/ атакува постановената присъда с оплакване за явна несправедливост на определеното наказание и с искане за увеличаване и/или отмяна на условното осъждане и т.н. Ето защо се е наложило законодателят да вземе гореизложеното решение.
Чрез обжалване и/или протестиране съдът се сезира, а се десезира с оттегляне на жалбата и/или протеста. Протестът може да бъде оттеглен и от подалия го прокурор до образуване на производство пред въззивната инстанця. След образуване това е възможно да стане от прокурор от горестоящата прокуратура до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Последното казано важи и за оттегляне на жалбите, за което защитниците и поверениците трябва да са упълномощени от страните, които представляват. Със сезирането на въззивния съд жалбата и протестът проявяват:
- суспензивно действие - присъдата не се изпълнява, защото не влиза в сила;

- деволутивно действие - пренася се делото пред горния съд.

Жалбата и протестът се подават в 15 дневен срок от обявяване на присъдата /независимо дали само диспозитив или диспозитив и мотиви/. Те се подават чрез съда, постановил присъдата и се отправят до съответния компетентен второстепенен съд. Трябва да отговарят на определени условия - да са депозирани в срок и от лице, което може да атакува, да са писмени и т.н. При неотговаряне на тях, е предвидена процедура за връщане на жалбата и протеста, което връщане също подлежи на атакуване пред горен съд.
В жалбата и протеста се излагат доводи и възражения за неправилността на атакуваната присъда и могат да се правят искания за събиране на нови доказателства. Ако по присъда са осъдени няколко лица като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към подадената от друг жалба до даване ход на делото пред въззивния съд.
Страните пред въззивния съд са същите като пред първата инстанция и всяка участва в своето си процесуално качество. Недопустимо е тепърва да встъпват нови страни. Това означава, че ако пострадалият от едно престъпление не е пожелал да бъде конституиран като частен обвинител и/или граждански ищец, той не само не може да обжалва присъдата, но и не може пред въззивния съд да отправя искане за установяване като страна.
Явяването на страните в съдебно заседание не е задължително, освен на прокурора. Поначало неявяването им, без да се посочват уважителни причини, не е пречка за разглеждането на производство. Законът предвижда строго определени правомощия на въззивния съд, при упражняването на които той постановява присъда или решение - кога може:
- да отмени присъдата и да върне делото на прокурора или на първоинстанционния съд;
- да отмени присъдата и да постанови нова;
- да измени присъдата;
- да потвърди присъдата;
- да я отмени и да прекрати наказателното производство;
- да спре наказателното производство.
И съдебният акт на втората инстанция трябва да бъде мотивиран, като освен че се отговаря на всички отправени възражения и доводи, се прави цялостен преглед на атакувания съдебен акт. Когато е постановена присъда, за изготвянето на мотивите важат правилата на първата инстанция. Когато се постановява решение, се изготвя в 30 дневен срок от обявяване на делото за решаване. То или се съобщава на страните чрез призоваването им в съдебно заседание, или им се съобщава писмено, че е изготвено.