2.Методи на регулиране на осигурителното право
Всеки правен отрасъл има метод на регулиране .За обективно обособен критерий на обществените отношения държавата определя метода /начина/ на правно регулиране, чрез който тя желае да постигне поставената си цел. Методът на регулиране обхваща правните средства, които се използват за регулиране предмета на съответния правен отрасъл в това число и на осигурителното право.Методът на регулиране посочва начина, по който правните норми от съответния правен отрасъл въздействат юридически върху волята и поведението на правните субекти за да ги мотивират към изискуемото от правните норми поведение и да създадат ред и организираност в регулираните обществени отношения.
Предметът на даден правен отрасъл определя кръга на обществените отношения, които регулира, а методът на даден правен отрасъл определя начина на регулиране на съответния кръг обществени отношения. Тези изисквания се отнасят и към осигурителното право. Докато всеки правен отрасъл има свой предмет на регулиране на обществените отношения, то не така стои въпросът за метода на регулиране на този правен отрасъл. Не всеки правен отрасъл има само свой метод на регулиране. Всеки предмет на регулиране изисква свой или пригоден към него, макар и взаимстван от други правни отрасли метод на правно регулиране. Осигурителното право няма собствен метод на регулиране. В него се прилагат централистично /от НС/ властническото императивно регулиране взаимствано от административния метод на регулиране и частично диспозитивното регулиране, взаимствано от гражданско-правния метод на регулиране. Основният метод на правно регулиране на осигурителните отношения е административния метод /императивния/. Страните по осигурителните правоотношения са длъжни да възприемат правата и задълженията така, както са установени в правните норми. Те не могат да се отклоняват от тях ,за да уговорят права и задължения различни от установените такива в императивните правни норми.
Нормите на осигурителното право установяват съответните права и задължения на субектите на осигурителните отношения с оглед нормалното функциониране на тези отношения. Осигурителните отношения включват изпълнението на имуществени задължения и удовлетворяването на имуществени права в отношенията между страните. Специфичното в административния метод на регулиране на осигурителните отношения се изразява в обстоятелството, че в преобладаващите случаи те възникват задължително, по силата на закона. Например: осигурителят има задължение да внесе осигурителните вноски, а осигурителният орган има право да получава по сметките на осигурителните фондове осигурителните вноски. Методът на властническото регулиране се прилага в държавното обществено осигуряване /ДОО/, в допълнителното задължително пенсионно осигуряване и в задължителното здравно осигуряване. Императивният метод на правно регулиране на осигурителните отношения се изразява в това, че правните норми определят техните субекти, обема от права и задължения на тези субекти, както и други изисквания.
По-главните изисквания, които определят правните норми са:
1.правните норми определят кръга на лицата, които задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове или за група осигурени социални рискове;
2.правните норми определят кръга на физическите лица, които подлежат на задължително здравно осигуряване;
3.правните норми определят размера на осигурителните вноски;
4.правните норми определят минималната продължителност на осигурителния стаж за придобиване на осигурителни права;
5.правните норми определят видовете осигурителни фондове и органите, които ги управляват; източниците за набиране на средства за осигурителните фондове, както и целевото изразходване;
6.правните норми определят правата и задълженията на субектите на осигурителните правоотношения;
7.правните норми определят условията и реда за получаване на материални обезпечения и ползване на медицински услуги и др.
Диспозитивният метод на правно регулиране на осигурителните отношения по ДОО има твърде малко приложения и се съдържа преди всичко в разпоредбите на чл.4 /4-6/ КСО. Самоосигуряващите се лица, които задължително се осигуряват за осигурените социални рискове инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт могат по собствено желание допълнително да се осигурят за осигурените социални рискове майчинство и общо заболяване.
От друга страна лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредници /а не работодатели/ също могат доброволно да се осигуряват за старост, смърт, инвалидност поради общо заболяване върху избран от тях осигурителен доход ,установен със Закона за бюджета на ДОО.
Лицата, на които е отпусната пенсия и не работят по трудово правоотношение, могат доброволно да се осугуряват за всички ОСР без трудова злополука, професионално заболяване и безработица.
Диспозитивният метод на правно регулиране намира приложения в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване и допълнителното доброволно здравно осигуряване и безработица- доброволно. Доброволното осигуряване се изгражда въз основа на осигурителните договори между осигуреното лице и осигурителните дружества.