ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО И ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ - чл.207 и следващи НПК

2/ ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО И ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕ - чл.207 и следващи НПК.
Характерът на наказателно-процесуалната дейност е формален и от образуване на наказателното производство възникват наказателно-процесуалните отношения и се разгръщат всичките отразени по-горе принципи. Оттук нататък някой може да бъде привлечен към наказателна отговорност.
Досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни.
В предвидените в особената част на НК случаи производство от общ характер се образува по тъжба на пострадалия до прокурора, която трябва да е подписана от подателя и да съдържа данни за него, а по нея не се дължи държавна такса, както по делата от частен характер. Това производства от публично-частен характер.
При тях заявителят трябва да е активен, за да се образува дело, което протича като такова от общ характер.
Законните поводи са проявяващи се обстоятелства, сочещи за извършено престъпление. Те са изрично изброени в закона и са:
- съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление - устно или подписано писмено, анонимните съобщения не са законен повод;
- статии, бележки и писма за извършено престъпление - т.е., всяка информация, разпространена чрез средствата за масово осведомяване; може и излъчване по електронните медии;
- лично явяване на дееца пред прокурора или разследващите органи с признание за извършено престъпление - съставя се протокол, в който се излага подробно направеното признание;
- непосредствено разкриване от органите на досъдебно производство на признаци за извършено престъпление.
Достатъчното данни представляват предварителен фактически материал, от който може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Те не са доказателства, защото доказателствата се набавят, след като се образува досъдебното производство.
Именно достатъчното данни след образуване на същото преминават през процесуално доказване. И след като става дума за предположение, въобще не е необходимо да се знае деецът,защото с оглед неговото разкриване се задействува наказателно-процесуалната машина. Досъдебното производство винаги се образува поради факта на извършеното престъпление /заради деянието/, дори и когато става дума за длъжностно качество на извършителя. Така че постановленията за образуване следва да се изготвят не срещу поименно лице /обратното става на практика/. Не е необходимо към този начален момент да е ясен и приложимият закон.
Най-често досъдебното производство се образува срещу неизвестен извършител. По него се осъществяват действия по разследването, но наред с тях прокурорът възлага на органите на МВР да работят за установяване и издирване на извършителя - чл.215 НПК. Ако последните преценят, че са събрани достатъчно данни, уличаващи определено лице в извършване на престъпление, предават събраните материали на съответния разследващ орган и незабавно уведомяват прокурора. Трябва да се отбележи, че преценката на полицейските органи, разглеждана на плоскостта на стария НПК, понякога беше различна от наказателно-процесуалната професионална преценка на разследващите органи и прокурора, поради което възникваха неблагополучия между институциите, разкриващи престъпленията, отразявани включително и по медиен път.
Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора - нему е предоставена преценката дали да стори това, ръководейки се от законните поводи и достатъчното данни. Има обаче изключения, при които досъдебното производство се счита за образувано със съставяне на акта за първото действие по разследване. Като такива са предвидени неотложни следствени действия, осъществявани от разследващите органи - оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпит на очевидци - ако незабавното извършване на тези действия е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства при констатирано вече престъпление. За тези свои действия разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора, но не по-късно от 24 часа - чл.212 НПК. В такива случаи на основание чл.214, ал.2 НПК разследващият орган е длъжен в протокола за първото действие по разследването да посочи законния повод и достатъчното данни за извършеното престъпление.
В стария НПК до 2003 г. съществуваше разпоредбата на чл.191 НПК, когато имаше законен повод, но нямаше достатъчно данни и не се налагаше извършване на неотложни следствени действия, да се образува предварителна проверка.
Доколкото тя беше много използвана в наказателния процес, съществува по старите производства и се прилагат правилата с оглед нея, изготвящият този преглед намира, че следва да й се отдели внимание. А ще остави без коментар дали и доколко удачно бе премахването на предварителната проверка от НПК от 2003 г. и дали по този начин не се ограничи възможността на прокуратурата да събира достатъчно данни, за да образува наказателно производство. Предварителната проверка бе извънпроцесуална дейност, осъществявана под ръководството на прокурора, а и извършвана по негово разпореждане. По нея се образуваше преписка, различна от дело. Предварителната проверка се извършваше от органи на МВР, от следовател /например по така наречения случай ”Сапио”, в който се замесва името на бившия премиер на Р България Иван Костов/, а и от прокурор. По време на нея можеха да се осъществяват оглед на местопроизшествие и свързаните с него претърсване и изземване, както и разпит на очевидци, когато незабавното извършване на тези действия бе единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Т.е., в случая бе налице изключение, при което се набавяха доказателства преди образуване на предварително производство. За да могат те да бъдат приобщени към годния за ценене доказателствен материал, бе необходимо да бъдат установени по реда, предвиден в НПК. Все по време на предварителната проверка можеха да се изготвят веществени доказателствени средства - кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, специални разузнавателни средства, които да се ползуват впоследствие в процеса. Забраняваше се разгласяването на обстоятелството, че започва предварителна проверка. Това важеше за всеки, който е запознат по повод дейността си с посочения факт. В противен случай носеше наказателна отговорност. Например, такава би била налице, ако някой предаде на журналисти списък с предварителни проверки, осъществявани от прокуратурата. Настрана стои въпросът как се е добрал до въпросната информация и дали източник на същата не биха били представители на самата прокуратура.
Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което информира пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и направилото съобщение лице /ако последното е известно/ - чл.213 НПК. Тези лица могат да атакуват отказа пред горестоящ по прокуратура прокурор, който при произнасяне по жалбата или по свой почин може да разпореди образуване на досъдебно производство и започване на разследване.
При ръководството на разследването прокурорът може да прецени, че по делото са събрани доказателства за участие на повече лица в престъплението и да отдели материалите за неустановените и неиздирени лица. Отделяне той може да направи и когато се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, като в отделно дело се приложат материалите за някои от престъпленията. Същевременно, когато се установи, че две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина /например за продалия незаконното оръжие и за този, който с него е извършил убийство/. Може и да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем. Разпоредбите на чл.216 и чл.217 НПК имат такова съдържание с цел да мотивират наблюдаващия разследването държавен обвинител да прецени най-оптималния вариант за разследване на едно престъпление и/или срещу едно лице, както и на многопластова престъпна дейност - поради множество на извършителите или на деянията.
Отново с цел оптимизиране на разследването разследващият орган при необходимост може да поиска от друг разследващ орган да извърши отделни действия по разследването. А когато всеки разследващ поиска /без значение дали следовател или дознател/, органите на МВР са длъжни да му окажат съдействие при извършване на отделни действия по разследването - например да бъде обгрижено осъществяването на оглед. Точно разпоредбата на чл.218, ал.2 НПК дава повод на автора да посочи възможността на основание чл.118, ал.1, т.3 НПК освен поемните лица по извършването на действия по разследване на досъдебното производство, когато тяхното присъствие е задължително, да могат да бъдат допускани и разпитвани като свидетели и служители на МВР или на военната полиция, присъствали при осъществяване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване. С уточнението, че действията по разследване, за които те могат да бъдат разпитвани, са лимитирани от закона.