БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО

ЧАСТ ПЕТА: ОСОБЕНИ ПРАВИЛА.

В тази част законодателят е предвидил особени правила,, както за извършване на разследване, така и за съдебно производство, които се явяват изключения от традиционното протичане на едно наказателно дело.

1/ БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО /глава 24/ -чл.356- 361 НПК.
То може да се провежда, когато е налице кое да е от следните четири основания:
- лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;
- върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
- лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
- очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
В случая няма акт за образуване на наказателно производство, а то се счита започнато чрез първото действие по разследването. А с акта за първото действие по разследване срещу лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, то се счита за обвиняем. Т.е., не се изготвя нарочен процесуален акт за привличане в качеството на обвиняем. Разследващият орган незабавно уведомява прокурора. Срокът, в който това разследване се извършва, е до седем дни от установяване на кое да е от посочените четири основания. За предявяването не се призовава пострадалият.
В случая наблюдаващият прокурор не осъществява непрестанно пряко ръководство и надзор над разследването. Поради тази причина при неговото произнасяне в тридневен срок след предоставяне на материалите, той може да постанови допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този случай определя не по-дълъг от седемдневен срок. Тези действия може да извърши и сам в посочения максимален срок. Освен казаното прокурорът може да прекрати наказателното производство, да го спре, да внесе делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото, както и да повдигне обвинение директно с обвинителния акт и да внесе делото за разглеждане в съда. Предвидена е възможност, когато случаят представлява фактическа и правна сложност, да има възможност наблюдаващият прокурор да постанови разследването да се извърши по общия ред. Преценката за казаното е негова и той е длъжен да я мотивира.
Съдията-докладчик има правомощия, посочени в разпоредбата на чл.358 НПК. Най-важно е да се каже, че той може да прекрати съдебното производство и да върне делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила /при неотстранимо следва да разглежда делото по същество/. Наред с възможности за прекратяване и спиране на наказателното производство в изрично предвидените случаи, съдията-докладчик може да насрочи делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му, като разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури неговото и на всички поискани лица явяване в съдебно заседание. В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да прави нови искания.
За облекчение на процедурата при разглеждане на бързите производства в съдебно заседание не се допуска участието на частен обвинител и граждански ищец. Поначало присъдата се произнася заедно с мотивите. Когато делото по преценка на съда представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени до седем дни след обявяване на диспозитива на присъдата. Ако присъдата е постановена едновременно с мотивите, тя подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от прогласяването й, а когато изготвянето на мотивите е отложен о- в петнадесетдневен срок.
Съгласно чл.361 НПК, доколкото за производството по тази глава няма особени правила, се прилагат общите такива.