сключване на брак

Условия и пречки за сключване на брак

За да се сключи граждански брак, трябва да са налице посочени от закона изисквания. Тези изисквания не са самоцелно определени от законодателя, а се коренят във вековни традиции на българското общество, крепят се на моралните устои на нацията и са гаранция за създаването на здраво поколение.

Изисквания са обстоятелства от различно естество, който законодателят е счел за минимално необходимите условия за създаване на устойчиво семейство и нормално поколение. Когато предвидено в закона обстоятелство трябва да е налице, да съществува , за да се сключи брак, то се нарича условие за встъпване в брак, а когато посоченото от закона обстоятелство не трябва да съществува към момента на създаване на брачния съюз, то се нарича пречка за брак. Условията и пречките за встъпване в брак са две категории - абсолютни и относителни. Абсолютни са тези условия или пречки, които пречат на едно лице да сключи брак с което и да е друго лице от противоположния пол - такова условие е наличието на брачна възраст или болестно състояние, основание за поставяне под пълно запрещение. Абсолютните условия са предпоставка за наличие на брачен съюз въобще. Други са условие или пречка за встъпване в брачен съюз само по отношение на две конкретни лица - например ако между тях съществува родствена връзка в степен на близост, която не позволява тяхното брачно обвързване.

Условията и пречките за брак се изчерпателно изброени в закона - други извън тях не могат да са условия или пречки за граждански брак, независимо от етническата принадлежност или религиозни вярвания на встъпващите в брак. Семейният кодекс сочи като единствено условие за встъпването в брак наличие на брачна възраст - 18 г. Останалите посочени от СК обстоятелства са пречки за сключването на брак - лицата да не се намират вече в брачен съюз; да не са поставени под пълно запрещение или да страдат от душевна болест и слабоумие, основание за поставяне под запрещение; както и лицето да не страда от болест, която представлява опасност за живота и здравето на поколението или на другия съпруг; встъпващите в брак не трябва да се намират помежду си в определена степен на родство. Брачна възраст: СК предвижда като минимална възраст, подходяща за сключване на граждански брак 18 г. Тази възраст съвпада с гражданското пълнолетие. Максимална възраст не е предвидена. Минималната възраст е еднаква за лицата от двата пола. При встъпването в брак наличието на брачна възраст се установява с документ за самоличност.

Изискването за навършени на 18 години при встъпване в брак е принципът, който обаче има изключение. СК предвижда, че граждански брак може да сключи и лице, което е навършило 16 г. Брак може да се сключи с разрешение на председателя на районния съд, ако важни причини налагат това. "Важни причини" не е определено като понятие от закона. За всеки конкретен случай председателят на районния съд трябва да направи преценка на обстоятелствата, които налагат сключването на брак преди навършване на необходимата брачна възраст. Най-типични са случаите на бременност, предбрачно съжителство, раждане на дете.

Разрешението си председателят на районния съд дава след молба, подадена от непълнолетния, желаещ да сключи брак. Това той извършва лично, без да е необходимо родителско/попечителско съдействие. Ако и двамата желаещи да сключат брак са непълнолетни, молбата се подава и от двамата. Компетентен е председателят на районния съд по местожителството на лицето. Ако непълнолетните са с различно местожителство, молбата се подава до един от двата компетентни съдилища по избор на желаещите да встъпят в брак.

Председателят на районния съд се произнася с решение след като изслуша непълнолетния. Той изслушва и мнението на родителите/ попечителите, но това мнение няма характер на съгласие на родителя за предстоящия брак. Преценката е от компетентността на председателя на съда. Решението, с което се дава разрешение важи за брак с конкретно лице, а не е разрешение за сключване на брак въобще. То е окончателно и не подлежи на обжалване. Ако е последвал отказ от разрешение, то тогава решението подлежи на обжалване. Няма и пречка да се подаде нова молба за разрешение за встъпване в брак, както със същото лице, така и за сключване на брак с друго лице. Даденото разрешение не обвързва желаещите да сключат брак да се обвържат в брачен съюз.

Важна последица от сключването на брак от непълнолетен е, че независимо от своята възраст, той вече става напълно дееспособен (какъвто е всеки пълнолетен български гражданин) с единственото ограничение, че може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съд. Това обстоятелство се обозначава в правната теория като еманципация на встъпилия в брак непълнолетен.

Еднобрачие: според СК брак не може да сключи лице, което е свързано с друг брак. Наличието на друг брак е абсолютна пречка за встъпване в брак. Липсата на друг брак се установява с документ за самоличност. По нашето право няма никаква правна възможност едно лице да се намира едновременно в брачна връзка с две или повече лица. Тази постановка на закона произтича от моногамия, която е установена като морален принцип на българското общество. Изключение от този принцип не може да има, независимо от религиозните възгледи на лицето. Нарушаването на моногамията води до унищожаването на втория по време брак. Обществената значимост на нарушението личи от овластяването на прокурора да иска прекратяването на втория брак. Това той може да направи и след смъртта на някой от съпрузите по втория брак.

Болест: болестното състояние на встъпващия в брак е издигнато от законодателя като пречка за съществуването на брачния съюз. Според СК не може да сключи брак лице, което е поставено под запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение или страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг. Следователно две са категориите болести, пречка за брак - първата е свързана с възможността за валидно изявяване на съгласието за встъпване в брак, а втората с опасността, която болестта представлява за живота или здравето на другия съпруг или поколението. Лицето, което страда от болест, основание за поставяне под пълно запрещение или което е поставено под пълно запрещение не може валидно да изяви своята воля за създаването на брачния съюз, не може и да поеме отговорността за бъдещото поколение. Поставеният под ограничено запрещение може да сключва свободно брак.

Опасна болест ще бъде пречка за брак само ако представлява сериозна опасност за живота или здравето на другия съпруг или на поколението. Сериозна е тази опасност, която според установените медицински критерии е от естество да предизвика трайни увреждания на здравето на съпруга или да бъде причина за неговата смърт. Прави се разлика в правната уредба в зависимост дали болестта е опасна за живота или здравето само на съпруга или и за поколението. Когато болестта е опасна за поколението, това е абсолютна пречка за сключването на брак - няма възможност страдащото от болестта лице да встъпи в брак с друго лице. Така се защитава общественият интерес и се гарантира здраво поколение. Без значение дали желаещият да встъпи в брак знае за наличието на болестта. Ако болестното състояние не е опасно за живота или здравето на поколението, а само за другия съпруг, тогава то е само относителна пречка за брак. Тя може да бъде отстранена от другия съпруг, който да декларира, че му е известно наличието на болестта и въпреки това желае да сключи брак с лицето. Отсъствието на болест, пречка за сключването на брак се установява чрез медицинско свидетелство, издадено от личния лекар. Списък с болестите, които се явяват пречка за брак се издава от Министерството на здравеопазването.

Родство: брак не може да се сключи между лица, които се намират в определена степен на родствена връзка. Не могат да сключат брак помежду си роднини по права линия; братя и сестри, техните деца и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. Съображенията за наличието на тази пречка за брак са от морално естество и защитават обществения интерес за здраво поколение. Исторически погледнато сегашната уредба е много либерална. Екзархийският устав, уреждащ до 1945 г. семейните отношения на източноправославните българи е предвиждал забрана за сключване на брак за лица в родствена връзка по съребрена линия до седма степен включително, както и между лица в "духовно родство". Родството като пречка за брак е от категорията на относителните, тъй като е забрана за брак между конкретни лица и няма отношение за възможността да се сключи брак с друго лице. Отсъствието на родствена връзка се установява чрез декларация, която встъпващите в брак трябва да представят.

Осиновяване: осиновяването е "гражданско родство". Между осиновения и осиновителя се създават отношения като между родители и деца и би било неморално макар и да няма опасност за здравето на поколението, да се свържат в брачен съюз лица, между които осиновяването създава много близка роднинска връзка. Още повече, че пред закона няма разлика между родените и осиновени деца. Техният правен статут е напълно идентичен. Семейният кодекс урежда два вида осиновяване - пълно и непълно. Последиците на двете разновидности на осиновяването от гледна точка на пречките за брак са различни. При пълно осиновяване не могат да сключат брак лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия и на братя и сестри. Тоест за разлика от биологичната роднинска връзка осиновяването не създава пречка за брак между "роднини" по осиновяване от трета и четвърта степен. При непълното осиновяване забрана за брак има сао между осиновител и осиновен и неговите низходящи, като пречка за роднините на осиновителя не съществуват. И при двата вида осиновяване обаче се запазват пречките за брак за роднините по кръвната връзка.