Съучастие в престъпление-основни форми и тяхното разграничаване.Наказуемост на съучастниците.
Съучастието представлява съвместна дейност на два или повече субекта за осъществяване на едно умишлено престъпление,като всеки от тях е предвиждал неговите съставомерни последици и е искал или е допускал тяхното настъпване.Субективната връзка между участниците се състои в наличието на умисъл.Съучастие е непредпазливи престъпления няма и не може да има-всеки обект отговаря сам за себе си.
При "ексцес"-когато извършеното престъпление надхвърля "общия умисъл" на съучастници(например Х помага на У да извърши кражба,но У употребява сила т.е. извършва грабеж)всеки отговаря за това,което той със собственото си деяние обективно и виновно е допринесъл за осъществяване на престъплението.
В чл.20 НК са посочени видовете съучастници:
1.извършител-който участва в самото деяние;
2.подбудител-който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението;
3.помагач-който е улеснил извършването на престъпление чрез съвети,разяснения,отстраняване на пречки,набавяне на средства,обещание да се даде помощ след извършване на деянието или по друг начин.
В особената част на НК се споменава и за други форми на съучастие: участие в противодържавна организация или група-чл.109НК;организирана група-чл.321НК и други.
Всички участници се наказват с наказанието,предвидено за извършено престъпление,като се вземат в предвид характерът и значимостта на тяхното участие.
Чл.22НК съдържа стимулираща норма-лично основание за освобождаване от наказателна отговорност на подбудителя или помагача,когато той по собствена подбуда се откаже от по-нататъшното участие и попречи да се извърши деянието или предотврати настъпването на съставомерни последици.
Множество престъпления.Основни разграничения и отграничения.Множество престъпления и усложнена престъпна дейност.Видове усложнени престъпления-продължавано престъпление,съставно престъпления и други.
В някои случаи едно лице може да извърши две или повече престъпления.Когато е налице единство във волевата дейност или в резултата, имаме единство на деянието,а множество на деянието имаме когато има множество във волевата дейност и на резултата.
При единство на деянието е възможно да има множество на престъпленията. Друга хипотеза е налице,когато при множество на престъпленията има единство на деянието.Такива са случаите:
1.При продъжаваното престъпление(чл.26НК)-когато две или повече деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,извършени са през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и еднородност на вината,като се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходните.
При това престъпление субектът се наказва съобразно вкючените в него деяния,взети в тяхната съвкупност, и с пречинения от тях общ съставомерен резултат.
Продълженото престъпление е това,чието изпълнение представлява трайно и непрекъснато осъществяване на състава на деянието.
Продължително престъпление има тогава,когато изпълнителното деяние е довършено,резултата е налице,но същият продължава във времето.
2.При съставните престъпления-когато има съвкупност от различни по своята същност престъпни деяния,които обаче съединени в едно създават ново по естеството си престъпление.
3.Двуактни престъпления-съвкупност от две деяния,които не са сами по себе си престъпления,но когато се съединят се превръщат в деяние,което е обявено от закона за наказуемо.
Рецидив.Видове рецидив и критерии за тяхното отграничаване.Опасен рецидив-основни хипотези;случаи;режим на наказателна отговорност.
Рецидив имаме ,когато субектът,извършващ престъпление,е бил вече осъден с присъда,влязла в сила за друго престъпление,за разлика от множеството престъпления,където субектът ги е извършил,преди да бъде осъден за някое от тях.
Различаваме следните видове рецидив: криминологичен-когато субектът е извършил две или повече престъпления,независимо от предишни осъждания или от тяхната липса,но когато това се е првърнало вече в определен начин на живот;легален-когато едно лице извърши престъпление,след като е осъдено с влязла в сила присъда за друго престъпление;пенитенциарен-осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления и поне веднъж изтърпял това наказание.Рецидивистите биват еднократни и многократни според броя на предишните си осъждания.
Според НК рецидивът бива:общ,специален и опасен.
Общ е ,когато едно лице,осъждано вече за извършено от него престъпление,извърши друго по вид престъпление.
Специален е,когато лице,осъждано за извършено престъпление,повторно извърши престъпление от същия вид.Повторността представлява квалифициращо обстоятелство и се наказва по-тежко.
Опасен е рецидивът,когато деецът:
а)извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66;(т.е. условно)
б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66.
Опасния рецидив е квалифициращо обстоятелство на някои състави от Особената част на НК и за него са предвидени още по-тежки наказания.