СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ

2/ СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ
Това е вторият стадий от съдебната фаза. Поначало законът е структуриран по начин, че когато се даде ход на делото, то да приключи с присъда. Но практиката е доказала, че това е по-скоро изключение, отколкото правило и затова делото може да се отлага, за да се стигне до възможно най-пълно разкриване на обективната истина. Когато започне отново неговото разглеждане, неправилно в медийното пространство се разпространява информация за ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО му. И това е така, защото институтът на възобновяване е специален за наказателния процес /възобновяване на спряно наказателно производство; възобновяване от ВКС на наказателно производство; възобновяване на съдебно следствие по определен ред/.
Предвид отлаганията на съдебните производства по най-различни причини след даване ход на делото и съдебното следствие /неявяване на свидетели, събиране на нови доказателства пред съда/ се наложи изменение на стария НПК /влязло в сила от 2000 г./ заради заложеното в него изискване за непрекъснатост на съдебното заседание. С новия НПК тази норма е възпроизведена в чл.259 НПК. Затова вместо забраната след като е започнал да разглежда едно дело, съставът на съда да не може преди довършването му да гледа друго дело /при тази редакция се правеха всякакви опити теоретично да се оправдае отлагането при даден ход на съдебно следствие/, понастоящем законът предвижда това да не може да става след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, за които етапи от съдебното заседание пред първа инстанция ще се говори по-надолу.
Съдебните заседания се провеждат в съдебни зали, но няма пречка те или отделни съдебни действия да се извършват и извън помещенията на съда. Стъпвайки на тази плоскост, се практикува разглеждане на дела в затворите, следствените служби или в полицията например /в миналото-показни процеси по читалищата в малките градове/. Смисълът е в това, че сградите на тези институции са по-охраняеми от един съд и с оглед определени лица – обвиняеми или поискани за екстрадиране - е по-целесъобразно именно там да се проведат съдебните заседания.
Председателят на съдебния състав /съдия, когато е със съдебни заседатели и по-старшият по смисъла на ЗСВ съдия, когато съставът на съда е разширен/ ръководи съдебното заседание така, че да осигури всестранно, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и точно спазване на закона - чл.266 НПК. Той поддържа реда в съдебната зала и неговите разпореждания са задължителни за всички, намиращи се в нея. Затова, когато председателят на съда заяви, че не разрешава съдебния състав да бъде сниман от присъствуващи в залата журналисти /поначало следва предварително да се иска разрешение за снимане/, това разпореждане е задължително. За груби нарушения на реда в залата той може да налага на всеки присъствуващ глоба до петстотин лева. Няма пречка разпорежданията на председателя на състава, без значение в каква насока са те, да бъдат отменени от състава на съда /естествено, когато той не е едноличен/.
И с последните изменения на стария НПК /чл.268 А/, и в новия НПК /чл.270/ се въведе разглеждане на искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия само в открито съдебно заседание. Това може да стане по всяко време на съдебното производство, когато делото се гледа от съответен съдебен състав. По този ред понастоящем следва да се разглеждат и исканията по други мерки за процесуална принуда - за забрана за напускане пределите на страната и отстраняване от длъжност. Иначе казано, законодателят е преценил, че тези посягания върху личната сфера на обвиняемите лица в хода на съдебното производство е нужно да бъдат разглеждани в открито съдебно заседание пред първостепенен съд, за да бъдат в най-голяма степен гарантирани правата на изслушване на аргументите непосредствено от съдебния състав. А и в присъствие на държавния обвинител, който може да отстоява различна правно защитима теза.
Страните в съдебното производство трябва да спазват реда в залата /в случая се нямат предвид защитникът, повереникът и прокурорът/ и ако някой не стори това след предупреждение, бива отстраняван за известно време. След връщането на отстранения в залата, председателят го запознава със станалото в негово отсъствие чрез прочитане на съдебния протокол. Ако прокурорът, защитникът или повереникът не спазват реда, и продължават след предупреждение, делото се отлага, щом не може да се осигури друг без вреда за производството. За нарушението се сигнализира на съответен орган /например адвокатската колегия, ако става дума за адвокат-защитник или повереник/. За всички останали присъстващи в залата /свидетели, публика/ може да се предприеме отстраняване от нея.
Присъствието на подсъдимия по дело с обвинение за тежко престъпление, е задължително. Когато не е задължително, съдът може да разпореди довеждането му /ако той сам не се е явил/. Законът предвижда и възможност делото да се разглежда в отсъствие на подсъдимия, ако няма да се попречи за разкриване на обективната истина, като правилата важат и за досъдебното производство. Това е възможно, ако подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган. Местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване /основно по полицейска линия/ не е установено. Когато подсъдимият се намира извън пределите на РБ и местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини /т.е.,известно е/. Последното казано означава обективна невъзможност да бъде призован, а не нежелание от страна на съответния орган да го стори. Например, органът да знае адреса на намиращо се в чужбина лице и да го призовава от него в качеството му на свидетел, но да не го призовава в качеството му на обвиняем или подсъдим с уверение, че адресът е неизвестен. Делото може да се разглежда задочно и когато намиращият се в чужбина подсъдим е редовно призован, но не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Председателят на състава открива съдебното заседание и проверява присъстващите лица. Точно тук се прави проверката за редовно и нередовно призовани лица, като се взимат специални мерки за нередовно призованите, ако тяхното участие в съдебно заседание е задължително или наложително. Съдебното заседание винаги се отлага, ако не се яви прокурорът; подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите на задочно разглеждане на делото за него; защитникът, ако не е възможно да бъде заменен с друг, без да се накърни правото на защита на подсъдимия. Ако защитниците са повече от един, неявяването на някой от тях не е причина за отлагане на делото. Ако не се яви частният тъжител, редовно призован или ненамерен на посочения от него адрес, производството от частен характер се прекратява. В съответствие с нормата на чл.271, ал.5 НПК производството не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници не са намерени на посочения от тях адрес в страната. Ако не се явят останалите страни /частен обвинител, граждански ищец и т.н./ в съдебното производство по неуважителни причини, делото се разглежда без тях. А ако не са в залата по уважителни причини, делото се отлага, освен ако изрично е поискано продължаването му. Неявяването на свидетели и експерти поначало не е повод за отлагане. В НПК е въведена възможност, когато делото се отлага поради неявяване без уважителни причини на страна, свидетел или експерт, съдът да наложи глоба до 500 лв. Той винаги следва да изслуша страните по хода на делото и при отлагане, да го отложи в разумен срок, но не по-дълъг от три месеца - чл.271, ал.10 НПК.
Без значение дали ще се разглежда делото по същество или не, съдът трябва да вземе отношение по направените искания за конституиране на нови страни в производството - частен обвинител, граждански ищец и т.н. В случай на отказ да се конституира частен обвинител, съдебният акт - определение, с който това е сторено, подлежи на въззивно обжалване. Тук е мястото да се каже, че с оглед това е безпредметно в случаи като посочения да се дава ход на съдебно следствие, което трябва да бъде подновявано при преценка от втората инстанция за необходимост от установяване на нова страна - частен обвинител.
След като се даде ход на делото /след питане на страните/, председателят проверява самоличността на подсъдимия, отбелязвайки в протокола изрично предвидени обстоятелства /гражданство, местожителство, ЕГН и т.н./. Ако има съмнения за самоличността на подсъдимия, няма пречка идентификацията му да бъде установявана чрез фотоснимки или със сведения на граждани с установена самоличност /очевидно последното съдът трябва да направи преди да е успял категорично да разбере самоличността на дееца/, които познават лицето. Проверява се самоличността и на другите явили се лица - свидетели, експерти, като само по отношение на свидетелите под защита се взимат мерки за недопускане разкриване на самоличността им. Председателят запитва подсъдимия получил ли е препис от обвинителния акт. Ако не е, той му се връчва и делото се отлага. Питат се и пострадалите дали са наясно с възможността да пожелаят да бъдат конституирани като страни, ако те сами не са направили такова искане до този момент.
След като се снеме самоличността на свидетелите, същите биват отстранявани от съдебната зала, с изключение на конституираните като частни обвинители и граждански ищци и ответници. Свидетелите със закрила не присъстват в съдебната зала и се разпитват по начин, че да не бъдат разкрити. По-нататък председателят запознава страните с правото им на отводи, с правото им да възразяват срещу разпита на някои свидетели /например защото е недопустимо да бъдат такива/, запознава ги накратко и с правата им, предвидени в НПК. Също така ги пита имат ли искания за нови доказателства и по реда на провеждане на съдебното следствие. Редът на последното може да бъде променян както при искане на страните, така и служебно от съда /например вещите лица да бъдат разпитани преди свидетелите/.
След изслушване становището на страните, съдът дава ход на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. Това е етапът, в който започва събирането на доказателства или така нареченото съдебно дирене. Това е и последният момент, до който може да се иска включване на нови незадъжителни страни в процеса /частен обвинител, граждански ищец/. Съдебното следствие започва с прочитане на обвинителния акт от прокурора по дела от общ характер и с прочитане на гражданския иск от гражданския ищец, ако той е писмено предявен. По дела от частен характер тъжбата се чете от частния тъжител. Председателят на съдебния състав запитва подсъдимия разбира ли в какво е обвинен и желае ли да дава обяснения. Поначало, както вече бе казано, подсъдимият може да дава обяснения във всеки момент, когато пожелае. Затова след прочитане на обвинителния акт съдебното следствие продължава с даване на обяснения от негова страна, но само ако желае. Няма пречка до приключване на съдебното следствие, той да говори винаги, когато и ако иска.
Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите се дават под формата на свободен разказ. Понеже хората не могат да преценят какви са нужните факти, които следва да съобщят и които оформят обстоятелствата от предмета на доказване, председателят на състава регулира насоката, в която следва да тече разказът. Той диктува за протокол казаното и следва да предаде изцяло духа му. Това означава, че протоколът трябва да бъде изготвен под диктовка на език, достъпен за разбиране от всеки, който се запознава с него. Страните могат да задават въпроси за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия, в следния ред: страни, осъществяващи обвинителната функция към осъществяващи защитната.
След изчерпване на въпросите на страните, председателят и членовете от състава на съда също могат да задават въпроси. На практика обаче в по-голямата част от процесите разпитът изцяло се провежда от съда и страните само задават допълващи въпроси. Това предизвиква у някои от тях дезинтересираност от пряката им дейност в съдебно заседание дотолкова, доколкото съдът също има задължение да изясни обективната истина, за да може да реши делото по същество. В този смисъл се разчита изцяло на служебното начало.
Когато се налага да бъде разкрита обективната истина /съдът преценява това при запитване за мнението на страните/, отделните подсъдими могат да бъдат разпитвани в отсъствие на друг, но при завръщане в залата биват запознати с прочитане на обясненията,записани в съдебния протокол. Чл. 279 НПК строго лимитира възможностите, когато дадените на досъдебното производство обяснения на подсъдимия /тогава като обвиняем/ могат да бъдат четени пред съда. И това е възможно само, ако те са дадени пред съдия на досъдебното производство или пред друг съдебен състав когато вече делото е било разглеждано от съд и той е бил подсъдим. Нямат никаква правна стойност писмените обяснения, дадени пред полицията при издирване на извършителя. Нямат правна стойност и снетите по съответния процесуален ред, но не в присъствието на съдия, обяснения. И така, обясненията на обвиняем или подсъдим се четат:
- когато той е починал и е даден ход по отношение на другите подсъдими; когато делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия;
- когато между неговите обяснения пред съда и тези, дадени на досъдебното производство има съществено /а не несъществено/ противоречие;
- когато подсъдимият твърди, че не си спомня или отказва да даде обяснения.
Казаното от него на досъдебното производство и пред различен съдебен състав се приобщава към годния за ценене доказателствен материал и може да се обмисля наред с други доказателства.
Същото важи и при прочит на показанията на свидетел - чл.281 НПК. И тогава са предвидени определени предпоставки, когато при депозиране на показания пред съда, тези на досъдебното производство могат да бъдат четени, както и такива, дадени пред друг съдебен състав. Трябва да се спомене възможността да се прочетат свидетелски показания, ако редовно призованият свидетел не се яви в съдебно заседание и не се налага разпит по делегация; когато не може да бъде намерен,за да бъде призован; когато е починал; както и когато свидетелят не се явява и страните са съгласни да се прочетат показанията му, дадени на досъдебното производство или пред друг съдебен състав. За разлика от обясненията на подсъдимия обаче, ако страните се съгласят /тук съществено се съхранява правото на защита с назначаване на служебен защитник /, показанията на свидетел могат да бъдат четени пред съда, дори и ако на досъдебното производство не са дадени пред съдия от съответния първоинстанционен съд.
В допълнение на казаното, в НПК е въведена и възможност по искане на подсъдимия или неговия защитник да бъдат четени показания на свидетел, недепозирани на досъдебното производство пред съдия, когато не е уважено искането за това /разпит пред съдия/ от органите на досъдебното производство.
Най-напред се разпитват свидетелите на обвинението, а след това тези на защитата, като редът им може да бъде изменен. А що се отнася до поредността за провеждане на разпита, тя е като при подсъдимия. С изключение, че винаги първо задава въпросите си страната, посочила свидетеля. Поначало свидетелите не се освобождават от съдебната зала след разпита им, освен при съгласие на страните.
Трябва да се споменат още няколко неща. На първо място по реда на свидетелските показания могат да се четат обясненията на обвиняем, спрямо когото производството е прекратено или приключило с влязла в сила присъда. Тогава той става свидетел. На второ място, когато свидетелят е разпитан по делегация, прочита се протоколът му за разпит. На трето място, не се допуска използването на звукозапис и видеозапис, преди да се прочетат показанията на свидетеля. На последно място се преценява дали не трябва да се провеждат както очни ставки между свидетели, между тях и обвиняеми, така и между самите обвиняеми.
По-нататък председателят на състава прочита депозираните от експертите експертизи. Пристъпва се към задаване на въпроси от страните и членовете на съда. Ако се задават релевантни въпроси, отговор на които не е включен в заключението на вещото лице /вещите лица/, съдът преценява след изслушване на страните дали да не назначи допълнителна експертиза. За облекчаване на съдебното производство е предвидено да не се провежда разпит на експерти, ако страните са съгласни, когато експертът не се яви в съдебно заседание.
След изслушване на вещите лица и разпита на всички свидетели и подсъдими, на основание чл.283 НПК съдът прочита протоколи /за оглед, претърсване и изземване и други способи за събиране и проверка на доказателствата/, както и документи, приложени към делото, които са от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по него. Предявяват се и веществените доказателства - на страните винаги, а когато е нужно, и на вещите лица и свидетелите. Това може да стане както преди приключване на съдебното следствие, така и по време на разпитите на подсъдими, свидетели и вещи лица.
При едно нормално протичане на наказателно съдебно производство вече се стига до момента, когато съдът пита страните имат ли още искания по доказателствата и дали желаят да приключи съдебното дирене. Ако те не предявят доказателствени претенции, председателят обявява съдебното следствие за приключено.
Може обаче и да настъпят промени в обстоятелствата, установени в хода на съдебното дирене. Поради тази причина законодателят е предвидил възможността прокурорът да измени обвинението и да повдигне ново, когато констатира условия за съществено изменение на обстоятелствената част на същото или следва да се приложи закон за по-тежко престъпление. С новия НПК е направено съществено доуточнение на текста на чл.285 от стария НПК. Фактите и обстоятелствата, формиращи това становище, да не са били известни на органите на досъдебното производство /преди беше - да са констатирани на съдебното следствие/. Например, ако още на досъдебното дирене е имало данни, че убийството е извършено по хулигански подбуди, квалифициращо го като такова по чл.116, ал.1, т.11 НК, но е внесено обвинение по чл.115 НК, което е по-леко наказуем състав, да не е възможно да се направи изменение на обвинението.
В случаите на изменение на обвинението делото продължава по новоповдигнатото такова, като подсъдимият отново следва да се прикани да даде обяснения. Дадените от него по старото обвинение не могат да бъдат ползвани по реда на чл.279 НПК и най-важното - предоставя се време за подготовка по новото обвинение, ако страна поиска това. Такова е положението и когато делото се води по тъжба на пострадалия.
Съдът прекратява съдебното производство само, ако новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд. Щом на съдебното следствие по дело от общ характер се установи, че става дума за престъпление, преследвано по частен ред и наказателното производство е образувано в сроковете, когато е следвало да се подаде тъжбата, прокурорът или частният обвинител могат да пожелаят делото да приключи с присъда. И накрая, когато делото е образувано по частен ред, но в хода на съдебното производство се установи, че иде реч за престъпление от общ характер, съдът /по искане на страните или служебно/ прекратява наказателното производство и изпраща делото на съответния прокурор.
Смисълът на разпоредбата за изменение на обвинението е във възможно най-много случаи, когато се стигне до съд и приключване на съдебно следствие, да се постановява присъда от съда. Защото законодателят е преценил, че в главната фаза на процеса в най-голяма пълнота са съхранени правата на всички страни и следователно в минимален брой случаи трябва да се прекратява съдебното производство и делото да се връща на досъдебна фаза.
Като изключения законът предвижда и възможности да бъде прекратено съдебното производство, когато се констатира, че в хода на досъдебното е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник /ако то е неотстранимо, е незаконосъобразно да се връща делото/; или когато на съдебното следствие се установи, че престъплението следва да се разглежда от по-горен или военен съд /без изменение на обвинението/. Отделен е въпросът дали съдията-докладчик не е следвало да направи тази преценка още в процедурата по насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Очевидно казаното е последно препятствие срещу постановяване на порочен съдебен акт.
Възможно е и да се констатира, че са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. И в двата случая актът не е окончателен, а подлежи на въззивен контрол. Тук трябва да се спомене, че съдът се произнася с присъда при констатиране на изтекла давност или настъпила амнистия само, ако подсъдимият направи искане производството да продължи.
След приключване на съдебното следствие съдът пристъпва към изслушване на СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ. Това са пледоариите на страните. Техният ред е: прокурор /частен тъжител/, частен обвинител и повереник, граждански ищец и повереник, граждански ответник и повереник, защитник /защитна реч/,подсъдим. В хода на съдебните прения страните правят анализ на събрания доказателствен материал и заявяват отношението си към доказаността на обвинението. В тази връзка те могат да се позовават единствено на данни, събрани и проверени по време на съдебното следствие по реда, установен в НПК - чл.292.
Дори и прокурорът да направи заявление, че не поддържа обвинението, производството не се прекратява, а съдът следва да се произнесе с присъда въз основа на вътрешното си убеждение. Така че и в този случай съдебният акт може да е осъдителен. Няма пречка в хода на съдебните прения да се направи искане за извършване на нови следствени действия, по което трябва да бъде взето отношение от съда. Ако той го уважи, съдебното следствие се възобновява - чл.294 НПК.
Всяка страна има право да направи реплика по повод твърденията и доводите на другите страни. Онези пък могат да отговорят с дуплика. Защитникът и подсъдимият винаги имат право на последна реплика.
Съдът не може да ограничи страните по време в съдебните прения. Но председателят на състава може да пресече определени злоупотреби и да прекъсне страните, когато те явно се отклоняват по въпроси, които не се отнасят до делото. В този смисъл могат да бъдат прекъсвани страни, които отправят например политически лозунги.
Последното казано важи и при етапа от съдебното заседание пред първа инстанция, когато на подсъдимия се даде ПОСЛЕДНА ДУМА. По време на нея той изразява окончателното си отношение към обвинението. Не може да бъде подлаган на разпит, но ако посочи важни обстоятелства от значение за делото, също няма пречка за възобновяване на съдебното следствие.
След изслушване на последната дума съдът се оттегля на съвещание, което е тайно. Чл.301 НПК предвижда конкретно въпросите, с които съставът на съда се занимава по време на своето съвещание. Те се обмислят по реда на подреждането им от закона и разрешаването на всеки следващ е в зависимост от решаването на предишните. Най-важното и първо, което съдът трябва да реши е: има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. По-нататък: съставлява ли деянието престъпление и по кой закон; какво наказание следва да се определи и т.н. Така се отговаря за всеки подсъдим поотделно и за всяко престъпление, ако те са повече от едно. С присъдата съдът трябва да се произнесе и по гражданския иск, но може и да стори това с допълнителна присъда в срока на обжалването. И тук при обсъждането, ако съдът прецени, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, може да възобнови съдебното следствие.
Присъдата не може да почива на предположения, което важи както за осъдителната, така и за оправдателната. Подсъдимият се признава за виновен само, ако виновността му е установена по несъмнен начин. Това е потвърждението на латинската максима
IN DUBIO PRO REO -съмнението се тълкува в полза на обвиняемия.
Когато се установи, че деянието не е извършено /няма престъпление/, не е извършено от подсъдимия /неустановено авторство/, не е извършено от него виновно /при случайно деяние например/, както и когато деянието не съставлява престъпление /въобще; или не е това престъпление, в което е обвинен, а няма възможност за постановяване на осъдителна присъда поради неизменение на обвинението по съответен ред:/, подсъдимият следва да бъде оправдан. Или казано с езика на наказателно-процесуалната теория, той бива признат за виновен при доказана виновност и бива оправдаван при доказана невиновност, недоказана виновност и недоказана невиновност /предвид тежестта на доказване и необходимостта от доказване на виновност/. Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, поставящи под съмнение невиновността на оправдания. Дори и тогава съдът се произнася и по гражданския иск /както и когато наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност/.
Оправдателната присъда е съдебен акт, равнопоставен на осъдителната и не представлява повод за срам за съда. Тя не означава, че съдът не функционира като орган на наказателното правораздаване. В този смисъл могат да се цитират много несъстоятелни журналистически твърдения, отразяващи неразбиране на същността на ролята на съда в наказателния процес. Изготвилият настоящия преглед се спря само на един цитат - статия “Делото Гебрева на везните на Темида”- “Съдебното решение е съдбовно не само за подсъдимия Петьо Петков. На кантара е поставено самото правосъдие и ако бъде наложена една справедлива и добре аргументирана осъдителна присъда, това би било знак, че то работи. Ако доказателствата на обвинението обаче за пореден път се окажат негодни или недостатъчни, Темида ще трябва да хвърли превръзката на очите си, да си грабне везните под мишница и да се преквалифицира в продавачка на плодове и зеленчуци на някой кооперативен пазар”. Като оставим настрана изказа, с който се цели позитивно възприемане от българското общество, показващо дух на правен нихилизъм, от професионална юридическа гледна точка е повече от ясно, че авторът прави недопустимо смесване между функциите на прокуратура и съд. До степен да внушава непрофесионализъм от страна на съда в случай на обявяване на оправдателна присъда, каквато законът го задължава да постанови при предвидените в него предпоставки. Неясно защо, след като обвинението не доказва тезата си дори и при задължението на съда да изяснява обективната истина, Темида, която е богиня на правосъдието /да се разбира съдът/, трябва да изпитва неудобство и да се преквалифицира, упражнявайки неквалифициран труд. Доколкото тя олицетворява съда, това не е нейната роля както в професионален план, така и в обществен.
Присъдата на съда е единство от диспозитив и мотиви.
В диспозитива се дават отговорите на въпросите по чл.301 НПК и той именно на практика се обявява публично.

Мотивите съдържат обяснение за решението по диспозитива - във фактически, доказателствен и правен план.
Мотивите трябва да се изготвят не по-късно от 15 дни, а при дела, които представляват фактическа или правна сложност - не по-късно от 30 дни. За пишещия тези редове е ясно, че вторият срок ще се превърне в правило - с оглед изключителната натовареност на изготвящите съдебните актове магистрати. Особености на присъдата се наблюдават и при постановяването й при давност или амнистия, както и при освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Присъдата се обявява от председателя на състава, след като бъде подписана от всички членове. Това важи за диспозитива. Мотивите, когато е отложено тяхното изготвяне, се подписват от съдебните заседатели само, когато присъдата е постановена при особено мнение. Същото се отбелязва в диспозитива и се изготвя в писмена форма в 15 дневен или 30 дневен срок.
След постановяване на присъдата съдът служебно се занимава с мярката за неотклонение на подсъдимия - чл.309 НПК. Ако съдебният акт е оправдателен, деецът е освободен от наказателна отговорност, наложено му е по-леко от лишаване от свобода наказание или условно, мярката за неотклонение се заменя с най-леката, предвидена в закона- ПОДПИСКА. По закон подсъдимият трябва да бъде пуснат в съдебната зала, когато е задържан под стража, но тъй като разпоредба с такава редакция винаги е фигурирала в НПК, трябва да се каже, че на практика това не се прави. Било невъзможно предвид разпоредбите за освобождаване от арестните помещения и затворите /вж.Закон за изпълнение на наказанията/. Т.е., в тези случаи със знанието и съдействието на държавата, която чрез своите органи е създала процесните правила, такава норма на НПК въобще не се спазва.
Отделно от това съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, глобата и конфискацията, които може да са допуснати както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното такова.
Само с оглед пълнота на изследването трябва да се отбележи, че има въпроси, по които е възможно съдът да се произнесе с определение - чл.306 НПК. И това може да стане както когато е пропуснато с присъдата, така и когато по определените в този текст въпроси е набавено познание по-късно от постановяване на присъдата /например за определяне на общо най-тежко наказание по влезли в сила отделни присъди на едно и също лице/.
Всички съдебни действия се оформят в съдебен протокол, който е различен от следствения и правилата за него са упоменати в чл.311 и 312 НПК. Той се подписва само от председателя на състава и от съдебния секретар. В тридневен срок от датата на изготвянето му страните могат да правят писмени искания за поправки и допълнения. Те се разглеждат от председателя, а при неуважаването им- от състава на съда.