наказателно право-обща част(стр.1)

Вина-същност и определение;форми на вината.Умисъл-същност и определение;видове умисъл.
Непредпазливост-същност и видове;отграничаване от умисъла,непредпазливостта и случайно деяние;грешката и нейното значение.

Вината представлява определено психическо състояние на субекта на престъплението,заключаващо се в определено негово субективно отношение към самото деяние и неговите ,предвидени в закона,последици.Вината като свойство на деянието представлява неговата връзка с дееца,но не от гледна точка на авторството,а-на субективното отношение на самия деец към извършеното от него противоправно деяние.
Вината се проявява само в една от двете си форми-умисъл и непредпазливост.
Деянието е извършено умишлено,когато субектът е "съзнавал общественоопасния му характер",т.е. когато е желаел неговото извършване,като е предвиждал неговите последици,и е искал( пряк умисъл) или допускал (евентуален умисъл) тяхното настъпване. Желанието за извършване на противоправното деяние е достатъчно при т.нар. формални престъпления,но при резултатните престъпления,за които законът изисква настъпването на определени,съставомерни последици, е необходимо субектът да е предвиждал същите(интелектуален момент) и да е искал(при прекия) или допускал(при евентуален умисъл) тяхното настъпване(волеви момент).Например,достатъчно за наличие на пряк умисъл е субектът,обидил потърпевшия,да е искал да го напсува(формално престъпление),но е необходимо още да е искал смъртта на жертвата(резултатно престъпление).
Трябва да се отбележи,че думата "допускал"при евентуален умисъл не бива да се тълкува като "отнасял се безразлично".Лицето,което подпалва къщата на съседа си,допускайки,че той спи вътре,съвсем не се се отнася безразлично към смъртта му;направо казано -той не желае(иначе ще има пряк умисъл) смъртта на съседа си,но се надява тя да не настъпи,без да разчита на някакво определено обстоятелство за това,а още по-малко на себе си(тук е разликата между евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост)
Втората форма на вината-непредпазливостта-също се проявява в два вида -съзнавана непредпазливост(престъпна самонадеяност) и несъзнавана непредпазливост(престъпна небрежност).
Престъпната самонадеяност е налице тогава,когато субектът е съзнавал възможността за настъпване на съставомерните последици(които в действителност са настъпили) на деянието,"но е мислил да ги предотврати".Субектът самонадеяно е считал,че ще избегне настъпването на съставомерните последици,разчитайки на опитност,умение,или на някакво друго свое качество.
Престъпната небрежност включва липсата на съзнание на настъпването на съставомерните последици.Същевременно трябва да е налице задължение за тяхното предвиждане,както и на нормална възможност да се предвидят последиците и да се предотвратят.Когато субектът не е бил длъжен или само не е могъл да предвиди настъпването на съставомерните последици,деянието не е извършено виновно(случайно деяние).
НК предвижда две хипотези,които изключват виновността на деянието:грешка и неправомерна служебна заповед,която се изпълнява.
Грешка-незнанието на фактическите обстоятелства,които принадлежат към състава на престъплението,изключва умисъла;непредпазливостта се изключва,когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.Например,ловецът стреля по внезапно появил се дивеч,но всъщност убива друг ловец-извинителна грешка,умисълът е изключен.Но Х застрелва А,смятайки го погрешно за В-неизвинителна грешка,умисълът е налице-ликвидиран е човешки живот и то умишлено;без значение е конкретната личност.
Когато е извършено деяние в изпълнение на неправомерна служебна заповед,дадена по установения ред,ако тя не налага извършването на очевидно за дееца престъпление,деянието не е виновно.

Стадий на умишленото престъпление.Приготовление към престъпление.
Опит-видове.Доброволен отказ от опит и приготовление.Наказуемост на приготовлението и опита.

Когато се говори за стадии в осъществяването на едно умишлено престъпление се има предвид,че едно престъпление е довършено,когато са осъществени всички обективни и субективни признаци на установен от закона състав на престъпление.При наличие на довършено престъпление изобщо въпрос за стадии на престъпната дейност не се поставя,то поглъща всички възможни стадии.Не във всички случаи обаче се стига до окончателното довършване на престъплението.
Наказуеми ли са недовършените престъпления? Да,но с редица особености:
1.необективирани психични преживявания,тъй като не преставляват външно изразен волев акт,не могат да бъдат третирани като стадии в осъществяването на едно престъпление-те поначало са ненаказуеми;
2.стадии няма при непредпазливите престъпления и тези с евентуален умисъл.
Наказателното право обособява два стадия в осъществяването на умишлено престъпление до неговото довършване:приготовлението и опита.
Приготовлението представлява набавяне и подготвяне на средства,намиране на съучастници и създаване на условия за извършване на намислено престъпление,преди да е започнало неговото изпълнение.То е възможно само при наличие на пряк умисъл.От обективна страна приготовлението е предварителна престъпна дейност,предхождаща осъществяването на предвиденото в състава изпълнително деяние,която включва посочените в текста дейности,целящи да осигурят самото изпълнение на деянието и да осигурят настъпването на неговите последици.С тези дейности обектът на престъпление не само не се уврежда,но още не е поставен и в опасност.Ето защо приготовлението е наказуемо само в предвидените в закона случаи.Понякога субектът, осъществил приготовление към едно престъпление,се отказва по собствена подбуда от неговото извършване.При наказуемите приготовления законодателят е предвидил едно лично основание за освобождаване от наказателна отговорност:при доброволен отказ.
Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление,при което изпълнителното деяние не е довършено,или,макар да е довършено,не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца последици на това престъпление.От субективна страна отново става дума дума само за пряк умисъл.От обективна страна опитът преставлява изпълнението на самото деяние.Начало на това изпълнение е начало и на опита,който продължава до момента на довършване на деянието;при формалните престъпления-до цялостното осъществяване на изпълнителното деяние.Периодът между началото на изпълнителното деяние и настъпването на съставомерните последици понякога може да бъде твърде дълъг.Затова разграничаваме два вида опит:
1.недовършен-когато изпълнителното деяние не е довършено до степен да може да предизвика настъпването на съставомерния резултат.
2.довършен опит-когато изпълнителното деяние е довършено,но още не са настъпили исканите съставомерни последици или,поради намесата на други обективни фактори,то не може да предизвика тяхното настъпване.
И тук законодателят стимулира доброволния отказ от опит-по собствена подбуда,а не поради намесата на външни фактори,които могат да ликвидират вероятността от настъпването на съставомерните последици.Има обаче разлика между двата вида опит.
Докато за наличие на доброволен отказ от недовършен опит е достатъчно субектът по собствена подбуда да се е отказал да довърши изпълнението на престъплението,то за доброволен отказ от довършен опит това не е достатъчно.Необходимо е още активната дейност на субекта на престъплението,състояща се в предотвратяване на съставомерните последици.
При изпълнение на изискуемите предпоставки субектът се освобождава от наказателна отговорност.Той отговаря само,ако деянието съдържа признаците на друго престъпление,но само за него.
Опитът се наказва на общо основание с наказанието,предвидено за довършено престъпление,като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините,поради които престъплението е останало недовършено.