Pro Bono

Въпрос № 17 ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ Същност и видове. Ограничения на собствеността. Интелектуална собственост. Собственост на чуждестранни лица. Способи за придобиване на собствеността. Придобивна давност. Понятие за право на собственост Най-пълната проява на вещно право е собствеността. Затова тя е най-важното от всички вещни права.Често дори за това доколко една държава е правова се преценява според това дали я има и до каква степен е защитена собствеността. Правото на собственост е абсолютно, защото собственикът на една вещ е защитен от посегателстват върху нея от страна на всички останали членове на обществото. Правото на собственост дава възможност на собственика да извършва каквито и да било действия с нея, стига да не нарушава правата на другите. Тези възможни въздействия върху вещта - правомощията на собственика образуват съдържанието на правото на собственост. Още от Римското право е известна класическата триада usus, fruktus, abusus - право на ползване, право да се събират п...

Въпрос № 16 СРОКОВЕ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО В Гражданското законодателство сроковете се ъреждат от общи правни норми като чл.72 ЗЗД и от специални за отделните видиве срокове. Сроковете са периоди от време.В зависимост от това кой ги установява сроковете биват: законни, съдебни, административни и договорни. Според правните им последици те биват правопрекратяващи, правопораждащи или правопроменящи. Сроковете на погасителната давност имат значение за защита на субективни права. След изтичането им задълженото лице може да предизвика прекратяване на възможността за защита на правото чрез органите на съдебната власт. Давностните срокове са периоди от време с начален и краен момент. Правните им последици не се прилагат служебно, а въз основа на волеизявление на заинтерисованото лице. Давностните срокове могат да бъдат ; придобивни или погасителни. Погасителната давност е период от време, през който притежателят на правото не го упражнява в следствие на което не настъпват други ЮФ с погасителен ...

15.ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО Представителство в търговското право . Търговско представителство – понятие и видове. Отграничение от представителството по гражданското право. Прокурист. 1. Разграничение с представителството в ГП. В ГП има различни видове представителство: законно (представителната власт се поражда от настъпването на юридически факти, предвидени от закона, различни от упълномощително волеизявление, доброволно и представителство на юридическите лица, което се обособява като отделен вид. Има пряко представителство – само представителство (извършват се правни действия от чуждо име, които имат пряко действие за довереника) и косвено представителство – правна фигура, която се състои от три сделки (действа се от свое име за чужда сметка, в договорът за поръчка правните действия нямат пряко действие). Основните разлики между гражданското и търговското представителство са: 1.1. Гражданското представителство се отнася само до правни действия, а търговското и до фактически (търговски помощ...

14. ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ От недействителните сделки следва да се отличава т.нар. относителна недействителност. Към нея спадат случаите уредени в чл.135 ЗЗД, чл. 346,347 ГПК и др.Тъй като случаите, които се отнасят към относителната недействителност се различават съществено един от друг, за тях няма създадени общи правила. При относителната недействителност сделките са действителни, защото не съдържат някои от пороците по чл.26-33 ЗЗД. Затова те пораждат правни последици м/у страните и спрямо трети лица. Техните правни последици не могат да се противопоставят само на определени трети лица, защото засягат по неблагоприятен начин техни имуществени интереси. В едни случаи относителната недействителност настъпва по право при предпоставките предвидени в специалната норма. Така по силата на чл. 346 ГПК сделките за прехвърляне на права върху запорирани движими вещи, запорирани вземания или възбранени недвижими имоти, извършени от длъжника по изпълното дело, не могат да се противо...

13. НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ Родовото понятие недействителна сделка по ЗЗД В ЗЗД гл. П, 2, б. в), чл. 26-35 във връзка с чл. 44 ЗЗД се съдържат правни норми за родовата категория недейс­твителни сделки. Законодателят определя този вид сдел­ки чрез два признака: от една страна недостатъците на сделката, които се признават като основания"за недейст-вителност (чл. 26-33 ЗЗД) и от друга - чрез правните последици, които настъпват вследствие на тези пороци. Когато се вникне във формулираните в посочените текс­тове основания, се установява, че законодателят изхожда от едно широко по съдържание понятие. Той включва в недействителните сделки и такива явления, които, по­ради недостатъци при извършването им, нямат белезите на сделка. Според чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са догово­ри, при които липсва съгласие, а също и привидните сделки, за които е характерно, че страните извършват волеизявления, които не са насочени към пораждане на правни последици, а сймкГкъм създаване* на привидност, че ...