Понятие за наказанието.Цели на наказанието.Отграничаване на наказанието от другите мерки на държавна принуда и от мерките за обществено въздействие и възпитание.
Наказанието е държавна принудителна мярка,която е установена със закон и се налага от съда на лице,извършило престъпление.Това става естествено с присъда.По своята същност наказанието е средство за борба с престъпността,което има профилактично и социално-психологоческо въздействие върху обществото.Само извършването на престъпление е основание за налагане на наказание.
Наказанието може да се намира в латентно състояние в НК,когато не се прилага т.е не се извършват или разкриват престъпления.То се налага за извършени престъпни деяния и изпълнението му представлява принудително засягане на правата или интересите на субекта на престъпление.Има случаи,когато наложеното наказание за конкретно извършено престъпление не довежда до посегателство върху правата и интересите на неговия субект,а например се отлага изпълнението на наказанието по чл.66 НК.
Наказанието включва определени от закона дейности като засягане,ограничаване,лишаване от определени права и интереси на субекта на престъплението.Разликите между тези дейности по вид и по степен разграничават отделните видове наказания.
От изложеното дотук става ясно,че наказанието представлява мярка на държавна принуда,установена със закон,която се налага само от съда с присъда на лице,извършило престъпление.
Според чл.36,ал.1 НК целите на наказанието са:
1.да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави;
2.да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления;
3.да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Преди всичко наказанието има превантивна цел т.е. да въздейства,от една страна,на гражданите
да не извършват престъпления(генерална превенция) и от друга,с цел субектът на престъплението да не извършва нови престъпления(индивидуална превенция).
Система на наказанията по НК.Обща характеристика.Тенденции в развитието на санкционната система.
В чл.37НК се изброяват наказанията,които се налагат в България за извършено престъпление.Видовете наказания според българското законодателство са: доживотен затвор,лишаване от свобода,пробация,конфискация на налично имущество,глоба,лишаване от определени права и обществено порицание.
Така посочените наказания са обединени в система,като на първо място се подреждат по тежест-от най-тежкото до най-лекото,на второ място-като основни и допълнителни, на трето място-със и без лишаване от свобода,и на последно-имуществени и неимуществени.
Както вече споменах наказанията се делят на основни и допълнителни съобразно кои от тях могат да бъдат налагани самостоятелно и кои допълнително т.е. с други наказания.
В някои санкции на отделните видове престъпления е предвидено заедно с основното наказание да се налага и допълнително-лишаване от определени права,обществено порицание и кофискация на налично имущество.
При второто деление на наказанията на такива със и без лишаване от свобода,критериите са видовете и степента на засягане на конкретни права и интереси на осъдените.Към наказанията с лишаване от свобода отнасяме доживотния затвор и наказанието лишаване от свобода.
Към имуществените наказания,при които държавата посяга пряко върху наличното или бъдещото имущество на осъдения,се отнасят глобата и конфискацията.
Тенденциите в развитието на санкционната система са все повече да се увеличава значението и приложимостта на наказанието глоба.
По своето съдържание открояваме следните видове наказания:
1.Доживотен затвор без замяна е най-тежкото и е предвидено в като временна и изключителна мярка,налага само когато конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл.36НК цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание.
2.Доживотният затвор е следващото по тежест наказание.То представлява принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.Налага се, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Доживотният затвор може да бъде заменен с наказание лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години.При неговото изтърпяване не се зачитат работни дни,тъй като то не е срочно наказание.
3.Лишаването от свобода е основното и най-масовото налагано от съдилищата наказание.То представлява отнемане правото на осъдения на свободно предвижване по територията на страната и извън нея.Лишаването от свобода може да бъде от три месеца до двадесет години.Наказанието се изтърпява в затворите и поправителните домове, както и в затворническите общежития към тях.В тези места осъдените се поставят на първоначален режим,посочен в присъдата,който впоследствие може да бъде променян в зависимост от поведението на затворника.Изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация. Наред с това се прилагат и други мерки за възпитание и образование.Положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода. Когато осъденото лице при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две години преди извършване на последното нарушение.Редът и начинът за изпълнение на наказанието лишаване от свобода се уреждат в Закона за изпълнение на наказанията и в Правилника за неговото приложение.
4.Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно. Пробационните мерки са:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;
3. ограничения в свободното придвижване;
4. включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;
5. поправителен труд;
6. безвъзмезден труд в полза на обществото.
Пробацията се изпълнява по ред, определен със закон. Пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес е явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице.Задължителни периодични срещи с пробационен служител се провеждат в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес на осъдения. По изключение те може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това. Срещите са планирани или извънредни по искане на пробационния служител или осъдения. Пробационната мярка ограничения в свободното придвижване е налагане на една или няколко от следните забрани за:
1. посещаване на точно определени в присъдата места, райони и заведения;
2. напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора;
3. напускане на жилището, което обитава, за определен период от денонощието.
Включването в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие е насочена към трудова интеграция или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение на осъдения.
Безвъзмезден труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на свободата на осъдения. Пробационната мярка поправителен труд се изпълнява по местоработата на осъдения и включва удръжки върху възнаграждението му от 10 до 25 на сто в полза на държавата. Времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Когато осъденият остане без работа, съдът заменя остатъка от поправителния труд с безвъзмезден труд в полза на обществото, като за един ден от остатъка се определя един час безвъзмезден труд. Ако осъденият без основателна причина не изпълнява наложената пробационна мярка, по предложение на съответния пробационен съвет съдът може да:
1. наложи друга пробационна мярка;
2. замени изцяло или отчасти пробацията с лишаване от свобода; в тези случаи срокът на лишаването от свобода може да бъде и под минимума по чл.39, ал.1.нк
5.Кофискацията е принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на осъдения имущество,на част от него или на определено имущество.
Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателно преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.
6.Глобата представлява налагане на парично задължение на осъдения за извършеното от него престъпление.При налагане на това наказание съдът трябва да се съобрази с имотното състояние на осъдения,неговите доходи и семейни задължения.
7.Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в предвидените в закона случаи, ако заемането на съответната длъжност или упражняването на съответната професия или дейност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление.
8.Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на осъдения,което се обявява по начин,указан в присъдата.