Pro Bono

КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКИЯ НАКАЗАТЕЛНО – ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС /НПК/ Изготвен от ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА, съдия в наказателно отделение на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД Наказателното право е съществен клон на публичното право. Затова взаимоотношенията по повод него са свързани с държавата като политическо образувание. Тя, чрез свои упълномощени органи, винаги е от едната страна на правоотношението и винаги участвува активно в него. Както древните гърци са разучавали и изследвали за себе си и за идните поколения основни закономерности, въплътени в науки като философия, математика и др., главният принос в правото се пада на древните римляни. Именно поради това в много клонове на правото - наказателното право не прави изключение - битува схващането, че “още от римско време е така”. До ден днешен са съхранени римски сентенции, отразяващи основни принципи на римското наказателно право, преминали през вековете и залегнали в основата и на съвременни наказателни институти. Най-важното, което древните...

ЧАСТ СЕДМА: ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА. Те ще бъдат само упоменати. Още озаглавяването на обсъжданата част на НПК показва, че тези производства са редки и изключителни, поради което авторът не намира, че в настоящия кратък преглед следва да отделя внимание на тях. Те са: - Прилагане на принудителни медицински мерки - чл.427-432 НПК-настаняване на принудително лечение на лица, извършили престъпление при условията на чл.89 и сл.НК и в случаите на прекъсване на наказанието лишаване от свобода. - Реабилитация - чл.433-436 НПК. - Производствата във връзка с изпълнение на наказанията са няколко: ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ - материалните предпоставки за него са посочени в НК, а процесуалните са в НПК - чл.437-442 НПК; ОТМЕНЯВАНЕ ЗАЧИТАНЕ НА РАБОТНИ ДНИ- чл.443-444 НПК- на лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода; ЗАМЯНА НА РЕЖИМА НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА С ПО-ТЕЖЪК - чл.445-446 НПК за лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода; ПРЕКЪСВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТ...

2/ ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА - чл.419-426 НПК. Това е извънреден способ и представлява незадължителен стадий в съдебното производство. В настоящия преглед той се разглежда по реда, по който конструктивно новият НПК е заложил разпоредбите за възобновяване на наказателните производства - след привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда. Възобновяването на наказателни дела е предвидено заради обстоятелството, че винаги може да има допусната грешка в един наказателен съдебен акт, която законът и справедливостта изискват да бъде отстранена при наличие на определени предпоставки за това. При възобновяването делото става отново висящо със същите страни, отменява се влязлата в сила присъда и се постановява ново разглеждане /например делото за откритото вещество с обвинение за наркотично в софийското село Опицвет/. В чл.419 НПК са предвидени актовете, които подлежат на проверка по реда на възобновяването. Това са: - влезлите в сила присъди; - влезлите в сила при разглеждан...

ЧАСТ ШЕСТА: ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА. ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА. 1/ ПРИВЕЖДАНЕ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА АКТОВЕ НА СЪДА- чл.412-418 НПК. Присъдите, решенията, определенията и разпорежданията на съда влизат в сила: - от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест; - от момента на постановяване решението на касационната инстанция, когато жалбите или протестите са оставени без разглеждане /поради просрочие например/ или без уважение, или присъдата е изменена; - от изтичане на срока на обжалването им, когато не е подадена жалба или протест. С влизане на присъдата в сила тя придобива материална законна сила, което означава, че е невъзможно пререшаване на спора чрез редовните способи за решаване на наказателни дела. Това е така наречената “сила на пресъдено нещо”. Има и формална законна сила, която осигурява проявлението на материалната и същността й се състои в обстоятелството кои актове не подлежат на атакув...

8/ ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА ВОЕННИТЕ СЪДИЛИЩА /глава 31/ - чл.396-411 НПК. Военните съдилища са единствено окръжни, има един Военно-апелативен съд в гр.София и само той е въззивна инстанция. Касационна инстанция винаги е ВКС. Доколкото в тази част на закона няма особени правила /а те са изброени изрично/, според чл.411 НПК се прилагат общите такива. За съдебното производство важат правилата на цивилното, като донякъде е ограничена публичността. Вероятно за да се пази честта на пагона, при разглеждане на дела срещу офицери, в съдебната зала не се допускат като слушатели сержанти и войници. В хода на досъдебното производство разследването се извършва от военни следователи - за извършители офицери; и за престъпленията, посочени точно по особената част на НК, разследвани от цивилните следователи. Останалите престъпления се разследват от военни дознатели, като те се определят със заповед на министъра на отбраната. По отношение на военнослужещи на наборна военна сл...

7/ ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ /глава 30/- чл.385-395 НПК. При участие на такива лица - обвиняеми се провежда досъдебно производство от определени разследващи органи със специална подготовка, има задължителна защита, при разпитите участват педагози или психолози, ангажират се ДПС /Детска педагогическа стая/ и мерки по борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, както и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният. Участват и родител или попечител, които в съдебната фаза имат право да претендират по събирането на доказателствените материали и да отправят искания, възражения и бележки. На досъдебната фаза могат да присъстват на предявяване на разследването, ангажират се по мярката за неотклонение. Различни са и вземаните срещу непълнолетни мерки за неотклонение /под надзор на родителя или на инспектор от ДПС/, като само в изключителни случаи се пристъпва към определяне на ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА - ч...

6/ РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО СЪС СПОРАЗУМЕНИЕ /глава 29/- чл.381-384 НПК. Това е нов институт за българското наказателно-процесуално право, съществуващ след измененията на стария НПК от 2000 г. Представлява диференцирана форма на наказателно правораздаване, обусловена от волята на страните и с техни съгласувани волеизявления. Прокурорът е убеден във виновността на обвиняемия, но не желае да изготви обвинителен акт срещу него. Следва да се отбележи, че предприемането на подобна стъпка става чак след цялостно, всестранно, пълно и обективно проведено разследване - чл.381, ал.2 НПК. Законодателят е лимитирал за обвинения за кои престъпления може да се допусне споразумение. Това не важи за деяния, за които е преценил, че се отличават с висока степен на обществена опасност – например при престъпления против републиката, при умишлени убийства и др. Споразумението се изготвя в писмен вид и може да се осъществи както по почин на прокурора, така и по почин на защитника. Ако уличеният или обвиняемият...

5/ ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ /глава 28/- чл.375-380 НПК. В този случай при доказана виновност прокурорът не изготвя обвинителен акт, ако са налице основанията на чл.78 А НК. А те са материално и процесуално-правни. Материалните предпоставки са предвидени в чл.78 А НК- наказателно-отговорно пълнолетно и непълнолетно лице, извършило престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години, ако деянието е умишлено и до 5 години, ако е непредпазливо и др. Процесуалната предпоставка е отправено от прокурора искане с мотивирано постановление до съответния първоинстанционен съд, за прилагане правилата на тази глава. С него се прави предложение обвиняемото лице да бъде освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: за пълнолетно лице - глоба, за навършило 16 години непълнолетно лице - обществено порицание, а за ненавършило 16 години непълнолетно лице - възпитателна мярка. Когато съдът...

4/ СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ /глава 27/- чл.370-374 НПК. Това е съвсем нова процедура, чиито правила ще подлежат на задълбочено тълкуване и обмисляне в корелация с общите постулати на съдебно разследване и оценка на доказателствения материал. При нея подсъдимият сам може да поиска или съдът служебно /и съдията-докладчик в стадия на подготвителните действия/ да реши, че е необходимо предварително изслушване на страните, без да се призовават свидетелите и вещите лица. По време на предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници /вече конституирани като такива, а не само пострадали/ могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Ако действията по разследването са проведени при условията и по реда ...

3/ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ. С последните изменения на стария НПК бе създаден чл.239 А НПК, озаглавен “РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ”. Такава процедура е предвидена и в глава 26 - чл.368-369 от новия НПК. Същественото в тази хипотеза е, че ако в досъдебното производство от привличане на определено лице като обвиняем са изтекли повече от две години, когато обвинението е за тежко престъпление и повече от една година за всички останали случаи, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда. Съдът изисква делото и се произнася в седемдневен срок еднолично в съдебно заседание. След като законът не уточнява заседанието да е закрито, авторът намира, че то следва да бъде открито, какъвто е принципът на наказателния процес. Когато установи основанията, изложени по-горе, съдът връща делото на прокурора, давайки му възможност в двумесечен срок или да внесе обвинителен акт, или да предприеме действия по някоя от конкретно упоменат...

2/ НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО /глава 25/- чл.362-367 НПК. За разлика от бързото, при незабавното производство трябва да бъдат налице едновременно две предпоставки - лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и е посочено от очевидец като извършител на престъплението /например при джебчийска кражба,при която деецът е хванат от пострадалия/. Тука разследването трябва да приключи до три дни. Правомощията на прокурора са същите като при бързото производство, но срокът, в който той може да укаже да се събират нови доказателства и/или да се отстранят допуснати съществени нарушения на процесуални правила, както и сам да извърши допълнителни действия по разследване, е петдневен. Съставеният от него обвинителен акт той директно го връчва на обвиняемия без разпореждане от страна на съдията- докладчик и внася делото за разглеждане в съда. Когато делото следва да се разгледа /а не да се прекрати или спре наказателното производство или да се прекрати съдебното такова/, с...

ЧАСТ ПЕТА: ОСОБЕНИ ПРАВИЛА. В тази част законодателят е предвидил особени правила,, както за извършване на разследване, така и за съдебно производство, които се явяват изключения от традиционното протичане на едно наказателно дело. 1/ БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО /глава 24/ -чл.356- 361 НПК. То може да се провежда, когато е налице кое да е от следните четири основания: - лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението; - върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението; - лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление; - очевидец посочи лицето, извършило престъплението. В случая няма акт за образуване на наказателно производство, а то се счита започнато чрез първото действие по разследването. А с акта за първото действие по разследване срещу лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, то се счита за обвиняем. Т.е., не се изготвя нар...

5/ КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО Четвъртият стадий на съдебната фаза е касационното производство. Органът, който го осъществява, е Върховният касационен съд на Р България. Касационната проверка е редовен способ за проверка на присъдите и я има само, ако е минала въззивна проверка, която не може да се прескача. Чл.346 НПК посочва изрично кои актове на въззивния съд подлежат на касационен контрол. Трябва да се уточни, че не могат да се атакуват по касационен ред: - присъдите и решенията по дела от общ характер, по които деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА по чл.78 А НК; - актовете на апелативните съдилища, с които се отменява първоинстанционната присъда и делото се връща на прокурора или първия съд; - решенията на окръжните съдилища, с които се потвърждават присъди на първостепенните районни съдилища. Предвид наказанията, предвидени за престъпления ОБИДА и КЛЕВЕТА, отнесени към журналистите, може да се твърди, че не би се стигало до ...

4/ ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА.. При прегледа на общата част на наказателния процес беше взето отношение във връзка с възможността съда да постановява определения като съдебни актове. По принцип това са актове, с които не се взема становище по въпроса за виновността на дееца. Новият НПК изрично предвижда случаите, в които такъв тип актове подлежат на въззивно атакуване - по реда на глава 22. Те се атакуват с частна жалба и частен протест, които не спират производството по делото и изпълнението на определението, освен ако първостепенният или въззивният съд не преценят друго. Законодателят в тези случаи е предвидил опростено по форма производство /в закрито, а по изключение се насрочва открито заседание/, в което въззивната инстанция се произнася по съществото на определението. Това означава, че дори и да отмени определението, тя решава въпросите по частната жалба и/или протест. Актът на въззивния съд не подлежи на касационен кон...

3/ ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО. Третият стадий на съдебното производство е въззивното /второинстанционно/ производство. То представлява редовен съдебен контрол, осъществяван върху невлезли в сила присъди. При него се проверява правилността им. Съдът контролира изцяло правилността на атакувания съдебен акт, независимо от това кой и в коя част го атакува. По този начин той осъществява цялостна служебна проверка. В посочената връзка се съобразява само необходимостта от невлошаване положението на подсъдимия /забрана за reformatio in peius/, когато няма съответен протест на прокурора или жалба на частния тъжител, частния обвинител или граждански ищец /само за гражданската част/ точно за това. Въззивната инстанция е втора първа инстанция, пред която могат да се допускат всякакви доказателства в пълен обем и могат да се установяват нови фактически положения. Това е възможно да стане както при насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание от въззивния съд, така и в хода на самото ...

2/ СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ Това е вторият стадий от съдебната фаза. Поначало законът е структуриран по начин, че когато се даде ход на делото, то да приключи с присъда. Но практиката е доказала, че това е по-скоро изключение, отколкото правило и затова делото може да се отлага, за да се стигне до възможно най-пълно разкриване на обективната истина. Когато започне отново неговото разглеждане, неправилно в медийното пространство се разпространява информация за ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО му. И това е така, защото институтът на възобновяване е специален за наказателния процес /възобновяване на спряно наказателно производство; възобновяване от ВКС на наказателно производство; възобновяване на съдебно следствие по определен ред/. Предвид отлаганията на съдебните производства по най-различни причини след даване ход на делото и съдебното следствие /неявяване на свидетели, събиране на нови доказателства пред съда/ се наложи изменение на стария НПК /влязло в сила от 2000 г./ заради заложенот...

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА: СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО. Съдебната фаза е централната фаза на всяко наказателно производство, при която спорът се решава от съда в ролята му на арбитър. Точно в този смисъл се разгръща и обсъжданото при принципите състезателно начало. Съдът се сезира от страна на прокуратурата или частния тъжител и никога не може да се самосезира, каквито и данни за престъпление да съзре в кориците на делото. 1/ ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ Съдебната фаза се състои от няколко стадия. Първият от тях е “ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ”. В този стадий съдията-докладчик решава определени въпроси, стриктно лимитирани в закона. За да може той да се произнесе дали някой следва да бъде предаден на съд, нему трябва да бъде разпределено делото от страна на председателя на съда или от председателя на наказателното отделение на съответния първоинстанционен съд. А дело се образува по обвинителен акт за дела от общ /в него ...