4/ ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО.
След като състави заключението си /което е постановление, защото органите на досъдебното производство се произнасят с такива актове/, следователят и дознателят на основание чл.235 НПК изпращат делото на прокурора. Оттук нататък се преминава към втория процесуален стадий на досъдебното производство и се сезира прокурорът за започване на действия за проверка по общата работа между него и разследващите. Няма определен прокурорски акт за обозначаване началото на този стадий. Но има кратък, максимално едномесечен срок, в който прокурорът трябва да прецени по собствено убеждение какъв акт да състави.
Ако при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам - чл.242, ал.2 НПК. Тъй като не е посочен срок, по мнение на пишещия тези редове това трябва да става в максимално предвидения за прокурора едномесечен срок на негово собствено произнасяне. Това е единствената възможност, дадена на държавния обвинител, когато може да укаже отстраняване на нарушение от страна на разследващия орган. И то защото преди самото предявяване на разследването същият следва да му е докладвал делото. Остро трябва да се възрази срещу възмущението на представители на прокуратурата от невъзможността да могат да връщат делото за доразследване от разследващия орган поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество тяхната претенция означава прокурорът да може да връща делото сам на себе си, тъй като той е бил задължен да осъществява вещо ръководство и надзор върху разследването и да не допуска да се стига до опорочаването му чрез реализиране на същностни процедурни нарушения.
Преценката на държавния обвинител включва възможност за:
- прекратяване на наказателното производство;
- спиране на наказателното производство;
- внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;
- предложение за споразумение за решаване на делото /тази и горната са диференцирани процедури, уредени като особени правила/;
- повдигане на обвинение с обвинителен акт, ако са налице основания за това.
За да стигне до съответни правни изводи, прокурорът трябва след проучване на доказателствените материали да отговори на следните въпроси:
- съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията;
- има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство;
- събрани ли са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;
- подкрепя ли се обвинението от доказателствената съвкупност по делото. Горният прокурор не може да въздействува върху преценката на решаващия прокурор и да му укаже да прекрати наказателното производство например, след като той счита, че следва да внесе обвинителен акт. Или обратното.
Когато намери, че обвинението е доказано - събрани са необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, прокурорът изготвя обвинителен акт. Това става и ако няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. И когато не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е отстранимо. Последното казано буди известно недоумение у автора, тъй като допускането на съществено процесуално нарушение е следвало да бъде съзряно от прокурора при докладване на делото от разследващия орган преди предявяване на разследването. А на този стадий му е дадена възможност на укаже отстраняване единствено на съществено процесуално нарушение, осъществено при предявяване на разследването от разследващия орган, за което бе говорено по-горе. Вероятно законодателят е имал предвид като единствена възможност прокурорът сам да отстрани допуснато и ОТСТРАНИМО съществено процесуално нарушение, различно от предявяване на разследването, без да е предвидена специална процедура за това и следователно в неговия собствен срок за преценка на съдбата на производството. Тук обаче се съзира процедурна пролука за заобикаляне на възможността за връщане на делото на разследващия орган в един единствен случай, свързан с предявяване на разследването. И по този начин - за изправяне на грешката от собственото недоглеждане на наблюдаващия прокурор.
Обвинителният акт по чл. 246 НПК се изготвя по предвидените там правила и ведно с материалите по делото, същият се внася за разглеждане в съд. По този начин се повдига обвинението пред съда и същият се сезира. След внасяне на обвинителния акт той вече не може да бъде изтеглен.
Прокурорът може да прекрати наказателното производство /изцяло; по отношение на едно лице или за някое престъпление/ в случаите на прекратяване на наказателното производство от общ характер, изложени сред общите правила /юридическа предпоставка/; и когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението /фактически въпрос/. Недоказаното обвинение е равностойно на необосновано обвинение и това положение не може да бъде преодоляно по никакъв процесуален начин. С постановлението, с което прокурорът прекратява наказателното производство, той се произнася и по мерките за процесуална принуда, по мярката за обезпечаване на гражданския иск /която също е мярка за процесуална принуда/, ако нейното налагане е отпаднало, както и по веществените доказателства. Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници или на ощетеното юридическо лице. Те могат в седмодневен срок от получаване на преписа да атакуват постановлението пред съответния първоинстанционен съд. Съдебният контрол, предвиден в тази част на правилата на досъдебното производство, отново е двуинстанцион. Пред първостепенния съд той се осъществява в закрито заседание от едноличен съдия в седемдневен срок от постъпване на делото и касае законосъобразност и обоснованост на прокурорския акт. Постановлението на прокурора може да се потвърди, измени или отмени и делото да се върне със задължителни указания относно прилагането на закона. Този съдебен акт подлежи на въззивен контрол по жалба или протест в седемдневен срок от получаване на съобщения за изготвянето му. Горестоящият съд се произнася също в закрито заседание с определение,което е окончателно.
Остро трябва да се критикува нормата на чл.243, ал.9 НПК, според която, ако не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство и постановлението не е обжалвано от обвиняемия или пострадалия и неговите наследници, както и от ощетеното юридическо лице, то може да бъде отменено служебно от прокурор от горестояща прокуратура. Както е редактирана разпоредбата, е очевидно, че тя не се отнася само за случаите, при които липсва пострадал или ощетено юридическо лице. А обвиняемият не е бил мотивиран да атакува постановлението, дори предпоставките за прекратяване на наказателното производство да не са отговаряли на набавените доказателства. За автора е обяснимо, че се прави опит за избягване на нечистоплътни извънпроцесуални уговорки, независимо от наличието на доказателствен материал. Но това следва да бъде отстранено чрез добър кадрови подбор, а не чрез изродяване на правото. Същевременно се влиза в остро противоречие с нормата на чл.200 НПК, според която само постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол /каквото обсъжданото такова не само че не е, а контролът му е двуинстанционен/, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура. И най-накрая, уредбата на чл.243, ал.9 НПК предпоставя вечна нестабилност на неатакуваните по съдебен ред постановления за прекратяване на наказателното производство, което е правно и житейски недопустимо от една страна, а от друга - повлича възможност за произвол на държавен орган, който може да се самосериза.
В указаните в общата част на НПК случаи прокурорът може да спре наказателното производство. Освен това може да го спре, когато извършителят на престъплението не е разкрит и при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, при изключително наложителен за разкриване на обективната истина негов разпит. В този случай производството не може да се преустанови за повече от една година. Последната предпоставка е съществена, доколкото прокурорът трябва да обмисли в максимална степен подхода си преди отправяне на обвинителна претенция пред съда и да бъде сигурен в тезата си. Изключение от това правило е възможността свидетелят да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.
Ако се установи, че извършителят е неизвестен, а някое лице е било привлечено към наказателна отговорност, производството срещу него се прекратява и се спира срещу неизвестния извършител /честа хипотеза/. При отпадане на предпоставките производството се възобновява и важат процесуалните срокове по чл.234 НПК, подробно описани по-горе в изложението. Постановлението за спиране се изпраща на обвиняемия и пострадалия или неговите наследници. Те могат да го атакуват пред първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаване на преписа от постановлението. Едноличното произнасяне на съда в седемдневен срок е окончателно. След изтичане най-малко на шестмесечен срок постановлението за спиране може да се обжалва отново пред съответния първоинстанционен съд - чл.244 НПК.
При спряно производство се вземат мерки за разкриване на извършителя на престъплението, като прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаване на издирването му, а последният съобщава за резултатите от издирването и предоставя на държавния обвинител събраните материали. За това няма пречка разследващите органи да искат съдействие на МВР. След като отпадне основанието за спиране, наказателното производство се възобновява от прокурора с мотивирано постановление. Това може да стане, като бъде сигнализирано от разследващия орган; и когато е възникнала необходимост от провеждане на допълнителни действия по разследването - например разпит на важен свидетел. При възобновяване на спряното производство при изчисляване на сроковете на се включва времето, през което наказателното дело е било спряно.