Pro Bono

1.Понятие за Гражданско право. Система на Гражданското право.Предмет и система на общата част. 2.Съпоставяне и отграничаване на гражданското право от търговското, трудовото, гражданско-процесуалното и международното частно право. 3.Основни принципи на гражданското право. Развитие на българското гражданско право. 4.Източници на гражданското право – понятие, видове. Нормативните актове и правният обичай като източник. 5. Значение на правилата на морала за ГП. Справедливостта. Съдебна практика и съдебен прецедент. Общи актове на ВКС. 6. Действие на гражданско правните норми по време. Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения. Действие по място и спрямо лицата. 7.Видове гражданско правни норми: императивни и диспизитивни; материални и процесуални; самостоятелни и несамостоятелни; абсолютно и относително определени. Прeзумпции и фикции. 8.Тълкуване на гражданския закон – понятие, правна уредба. Предмет и цел на тълкуването. Развитие на възгледите за тълкуване. 9.Видове тълк...

55. Спиране и прекъсване на давностните срокове – основания и действие. Прилагане на погасителната давност Нормално е например, с изтичането на пет години, от момента, в който е започнала да тече, общата погасителна давност да изтече, т.е. и вземането на кредитора да се погаси. Това обаче ще стане, ако не са настъпили някакви обстоятелства, които да са спрели или да са прекратили давността. І.Спиране на давността Кредиторът може да е бил лишен от възможността да си иска вземането, поради което този срок докато трае това обстоятелство не се зачита действие на срока, а с отпадането на това обстоятелство срокът отново продължава да тече. Давността изтича, като се сумира срока от преди настъпването на обстоятелството, спряло давността и срока, продължил да тече след отпадането на обстоятелството. Спирането на давността предполага едно възникването на определено събитие, до началото на което давността е текла и след преустановяването на което, давността продължава да тече. Т...

54.Начало на давностния срок. Броене и край на давностния срок. Погасителната давност при правоприемство І.Начало на давностния срок Доколкото се касае за един правен институт, който е посветен на погасителната давност на вземането на кредитора, началото на давностния срок също трябва да се търси в тази материя. 114 ЗЗД урежда началото на давностния срок. Давността не може да започне да тече преди вземането да е станало изискуемо, т.е. преди кредиторът да е имал право да си търси вземането не може да се приеме, че той бездейства. Така 114, ал. 1 ЗЗД казва, че погасителната давност започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. Изискуемостта на вземането се разбира като: 1.Изискуемо е вземането на кредитора, когато той вече го е поискал. Тази теза лежи на хипотезата, когато падежът на дадено вземане е фиксирано от срок. Напр., ако е уговорено, че престацията се дължи на 2 юли, то счита се, че на 2 юли кредиторът е отправил поканата, тъй като предвари...

53.Видове давностни срокове – критерии за разграничаване. Конкуренция на давностните срокове Общата давност е петгодишна (110 ЗЗД). По-къси, тригодишни давностни срокове, са предвидени в 111 ЗЗД при следните три хипотези: 1.Вземанията за възнаграждения за труд, за които не е предвиден друг давностен срок – тук се включват всички правоотношения, които имат за предмет някакъв труд (напр. възнаграждението по един договор за изработка). 392 ТЗ пък предвижда тригодишна погасителна давност за всички вземания по един застрахователен договор от деня на застрахователното събитие (с изключение на вземанията по застраховка “Гражданска отговорност”, където погасителната давност на вземането е 5 години) – тук се имат предвид, както вземанията на кредитора спрямо длъжника, така и обратното – вземанията на длъжника спрямо кредитора. 2.Вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор – това са вземания, които имат санкциониращ характер, като в тригодишен давностен срок се по...

52.Погасителна давност – понятие, функции, приложно проле. Преклузивни и рекламационни срокове І.Разяснителни бележки Тъй като погасителната давност е една изключително разпространена фигура в гражданското право, то за нея могат да се даде следното определение: 1.Погасителната давност като юридически факт има в основата си един период от време (срок). 2.Погасителната давност като субективно право, което се поражда при проявлението на този срок + позоваването на него. 3.Погасителната давност като съвкупност от правни норми, които уреждат, както юридическия факт, така и произтичащото от него субективно право. Като юридически факт погасителната давност представлява един период от време, през който не настъпват някакви обстоятелство, водещи до прекратяване на субективното право на вземане на кредитора, т.е. това е период от време, през който кредиторът бездейства, което дава право на законодателя да приложи определени правни последици, даващи възможност да се стигне до п...

51.Действие от чуждо име без представителна власт – последици. Потвърждаване (ратификация) и последици от нея Тази хипотеза е уредена в 42 ЗЗД, но и в 301 ТЗ, като разрешенията са различни. І.Понятие При действието от чуждо име без представителна власт има едно лице, което действа без представителна власт като мним представител (falsus procurator), още едно лице, което е мнимо представлявано и едно трето лице, с което мнимият представител сключва правна сделка или извършва правни действия. Хипотезите, при които е налице мнимо представителство са различни: 1.Когато въобще не е имало представителна власт. 2.Когато е имало представителна власт, но тя е отпаднала с действие ex nunc, т.е. оттеглена е представителната власт. 3.С навършването на една определена възраст от лицето (18г.), което вече няма нужда да се представлява, тъй като е напълно дееспособно. 4.Когато представителната власт е отпаднала ex nunc поради унищожаване на сделката. 5.Представителна вл...

50.Упълномощаване – понятие, сключване, форма, правно действие. Видове пълномощно. Прекратяване. Преупълномощаване І.Понятие за упълномощаването Става дума за една формална едностранна сделка, главният юридически факт от който възниква представителната власт (представителното правоотношение). Упълномощаването е адресна сделка, т.е. тя трябва да достигне до другата страна, като приемането й не е необходимо. Резултат от този юридически факт (упълномощаването) е възникването на представителната власт, по силата на която едно лице (представляван) се вижда обвързан от правните действия, извършвани от негово име от едно друго лице (представител). Разликата между пълномощието и упълномощаването се съдържа в това, че пълномощното има за цел, насочено е да породи правни действия навън, пред третите лица, докато упълномощаването урежда съдържанието на вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Това вътрешно правоотношение обосновава задължението за пълномощн...

49.Видове представителство. Договаряне сам със себе си. Представителство на юридическите лица І.Видове представителство 1.Според основанието за възникване на представителната власт, т.е. с оглед на това, дали представителната власт възниква по волята на представлявания или не. От тази гл.т. представителството бива: а) доброволно представителство – при него е налице съгласието (волеизявлението) на представлявания при учредяването на представителната власт. Той дава съгласието си или едностранно (чрез упълномощаване), или по един договор. Доброволното представителство означава следното: ~ представляваният определя кой да бъде негов представител; ~ от представлявания зависи какъв ще е обемът на представителната власт, която ще има представителя; ~ от волята на представлявания зависи и докога, за какъв срок ще бъде представителната власт, т.е. представителят може по своя воля да прекрати по всяко време представителната власт. Ако в един договор напр. не е посочен срок, п...

48.Приложно поле на представителството. Възникване и прекратяване на представителната власт І.Приложно поле на представителството Приложното поле на представителството може да се очертае по следния начин – представителят може да извършва само правомерни правни действия от името на представлявания, които да пораждат правни последици. Един представител би могъл да е овластен да представлява една страна и при изпълнението на един договор, а не само за неговото сключване. И тук възниква въпроса: ако представителят не плати парите, тогава кой отговаря? Разбира се, отговаря представляваният. Друг пример за приложното поле на представителство е тогава, когато представителят получи от чуждо име една вещ, но се окаже, че не е имал основание да я получава, т.е. изправени сме пред хипотезата на неоснователно обогатяване (55 ЗЗД). Отговорността за неоснователно обогатяване възниква за представлявания. Представителството намира приложение почти навсякъде в сферата на гражданско-прав...

47.Представителство – необходимост и понятие. Представително правоотношение. Отграничения І.Необходимост от представителството Поначало, както правоспособността, така и дееспособността са дадени на субектите, за да участват лично в гражданско-правния оборот. Понякога обаче, поради липса на дееспособност, се налага правните действия да се извършват чрез представител. В други случаи причината за използването на представителството е времето (пространството) или липсата на компетентност в определена област (напр. адвокатското пълномощно). Представителството следователно, е иманентна черта на развиващия се гражданско-правен оборот. ІІ.Определение за представителството Представителството представлява извършването на правни действия от едно лице за друго и от името му с непосредствен ефект за другото лице. 36 ЗЗД също дава понятие за представителството, като казва, че едно лице може да представлява друго или по силата на закона, или по волята на представлявания, като послед...

46.Имуществени последици от недействителността на сделките Това, че една сделка е нищожна или унищожена не означава, че отношенията между страните продължават само до този етап. Често страните престират по една такава нищожна/унищожаема сделка и чак след това формират воля да искат обявяването на нищожността/унищожаемостта на съответната сделка. Това изпълнение по един нищожен договор или по договор, който е бил унищожаем и след това унищожен, се урежда в 55 – 59 ЗЗД, където се съдържат разпоредбите относно неоснователното обогатяване. При неоснователното обогатяване става въпрос за даване на нещо без основание или за даване на нещо при отпаднало основание. Напр., когато се престира нещо по една нищожна сделка, то това нещо е дадено без основание, тъй като основанието за даването му е наличието на едно валидно правоотношение (валидна сделка). При отпадналото основание даденото без основание е дадено при условията на една условията на една унищожаема сделка преди обаче тя да е ...