7.ОСИГУРИТЕЛИ
Осигурител – всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Самоосигуряващи се физически лица – тези, които са длъжни да внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Това са лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 КСО. Самоосигуряващият действа в качеството и на осигурител и на осигурен. В буквалният смисъл на думата осигурител е лицето/органът, който дължи по закон за своя сметка цялата осигурителна вноска за друго физическо лице. Законодателят не употребява, но предпоставя понятието съосигурители. Съосигурителите са физически лица и юридически лица, които по закон дължат за своя сметка съответната част от осигурителните вноски. Съосигурители са:
1.Работодател – юридически лица и физически лица по отношение на работниците или служителите, работещи по трудово правоотношение;
2.Възложители - Търговски дружества по отношение на изпълнителите на договори за управление или контрол на ТД;
3.Възложители, по отношение на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, т.е. по отношение на изпълнителите по граждански договори;
4.Кооперации, по отношение на лицата, упражняващи трудова дейност, като членове на кооперацията и получаващи трудово възнаграждение.
Доколкото работодателите, възложителите и кооперациите внасят по сметките на съответните осигурителни фондове осигурителни вноски на работниците или служителите, изпълнителите по договор за управление или контрол и членовете на кооперациите, както своята част, така и тази на осигурените лица, в широкия смисъл на думата те имат качеството осигурител, по-точно те са платци на осигурителни вноски.
Съосигурител е и осигуреното лице, което по закон за своя сметка дължи съответната част от осигурителната вноска, но доколкото и частта от осигурителната вноска, която е за негова сметка се внася от работодател/възложител/Кооперация на осигурените лица не се признава качеството осигурител в широкия смисъл на думата.
Осигурителите в буквалният смисъл на това понятие са държавните органи, внасящи осигурителните вноски за сметката на държавния бюджет, по отношение на лицата по чл.4/1/т.2,3 КСО.
Осигурителите са и работодатели, възложителите и кооперациите, които внасят изцяло за своя сметка осигурителните вноски за осигурени социални рискове – трудова злополука и професионално заболяване във Фонд ”Трудова злополука и професионална болест” на ДОО. Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в НОИ се извършва служебно по данните от регистъра на НАП. Осигурителите са длъжни да издават безплатни документи за осигуряване в срок 30 дни от прекратяване на правоотношението.
НОИ е осигурителен орган в ДОО. Той е задължен да набира, съхранява и управлява паричните средства по осигурителните фондове по ДОО. НОИ изплаща материалните обезпечения на осигурените лица чрез ТП на НОИ. НОИ чрез ТП участва като страна в осигурителното правоотношение с осигуреното лице. Законодателят задължава НОИ да създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени в ТП на НОИ при прекратяване на дейността на осигурителите. Тези данни трябва да се използват за изчисляване и заплащане на паричните обезщетения и за изчисляване и отпускане на пенсиите.
За сметка на държавния бюджет за осигурените социални рискове – старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт във Фонд “Пенсии” на ДОО се внасят осигурителните вноски за изчерпателно посочени в КСО категории лица. Примерно: за лицата ,отслужили наборна военна служба за периода, зачетен за осигурителен стаж. Осигурителните вноски на тези категории лица се внасят към датата на отпускане на съответния вид пенсия и се начислява върху минималната работна заплата към този момент.
Работодателите са осигурителите за осигурени социални рискове старост, инвалидност поради общо заболяване, смърт и за своя сметка внасят осигурителни вноски във Фонд ”Пенсии” на ДОО за определени от законодателя категории работници или служители. Например: за работници или служители за периодите на временна неработоспособност, бременност, раждане, които се зачитат за осигурителен стаж, или например за работници или служители за времето, през което са останали без работа поради уволнение признато за незаконно от компетентните за това органи. Осигурителният стаж е от датата на уволнението до датата на възстановяването им на работа.
Законодателят възлага редица задължения на осигурителите спрямо осигурителните органи.
1. Осигурителите са длъжни периодично да предоставят на НОИ данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, за задължителното здравно осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване, за осигурителните плащания и за осигурителния стаж по отделно за всяко осигурено лице.
2. При ликвидация, сливане, вливане, отделяне, разделяне, преобразуване осигурителите са длъжни да уведомят ТП на НОИ, където са регистрирани преди внасяне на искането в сьда. Доказателството за уведомяването е условие за разглеждането на искането в съда.
3. При откриване на банкова сметка осигурителят е длъжен да декларира това обстоятелство в 7 дневен срок пред ТП на НОИ, където е регистриран.
И тук осигурителят е длъжен при поискване от осигуреното лице или негов представител да издава в 14 дневен срок необходимите документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.