1.Понятие и характерни особености на правото на ЕС
Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с национално- правна система, главно поради характера на неговата природа.
Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията между държавите- членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти – физически лица и юридически лица. Особената характеристика се състои в това, че от една страна националните законодателства на държавите- членки са интегрирани в правната система на ЕС, а от друга са в определено подчинено положение спрямо него съгласно общоприетият примат на правото на ЕС над националните законодателства и принципа на директния ефект.
Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите перфектни международни договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения между държавите- членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения между държавите в един регион. Правото на ЕС урежда отношенията между държавите- членки на ЕС като суверени субекти на международното право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешноправните субекти на тези държави – ФЛ и ЮЛ.
2.Възникване и развитие на правото на ЕС(ПЕС)
Уникален прецедент в международната практика е създаването на ПЕС. Все по-дълбоко и все повече държавите навлизат в етапа на пълна взаимна зависимост, взаимен контрол и взаимна обвързаност във всички области на междудържавното сътрудничество. Нормално е този процес да стигне до създаването на правна система, подобна на ЕС. ПЕС е самостоятелна правна система, тясно свързана с международното право и правните системи на държавите- членки. Негова основа са учредителните договори на трите Еврейски общности, които са перфектни международни договори и които формират своеобразна конституция на ЕС. Първият договор, учредяващ ЕОВС е подписан през 1951г. и ратифициран 1952г. от шестте държави учредителки. През 1950г. Франция лансира идеята за създаване на Европейска общност за отбрана, която обаче през 1954г. не получава подкрепа. През 1955г. министрите на държавите- членки на ЕОВС отново предлагат да се създаде обединена Европа за развитие на сътрудничество в икономическата област. На Месинската конференция шестимата министри възлагат на комисия, ръководена от Спаак – министър на външните работи на Белгия да проучи възможностите и представи доклад. Този доклад “Спаак” по-късно става основа на преговорите за разработването на договорите, учредяващи ЕИО и Евратом, подписани през 1957г. в Рим от държавите- членки на ЕОВС. По този начин се подписват учредителните договори на ЕС.
Условно могат да се разграничат няколко етапа на развитие на ПЕС. Като първи етап може да се определи учредяването на Европейски общности до 1958г. Следващият етап е периода, свързан със създаването на Европейската общност през 1987г., а третият етап е свързан с правното уреждане на нов, по-съвременен тип Европейската интеграция, завършил с подписването на Маастрихтския договор на 07.02.1992г.
3.Институционно разделение на Европа
Институционната система на ЕС се отличава по своята оригиналност от класическата, използвана от международните организации, тъй като в нея са включени независими органи, които представляват както националните интереси на държавите- членки на ЕС, така и отделните общности.
Основните органи, чиито статут е уреден главно в чл. 7 от Договора за ЕО са: Парламент (Асамблея), Съвет, Комисия, Съд и Сметна палата. Те съставляват единната институционна рамка на ЕС – решаваща роля за развитието на правната система на ЕС. В чл. 7 също така е предвидено и създаването на Икономически и социален комитет, а съгл. чл. 4 на Договора за сливане се създава Комитет на постоянните представители на държавите- членки. В съответствие с ЕЕА бе уреден Първоинстанционен съд, а съгл. Договора за ЕС бе уреден статутът на Европейската инвестиционна банка и създаден Комитет на регионите.
Парламентът до Маастрихтския договор не се считаше за напълно демократичен орган, тъй като функциите му бяха предимно консултативни и надзорни, но с Договора за ЕС се въведе процедурата за съвместно приемане на решения. Макар и да не притежава класическите белези на парламент, той е представителен орган и изразява волята на народите на държавите- членки на ЕС.
Съветът на министрите е основният политически орган за вземане на решения, който се състои от представители на държавите- членки, като всяка държава изпълнява председателски функции на ротационен принцип, в рамките на 6 мес. Съветът притежава окончателна власт при приемането на актовете – регламенти, директиви, решения и др. имащи юридическа сила. Разполага със законодателна власт, която разделя с Парламента.
Комисията е орган на изпълнителната власт. Членовете и се назначават за срок от 5 год., като се гласуват от ЕП. Комисията е определена като изпълнител на Договора за ЕС и пазител на учредителните договори.
Европейския съд се състои от съдии и генерални адвокати, назначавани за срок от 6 год. по взаимно споразумение между държавите- членки. Задача на Съда е да осигури съблюдаването на закона при тълкуването и прилагането.
От 1987г. Съдът се подпомага от Първоинстанционен съд, който се занимава предимно с административни искове на институциите, както и разногласията между Комисията на ЕО и фирмите, свързани с правилата на конкуренцията.
Сметната палата е създадена с договор през 1975г., за да проверява законността и редовността на постъпленията и разходите в бюджета, както и за доброто финансово управление. Изработва годишен доклад след приключване на всяка финансова година.
4.Създаване на Европейски общности
В съответствие с плана “Шуман” през 1951г. в Париж, Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор, съгласно който се учредява първата ЕОВС (европейска общност за въглища и стомана)с цел намаляване на икономическите пречки и координиране на политиките на държавите- членки в областта на въглищата и стоманата. За президент е избран Жан Моне. Това е първата крачка към създаването на съюз, равнопоставен на световните суперсили. Той трябва да послужи като модел за изграждането на аналогични икономически структури, които в последствие да прераснат в политически съюз.
През 1952г. в Париж се подписва договор за създаването на Европейска общност за отбрана, в чиито рамки на национална основа да се създаде армия под командването на НАТО. Договорът не влиза в сила, тъй като Франция не го ратифицира.
През 1953г. Общата асамблея на ЕОВС внася проект за създаването на Европейска политическа общност, но правителствата на шестте държ. членки не подкрепят предложения статут.
През 1955г. под въздействието на Комитета и държавите от Бенелюкс на конференцията в Месина (Сицилия), на Спаак (Белг. Външен министър) се възлага да оглави комитет, който има за цел да проучи възможностите за създаването на общ пазар. Общото становище е било, че подчиненото положение на Западна Европа спрямо САЩ е можело да се преодолее, само ако западноевропейските държави се интегрират и в други сектори на икономиката (освен въгледобив и стоманодобив), като се създаде общ пазар на всички стоки на територията на тези държави.
През 1956г. Комитетът приема т. нар. доклад “Спаак”, който е основа на подписаните в Рим през 1957г. от същите шест държави договори за учредяване на още две общности – ЕИО и Евратом (влизат в сила през 1958г.). Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенното сближаване на стопанската политика на държ. членки (ЕИО) и изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомна енергия (Евратом).
5.Създаване на ЕС
След учредяването на ЕОВС, ЕИО и Евратом, което е най-значимото събитие в историческото развитие на ЕС следва създаването на единен институционен механизъм (Римска конвенция относно общите за трите общности съд и парламент от 1957г. и Договор за сливане на изпълнителните органи от 1965г.). През 1978г. е приета резолюция на ЕП, призоваваща да се приеме едно единствено название на трите Европейски общности – Европейска Общност. На практика не се осъществява сливане де юре на трите общности, а само уредбата на ЕО, като обобщено название в документите, а също така и с цел Европейските дела да станат по-разбираеми за хората.
През 1978г. се създава Европейска валутна система (преди това се присъединяват още девет държави за членове), основана на фиксирани обменни курсове между държавите членки, като се създава Европейска валутна единица – ЕКЮ. Изгражда се временен пазар съгласно сключения през 1986г. ЕЕА, който установява рамките на външнополитическо сътрудничество и създава договорна основа за институционализиране на Европейското политическо пространство.
През 1989г. се взема решение от Европейският съвет за свикване на конференция в Мадрид, на която се изработва концепция за създаване на икономически и валутен съюз на 3 етапа. На 07.02.92г. в Маастрихт се подписва договор, с който се създава ЕС за изграждането на икономически и валутен съюз, осъществяването на обща външна и политическа сигурност, сътрудничество в областта на сигурността и вътрешните работи. С Амстердамският договор, подписан на 02.10.97г. и влязъл в сила през 1999г. се уреждат 4 главни цели: заетост и граждански права; премахване на всички препятствия, стоящи пред осъществяването на свободите на движение, увеличаване на участието на Европа при уреждане на световните проблеми и реформиране на институциите.
6.Понятие за право на Европейски общности и ПЕС
След 01.11.1993г. терминът “ЕО” се отнася до дейности, които преди това са се осъществявали от ЕИО. Терминът “ЕС” съгл. Маастрихтския договор засяга междуправителствената дейност на държавите- членки в областта на външ. отношения, сигурността, вътрeшните работи и правосъдието, макар че е налице припокриване на дейностите на ЕС и общностите.
В разпоредбите на Договора за ЕС е въплътена концепцията за създаването на Съюз, която е определена като процес на създаването на по-тесен съюз между народите на Европа. От това произтича, че формирането на ЕС не е завършено, а продължаващ, непрекъсваем процес, до достигането на крайната цел – обединяването на Европа.
Правото на ЕО обхваща и регулира дейностите и политиките на трите общности (ЕИО, ЕОВС и Евратом), чиито дейности и функции продължават, но изменени и допълнени от Маастрихтския и Амстердамския договори. Главната цел, която следва да осъществяват трите общности – Европейска икономическа интеграция чрез изграждането на общ пазар, в чиято основа лежат четирите основни свободи: свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги. Наред с това Европейските общности и техните институции в различните области осъществяват: общи политики (селскостопанска, транспортна, търговска и в областта на конкуренцията), както и икономическа, валутна, енергийна, в областта на изследванията и технологиите, социална, регионална и политика в областта на защита на околната среда и на потребителите. Това в същност са областите и политиките, които правото на ЕО регулира, тъй като трите общности продължават да функционират, но приспособени чрез допълненията и измененията им, внесени от разпоредбите на Маастрихтския договор към допълнителните политики и формите на сътрудничество. Трите общности продължават да имат юрисдикция в икономическата област, която е значително изменена от периода на тяхното учредяване. Това са области, засягащи интересите преди всичко на държавите от Централна Европа.
Според чл. 1 от Договора за ЕС Съюзът ще се основава на Европейските общности и допълващите ги политики и форми – основите на процеса и функциите на ЕС са въплътени в учредителните договори на Европейските общности и допълващи ги разпоредби на Маастрихтския договор. ЕС притежава практика и международна правоспособност – основно качество на субектите на международното право – ЕС е юридическо лице. ЕС обхваща политиките на ЕО, но ЕО не включва правото на ЕС. Може да се приеме,че правото на ЕС е по-широко понятие.
7.Понятие и видове източници на правото на ЕС
ПЕС включва разнородни по юридическата си природа източници, които могат да се разделят на писани и неписани източници.
Писаните източници от своя страна могат да се разделят значими и не толкова важни. На първо място следва да се поставят актовете, съставляващи т. нар. първично право, което е създадено пряко от държавите- членки. То включва договорите, учредяващи трите общности, заедно с приложенията и протоколите към тях, както и направените по-късно допълнения и изменения. Това са Парижкия договор от 1951г. и Римските договори от 1957г., с които се учредяват ЕОВС, ЕИО и Евратом, ЕЕА, Договорът за ЕС, Амстердамския договор и др.
Друг писан източник на правото на ЕС е вторичното право. То е създадено от инситуциите, които от своя страна са създадени в съответствие с разпоредбите на първичното право. Поради тази причина създадените от тях актове имат вторичен характер. Тези актове са регламентите, директивите и решенията.
Сключените от ЕО самостоятелно международни договори са другият вид писан източник на правото.
Според някои автори решенията на представителите на правителствата на държавите- членки, заседаващи в рамките на Съвета са източник на ПЕС, но това все още е дискусионен въпрос дали могат да се сметнат за формиращи правото на ЕС.
Неписаните източници на ПЕС са преди всичко общите принципи на правото. Друг неписан източник са нормите на обичайното право. Като спомагателен източник могат да се определят и нормите на общото международно право.
Писаните и неписаните източници на правото на ЕС могат да се разделят на няколко групи: актове на държавите- членки; актове на институциите; международни договори сключвани с трети страни; общите принципи на правото; практика на Съда.
8.Понятие и видове субекти на ПЕС
ПЕС е оригинален правен хибрид. Тази правна система, за разлика от МЧП, урежда правоотношенията не само между държавите- членки на ЕС, но има и пряко действие по отношение на субектите на вътрешнодържавното право – ФЛ и ЮЛ. От тук следва, че субектите на правото на ЕС са както държавите- членки, така и субектите на самите държави – ФЛ и ЮЛ. Държавите са първични субекти, които притежават политико-юридическото свойство държавен суверенитет. ФЛ и ЮЛ, като субекти на правото на ЕС притежават правоспособност, дееспособност и могат да носят юридическа отговорност. За разлика от ЮЛ, субекти на МЧП, споровете на ЮЛ, субекти на правото на ЕС се разглеждат от Европейския съд, а не от национален съд посочен в договора.
Правоспособността на ФЛ представлява своеобразен феномен, тъй като те не само правни субекти на собствената си държава, но са и граждани на ЕС, притежаващи определен обем от права и задължения, като в определени случаи се ползват от правната защита на националните законодателства на всички държави- членки. Например всеки гражданин, на която и да държава- член на ЕС, намирайки се на територията на която и да държава не член на ЕС, се ползва от дипломатическа защита от всички дипломатически представителства на всички държави- членки на ЕС.
9.Европейски организации
Европейските организации могат да се разделят по два критерия: по предмет на дейност – политически, военни и икономически и по обем на компетентност – обща и специална. Европейски организации с обща компетентност са Съветът на Европа и ЕС.
СЕ е организация, учредена като резултат от възникналите движения за политическо обединение след Втората световна война. Статутът на СЕ се подписва през 1949г. СЕ е организация с широко очертана компетентност в икономическата, социалната, културната и др. области, но въпросите на отбраната не са включени в нея. Организационната структура на СЕ включва Комитета на министрите и Парламентарна асамблея. Те се обслужват от секретариат.
Съгласно Договора за ЕС държавите- членки на трите Европейски общности създават помежду си ЕС. Договорът влиза в сила през 1993г. На ЕС се предоставя широка компетентност. ЕС е непрекъснато развиващ се процес, който е свързан с постоянното разширяване до пълното включване на всички Европейски държави. ЕС се обслужва от институциите, които обслужват и трите общности, т. нар. единен институционен механизъм.
Европейска организация със специализирана компетентност е Западноевропейския съюз Първият военен съюз е създаден след Втората световна война м/у Франция и Великобритания. През 1948г. между Белгия, Холандия, Люксембург, Франция и Великобритания се сключва договор за колективна отбрана срещу всяка въоръжена агресия в Европа. В Париж през 1952г. се подписва договор за създаването на ЕО за отбрана, но Франция през 1954г. отказва да го ратифицира. През 1954г. отново в Париж се подписва договор за създаването на ЗЕС. Той е първата военна организация в Западна Европа. В организационната структура са включени Парламентарна асамблея, Съвет на министрите и Секретариат.
През 1948г. влиза в сила договорът за създаване на съюза Бенелюкс между Белгия, Холандия и Люксембург. Договорът предвижда на територията на трите държави да се създаде митническо обединение, крайната цел на която е изграждането на пълен икономически съюз. Съюзът Бенелюкс е използван като модел за сключването на трите Европейски общности с икономическа насоченост – ЕОВС, ЕИО и Евратом.
10.Евроатлантически организации
НАТО е създадена съгл. Северноатлантическия договор, подписан през 1949г. във Вашингтон. Съгласно устава, организацията има отбранителен характер. Страните се задължават с мирни средства да разрешават да разрешават всички спорни въпроси, както и да не прибягват до употребата на сила по начин, несъвместим с целите на ООН. В структурата на НАТО са включени граждански и военни органи. Северноатлантическата асамблея е обединение на парламентаристите от държавите- членки на НАТО, основана през 1955г. в Париж. Основната задача е укрепване на сътрудничеството между държавите- членки на НАТО и отразяване на позициите и в националните законодателства. Асамблеята избира постоянен комитет. Международния секретариат включва 5 комитета.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) възниква през 70-те години като съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа. Важен етап е подписването на Заключителен акт в Хелзинки през 1975г. от държавите глави на 33 Европейски държави, САЩ и Канада. След разпадането на СССР и СФРЮ към организацията се присъединяват десетки нови държави и общия брой на участниците става 53.
През 1948г. за прилагането на плана “Маршал” се подписва договор, който създава Организацията за икономическо сътрудничество. Целта и е да контролира американската помощ, инвестирана на възстановяване на следвоенна Западна Европа. През 1960г. организацията прераства в Организация за икономическо сътрудничество и развитие. Структурата на организацията включва Съвет, подпомаган от постоянен изпълнителен комитет, Секретариат и множество технически комитети.
11.Институции на ЕС
С учредителните договори на трите общности се създават органи и институции, които имат за основна задача да осъществяват цели, залегнали в тях и допълващите ги договори. През 1957г. наред с Римските договори се подписва конвенция относно Европейски съд и ЕП, които са общи и за трите общности. През 1965г. е подписан Договор за сливане на изпълнителните органи на трите общности, с което се създава единен институционен механизъм. След влизането в сила на Маастрихтския договор през 1993г. тези институции обслужват и ЕС.
Основните институции създадени съгласно чл. 7 от Договора за ЕО са ЕП, Съвет, Комисия, Сметна палата. Взаимоотношенията между тях, както и разпределението на правомощията не съответства на разделението на властите между институциите в държавите. За да осигури съвместимост и приемственост на дейностите на ЕС функционира единен институционен механизъм координацията, на който се осъществява от Съвета и Комисията. Всяка институция разполага с вътрешна или външна компетентност, отнасяща се до държавата- член, до нейните граждани или трети страни.
Наред с четирите институции в организационната структура са включени и редица допълващи ги органи, които имат консултативни и управленски функции. Съветът и Комисията се подпомагат от Икономически и социален комитет и Комитет на регионите. Създадени са също така и Европейска система на централните банки и Европейска централна банка. Създаден е и Комитет на постоянните представители на държавите членки, а в съответствие с ЕЕА е учреден и Първоинстанционен съд.
Институциите на ЕС функционират и осъществяват правомощията си на основата на партньорство, сътрудничество и взаимна зависимост.
12.Функции, компетенции и състав на Комисията
Изпълнителната власт в ЕС се осъществява от Комисията. Тя осигурява прилагането на първичното и вторичното право, дава препоръки за изменения, ако тя счита за необходими или ако са предвидени изрично в договорите, както и приема решения и участва в разработването на актове, приемани от Съвета и ЕП. Комисията се състои от 20 члена, избрани за срок от 5 год. Тя включва по двама представители на Германия, Испания, Италия, Франция и Великобритания, и по един представител от останалите 10 държави. Съветът може да изменя броя на членовете на Комисията. Членовете се назначават от ЕП за срок от 5 год. по предложение на държавите- членки, след като е назначен председател на Комисията. Мандатът на член от Комисията може да бъде прекратен с изтичане на срока и при смърт, както и в случай, че подаде оставка или бъде служебно отзован. По молба на Съвета или Комисията от Съда може да бъде отзован член на Комисията, който не отговаря на необходимите условия за изпълнението на функцията или сериозно ги е нарушил. Членовете на Комисията са най-често политици от управляващата партия на държавите- членки, бизнесмени и профсъюзни ръководители. При изпълнение на задълженията си те са длъжни да действат в интерес на ЕС и да бъдат напълно независими от националните правителства. Председателят на Комисията се назначава за срок от 2 год., който срок автоматично продължава на 4 год. Целият състав на Комисията се одобрява с гласуване от ЕП. Комисията сама може да назначи един или двама зам. председатели измежду членовете си. Тя заседава всяка сряда сутрин, а при необходимост и следобед. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, като се прилага принципът на колективната отговорност. Комисията разполага с 15000 служители, които работят в 24 генерални дирекции и допълнителни специализиране служби. Седалището на Комисията е в Брюксел, но част от служителите и работят в Люксембург. Ролята на Комисията е насочена в три насоки:
Тя е инициатор на законодателния процес в ЕС, тъй като той започва с предложение, мотивирано и формулирано от Комисията, с изключение на инициативата по отношение на общата политика на външните отношения и сигурността и в областта на правосъдието и вътрешните работи;
Тя е пазител на договорите и следи за правилното прилагане на законодателството от страните-членки;
Комисията осъществява на практика политиката и е представител на ЕС при преговорите с трети страни.
Комисията разработва и приема собствени процедурни правила, с които да гарантира правомерното си действие съгласно нормите на ПЕС. Заседанията на Комисията са действителни, когато присъства броя на членовете определен в процедурните и правила.
13.Състав, организация и компетентност на Съвета
Съветът е най-влиятелния орган, който изразява интересите на всички държавите-членки и се явява център на политически контрол в ЕС. В Съвета се включват по един представител на всяка държава. Съветът е Един, но променя името си в зависимост от обсъжданите въпроси – селско стопанство, образование, финанси, външни работи и др. Юридически съществува само един Съвет, но в зависимост от областите на практика съществуват 25 съвета. Счита се, че най-висшия от тях е Съветът по общите въпроси, който е съставен от Министрите на външните работи и провежда заседания веднъж месечно. По веднъж месечно заседават и съветите по селското стопанство, икономика и финанси, а съветите по транспорта, околната среда и промишлеността заседават от 2 до 4 пъти годишно. Председателският пост се заема последователно от всяка държава- членка за срок от 6 месеца по принципа на ротацията. Съветът се свиква по инициатива на председателя, по искане на един от неговите членове или от член на Комисията. Министърът на външните работи на съответната държава е председател на Съвета. По време на всяко представителство се провежда среща на високо равнище, както и заседание на специализираните съвети. Съветът приема решения с мнозинство, а когато се изисква някои решения да бъдат приети с квалифицирано мнозинство, членовете на държавите- членки се считат оразмерени, както следва: Германия, Италия, Великобритания, Франция – 10, Испания – 8, Белгия, Гърция, Португалия, Холандия – 5, Австрия, Швеция – 4, Дания, Ирландия, Финландия – 3, Люксембург – 2.
Функциите на Съвета обхващат главно осигуряване и постигане целите на Европейска интеграция, посредством координацията на общата икономическа политика на държавите- членки, приемането на решения, предоставянето на правомощия на Комисията за осъществяването на разпоредбите на актовете, приети от Съвета. Съветът притежава окончателната власт за приемането на актовете, които имат юридическа сила. Разполага със законодателна власт. Той ратифицира международни договори, сключени в рамките на ЕС. Съветът се подпомага от генерален секретар, който се назначава от Съвета с единодушие. Съветът заедно с ЕП има задължение да приема бюджета на ЕС.
14.Парламент, избиране и компетентност
ЕП е най-демократичната институция на ЕС. В него са представени народите на държавите- членки на ЕС. Депутатите от 1979г. се избират в преки и всеобщи избори за срок от 5 год. Разпределението на местата в ЕП е както следва: Германия – 99, Италия, Великобритания, Франция – 87, Испания – 64, Холандия – 31, Португалия, Белгия, Гърция – 25, Швеция –22 , Австрия – 21, Дания, Финландия – 16, Ирландия – 15, Люксембург – 6. Депутатите са разделени на политически групи, които включват парламентаристите от еднородни партии от различните държави. Членството на евродепутатите по групи е: Партия на Европейските социалисти; Европейска народна партия; Група на либералите, демократите и реформаторите – “Зелени”; Европейско демократично обединение; Група “Рейнбоу”; Група на лявото единство; Техническа група на Европейската десница и независими. За да се формира политическа група са необходими 23 души, ако депутатите са от една държава, 18, ако са от две държави и 12, ако са от 3 или повече държави. Наред с групите депутатите се разделят в 19 специализирани постоянни комисии. Имунитетът на депутатите трае 5 год. и може да бъде вдигнат в изключителни случаи съгласно установената процедура. Пленарните заседания се провеждат всеки месец в Страсбург, който е седалище на ЕП. Сесиите продължават 11 седмици годишно – всеки месец по 5 дни от понеделник до петък. Извънредните сесии се провеждат в Брюксел.
Секретариатът на ЕП се намира в Люксембург. Функциите на ЕП включват главно участието в процеса на приемане на законодателните актове на ЕС и осъществяване на контрол на дейността на Комисията. Важна негова функция е приемането на бюджета. Пълномощията на ЕП се увеличават след влизане в сила на ЕЕА през 1987г. и Договора от Маастрихт. Правомощията на ЕП включват правото да участва заедно със Съвета на министрите при приемането на законодателни актови, свързани с единния пазар; правото да изисква от Комисията да внася предложения в някои от областите, влизащи в компетенциите на ЕС; правото да създава временни комитети за разследване на нарушения и правото на петиции. Една от най-важните контролни функции е правото му да гласува вот на недоверие относно цялата дейност на Комисията. ЕП може по искане на ј от своите членове да създаде временна анкетна комисия, която със съгласието на Съвета и Комисията да разследва предполагаеми нарушения на ПЕС. ЕП избира председател и ръководство из между депутатите. Членовете на Комисията могат да присъстват на всички заседания на ЕП и ако членовете на ЕП им зададат въпроси, те са длъжни да отговорят писмено или устно. ЕП приема решения с абсолютно мнозинство от гласувалите депутати. С мнозинство от своите членове ЕП приема процедурни правила, които определят кворума при гласуване.
15.Съд. Организация и компетентност. Производство за съдебна защита и даване на предварителни заключения по искане на нац. съдилища. Разделяне на делата с Първоинстанционния съд
Европейският съд е създаден, за да осигури точното прилагане на принципите и нормите на правото на ЕС, както и спазването на законността при тълкуване на разпоредбите на договорите и дейностите на Съюза. Съдът е съставен от 15 съдии, като всяка държава- членка е представена от по един съдия. Съдът се подпомага от 9 генерални адвокати. Съдиите и генералните адвокати се назначават за срок от 6 год., като могат да бъдат преназначавани. На всеки 3 год. съставът на Съда последователно се променя или се преназначават 7 или 8 съдии. Генералните адвокати също се подменят на 3 год. От своя състав съдиите избират председател на съда за срок от 3 год., който може да бъде преизбиран. Съдът назначава секретар на Съда и приема съответните правила за неговата дейност. Съдът може да създава състави от по 3, 5 или 7 съдии.
Съдът и съставите разглеждат дела относно спорове между държавите членки, спорове между ЕО и държавите членки, спорове между институциите, спорове между ФЛ и ЮЛ с общността и др. Съдебната процедура преминава през 2 етапа – писмен и устен. Право да възбуждат дела имат държавите- членки, институциите, както и ФЛ и ЮЛ, когато са пряко заинтересовани от предмета на делото. Процедурата обикновено трае 18 месеца. Писменият етап започва с депозирането на писмена молба от ищеца, след което съдът преценява дали е от неговата компетентност и дали е подадена своевременно. Ако съдът установи, че жалбата отговаря на необходимите изисквания, представя я на ответника, който в рамките на 1 мес. от получаването следва да обоснове защитата си. След това на ищеца се предоставя 1 мес. да подготви отговора си. Съгласно процедурата на ответника отново се дава 1 мес. за втори отговор.
Председателят на Съда по всяко време назначава съдия-докладчик, който като разгледа всички документи представя доклад пред Съда, за да може последният да реши дали делото ще се разглежда на пленарно заседание или от един от съставите му. Председателят определя датата на започване на устната процедура. На първото заседание страните излагат аргументите си, представят доказателства, отговарят на питания. На второто гледане генералният адвокат дава мнението си, което включва анализ на фактите и юридическите аспекти, както и прави предложение за решаването на спора. Решенията се вземат с мнозинство от гласовете на членовете на Съда. Ако гласовете са по-равно, отпада гласът на най-младия съдия. Кворумът за вземане на решение е 7 гласа “за”. Решението се огласява на открито заседание. То е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдът има право да контролира дейността на институциите. Той осъществява контрол върху законосъобразността на актовете, приети от ЕП и от Съвета, Комисията. Съдът е компетентен да правораздава по спорове във връзка с обезщетения за вреди, по всеки спор между държавите- членки, засягащ предмета на договора за ЕО и др. Съдът решава разнообразни по своето естество спорове и действа като:
Конституционен, когато е сезиран да отменя актове на Съвета и на Комисията;
Административен, когато отменя неправомерни актове на институциите;
Международен, когато решава спорове, свързани с прилагането на межд. договори.
През 1989г. в съответствие с ЕЕА се създава Първоинстанционен съд към Европейския съд с компетентност да решава определена категория дела на ФЛ, включително и служители в органите на ЕС. Видовете дела се определят от Съвета по предложение на Съда след консултации с ЕП. Правителствата на държавите-членки по общо съгласие назначават членовете на Първоинстанционния съд. Съставът му е от 15 съдии, които се назначават за срок от 6 год. и се подменят или преназначават всеки 3 год. Не се включват генерални адвокати. Съдебната процедура включва процесуалния ред за разглеждане на делата, прилаган в Европейския съд. Решенията взети от Първоинстанционния съд не са окончателни и подлежат на обжалване пред Европейския съд. Жалбите се подават в двумесечен срок от съобщаване на решението.