4.Основни принципи на осигурителното право
Правните принципи са продукт на човешкото съзнание и са отражение на обективно съществуващите отношения между хората. Те изразяват съзнателния стремеж на хората, чрез изработването на общи ръководни положения, да насочат своето поведение според правилно разбираните закономерности на развитието на обществото като цяло и отделните обществени явления /икономика, политика, морал, право/. Правните принципи съдържат идеи, реализирани в законодателството. В този смисъл съдържащите се в правните принципи идеи придобиват значение на общи постановки, имащи регулативен характер и се проявяват в качеството на необходим елемент на нормативния механизъм. За разлика от регулационната роля на правната норма, ролята на правните принципи не е така определената, тъй като тя не е свързана с формирането на конкретен образец на поведение. Установявайки общо правило за поведение, правният принцип не съдържа основните елементи на правната норма /хипотеза,диспозиция,санкция/. С помощта на правните принципи не може всестранно да се регулират обществените отношения, но те дават възможност правилно да се изясни същността на правните норми, които регулират тези обществени отношения. В необходимите случаи правните принципи запълват празноти в законодателството /неуредени от правото обществени отношения/. Така правните принципи помагат на органите на правоприлагането за решаване на въпроси, които до този момент не са правно определени, както и за правилното прилагане на правните норми. В последните няколко години правните принципи се посочват изрично в законите. Такъв е случаят и в областта на осигурителното право/КСО, ЗЗО/.
Принципите на осигурителното право са ръководни начала, които са насочени за вътрешно единство за развитие на системата на облигационно-правните норми. Съдържанието на принципите на осигурителното право се определя от икономическите закономерности ,в съответствие с които се развиват осигурителните отношения. Те, обаче, се формират и развиват и под въздействие на политическата система и на другите правни отрасли. В КСО и по-специално в чл.3 са изведени принципите на ДОО, а именно:
Задължителност и всеобщност на осигуряването. В тази негова формулировка е приложим само за задължителното здравно осигуряване. При ДОО в тази си формулировка, принципът не е приложим, тъй като задължителността и всеобщността на осигуряването е диференцирана. По-скоро става въпрос, че всеобщността на осигуряването се отнася за определени от законодателството категории лица, които задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове по ДОО или за група социални рискове, за които се осигуряват съответна категория лица. Всеобщността на осигуряването се разпростира върху всички физически лица, упражняващи трудова дейност, независимо от основанието за упражняването на тази дейност /трудово, служебно .../, но само за старост, инвалидност и смърт. Т.е., всички се осигуряват. Рискът безработица не е всеобщ. Това осигуряване се разпростира само върху работещите по трудово или служебно правоотношение. За майчинство и общо заболяване също не е всеобщо и не е задължително. Задължителността на осигуряването се обуславя от една страна и необходимостта материалното обезпечаване да замести липсващия доход на осигуреното лице, което преди настъпване на осигурения социален риск е получавало от упражняване на трудовата си дейност даден доход. От друга страна при настъпване на дадени осигурени социални рискове /майчинство,общо заболяване,трудова злополука,професионална болест/, осигуреното лице има право да получи пакет от медицински услуги. Със задължителния характер на осигуряването, както спрямо съответни осигурени социални рискове, така и спрямо категориите лица, законодателят предвижда осигурителна закрила на тези лица.
Солидарност на осигурените лица. Разходно-покривната система /за разлика от капитало-покривната/. Част от техните осигурителни вноски се внасят в осигурителни фондове и се разпределят и използват от тези, които са в материално затруднение, поради социален риск. Тя се изразява в това, че сегашното поколение работещи лица осигуряват чрез осигурителни парични вноски издръжката на минало поколение работещи лица. Част от тях се внасят в осигурителните фондове и се разпределят и използват от тези, които са в материално затруднение поради осигурен социален риск;
Равнопоставеност на осигурените лица. Това е конституционният принцип за равенство пред законите и забрана на дискриминацията. Всички осигурени лица имат равни възможности при еднакви предпоставки да придобиват права и задължения без да се допускат привилегии, изключения и дискриминация. Не се спазва този принцип – например, размерът на пенсията не засяга бившите президенти, председатели на НС, МС, конституционни съдии. Равнопоставеността на осигурените лица се изразява в относително еднаквите условия за придобиване на осигурителни права и за изпълнение на осигурителни задължения при определени от закона критерии. В такива случаи правото на материално обезпечение се урежда с общи по отношение на всички осигурени лица правни принципи, за даден осъществен осигурен социален риск. Такива например са случаите за придобиване правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване;
4. Социален диалог при управление на осигурителната система /отнася се до ДОО/. В състава на Надзорния съвет на НОИ; на представители на държавата, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. То обаче има съвещателен характер. Социалният диалот трябва да допринася за отчитане на равнопосочните интереси. Тук принципът не е доведен до край. В Надзорния съвет няма представители на миналото поколение /пенсионерите/. Т.е. принципът е декларативен. Той се изразява в няколко насоки и главно в тристранното сътрудничество. Социалният диалог при управление на осигурителната система се осъществява в рамките на националната система за тристранно сътрудничество;
5. Фондова организация на осигурителните средства. Принципът на фондовата организация на осигурителните средства се изразява в това, че паричните средства, които набира съответният осигурителен фонд са от точно определени източници и преди всичко от осигурителни вноски. Фондовата организация на осигурителните средства се изразява и в това, че има отделни бюджети за съответните фондове /които са пет/, които се приемат всяка календарна година със Закон за бюджета на ДОО и със Закон за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/. Основното условие за всяка осигурителна система е да се създаде и поддържа финансовото равновесие между приходите и разходите.
Тези принципи се отнасят не само за ДОО, но и за задължителното здравно осигуряване.