ПРАВО И ОБИЧАИ
Обичаят е масово и трайно предприемане на едно и също поведение при същите условия със съзнанието за необходимост.
Исторически първата оформила се социална норма е обичаят. Той е неинституционализирана норма, защитава общите и групови интереси и не отличава от тях човешката индивидуалност. Регулативният механизъм на обичая не засяга психическата страна на поведението – мотиви и цели, които са без значение при спазването на обичая. Също така обичайните норми по принцип са масово съблюдавани и сравнително рядко нарушавани. Макар и възникнали преди правото, обичайните норми освен, че предхождат юридическите предписания за поведение , служат и за тяхна основа. В съвременното право силно е влиянието на обичайните норми спрямо отраслите на семейното и наследственото право.
ПРАВО И РЕЛИГИЯ
При религиозните норми, за разлика от предходните обичайни, се забелязва значителна степен на институционализация. Тя се проявява с появата на допълнително външно основание за задължителност на изискванията за поведение, свързано с волята на бога и появата на организирана принуда и формална санкция. С оформянето на чисто рационалните теории на естественото право, каноничното право придобива чертите на чисто корпоративна и нормативна система. Този процес завършва с налагането на правна регламентация на семейните и брачни отношения, които дълго време са били приоритет на църквата.
ПРАВО И КОРПОРАТИВНИ НОРМИ
Корпоративните норми представляват вътрешно устройствените и организационни правила за поведение в рамките на различните недържавни обществени организации. Такива норми напр. са уставът на една кооперация или партия, учредителния договор на едно търговско дружество. По редица свои белези корпоративни норми имат съществена прилика с правото – притежават висока степен на институциализация. Различията между тях са следните: корпоративни. норми имат по – ограничено приложно поле; нямат общозадължителен характер, а се отнасят единствено за членовете на съответната организация; корпоративните правила се спазват преди всичко по вътрешно убеждение и съгласие.
Следва да се отбележи значително нарастващата роля на корпоративни норми в съвременността, т. като правилата на недържавните организации придобиват по-голямо приложно поле.Въпреки това правото, поради всеобщия си и официален характер запазва своите възможности за контрол и въздействие върху недържавните социални организации.
сряда, октомври 13, 2010
14. ФУНКЦИИ НА ПРАВОТО.
Функциите на правото могат да се разделят в три основни насоки, които въздействат на регулираните от правото обществени отношения:
1. общосоциална функция – чрез нея се осмисля ролята на правото в живота на обществото, очертава се основното предназначение на правото в процеса на социалната еволюция.
2. социално- политически функции – разкриват основните направления на държавата в обществото , функциите на държавата, осъществяващи се посредством правното регулиране, тъй като държавната дейност в процеса на социалната еволюция се осъществява все повече като правова дейност.
3. специално – юридически функции – осъществява се в рамките на самото право;
Основен предмет на ОТП са именно специално – юридическите функции, т.като те изразяват спецификата на правото като социален феномен. В системата на специално – юридическите функции се открояват две основни направления – регулираща и охранителна функция. Различните и противоречиви фактори на обществения живот , обуславящи поведението на хората, могат да се разделят на положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/ фактори. По отношение на първите, правото ще въздейства с регулиращата функция, за да ги усъвършенства и гарантира. По отношение на вторите- правото действа в посока на тяхното ликвидиране.
Охранителната /защитна/ функция е своеобразна реакция на правото срещу деяния, които влизат в противоречие с изискванията на действащото право. Тази функция се осъществява в три насоки: а) превантивна – имаща за цел да създава в правните субекти психологически механизъм да се въздържат от деяния, противоречащи си с действащото право. Самата превантивна функция се осъществява като: специална превенция – насочена към създаването на психологическия механизъм в конкретния правонарушител и генерална превенция - да формира психологически механизъм за въздържане от правонарушения в другите правни субекти;
б) възстановителна – дава възможност на правото да се реализира като еталон за социална справедливост, чрез възстановяване на първоначалното поведение
в) наказателна - свързва се с идеята за възмездие, справедливо да бъде наказан онзи, който е извършил правонарушение.
Регулиращата функция е направление на правното въздействие, което обезпечава необходимата ефективна организация на обществените отношения и тяхното функциониране и развитие. Тази функция на правото също има своя структура, която се осъществява в две насоки: а) организационна – чрез нея правото се осъществява като основен фактор за организацията на обществените отношения. Тя се осъществява както във вътрешно-държавен, така и в международен план;
б) разпределителна – тя дава възможност правото да се реализира като мяра на социална справедливост , доколкото посредством тази функция правото е основен разпределител на блага в обществото.
По друг критерий регулиращата функция се дели на: а) регулираща статическа – изразява се във въздействие на правното регулиране на, посредством което правото закрепва като неприкосновени основните и най-важни обществени отношения;
б) регулираща динамическа – посредством нея се закрепва и гарантира движението на регулираните от правото обществени отношения, тяхното по-нататъшно развитие, чрез нея правото осъществява ролята си на прогресивен фактор. Динамическата функция от своя страна се разпределя в две насоки:
1. изменението в определена насока на вече възникнали и съществуващи обществени отношения; 2. създават се правни възможности за провокирането към живот на нови обществени отношения.
1. общосоциална функция – чрез нея се осмисля ролята на правото в живота на обществото, очертава се основното предназначение на правото в процеса на социалната еволюция.
2. социално- политически функции – разкриват основните направления на държавата в обществото , функциите на държавата, осъществяващи се посредством правното регулиране, тъй като държавната дейност в процеса на социалната еволюция се осъществява все повече като правова дейност.
3. специално – юридически функции – осъществява се в рамките на самото право;
Основен предмет на ОТП са именно специално – юридическите функции, т.като те изразяват спецификата на правото като социален феномен. В системата на специално – юридическите функции се открояват две основни направления – регулираща и охранителна функция. Различните и противоречиви фактори на обществения живот , обуславящи поведението на хората, могат да се разделят на положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/ фактори. По отношение на първите, правото ще въздейства с регулиращата функция, за да ги усъвършенства и гарантира. По отношение на вторите- правото действа в посока на тяхното ликвидиране.
Охранителната /защитна/ функция е своеобразна реакция на правото срещу деяния, които влизат в противоречие с изискванията на действащото право. Тази функция се осъществява в три насоки: а) превантивна – имаща за цел да създава в правните субекти психологически механизъм да се въздържат от деяния, противоречащи си с действащото право. Самата превантивна функция се осъществява като: специална превенция – насочена към създаването на психологическия механизъм в конкретния правонарушител и генерална превенция - да формира психологически механизъм за въздържане от правонарушения в другите правни субекти;
б) възстановителна – дава възможност на правото да се реализира като еталон за социална справедливост, чрез възстановяване на първоначалното поведение
в) наказателна - свързва се с идеята за възмездие, справедливо да бъде наказан онзи, който е извършил правонарушение.
Регулиращата функция е направление на правното въздействие, което обезпечава необходимата ефективна организация на обществените отношения и тяхното функциониране и развитие. Тази функция на правото също има своя структура, която се осъществява в две насоки: а) организационна – чрез нея правото се осъществява като основен фактор за организацията на обществените отношения. Тя се осъществява както във вътрешно-държавен, така и в международен план;
б) разпределителна – тя дава възможност правото да се реализира като мяра на социална справедливост , доколкото посредством тази функция правото е основен разпределител на блага в обществото.
По друг критерий регулиращата функция се дели на: а) регулираща статическа – изразява се във въздействие на правното регулиране на, посредством което правото закрепва като неприкосновени основните и най-важни обществени отношения;
б) регулираща динамическа – посредством нея се закрепва и гарантира движението на регулираните от правото обществени отношения, тяхното по-нататъшно развитие, чрез нея правото осъществява ролята си на прогресивен фактор. Динамическата функция от своя страна се разпределя в две насоки:
1. изменението в определена насока на вече възникнали и съществуващи обществени отношения; 2. създават се правни възможности за провокирането към живот на нови обществени отношения.
Абонамент за:
Коментари (Atom)