ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

2/ ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА - чл.419-426 НПК.
Това е извънреден способ и представлява незадължителен стадий в съдебното производство. В настоящия преглед той се разглежда по реда, по който конструктивно новият НПК е заложил разпоредбите за възобновяване на наказателните производства - след привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда. Възобновяването на наказателни дела е предвидено заради обстоятелството, че винаги може да има допусната грешка в един наказателен съдебен акт, която законът и справедливостта изискват да бъде отстранена при наличие на определени предпоставки за това. При възобновяването делото става отново висящо със същите страни, отменява се влязлата в сила присъда и се постановява ново разглеждане /например делото за откритото вещество с обвинение за наркотично в софийското село Опицвет/.
В чл.419 НПК са предвидени актовете, които подлежат на проверка по реда на възобновяването. Това са:
- влезлите в сила присъди;
- влезлите в сила при разглеждане само от първоинстанционен съд определения, с които се потвърждава или изменява относно основанията за прекратяване постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство /както е формулирана нормата, по мнение на автора това не може да стане, ако е преминат въззивен контрол/;
- определенията на първоинстанционен съд, с които се одобрява постигнато между прокуратурата и обвиняемия или подсъдимия споразумение;
- при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила окончателните актове на първоинстанционен едноличен съд, когато при даден от него срок /двумесечен и едномесечен/ за внасяне на делото за разглеждане на съдебна фаза по искане на обвиняемия, това не е сторено или указаните за отстраняване процесуални нарушения не са отстранени или са допуснати нови.
Инициативата за възобновяване може да е на прокурор - окръжен, военен и Главен. Изготвя се искане, което извън посочените в закона изключения, не спира изпълнението на присъдата. Задължително се пристъпва към спиране на изпълнението, когато възобновяването се иска по повод решение на Европейския съд за правата на човека, с което е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, имащо съществено значение за делото и решението е в интерес на осъдения; както и когато е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на делото във връзка с престъплението, за което лицето е осъдено.
В случаите, когато по постановени присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба на осъденото лице, в чийто интерес се предлага отмяната, са допуснати съществени нарушения, съдържащи в себе си наличието на трите изложени по-горе касационни основания, осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 А НК, може сам да направи искане за възобновяване. Това е допустимо да стане до шест месеца от влизане в сила на съответния акт.
Произнасянето е само на ВКС и се действа по разгледания вече касационен принцип и по правилата на касационното производство. Сроковете, в които може да се иска възобновяването от страна на прокуратурата, са различни, като най-дългият е шестмесечен. Наказателното дело може да бъде възобновено и след смъртта на лицето. Основанията са:
- ако някои от доказателствата, върху които се основава съдебният акт, се окажат неистински /става дума за доказателствени средства и веществени доказателства, които са мотивирали постановяването на присъдата/;
- съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател и дознател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство /само в този случай може да се разпитва съставът на съда за тайната на съвещателната стая/;
- чрез разследване се разкрият нови обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил съдебния акт и имат съществено значение за делото /органът не трябва да е знаел за тези обстоятелства и доказателства и те се установяват само чрез разследване/;
- с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на ЕКЗПЧОС, което има съществено значение за делото /например след полицейски побой обвиняемият е дал обяснения, въз основа на които е постановена осъдителна присъда, независимо от другите доказателства/;
- по актове, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, по които са допуснати нарушенията по касационните основания /материален закон, процесуален закон/. Последното основание е равностойно на съществуващия по стария процесуален ред “Преглед по реда на надзора”,но се отнася за непроконтролирани по определен начин дела от ВКС.
НПК въвежда и възобновяване по производства, по които е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което е допусната екстрадицията. Както с измененията на НПК от 2000 г., така и с новия НПК се допуска възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения. Но той задължително трябва да не е знаел за наказателното производство срещу себе си. Такова знание не се преценява, ако искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на РБългария, при предоставени гаранции за възобновяване на делото - чл.423, ал.5 НПК.