РАЗСЛЕДВАНЕ - ОБЩИ ПРАВИЛА

ЧАСТ ТРЕТА: ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО.

Досъдебното производство е първата фаза на наказателния процес по дела от общ характер / в които се включва и публично-частният характер/. То се състои от два стадия - разследване и действия на прокурора след приключване на разследването- чл.192 НПК.
Прокурорът носи белега на наблюдаващ такъв, ръководи и надзирава в пълнота разследването, бдейки непрестанно над него, като може и да осъществява разследващи действия. В такъв смисъл с новия НПК ясно се персонифицира отговорността. Отделен е въпросът как кадрово /в количествен и качествен план/ поемането на тази отговорност може да бъде адекватно реализирано. И точно тук държавата чрез съответните органи - изпълнителна власт и Висш съдебен съвет трябва да поеме своята отговорност.

1/ РАЗСЛЕДВАНЕ - ОБЩИ ПРАВИЛА.
Първият стадий е разследването, включително и неговите диференцирани форми- бързо и незабавно производство. Разследването се провежда задължително от следователи в предвидените в чл.194,ал.1 НПК случаи: в зависимост от деянията- за престъпления от общ характер, изрично изброени в закона /против републиката, престъпления при използване на атомната енергия за мирни цели, престъпления против мира и човечеството/, както и за престъпления, извършени в чужбина; и в зависимост от лицата - за престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на МС или от държавни служители в МВР. Във всички останали случаи разследването се осъществява от дознатели.
Досъдебното производство се извършва в района, съответстващ на района на съда, компетентен да разгледа делото. Може да се извърши и в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на повечето обвиняеми или свидетели, ако привличането на едно лице като обвиняем е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища /например при измамливи действия/ или ако чрез този вид подследственост се налага да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването /например, за да се избегне регионална политическа намеса, разследването се възлага вместо на Пловдивска разследваща служба, на Софийска такава/. В посочените последни два случая подследствеността може да бъде променяна от прокурор ,като до неговото произнасяне се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане. Както многократно вече се спомена в настоящия кратък преглед, единствено професионализмът и желанието да бъде разследвано едно престъпление по най-подходящия начин следва да водят ръководителя на разследването - прокурора, при вземане от негова страна на подобно решение.
Разследването може да бъде премествано и в друг район и с разрешение на Главния прокурор с оглед по-пълно разследване на престъплението - например като се използва квалифицираният ресурс на следователите от Националната Следствена Служба /НСлС/. Това правомощие на Главния прокурор е изключително.
Гражданите и длъжностните лица са длъжни да уведомят орган на досъдебното производство /разследващ или прокурор/ или друг държавен орган, който респективно е длъжен да уведоми някой от посочените органи на досъдебното производство, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер - чл.205, ал.1 НПК. Всички длъжностни лица, щом узнаят за извършено престъпление от общ характер, трябва незабавно да уведомят орган на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните по престъплението. При осъществяване на своята дейност прокурорът и разследващите органи използват съдействието на обществеността както за разкриване на самото престъпление, така и за установяване на обстоятелствата по делото - чл.204 НПК.
Чл.196 НПК предвижда правомощията на прокурора, осъществяващ ръководство и постоянен надзор над разследването. Той възлага на органи на МВР да извършат отделни действия, свързани с разкриване на престъплението; следи за законосъобразно провеждане на разследването и за приключването му в определения срок. Въпреки че на практика е възможно да се влезе в колизия между непосредствено извършващия действията разследващ орган и ръководещия прокурор, първият е длъжен да спази указанията на втория.
Прокурорът от своя страна по собствен почин или по жалба на заинтересованите лица може да отменя постановленията на разследващия орган. Той може да участва в действия при разследването, както и да извърши сам отделни следствени действия. Но не и да подмени изцяло следователя или дознателя в извършване на разследването, защото именно последните са разследващите органи, работещи под негово пряко и вещо ръководство. Може също така да отстранява разследващ орган, ако е допуснал нарушение на закона или не е в състояние да осигури правилно разследване по делото, както и да изземва производството от един разследващ орган и да го предава на друг.
Материалите по досъдебното производство не могат да бъдат огласявани без разрешение на прокурора - чл.198 НПК. Когато е необходимо, той или разследващият орган срещу подпис предупреждават присъстващите на действията по разследване лица, че не могат без разрешение да разгласяват материалите по делото и че ако направят противното, носят отговорност по чл.360 НК. Няма съмнение, че за пореден път законът предвижда добросъвестно изпълнение на служебните задължения и от страна на самите разследващи органи, за които също важи задължението за оповестяване на материали от предварително производство само с разрешение на прокурора. И те следва да носят отговорност, давайки изявления по съществото на определени дела, когато се констатира, че не са получили разрешение. Разбира се, за оповестяването на подобна информация не е нужно да бъдат преследвани журналистите в случай, че те са я получили по правомерен за тях самите начин.
Разследващите органи и прокурорът се произнасят с мотивирани постановления, като това на разследващия орган се атакува пред прокурора, а неподлежащите на съдебен контрол постановления на прокурора - пред прокурор от по-горестоящата прокуратура. Жалбата може да бъде писмена или устна, като за втората се съставя протокол, подписан от подателя и от приемащото я лице. Тя се подава чрез постановилия я орган, който я изпраща незабавно на съответния прокурор с писмено становище; или директно до компетентния да се произнася държавен обвинител. Произнасянето по нея следва да стане в тридневен срок. Жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, освен ако съответният прокурор не постанови друго - чл.202, ал.1 НПК.
До последните изменения на стария НПК прокурорът и следователят осъществяваха и превантивна дейност - чл.185 НПК, като вземаха необходимите мерки за предотвратяване на престъпление, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено, включително и временно изземване на средствата, с които би могло да се осъществи то. Разбира се, законодателят не е обмислял злоупотреба с посочената дейност. Тя беше съществено критикувана, когато се използваше без достатъчна мотивираност на случая. Недопустимо беше, но се правеше, да бъде използвана и когато става дума за вече извършено престъпление - например да се изземат временно на основание чл.185 НПК средствата по финансова сделка, осъществена при пране на мръсни пари, което вече според прокуратурата е реализирано като престъпление. Затова изготвящият настоящия коментар напълно се солидаризира с отмяната на обсъжданата норма и невъзпроизвеждането й в новия НПК.