наказателно право-обща част(стр.4)

Наказателноотговорни лица-субект на престъплението.Вменяемост и невменяемост.


В наказателното право наказателна отговорност за извършено престъпление може да носи само физическо лице.Всякакви други живи или мъртви същества не могат да бъдат субект на престъпление.Също така не се признава колективната наказателна отговорност.
Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години.Малолетните до 14години са наказателно неотговорни.Непълнолетните отговарят в намален размер и само,ако са разбирали свойството и значението на деянието си и са могли да ръководят постъпките си.Пълнолетните обаче отговарят на общо основание.
Необходимо е лицето,достигнало определена възраст да е вменяемо-да притежава съзнание и съзнателна воля,да има способност да въздейства върху обществените отношения.
Невменяемо е лицето,което поради умствена недоразвитост или продължително или кратковременно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си.Такова лице не е наказателноотговорно,могат да бъдат приложени само принудителни медицински мерки.
Видове субекти на престъпление.
НК различава:
Общ субект на престъплението-може де бъде всяко наказателноотговорно лице.В особената част на НК общия субект на престъплението фигурира в отделни състави с термина "който".
Специален субект-някои престъпления могат да бъдат извършени не от всяко вменяемо и достигнало определена възраст лице,а само от такова,което притежава едно или друго определено качество.Това са например длъжностно лице,орган на властта,български гражданин,майка,водач на превозно средство,и други.



Особени правила,относно наказателната отговорност на непълнолетните.Институти,методи и мерки за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по ЗБППМН.


В чл.60 НК се посочва,че "наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд".
Режимът на наказателната отговорност на непълнолетните съдържа специфични правила,а именно:

1.На тях могат да бъдат налагани само четири вида наказания:лишаване от свобода,пробация,обществено порицание и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност.

2.Предвидените в Особената част на НК наказания по отношение на непълнолетните значително се редуцират,като доживотния затвор без замяна и доживотния затвор се заменя с лишаване от свобода,глобата се заменя с обществено порицание и др.(виж чл.63 НК).Лишаването от свобода намалява значително по времетраене,като има разлика между тези,ненавършили шестнадесет години и тези,които са ги навършили.

3.В чл.61НК е предвидено специално лично основание за освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетен,който:
1.е извършил престъпление,което не представлява голяма обществена опасност.

2.извършил го е поради "увлечение или лекомислие".

3.ако прокурорът или съдът реши,че спрямо него могат да се приложат успешно възпитателни мерки ,предвидени в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.В тези случаи съдът може сам да наложи възпитателна мярка, като уведоми за това местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните или й изпрати преписката за налагане на такава мярка.

При наличие на тези три предпоставки прокурорът може да прекрати предварителното производство,а съдът да реши да не бъде бъде предаван непълнолетния за съдене или да не бъде осъден. Когато прокурорът реши да не се образува досъдебно производство или да прекрати образуваното досъдебно производство, той изпраща преписката на комисията за налагане на възпитателна мярка.

4.Когато съдът определи наказание на непълнолетния лишаване от свобода по-малко от една година и не отложи неговото изпълнение,непълнолетния автоматично се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище -интернат или му се налага друга възпитателна мярка,предвидена в ЗБППМН.

5.Непълнолетните изтърпяват наказанието лишаване от свобода не в затвор,а в специализиран поправителен дом.

За борба с престъпността сред малолетните и непълнолетните,освен наказателноправни,са предвидени и много други възпитателни мерки и органи като комисиите за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните,центрове за настаняване на подрастващи и др.



Обща характеристика на наказателното право.Предмет,метод и система на наказателноправната наука.



Наказателното право е метод и средство,което се употребява за борба с престъпността,чрез прякото прилагане на държавната принуда.То защитава от престъпни посегателства личността,правата и интересите на гражданите,установения в страната държавен и правов ред.
Това се осъществява посредством определяне в закона на дадени противоправни деяния като престъпления и съответно определяне на наказания за тях,с цел да се осигури наказателна отговорност на техните субекти.
Наказателното право е основно средство за борба с престъпността,но то далеч не е най-ефикасното,тъй като влиза в действие едва след като е извършено престъпление,като наказанието е само негова последица.Не може обаче да се отрече,че играе важна роля в профилактиката на престъпността.Дори само съществуването на НК и с налаганите наказания допринася за предпазване от извършване на нови престъпления.
Наказателният кодекс е разделен на две части: обща и особена.В общата част са поместени правни норми,фиксиращи отделните правни институти,които имат приложение към всички или към повечето престъпления.В особената част са описани съставите на видовете престъпления и наказанията,които се налагат за тях.
Наказателноправната наука представлява теоретично изясняване и разработване на принципи,понятия и институти.Системата на наказателното право в съответствие със съдържанието на НК,включва:
1.учение за наказателния закон и за неговите правни норми;
2.учение за престъплението;
3.учение за субекта на престъплението;
4.учение за наказанието;
5.видове престъпления.




Съвкупност от претъпления;видове;наказуемост.


Различаваме идеална и реална съвкупности.Идеална съвкупност е налице,когато с едно деяние субектът осъществява признаците на няколко престъпни състава.Истинската идеална съвкупност трябва да се различава от т.нар. привидна идеална съвкупност-когато от няколко състава на престъпление,само един от тях обхваща конкретното деяние и изключва напълно останалите.Такива са случаите на:
1.специалност-два състава са в отношение на общ към особен.Тогава особения състав изключва общия (грабежа например изключва кражбата).
2.субсидиарност(допълнителност)-единият състав е допълнителен и се прилага,само ако първоначалната разпоредба не се приложи (злепоставянето е субсидиарно спрямо убийството).
3.поглъщане-единият състав поглъща другия-например убийството поглъща причиняването на телесна повреда.
4.алтернативност-когато два или повече състава на престъпления съдържат признаци,които взаимно се изключват.
Реална съвкупност е налице,когато субектът на престъпление осъществи две или повече отделни престъпления с няколко отделни деяния.Реалната съвкупност се разделя на два вида:еднородна и разнородна.
Еднородна е съвкупността,когато е налице няколко пъти извършване на едно и също престъпление,а разнородна-когато с няколко деяния са извършени няколко различни престъпления.
Привидна реална съвкупност имаме във всички случаи на продължени,продължавани,съставни и двуактни престъпления,при наличие на субсидиарност,а също и когато едно деяние е средство за извършване на друго.
При наличие на посочените съвкупности съдът определя наказание за всяко отделно престъпление,но налага на субектът най-тежкото от тези наказания.
Когато определените наказания са от един и същ вид,съдът може да увеличи определеното най-тежко наказание най-много с една втора.То обаче не може да надминава сбора от отделните наказания,нито максималния размер,предвиден в НК за това наказание.Тези правила важат и когато субектът е осъден с отделни присъди.Ако наказанието по някоя от присъдите е изцяло или отчасти изтърпяно и е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание,то се приспада.
Към определеното най-тежко наказание могат да се присъединяват други наложени допълнителни наказания,а когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация,съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.