гражданскоправни науки

34.ПРОДАЖБА.

Продажба.

Определение. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли едно право или собственността върху една вещ на купувача срещу определена цена, която купувачът се задължава да му плати.

Характеристики на договора - двустранен, възмезден, консенсуален, каузален, комутативен,в някои случаи и алеаторен (при продажба на бъдеща вещ или на наследство), неформалон договор, с изключение на случаите, в които законът изисква форма.

Видове продажба:

а/ обикновена - тя е уредена в глава 1 на особената част на ЗЗД и е предмет на изучаване в облигацинното право.

б/ търговска - уредена е в Търговския закон и трябва да има за предмет търговска сделка. Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ.

в/ външнотърговска - при тази продажба има наличие на международен елемент и материалноправният режим, който я урежда е различен. Страните по тази продажба сачи могат да определят режима, на който ще се подчинява сключеният договор.

Сключване на договора.

1. Съществени условия:

а/ предмет - вещ или права срещу определена цена.

б/ цена на договора - необходимо е да се породи като задължение за купувача да плати, защото иначе за продавача не се поражда задължение да престира предмета.

2. Несъществени условия - това са допълнителни уговорки между страните: срок, условие, местоизпълнение, разноски и други.

3. Сключване - уредено е в общите правила на ЗЗД. Прави се оферта, на която се прави акцепт и между страните се установяват преддоговорни отношения. Възможността за отстъпване (отмятане) от договора не е уредена в ЗЗД, но е възможна, защото не противоречи на повелителни правни норми. Може да се уговори отметнина, която в случая би обезщетила страната, която не се е отказала. ЗЗД е възприел принципа, че пазвалянето на двустранните договори става чрез едностранно волеизявление.

4. Форма на догвора.

Принципът е, че договорът е неформален. Изключения:

= продажба на недвижим имот се извършва в нотариална форма.

= продажба на наследство - в писмена форма с наториална заверка на подписите.

= продажба на кораб - писмена форма с нотариална заверка на подписите.

= продажба на МПС - писмена форма с нотариална заверка на подписите.

= продажба на ипотечно право - отбелязване на договора за ипотека или на молбата за учредяването й.

Това е форма за действителност, която е различна от формата за доказване.

Външнотърговските сделки по начало се извършват свободно. МС може да поставя определени изисквания, но те са само предпоставка за сключването на договора, а не условия за неговата действителност.

Задължения на продавача.

1. Да прехвърли собственността върху предадената вещ, съответно правото на владение, разпореждане, ползване. При догврите за прехвърляне на собственност, съответното прехвърляне или учредяване на друго вещно право става автоматично. Идключения: за родово определените вещи, бъдещите вещи, алтернативно определените вещи, при уговорено отлагателно условие и при продажба на чужда вещ, прехвърлянето не става автоматично.

2. Да предаде вещта. Със сключването на договора и преминаването на собственността продавачът вече не държи вещта като своя, а като чужда. Предаването се осъществява чрез ефективно физическо връчване.

а/ време на предаването - уговаря се от страните, а ако нищо не е уговорено купувачът може да иска предването веднага.

б/ място на предаването - на местоизпълнението. То може да е определено от закона или уговорено, може да е определено и от естеството на престацията. В член 68 от ЗЗД е посочен принципа:

= за индивидуално определени вещи местоизпълнението е по местонахождение на мещта в момента на възникване на задължението.

= родово определени вещи - по местожителство на продавача.

= при дистанционните прподажби - може да у уговорено различно от посоченото в закона, кат е достатъчно то да не му противоречи.

в/ количество на вещите - трябва да се предаде цялото уговорено количество, но може да се разпредели на няколко престации, ако естеството им позволява това и страните са се съгласили.

г/ качество - дължи се поне средно качество, ако няма уговорено. При продажба по мостра, престацията трябва да съответства на качеството на образеца.

Задължения на купувача:

1. Да плати цената на купената вещ. Паричното задължение е носимо, и се плаща по местожителство на продавача при сключване на договора. Лихви се дължат, ако са били уговорени, ако вещта е трябвало да бъде предадена с плащането, а купувача не е платил.

2. Да получи вещта. Когато, за да предаде вещта, продавачът се нуждае от съдействието на купувача, той е задължен да получи. Това не значи приемането й, защото това е одобрение. С получаването се установява само фактическата власт върху вещта.

3. Задължения за разноски: разноските по договора и тези, свързани с прехвърлянвето на собдствеността са за сметка на купувача. Но разноските по прехвърлянето на недвижим имот се поемат по равно от страните. Ако са направени разноски в резултат на промяна на местоизпълнението, те са за сметка на страната, която е причина за това. Правилата за разноските са диспозитивни и страните могат да уговорят друго в договора.

Отговорност за продажбата на чужда вещ или на вещ, обременена с права на трети лица.

Съгласно чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последния е знаел за това. Възможно е купувачът да стане собственик, въпреки, че придобива вещта от купувач, който не е собственик по чл. 78, ал.1 от ЗС. За да се приложи тази хипотеза купувачът трябва да е добросъвестен. Продавачът отговаря при такава продажба, ако третото лице не е предявило още правата си и купувачът не е още отстранен от вещта, ако е предявило правата си и купувачът вече е отстранен изцяло или отчасти. Законът не прави разлика между предстояща и осъществена евикция. И в двата случая продавачът е в неизпълнение на задължението си, ако купувачът в добросъвестен към момента на сключване на договора. Продавачът няма да отговаря, ако третото лице само смущава или отнема владението на купувача и не извършва действията си в упражняване на свои вещни права. Той не носи отговорност, ако въпреки че по време на продажбата не е бил собственик на вещта, в послвдствие придобие това право, защото с това автоматично изпълнява задължението за прехвърляне на собствеността.

Отговорност на продавача преди евикцията. Добросъвестния купувач може безусловно да развали договора по чл. 87 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице. Това става с едностранно волеизявление извънсъдебно или по съдебен ред съответно за движими и недвижими вещи. Ако само част от вещта принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице продажбата може да бъде развалена само по съдебен ред. Съдът ще допусне развалянето, ако с оглед на обстоятелствата прецени, че купувачът не би сключил договора, ако знаеше за чуждите права. В противен случай купувачът може да иска само намаление на цената и обезщетение за вредите. При развалянето на договора отпада правното основание на продавача да задържи цената. Той е длъжен да я върне, дори ако вещта е повредена или обезценена. Купувачът може да претендира за разноските по договора; за необходимите и полезни разноски по вещта; всички вреди и пропуснатите ползи. До връщането на цената и заплащането на подобренията купувачът има право на задържане. Той има правната възможност, но не и задължението, да развали договора. Може да се противопостави на третото лице. Продавачът може да се конституира като помагач в процеса. Той има възможност и сам да встъпи в него.

Отговорност на продавача при осъществена евикция. С влизане в сила на съдебното решение, с което купувачът е осиден да предаде вещта, договорът за продажба се счита развален. Той има същите права като добросъвестния купувач, който е поискал развалянето поради опастност от предстояща евикция. Освен това той може да претендира за разноските по водения процес; стойността на плодовете, които е трябвало да върне на третото лице - ищец по делото. Тази отговорност се носи само когато купувачът е съвестен. Недобросъвестния купувач може да претендира само за връщане на покупната цена от продавача. По начало не съществуват пречки за договорно разширяване на отговорността на продавача. Тя може да бъде и стеснявана, ако продавача е добросъвестен и при спазване на определени условия: той не може да уговаря клауза за освобождаване от задължението за връщане на цената и не може да се освободи от отговорност за личните си действия. Ако продавачът е бил недобросъвестен, всякакви уговорки за освобождаване или намаляване на отговорността са изцяло недействителни.

Отговорност при надостатъци.

Нарушение на условията за качество. Продавачът отговаря за всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установените, общоприетите или уговорени качествени показатели, в следствие на което се намалява цената или годността на вещта. Ако няма нормативно предвидени показатели или те не са задължителни, правно значение придобива постигнатото от страните съгласие относно качествата на вещта. Предпоставки за възникване на отговорността са недостатъкът да е съществувал по време на продажбата, съществено да намалява цената или годността на вещта и да не е бил известен на купувача. Продавачът ще се освободи от отговорността, ако купувачът е констатирал нвдостатъците при приемането или е бил уведомен за тях от продавача. Явни недостатъци са тези, които могат да бъдат открити при обикновения, компетентно и грижливо извършен преглед, а скритите се откриват след един основен преглед или се проявяват по-късно.

35.ДАРЕНИЕ И СПОНСОРСТВО.

ДАРЕНИЕ.

Не е едностранна сделка, а е договор. Безвъзмезден и Каузален. Особенност - мотива и каузата съвпадат. Договора е консенсуален и формален или само реален.

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

Обещанието за дарение не произвежда действие.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

СПОНСОРСТВО.

1. Договорът за спонсориране е нов договорен вид, появата на който е свързана с развитието на пазарното стопанство, конкуренцията и рекламата. В практиката у нас този договор бързо навлезе през последните няколко години, макар че за него няма самостоятелна правна уредба. Той се сключва и урежда в съответствие с принципа на договорната свобода. Допуска се обаче смесване на договора за спонсориране с договора за дарение, а в някои случаи и с фондациите. Няма да бъде преувеличено ако се каже, че спонсорският договор като явление се стреми да замести или измести договора за дарение. А както ще се опитам да покажа, това са два различни договора по предмет и цел. В развитите западни държави спонсорството е регламентирано и то предимно по фискални съображения: суми, дадени като спонсорство, се освобождават от данъчно облагане. Същото се отнася и за суми, получени по спонсорски договор.

2. Терминът спонсорство е от английски произход. В речниците се дават няколко значения на този термин: кръстник, поръчител, покровител, организатор. Той е получил широко разпространение и в неговорящите английски език и може да се каже, че е станал общоприет, .особено в стопанските среди. Като близък, а понякога и равнозначен на него понякога се използва терминът шефство (напр. подшефско предприятие). Някои у нас се опитват да го заместят с българския термин спомоществователство, макар че значението му като че ли е по-широко и се доближава до дарението. Във всеки случай договорът за спонсориране не трябва да се смесва с дарението, каквито гледища съществуват на практика. 3. С договора за спонсориране едно физическо или юридическо лице се задължава с рекламна цел да подпомогне имуществено дейност или изява със спортен, образователен, научен, културен, социален или филантропичен характерна друго физическо или юридическо лице, което се задължава лично да извърши определено действие или да постигне определен резултат, като посочи рекламата на спонсора.

3.Същественото за договора за спонсориране е, че той е двустранен, по него възникват права и задължения и за двете страни. По това той се различава от дарението. С този договор едната страна се задължава да подпомогне имуществено другата страна. Обикновено подпомаганата страна проявява инициатива за сключване на договора, тя организира и осъществява подпомаганата дейност. Самата дейност може да бъде различна, както примерно се посочи, но тя не трябва да има стопански характер. Обикновено това е духовна дейност или спортни прояви. Самата дейност може да се извършва в страната или в чужбина. Тя може да се извършва от едно или няколко физически или юридически лица. Подпомаганото лице по договора поема насрещно задължение към подпомагащия. Това задължение може да има за предмет извършването на лични действия, постигането на определен духовен резултат или извършването иа определени действия в полза на подпомагащия.

4. В сравнение с договора за дарение при спонсорския договор имущественото съдействие не се прави с намерение за даряване, а с рекламна цел. Подбудите за спонсорирането са чисто комерсиални. Целта е да се афишира пред обществеността съществуването и хуманната дейност на спонсора, да се разгласи, че печалбите, които спонсорът получава, се изразходват и за обществено полезни цели. Разбира се, тези цели трябва да са законни и морални.

Имущественото подпомагане се прави при спонсорирането, за да се създадат условия за извършване на определена дейност от подпомагания, а не на каква и да е избрана от него дейност.

За разлика от дарението, спонсорският договор е синалагматичен, подпомаганият има определено задължение към подпомагащия. Това задължение обаче по начало не е равностойно на подпомагането, в много случаи то има неимуществен характер.

Спонсорирането няма характер на милостиня. То не е подпомагане от съчувствие, не се извършва по емоционални съображения в полза на лице, което е изпаднало в нужда. Не може да се определи като спонсорство оказване на парична или друга помощ на болен, при природно бедствие и други подобни случаи, както често се обявява в средствата за масово осведомяване. В тези случаи има обикновено дарение, няма насрещни задължения, не се гони реклама.

Спонсорският договор се различава от меценатския договор. С меценатския договор се цели да се подпомогне лице, което работи в духовната област -изобразително изкуство, литература, музика, наука. При него не се цели непременно реклама. Но и меценатският договор може да бъде двустранен: обикновено облагодетелствуваното лице се задължава да отстъпи на мецената права върху създадените от него творби, публично изпълнение на създадените творби.

Близък до спонсорския договор е договорът за шефство,при който обикновено едно юридическо лице се задължава да подпомогне организационно и материално извършването на стопанска дейност на друго физическо или юридическо лице. По начало и този договор има за цел реклама. Същественото за него е, че има за предмет оказване на съдействие за извършване на стопанска дейност. Така напр. машиностроително предприятие оказва съдействие на селскостопански производители при организиране или извършване на дейност с машини или на техния ремонт и поддържане, снабдяване с резервни части и др. Или завод за хладилна техника подпомага поддържането на купените от него съоръжения в търговската мрежа на дребно и т.н. Договорът за шефство поначало е безвъзмезден.

Не бива спонсорският договор да се смесва и с фондацията. Тя се образува въз основа на дарение или завещание (чл. 149 и сл. ЗЛС), винаги е юридическо лице и имуществото се използва за постигането на определените от дарителя или завещателя цели. При фондацията няма страни и договор, съответно и насрещно задължение. Освен това като правило липсва и рекламна цел, която може само косвено да се проявява. Фондацията като юридическо лице с самоуправляваща се единица. Тя извършва своята дейност в обществен интерес, поради което дейността и по начало е под обществен и държавен надзор (вж. чл. 151 и сл. ЗЛС).

Наи-сетне не може да се определи като спонсорство чуждестранната помощ, оказвана от държави, чуждестранни физически и юридически лица на държавата или за съответни учреждения и организации. По същество тя има характер на дарение, макар че се означава като помощ. Нейните цели са чисто хуманитарни, а не рекламни.

5. Като се държи сметка за рекламната цел на договора за спонсориране, той трябва да бъде окачествен като вид трърговска сделка - чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Това означава, че за него ще намерят приложение съответно разпоредбите на търговското право и по-конкретно за търговските сделки. 6. Страни по спонсорския договор са спонсорът и спонсорираното лице. Спонсор може да бъде всяко физическо или юридическо лице, търговец, обществена организация, фондация. Съмнително е дали спонсор може да бъде държавно учреждение, защото то не разполага със свободни средства, тъй, като е на бюджетна издръжка, а и най-важното - то няма рекламни потребности. Учрежденията обаче могат да оказват финансова помощ от спестени разходни средства или от постъпления за дейност по извънбюджетни сметки.

6. Спонсорирано може да бъде отделно физическо лице или състав от лица (екип, спортен клуб, организирана единица). Страна може да бъде и юридическо лице, включително сдружение с нестопанска цел или дори бюджетно учреждение (напр. учебно заведение, здравно заведение, зрелищна организация - театър, хор, симфоничен оркестър, киностудио и др.).

7. В практиката има случаи, в които спонсорският договор се сключва чрез трето лице, което изпълнява своеобразна посредническа роля. Това е професионално ориентирано лице, което срещу възнаграждение търси спонсори и посредничи при спонсорирането. В някои западни държави има специализирани агенции, бюра и др., които знаят рекламните интереси на спонсорите и им предлагат сключването иа подходящи договори. Това са обикновено рекламни фирми и тази дейност се определя като търговска. Със своя професионален опит тези фирми съдействуват и на двете страни при сключването на спонсорския договор, като предлагат и съответни условия.

8. Основното задължение на спонсора е имуществено подпомагане. Самото подпомагане може да има различен предмет. Това може да бъде парична сума, давана като награда - напр. за най-добри спортни постижения, за най-добро изпълнение в конкурс и др. Паричната сума може да бъде определена за срок (напр. издръжка на лица, които ще участвуват в състезание). Предмет може да бъде и определена вещ (напр. облекло на състезатели, спортни съоръжения, музикални инструменти, потребителски вещи, като видео, радиокасетофон, ски облекло и др.).

Спонсорът може да се задължи да издаде определена творба, да я изпълни или постави на сцена, да я постави за излъчване по радиото или телевизията. Няма пречка с договора да се предвиди изработването напр. на филм, подготовката на спектакъл. Предмет на договора може да бъде и предоставяне на работна сила, напр. на специалисти за изготвянето на проекти, чертежи, програми, декори, художествена украса и др. Изобщо предмет на задължението на спонсора може да бъде да се направи или да се даде нещо. Не е необходимо спонсорът да престира непременно лично действие или собствена продукция. Всичко зависи от конкретните обстоятелства и преследваната рекламна цел.

Едно лице може да сключи едновременно няколко договора със спонсори. В този случай отделните спонсори трябва да бъдат уведомени, за да се предотврати нежелателна конкуренция. Възможно е с договора да се изключи участието на други спонсори за определена проява. Когато спонсорите са няколко, един от тях може да бъде обявен за главен, централен. Обикновено това е спонсорът с най-голямо имуществено участие или спонсорът, който организира спонсорираната дейност и привлича други спонсори. Когато спонсорите са повече, те могат да сключат общо договора, като в него си разпределят правата и задълженията. При наличност на главен или централен спонсор в договора се определят неговите специални права и задължения в сравнение с останалите спонсори. 9. Спонсорираният има две основни задължения. Първо, от него може да се иска да участвува в определена проява (състезание, конкурс, концерт и др.), да извърши определено действие (да излъчи филм, концерт, да създаде определена творба и пр.). Второ, спонсорираният е длъжен да извърши или извършва действията, които образуват съдържанието на рекламата на спонсора. Тези действия са в зависимост от възможностите на спонсорирания и от вида на спонсорираната дейност. Самите действия могат да имат словесен, образен, графичен, звуков или друг характер, включително да са комбинирани. В договора се определя точно съдържанието на рекламата и начинът на извършването й (напр. да се носи в облеклото марката на спонсора или тя да се излъчва - кога и колко пъти, с какво времетраене, да се поставя в опаковката и пр.). Спонсорираният може да се задължи да предостави рекламна площ, място за излагане на продукция на спонсора.

Спонсорираният е длъжен да се въздържа от морално или материално увреждане на спонсора, от неговото критикуване и злепоставяне - това би влязло в противоречие с рекламната цел на договора.

Задълженията на спонсора могат да бъдат уговорени при модалитети, напр. при условие, че се класира в конкурса или състезанието. Ако не се постигне предвиденият в договора резултат, може да се иска връщане на даденото от спонсора. 9. Понеже договорът за спонсориране няма нормативна уредба, необходимо е в отделния договор да се уредят подробно отношенията между страните. В договора могат да се предвидят неустойки и други санкции при неизпълнение на задълженията на страните. По всички въпроси, по които в договора няма особени правила, ще се прилагат общите разпоредби на облигационното право, които се отнасят за двустранните договори, като се държи сметка и за особения предмет на този договор.




36.НАЕМНИ ОТНОШЕНИЯ.

Договорът за наем е уреден в член 228 от ЗЗД - с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.

Това е двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен, неформален, срочен договор с периодично и с продължително изпълнение.

Договорът може да се сключи за определен срок или да е с неопределен срок. Установеният в ЗЗД максимален срок е 10 години и това е в интерес на наемодателя, защото иначе биха се ограничили правомощията му - възможността му за разпореждане с имота и три години максимален срок за лица, които могат да вършат действия само на обикновено управление на имота (законни представители, съдебни управители на съсобствена вещ, въведените във владение при обявено безвестно отсъствие), защото тези договори са акт на управление. Ако договорът е сключен за по - дълъг срок, той се намалява до позволения.

При договорите за продължително изпълнение наемодателят е длъжен да предостави и обезпечи временното ползване върху вещта за продължителен период от време, а при тези с периодично изпълнение наемателят се задължава да плаща наемната цена чрез многократни и правилно периодично повтарящи се престации; ако цената се определи глобално, може и да няма периодично изпълнение.

Договор за наем и договор за хотелиерски услуги. Договорът за хотелиерски услуги включва допълнителни задължения като почистване, консумативни разноски, паркинг, информация и други, които не са включени в догвора за наем. Хотелиерската услуга е търговска сделка а наема е гражданска.

Договор за наем и договор за аренда. При арендата се отстъпва стопанисването на вещта и тя има по - широко съдържание, защото включва и ползуването. Арендните вноски се изчисляват на основата на печалбата за определен период от време, арендата има по - продължителен срок и задълженията на страните са повече.

Договор за наем и продажба. Наема има само облигационно действие и е без отчуждително или вещно действие като продажбата.

Договор за наем и право на ползване. Правото на ползване е вещно право мърху чужда вещ и съдържанието му е определено в Закона за собственността. Наемателят няма върху вещта вещни права, а само облигационни, той е държател, а не владелец.

Договор за наем на вещи и договор за наем на търговско предприятие. Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Спрямо него по аналогия могат да се прилагат правилата на ЗЗД, защото Търговския закон не съдържа специална регламентация.

Страни по договора за наем могат да бъдат ФЛ или ЮЛ, които се наричат наемател и наемодател.

Предмет на договора е вещта, която се предоставя за временно ползване и наемното възнаграждение (цена). Под наем могат да се отдават движими и недвижими вещи, а също и чужди вещи. По правило трябва да са незаместими и непотребими. Наемното възнаграждение може да бъде нормативно или договорно уредено, може да бъде в пари или някаква друга престация.

Задължения на страните.

Задължения на наемодателя. Да предаде вещта, в състояние, което отговаря на ползването. Да я поддържа в течение на наемния период; да обезпечи спокойното ползване на наемателя - разноските по предаване на вещта са за наемодателя, когато може да се състави опис който показва състоянието на предаване. Ако вещта не е предадена в надлежно състояние наемателят може да иска поправянето й; съразмерно намаляване на наемното възнаграждение; да развали договора за наем; всичко това може да се кумулира с възнаграждение за вреди. Наемодателят не отговаря за недостатъци, за които наемателят е знаел, или е могъл да узнае при сключването, освен ако те не са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство. Наемодателят трябва да извърши всички ремонти и поправки, освен дребните, които са за отстраняване на повреди, резултат на обикновеното използване на вещта, които наемателят може да извърши сам. Повредите не трябва да са причинени виновно от наемателя и той може да извърши сам и по - големите ремонти, като прихване стойността им. Наемодателят трябва да се въздържа от извършване на действия, които биха затруднили използването на вещта от наемателя.

Задължения на наемателя. Да заплаща наемното възнаграждение според предвиденото в договора; наемната цена може да се коригира периодично (според инфлацията) - в договора може да се определи редът и срокът на коригиране, като непостигането на съгласие може да доведе до прекратяването на договора; в цената може да се включат консумативните разноски (ток, телефон, отопление, вода и т. н.), а ако не се уредят - те се дължат отделно. Да ползва ващта според предназначението й, а ако начинът не е определен, тя трябва да се ползва според обикновеното й предназначение. Да пази наетата вещ - да не допуска похабяване по - голямо от обикновеното; да съобщава на наемодателя за всички повреди и посегателства от трети лица. Да върне наетата вещ на наемодателя с всички нейни принадлежности и в състоянието, в което е била предоставена, като се отчете изхабяването й. Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени от него през наемния период. Наемодателят е длъжен да плати на наемателя подобренията, ако е дал съгласието си за тях. Ако не е дал съгласие наемателят има право на по - малката сума от разноските и увеличаването стойността на вещта в резултат на подобрението.

Пренаемане. То предполага втори договор за наем, като наемателят в първият договор става наемодател. За валидността му не е необходимо съгласието на първия наемодател, но в договора може да се включи клауза против пренаемането. Вторият договор е функция от първия и затова пренаемателят не може да има повече права от наемателя по първия договор. Между наемателят по втория и наемодателят по първия договор не възникват правни отношения, но наемодателят от първия договор може да търси наемната цена от наемателят по вторият договор, а той може да му възрази, че е предплатил, като за това плащане има право на регресен иск срещу наемодателят по втория договор (основанието е неоснователно обогатяване).

Прекратяване на наемните отношения. Става по взаимно съгласие на страните - изрично или мълчаливо. С изтичане на уговорения срок като ако след изтичането му наемателят продължи да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя по необорима презумпция се счита, че се сключва нов договор за неопределен срок. С предизвестие на една от страните - това е право на всяка от тях; срокът на предизвестието е 1 месец, но ако наемът се плаща за всеки ден е достатъчен и един ден предизвестие, защото това е договор без срок. От изправната страна при виновно неизпълнение на договора от другата страна, което разваляне няма обратно действие. При погиване или съществено повреждане поради случайно събитие на вещта, като рискът е за наемодателя.

Този договор има задължителна сила и за третите лица. Обвързващото му действние се степенува: при прехвърляне на наетия недвижим имот от наемодателя на трето лице договорът за наем остава в сила спрямо правоприемника, ако е бил вписан в нотариата; ако договорът за наем има достоверна дата, предхождаща прехвърлянето, той е задължителен за правоприемника до предвидения в него срок, но не повече от 1 година от прехвърлянето; ако няма достоверна дата и наемателят упражнява фактическата власт върху вещта, договорът е задължителен за правоприемника,като договор за наем без определен срок.

Особени правила за наемните отношения.

В повечето случаи те възникват от договор но съществуват и няколко изключения. Те могат да възникнат чрез настанителна заповед, а отдаването на имотите с административно, пройзводствено или търговско предназначение става чрез договор, като от името на държавата действа областният управител, а при общинската собственост - кметът. Сключването на договора трябва да се предшествува от процедура за определяне на наемателя - конкурс или търг при публичната собственост и търг при частната държавна или общинска собственост.

Отдаването на имоти за задоволяване нуждите на политически партии и синдикални организации става като се сключва договор, при който критериите за настаняване се преценяват от градското ръководство, за град София от МС или от Областният управител.

За помещения, преднацначени за социални, културни, здравни и образователни нужди договора се сключва от Областния управител или кмета.

Настаняването в жилище, ателиета и гаражи става след настанителна заповед, при извършено картотекиране. Договора се сключва с областния управител или кмета.

Настаняването в общински оборотни или в резервни жилища е за лица, чиито нужди трябва да се задоволят поради това, че са засегнати от строителни мероприятия на общината.

Прекратяване на наемното правоотношение.

Прекратяването от страна на наемодателя става с негово едностранно волеизявление - заповед на областния управител или на кмета. Тя може да се обжалва по съдебен ред по реда на ЗАП. Съдът проверява съществува ли основание за прекратяване. То може да бъде:

а/ неизпълнение на задълженията на наемателя - неплащане на наемната цена или на припадащата се част от консумативните разноски повече от 2 месеца или системно неплащане в срок; нарушаване на добрите нрави или лошо стопанисване на имота.

б/ основания, представляващи новонастъпили ЮФ - изтичане на срока на наемното правоотношение със срок; извършване на строителство, засягащо имота; изгубване на качеството, с оглед на което е сключен договора за наем.

в/ основания, според които лицето още от самото начало не отговаря на уславията за отдаване на имота под наем.

След прекратяване на неомното правоотношение, наемодателят може да извади наемателя не по съдебен, а по административен ред.

ЛИЗИНГ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.

С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.

РИСК

Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ

Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите.

Лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯ

Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.

Разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.

СУБЛИЗИНГ

Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя.

ПРЕПРАЩАНЕ

Правилата за лизинг се прилагат съответно и за лизинг на предприятие.

За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на някои разпоредби от ЗЗД.

37.ЗАЕМНИ ОТНОШЕНИЯ.

ЗАЕМ

С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.

ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ

С договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.

Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.

Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта.

При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност.

Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.

Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.

Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго.

Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.

С изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си.

Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
НЕОБХОДИМИ СВЕДЕНИЯ

Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора.
ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ

Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:

1. той не се ползва за целта, за която е получен;

2. заемателят представя неверни сведения;

3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;

4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.

Банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.






38.ВЛОГ.

ВЛОГ

С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.

Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.

Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.

Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.

Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.

Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и.

Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.

Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.

Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.

Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.

Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.

Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.

В този случай важат правилата за заема.

ДОГОВОР ЗА БАНКОВ ВЛОГ

ОБИКНОВЕН ВЛОГ

С договор за банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение.

Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на банката разноските, които тя е направила с оглед на уговореното времетраене на влога.

ПАРИЧЕН ВЛОГ

При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.

При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.

ДОКУМЕНТИ ЗА ВЛОГА

При паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога.

При различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.

При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.

УПЪЛНОМОЩАВАНЕ

Пълномощник може да тегли суми от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.

УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕННИ КНИГИ

Банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго.

ВЛОГ ПОД УСЛОВИЕ И В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ

При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.




ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

НЕОБХОДИМИ СВЕДЕНИЯ

Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора.

ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ

Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:

1. той не се ползва за целта, за която е получен;

2. заемателят представя неверни сведения;

3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;

4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.

Дава се достатъчен срок, преди да упражни правото за предсрочно връщане на сумата.

39.ИЗРАБОТКА
ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА

Спорд чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Съществени условия на договора:

1. Предмет - Да се изработи нещо, което може да е нова вещ, преработване на вещ или създаване на произведение от духовно естедтво. Трудовия резултат като предмет на договора е една от неговите съществени особености.

2. Възнаграждение - това е задължение на поръчващия. Липсата му означава, че е налице друг вид договор, защото договора за изработка е възмезден.

3. Изпълнение на поръчаното на свой риск.

а) рискът на изпълнителят се заключва в това, че той не може да претендира за възнаграждение, ако в резултат на обективна невъзможност поръчаното не може да се изработи, вече изработеното погине или се повреди, преди да бъде предадено. В този случай той не може да предаде продукта на труда си. Риска за изпълнителя преминава за поръчващия, ако той го е предупредил, че материалът е негоден или проектът е неизпълним и поръчващият не се е съобразил с това; ако изпълнителят е предупредил поръчващия за наличността на независещи от него обстоятелства, които заолашват изпълнението и поръчващия не е предприел необходимите мерки; когаро изпълнителят е предложил изпълнение на работата в съответствие с уговореното, но поръчващия е изпаднал в забава по отношение на приемането.

б) случаъното погиване или повреждане на материала е за сметка на страната, която го е дала - собственика. Ако материала погине поради несъответстващо поведение на тази от страните, която не го е дала, тя поема отговорността за вредите. Същото е и ако тази страна изпадне в забава.

в) правилата за риска при договора за изработка са негови естествени елементи.

4. Срока при договора за изработка - това е договор, който се изпълнява в течение на времето и оговорката за срока е негов съществен елемент.

5. Други условия на договора - определят се свободно от станите и са негово несъществено съдържание.

Характерни особености на договора за изработка. От волята на страните зависи дали дължимият трудов резултат трябва да бъде постигнат само с личен труд на изпълнителя, или той може да използва и услугите на трети лица. По принцип изпълнителят е стопански и оперативно самостоятелен. Той се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна и организира и ръководи работата си по своя воля и съобразно знанията и способностите си.

Договорът за изработка и други видове договори:

1. Договор за изработка и договор за поръчка. При договора за изработка се дължи материално (фактическо) действие, а при поръчката - правно. Изпълнителят действа на свой риск, а довереникът за сметка и на риск на доверителя. На изпълнителя се дължи заплащане, а довереникът по начало извършва работата безвъзмездно. Договорът за поръчка се сключва винаги с оглед личността на довереника.

2. Договор за изработка и договор за продажба. Те имат различен предмет на задължението, но ако материалът се доставя от изработващия и вещта, която ще се изработи е заместима имаме договор за продажба и обратното.

3. Договор за изработка и трудов договор. Предмет на трудовия договор е работната сила, а на договора за изработка конкретния трудов резултат. При трудовия договор се поема задължението за спазване на трудовата дисциплина и ред и на работника му се дължи възнаграждение съобразно количеството и качеството на извършената работа. Работодателят определя трудовата функция, мястото и характерът на работата, длъжен е да осигури на работника условия за изпълнение на възложената му работа и да сключи договора в писмена форма като условие за действителност.

4. Договор за изработка и договор за капитално строителство. Според действащата в момента нормативна уредба тези договори са разновидност на договора за изработка.

5. Договор за изработка и договор с материали на поръчващия (ишлеме). Договорът за ишлеме може да има черти на договор за продажба и на договор за изработка, като всичко зависи от волята на страните. Ако дейността по създаването на резултата е включена като елемент от съдържанието на договора, това е договор за изработка и обратното.

Сключване, изменение и прекратяване на договора.

За сключването е необходимо предложение, приемане на предложението и постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора. Договорът се прекратява с изработване и предаване на изработеното; с едносстранно изявление на изправната страна за равалянето му при неизпулнение от другата; при последваща невъзможност; при смърт или неспособност на изпълнителя да извърши работата, ако той е сключен с оглед на неговата личност. Според чл.268 от ЗЗД, поръчващият може да се пткаже от договора по време на неговото действие без вина на изпълнителя. Тогава той е длъжен да заплати разходите, извършената работа и печалбата на изпълнителя, ако договора е произвел цялото си действие. За това поръчвщият трябва да има основателни причини. Възможное е изпълнителят да се откаже от договора в хипотезата на чл. 260, ал.1 от ЗЗД - при негоден или неподходящ материал, при неосъществим или неподходящ проект, когато е поискал промяна, а поръчващият не я е извършил.

Права и задължения на страните. От договора възникват права и задължения за двете страни.

Задължения на изпълнителя - да изработи нещо съгласно поръчката и в срок без отклонения от нея, така, че изработеното да бъде годно за обикновенно или предвиденото в договора предназначение да предаде изработеното на поръчващия.

Права на изпълнителя - да иска от поръчващия необходимото съдействие за изпълнение на работата; да иска приемането на изработената съобразно договора работа; да иска заплащане на възнаграждение за приетата работа. В тази връзка има право на задържане. Приемането е задъление на поръчващия и включва два момента: фактическо получаване и признание, че изработеното съответства на поръчаното. От този момент вземането за възнаграждение става изискуемо. Ако вещта не е получена, а само приета изработващия може да направи изявление, че задържа вещта срещу вземането си.

Права на поръчващия - да изка изработването съгласно поръчката в срок и без отклонения, така, че да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и да иска предаването.

Задължения на поръчващия - да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата; да приеме изработената съобразно договора работа; да заплати възнаграждение за приетата работа.

Отговорност на изпълнителя - той отговаря за обезщетяване на врдите и заплащане на неустойката; отговорност за подизпълнителя, ако дължимия резултат е престиран от трето лице; при разваляне на договора с едностранно волеизявление на поръчващия, при неизпълнение на задължението в срок, когато изпълнителят изпада в забава; при лошо изпълнение; при изпълнение с отклонение от поръчката; при недостатъци на изработеното; при недостатъци - явни и скрити, съществени и несъществени.

Право на собственост върху изработеното. Съдебната и арбитражна практика, а и в доктрината се приема, че ако материалът е на изпълнителя, собствеността преминава върху поръчващия с изработването на вещта и нейното предаване. От тук следва, че от този момент върху него преминава и рискът.

40.МАНДАТНИ ОТНОШЕНИЯ.

Поръчка. Това е съглашение между две лица, по силата на което едното наречено доверител възлага, а другото лице - довереник се задължава да извърши определени правни действия.

Специален белег е неговия предмет. Законът говори само за извършване на действия, но е исторически признато, че това са само правните действия. Особеното при тях е, че довереникът ги извършва лично, но за сметка на доверителя. Това означава, че те преминават в неговата правна сфера. Преминаването им може да стане по два начина, като критерият е дали довереника има представителна власт спрямо доверителя или не. Според това различаваме:

1. Пряко представителство - довереника има представителна власт. Урезено е в член 294 ал. 1 от ЗЗД. Тук освен договора за поръчка е налице и друга правна сделка, която именно създава представителната власт - упълномощителна. В този случай правните последици възникват в правната сфера на доверителя.

2. Косвено представителство - довереникът няма представителна власт по отношение на доверителя. Има само договор за поръчка и това не е истинско представителство. Нарича се още изпълнителна сделка. В този случай довереникът е действал за сметка на доверителя и е задължен да прехвърли тези права и задължения или съответният имуществен резултат на доверителя. Това се нарича отчетна сделка.

Между първия и втория вид представителство разликата е в това, че при прякото дорвереникът извършва правното действние от чуждо име и с това изпълнява задължението си по договора. При второто представителство довереникът изпълнява задължението си по договора на два етапа - първо извършва правното действие и след това прехвърля резултата в правната сфера на доверителя. При косвеното представителство има интервал от време между изпълнителната и отчетната сделка, в който носител на права е довереникът. Това крие опасности, защото довереникът може да не желае да прехвърли резултата; може да прехвърли резултата на външно лице; кредитори на довереника може да се опитат да използват придобитото за свое удовлетворение. Затова член 292, ал. 2 от ЗЗД урежда косвеното представителство и според него за титуляр на правото се счита самият доверител, благодарение на което той е защитен от такива посегателства. Защитата на доверителя е диференцирана спрямо третото лице. Ако то е било недобросъвестно придобитите права са предназначени за доверителя и той може да ги получи обратно от него. Ако е било добросъвестно, доверителят няма никакви правни възможности и третото лице ги запазва, доверителят се задоволява с отговорността на довереника. Защита на доверителя спрямо кредитора на довереника. Защитата зависи от добросъвестността им. Ако са били недобросъвестни и са наложили запор върху правото, той не сазяга правата на доверителя. Ако са добросъвестни разрешението на спора се определя от това, дали договора за поръчка има достоверна дата. Ако има и тя предхожда налагането на запора, той е непротивопоставим на доверителя. Ако няма достоверна дата, той е противопоставим и това е единствената хипотеза, в която кредитора на довереника има приоритет пред доверителя.

Характеристики на договора за поръчка: безвъзмезден и едностранен, но това е диспозитивно уредено и ако се уговори възнаграждение, договора става двустранен и възмезден. Принципа е, че договора е неформален, но когато той е за придобиване на вещно право върху недвижим имот трябва да е писмен с нотариална заверка на подписите - договора става формален и това е форма за действителност.

Отграничения на договора за поръчка:

а/ разлики от договора за изработка - те имат различен предмет. При изработката е необходимо трудов резултат, а при поръчката правно действие.

б/ различия от комисионния и спедиционния договор:

= комисионен договор. Това е вид поръчка, която се характеризира с три белега - възмездност; липса на представителна власт (комисионерът винаги действа от свое име, но за сметка на комитента); предмета му е по тесен от този на поръчката и се състои в извършване на сделки. Договор за поръчка, който притежава едновременно тези три белега е комисионен договор и е подчинен на търговския закон.

= спедиционният договор е произлязъл от комисионния - той е особен вид комисионен договор. Предметът на възлагане при спедиционният договор е, че спедиторът се задължава не просто за извършване на правни действия или за сключване на сделки, а сключва превозен договор.

Принадлежността на поръчката е към различни правни отрасли и правилата за нея се съдържат в общата част на ЗЗД, а за комисионният и спедиционният договори правилата са в ТЗ.

Права и задължения на страните:

1. Задължения на довереника:

Основното е да извършва правното действие, като то се характеризира с два белега:

а/ задължението за извършване на правни действия е лично. Задължение за извършване на правно действие от други лица се допуска, ако доверителят е дал съгласието си за това или изпълнението от външно лице е било необходимо с оглед защита интересите на доверителя. Във всеки случай на заместване довереникът е задължен да уведоми незабавно доверителя за използването на трето лице.

б/ правното действие трябва да бъде извършено при условията, поставени от доверителя при възлагане на поръчката. Отклонение от нея се допуска само с оглед запазване интересите на доверителя и то при невъзможност да се поиска съгласието му за отклонението.

Задължение за уведомяване на доверителя за извършване на възложеното правно действие.

Задължение да даде сметка на доверителя. Включва описание на извършените правни действия, разходите и прилагане на документи за тяхното доказване.

2. Задължения на доверителя:

По диспозитив договора е едностранен, но е възможно за доверителят за възникнат известни задължения за възстановяване на разноски, направени от довереника и за обезщетяване на вреди, претърпени от него. Относно разноските са възможни два варианта:

а/ по силата на закона довреника дължи плащане на вече направените разноски + законната лихва, като при искане от страна на довереника, доверителят е задължен да му авансира средства за разноски.

б/ ако довереника е претърпял вреди, доверителят търпи последващото им предявяване.

Прекратяване на договора:

Освен общите основания има и няколко специфични.

а/ основания които отчитат характеристиката на поръчкта, че тя се сключва с оглед личността. Това се отнася и за двете страни и договорът може да се прекрати при смъртта на доверителя или довереника, ако са ФЛ; при поставянето им под запращение, или прекратяването им за ЮЛ.

б/ отчета се и друга харакперистика на договора, че мандатното отношение е въпрос на лично довере между страните. Затова ЗЗД дава възможност всяка от страните свободно и по всяко време да може едностранно да прекрати договора със свое волеизявление, което се нарича оттегляне или отказ от мандата (поръчката).

Правни последици от прекратяването.

След настъпването на прекратителното основание довереникът не дължи повече изпълнението на правните действия. За доверителя възниква задължение за възстановяване на разноските или за плащане на възнаграждение. При прекратяване поради смърт, поставяне под запрещение или ппрекратяване на ЮЛ с ликвидация законът възлага на засегнатата страна задължението да уведоми другата за прекратителното основание и да вземе съответните мерки за запазване на нейните интереси. Ако прекратителното основание е оттегляне и има уговорено възнаграждение, довереникът има право да го получи изцяло или отчасти, въпреки че не е извършил правните действия. Когато основанието е отказ довереникът е задължен да обезщети вредите, претърпени от едностранното прекратяване на договора.

КОМИСИОНЕН ДОГОВОР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки.

Разпоредбите за договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго.

ДЕЙСТВИЕ

По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя.

Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени.

Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице.

Доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМИСИОНЕРА

Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижата на добър търговец.

Ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя.

При получаване на стока от друго място комисионерът трябва да я прегледа незабавно след получаването й и ако установи недостатъци или липси - да уведоми незабавно доверителя и да обезпечи необходимите доказателства.

Ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила, и ако няма време да се чака нареждане от доверителя или той се забави, комисионерът може да я продаде и по цена, по-ниска от тази, която е установил доверителят, стига с това да го предпази от по-големи вреди.

Комисионерът е длъжен да застрахова стоката, която е получил от доверителя или от третото лице по изпълнителната сделка, ако доверителят е наредил това.

ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОРЪЧКАТА

Ако комисионерът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена за негова сметка и може да поиска обезщетение. Това правило не се прилага, когато отклонението е било в интерес на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от него или не е получил навреме отговор на запитването си.

Комисионерът, който продаде по цена, по-ниска, или купи по цена, по-висока от определената от доверителя, трябва веднага да го уведоми за това. Ако доверителят не се откаже незабавно от сделката, се смята, че я е одобрил.

Когато комисионерът съобщи, че поема разликата в цената, доверителят няма право да се откаже от сделката.

Доверителят няма право да се откаже от сделката, макар и комисионерът да не изяви готовност да плати разликата в цената, ако комисионерът установи, че не е било възможно да се извърши сделката по установената от доверителя цена и че с извършената сделка е предпазил доверителя от по-големи вреди.

УВЕДОМЯВАНЕ НА ДОВЕРИТЕЛЯ

Ако третото лице не изпълни задълженията си, както и ако бъде причинена вреда от когото и да е на имуществото, придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да осигури необходимите доказателства.

Доверителят, след като получи съобщение, че третото лице е нарушило задълженията си по изпълнителната сделка, има право да иска от комисионера незабавно да му прехвърли правата си към това лице.

СДЕЛКА НА КРЕДИТ

Комисионерът, който е овластен да сключи сделка на кредит, отговаря пред доверителя за изпълнението на задълженията от третото лице, ако е знаел или е трябвало да знае, че то не е в състояние да плати.

КОМИСИОНЕН ДОГОВОР ДЕЛКРЕДЕРЕ

Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно възнаграждение.



ДАВАНЕ НА СМЕТКА

Комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОВЕРИТЕЛЯ

Доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице.

Доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Когато не е уговорено възнаграждение, се дължи обичайното.

ЗАЛОЖНО ПРАВО НА КОМИСИОНЕРА

Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал.

ВСТЪПВАНЕ В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА СДЕЛКА

Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книги, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.

Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице.

ОТКАЗ НА КОМИСИОНЕРА

Ако друго не е предвидено в договора, комисионерът няма право да се откаже от изпълнението на приетата поръчка, освен при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя. Прекратяването става писмено, като комисионният договор остава в сила две седмици от деня, в който доверителят е получил съобщението на комисионера за отказа да изпълни поръчката.

Ако комисионерът се откаже от изпълнението на поетата поръчка поради нарушение на комисионния договор от доверителя, той има право да получи комисионно възнаграждение и обезщетение за направените разходи.

Доверителят, който е известен за отказ на комисионера да изпълни поръчката, е длъжен в срок от един месец от деня, в който е бил уведомен за отказа, да се разпореди с намиращото се у комисионера негово имущество.

Ако доверителят не се разпореди в този срок с намиращото се у комисионера имущество, комисионерът има право да даде това имущество за пазене за сметка на доверителя или с оглед покриване на своите претенции към доверителя - да продаде това имущество на възможно най-изгодни за доверителя цени.

ОТТЕГЛЯНЕ НА ПОРЪЧКАТА

Ако доверителят оттегли поръчката изцяло или отчасти, преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, той е длъжен да заплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сключените от него сделки до оттеглянето. В този случай доверителят има задължение.

СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.

СПЕДИТОР-ПРЕВОЗВАЧ

Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача.

МНОЖЕСТВО СПЕДИТОРИ

Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл. 361 и без да е овластен за това от доверителя.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ

Доверителят е длъжен да уведоми спедитора за особеностите на товара.

Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това.

СПАЗВАНЕ УКАЗАНИЯТА НА ДОВЕРИТЕЛЯ

Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори.

Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията.

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност.

гражданскоправни науки

26.ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ.

Вреда.

Това е неблагоприятното въздействие върху правната сфера (имуществени и неимуществени - лични права).

Обезщетяване.

1. Неимуществените вреди се обезщетяват винаги, когато са резултат на деликт (непозволено увреждане). Когато имаме договорна отговорност съдебната практика не приема да се обезщетяват неимуществените вреди.

2. Имуществени вреди. Те се обезщетяват и при договорна и при деликтна отговорност.

а/ претърпени загуби: намаляване на наличното имущество, отпадане на права, намаляване стойността на определени права, обременяване със задължения (среща се по - рядко).

б/ пропуснати ползи: нереализирано сигурно имуществено увеличение. Проверява се дали увеличенето е било сигурно (абсолютно или с висока степен на сигурност) и дали не се дължи на противоправно или неморално основание.

3. Определяне на обезщетението - то е разликата между сегашното състояние на правната сфера и състоянието преди настъпване на вредата. Ако след обезщетяване на правната сфера, тя ще е с по - голяма стойност, отколкото ако не би имало вреда, стойността над нормалното й състояние може да се прихване.

4. Поправяне на вредите - осъществява се чрез обезщетяване, което е реализиране на гражданската отговорност. То може да бъде в пари: при дликт и при договорна отговорност или в натура: обикновено при договорна отговорност. На практика по - често се обезщетява в пари. Натуралното обезщетяване се изразява във възстановяване на имуществото във вид, който то е имало преди нанасянето на вредата.

5. Критерии за определяне размера на обезщетението.

а/ афекциозен: прилага се при деликт. Това е стойността, която увреденото има за претърпелия вредите. Включва претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществените вреди.

б/ пазарен: обезщетението се определя, в зависимост от пазарната цена (стойността в гражданския обмен). Не се отчита индивидуалната имуществена стойност на загубата. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Като стойност винаги се включва в обезщетението.

в/ относителна: отчита индивидуалния интерес на кредитора - цената, на която той би продал. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Обезщетява се при договорната отговорност.

6. Момент на определяне на стойността. Съдът приема стойността към момента на устните състезания пред първа инстанция, а при обжалване - пред втора инстанция.

7. Особенаст на паричните задължения.

а/ вредата се поправя чрез парична престация.

б/ винаги се дължат лихви - основния лихвен процент на БНБ за рефинансиране на банките + три пункта.

в/ ако щетите на кредитора са по - големи от лихвите, той може да иска обезщетение, н трябва да докаже размера им.

Гражданска отговорност.

1. Оснвание - това е основната правна последица от неизпълнението, тя е санкция и съдържа задърылжения за обезщетяване на вредите. Може да се получи в резултат на договор или деликт.

2. Различие между договорна и деликтна отговорност.

а/ задължени лица. ФЛ носят договорна и деликтна отговорност. ЮЛ могат да носят само договорна отговорност, защото нямат качество да носят вина. При няколко задължени лица деликтната отговорност е солидарна, а при договор всеки носи самостоятелно отговорност.

б/ съдържание на отговорността: тя се определя от вредите. При договорната отговорност се обезщетяват претърпените загуби и пропуснати ползи; преките и непосредствени имуществени вреди, които са предвидими, а при недобросъвестно увреждане и непредвидимите вреди. При деликтната отговорност се обезщетяват преките и непосредствени имуществени и неимуществени вреди, независимо дали са предвидими или непредвидими.

в/ Компенсация на вреди. Увреденото лице има вина за претърпяната от него вреда, което се отразява върху размера на обезщетението като може напълно да го покрие.

г/ Забава. При договорната отговорност се изпада в забава след покана от страна на кредитора. Деликвента винаги е в забава.

д/ Давност. За договорната се прилага три годишна давност, а за деликтната пет години от момента на откриване на вредите.

е/ Процесуални различия:

= вид на производството. При договорна отговорност имаме рекламационно производство: кредитора може да покани длъжника първоначално към доброволно изпълнение и след това да го даде на съд. При деликтната няма такава възможност.

= подсъдност. При договорна отговорност процесът се води по местожителство на ответника, а при деликтна по местожителство на ответника или по местоувреждане.

3. Комулиране на договорна и деликтна отговорност. Това не се е прилагало в по - старата съдебна практика. От 80 - те години се приема, че е възможно от едно правоотношение да възникнат договорна и деликтна отговорност. Тези отговорности се различават по своята противоправност, като форми на вина.

ГРАНИЦИ НА ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ. КОМПЕНСАЦИЯ НА ВИНИ.

Граници на гражданската отговорност.

Деликвента отговаря за преките загуби при деликт.

При договорната отговорност се обезщетяват преките и предвидими при сключване на договора вреди. Предвидимостта се преценява към момента на сключване на договора. Не е необходимо размера й да бъде преценен. Непредвидимите вреди се обезщетяват само ако длъжникът е действал недобросъвестно. Вината му включва умисъл и груба небрежност. Формата й се доказва от кредитора.

Компенсация на вини. Това е проблема за обезщетението, когато кредиторът със своето поведение е допринесъл за ощетяването си.

1. Предпоставки.

а/ каузален принос. Той трябва да е допринесъл умишлено или по непредпазливост да е подпомогнал длъжника си да се осъществи увреждането. Поведението на кредитора е противоправно, защото ЗЗД повелява той да подпомага длъжника при изпълнение на задължението. При деликтите (непозволено увреждане) е възприето мнението, че за да се постигне компенсация на вини, не е необходимо поведението на увредения да е било противоправно.

2. Правни последици. Те се проявяват при противоправно съдействие на длъжник и кредитор.

а/ при деликтна отговорност може да се постигне намаляване на обезщетението, защото между деликвент и увреден не е съществувала правна връзка в момента на увреждането. За определяне размера на обезщетението се съпоставят каузалния принос на единия и на другия.

б/ при договорна отговорност най - многото което се постига е да се премахне обезщетението, дължимо от длъжника или в най - лошея случай при съдействие може да се намали обезщетението.

В тези случаи страните са свързани и имат задължение за съдействие и в резултат на това последиците за кредитора са по - тежки.

Примери на дьо Мулен за границите на гражданската отговорност:

1. Ако един селянин си купи болна крава, която заразява цялото му стадо и то измира, като в резултат на това той няма с какво да изоре и обработва земите си и те са изнесени на публична продан. Вседствие селянинът губи правото си на собственост. Кое в случая подлежи на обезщетение?

2. Едно лице отдава къщата си под наем за срок от 20 години. След определено време наемателят открива магазин. С изтичането на 15 години договора за наем се прекратява и наемателят е принуден да се изнесе (причиняват му се разходи), да наеме нова квартира (при по -висока цена и губи клиентела, която си е създал в магазина). Кое се обезщетява?

27.РАЗВАЛЯНЕ НА ДВУСТРАННИТЕ ДОГОВОРИ ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.

Извънсъдебно разваляне. И двата вида разваляне (извънсъдебно и съдебно), се отнасят до двустранни договори и не обхващат несъвършенните двустранни договори.

Извънсъдебнто разваляне е уредено в член 87 алинеи 1, 2, 4 и 5 и член 88, ал. 1 от ЗЗД.

1. Предпоставки:

а/ двустранен договор.

б/ неизпълнение от страна на длъжника, което може да е пълно - липса на изпълнение или неточно, късно или лошо изпълнение.

в/ съществено неизпълнение - член 87, ал. 4 от ЗЗД. Не се допуска разваляне на договора, когато неизпълнението по него не е съществено за кредитора.

г/ виновно неизпълнение.

Ако и двете страни са неизправни резултатите са спорни в доктрината като се застава и на становището, че те нямат право да развалят договора и на становището, че и двете имат право да го развалят.

Когато предпоставките са налице кредитора има право да развали договора извънсъдебно с едностранно волеизявлене. Автор е лицето, което е увредено от неизпълнението. Адресат е лицето, което не е изпълнило задължението си. За прекратяването на договора няма определена форма, освен задължението за писмане форма при договорите, сключени писмено.

2. Видове разваляне.

а/ условно - преди развалянето кредитора дава на изпадналия в забава длъжник допълнителен срок за изпълнение. Това означава, че интересът на кредитора от осъществяване на сделката не е отпаднал и че длъжникът все още има възможност да изпълни. Когато за изпълнението на задължението няма определен срок (безсрочно задължение), той в случея се дава два пъти - втора покана за изпълнение след първата, след която длъжникът изпада в забава.

б/ безусловно - кредиторът разваля договора без да поставя условия. Така става обикновено при сделките, за които се изисква изпълнение на точно определен ден или дори час (фикс - сделки), или при прекарено дълга забава през която кредиторът е загубил своя интерес.

Разваляне по съдебен ред. Уредено е в член 87, ал. 3, член 88, ал. 2 и чл. 89 от ЗЗД.

1. Договори за които се отнася съдебен ред:

а/ член 87, ал. 3 ЗЗД - договори с вещни права (право на собственост и др. вещни права), върху недвижим имот.

б/ член 89 от ЗЗД - при частично изпълнение, от което кредиторът е загубил интерес.

2. Ред на процеса. Подава се конститутивен иск, защото развалянето не може да се осъществи чрез възражение. Съдебното решение също е конститутивно. Договора се прекратява след влизането му в законна сила.

3. Последици. Договора се разваля с обратна сила (правото на разваляне е потестативно). Изключение прави уреденото в член 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД - разваляне на договорите с периодично и с продължително действие е за в бъдеще. Кредиторът може да иска обезщетение за вреди в рамките на това, с което насрещната престация му е била по - ценна от неговата, защото при развалянето на договора той или запазва престацията си или си я получава обратно.

НЕУСТОЙКА.

Понятие. Това е вид отговорност за неизпълнение на договора. Определение за неустойка - това е предварително определена от нормативен акт или в договор отговорност на длъжника в случаи на неизпълнение от негова страна на задълженията му. От гледна точка на предмета това е парична сума, която длъжникът трябва да престира на кредитора в случаи, че не изпълни главното задължение. Сравнение между неустойка и обезщетение за вреди:

И двете се престират при виновно неизпълнение на задължението, но неустойката е предварително неопределена. Тя съдържа отговорност само при неизпълнение, кето трябва да е налице за да се иска неустойка. Обезщетението може да се изисква при неизпълнение на договора, за вреди и при наличие на причинна връзка между неизпълнението и вредите.

Функции на неустойката - обезщетителна: репарира вредите от неизпълнението; обезпечителна - това е стимул за длъжника да осъществи престацията си; наказателна (санкционна): тя не компенсира вредите а произтича от съотношението между неустойката и вредите.

Правни последици при уговорена неустойка:

= кредиторът може да поиска уговорената неустойка.

= когато договорът е двустранен, ако кредиторът поиска неустойката, той продължава да дължи насрещната си престация.

Видове неустойка:

а/ според това къде е уредена.

= договорна - тя се прилага у нас.

= законова - няма законова уредба за съществуването й.

б/ според това за какво е.

= компенсаторна - за неизпълнение.

= мораторна - за забава.

в/ според отношението на неустойката с обезщетението за вреди.

= алтернативна - дължи се или тя или обезщетението.

= комулативна (наказателна) - дължат се и двете.

= изключителна - дължи се само неустойка.

= обикновена (зачетна) - кредиторът има право на неустойка, но ако претърпените от него вреди са в по - голям размер и той докаже това, може да иска и обезщетение за вреди.

Обикновено, когато няма уредено друго се прилага зачетната неустойка - уредена е в член 92 ЗЗД.

Акцесорност на неустойката - тя не може да съществува без съществуването на главното задължение. Прехвърлянето на главното задължение по принцип води до прехвърляне и на неустойката, но може да се уговори да няма прехвърляне. Погасяването на главното задължене не води до погасяване на вземането за неустойка, особено при поръчителството, залога, ипотеката. От тук може да се достигне до извода, че вземането за неустойка може да се прехвърли без главното задължение.

Институт за намаляване на неустойката. Има две системи - френска, която допуска намаляването на неустойката и Германска, според която намаляването на неустойката може да се иска. И двата начина са отменени у нас през 1993 година.

28.ПОГАСЯВАНЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ.

Прихващане на насрещнни задължения.

1. Определение - компенсацията е способ за погасяване на задълженията които са насрещни до размера на по - малкото от тях. Тя може да е пълна - когато двете насрещни задължения са равни по размер или частична - задълженията са различни по размер.

2. Правно естество и цел. С нея се избягва двойното плащане. Гарантира се на кредитора осъществяване на плащането - кредитора чрез прихващането се удовлетворява за цялото си вземане или за част от него. Тя е един от способите за погасяване на вземането и е начин за принудително изпълнение - кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение, различно от уговореното, но при компенсацията има изключение, защото освен кредитор той е и длъжник по облигационното отношение и с прихващането неговият кредитор изпълнява престацията му.

3. Уредба на прихващането. Осъществява се чрез едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници.

4. Предпоставки за осъществяване на прихващането. Необходимо е наличието на два дълга без значение на основанието им. Трябва да има идентичност на субектите - две лица, които взаимно си дължат насрещни престации. Изключения от това правило:

а/ поръчтелят може да се възползва от прихващането, което длъжникът има спрямо кредитора по дълга, защото има интерес.

б/ залогодателят по чужд дълг действа на основание на поръчителството.

в/ цедираният длъжник като тук има значение момента, в който се съобщава цесията и в който се прави изявление за прихващане. Когато изявлението е преди съобщаване за прехвърлянето, то е валидно, защото цедираният длъжник все още не е бил уведомен за смяната на кредитора.

г/ длъжникът, на когото е наложен запор върху вземането може да извърши валидно прехващане, ако то е станало преди да е получил съобщението за запориране на вземането или ако преди този момент то е било вече осъществимо - в този случай той ще може да компенсира дори и след налагане на запора.

За извършване на компенсация е необходимо още и еднородност и заместимост на двата насрещни дълга - в противен случай престациите са несъизмерими. Активното вземане трябва да е изискуемо - активно е вземането на този, който извършва компенсацията. Не е необходимо пасивното (главното) вземане да е изискуемо, достатъчно е да е изпълняемо. Компенсацията се прилага при ликвидни задължения - това се отнася и за двете вземания - трябва да са безспорно установени по основание (съществуването им е безспорно) и по размер ( да не се води процес или да не може да се води процес за установяване на вземането). Вземанията трябва да са и действителни, защото не може да се осъществи компенсация, ако вземането, за което тя се извършва няма иск за изпълнение, произтича от договор, противен на закона или може да му се противопостави възражение. Може да се компенсира вземане, погасено по давност, защото се погасява осъществяването му по съдебен ред, но компенсацията се допуска, само ако то е могло да се компенсира и преди изтичане на давността.

5. Изявление за компенсация - извършва се от един от двамата длъжници, като не е необходима форма, но трябва да е отправена до насрещния длъжник и не може да бъде оттеглена.

6. Действие на компенсацията. Погасява двете насрещни задължения до размера на по - малкото от тях. Изявлението за компенсацията има и декларативно действие - заявява се, че вземанията са погасени. Погасяването е с обратно действие. Този, към кгто е отправено изявленето не може да го пренасочи към прихващане за друг дълг, тъй като изявлението не може да се оттегля.

7. Недопустимост на компенсацията. Законът е създал пречка за погасителното действие на прихващането и само ако кредиторът, който е закрилян от закона даде съглесие за осъществяването му ще настъпи действието на компенсацията. Случаи:

а/ при умишлени непозволени деяния длъжникът не може да компенсира своето вземане със своето задължение, което произтича от умишленото непозволено деяние.

б/ не може да се извършва прихващане със несеквестируеми вземания - издръжка и трудово възнаграждение.

в/ не се допуска компенсация срещу вземания на държавата за данъци. Това може да стане само със съгласието на финансовата администрация.

Уговорка между двете страни, че компенсанционното изявление на някоя от тях няма да има действие е валидна само при взаимното им съгласие.

8. Видове компенсации:

а/ обикновена - осъществява се с едностранното волеизявленвие на един от длъжниците извънсъдебно. Може да се осъществи и чрез вазръжение в процес, който другият длъжник е започнал, за изпълнение на вземането си, но в този случай съдът не може да присъди пълно изпълнение н вземането на този, който е възразил, ако то е по - голямо от това на предявилия иска. За остатъка той ще трябва да предяви насрещен иск.

б/ съдебна или евентуална - когато вземането на насрещния кредитор не е ликвидно. Той не може да го противопостави в процеса с възражение за прихващане, защото първоначално то ще трябва да бъде признато от съда. Нормално това става с насрещен иск. От евентуалното признаване на вземането зависи и прихващането.

в/ договорна - независимо, че не са налице законовите условия за осъществяването на компенсацията, страните могат да се уговорят помежду си за нейното извършване.

Промяна в субекта на облигационното отношение.

Цесия.

1. Определение - това е договор, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. Този който прехвърля вземането се нарича цедент а третото лице е цесионер. Другото лице, което цесията поставя в отношения с цедента и цесионера е длъжника по договора. Цесията е каузален договор - нищожна е, ако и липсва основание или ако то е противно на закона или на добрите нрави. При сключването на договора е необходимо съгласието на цедента и цесионера. Съгласието на длъжника не е правнорелевантно. Договорът е неформален, но законът поставя някой случаи като изключение:

а/ прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека. При цесия има действие спрямо трети лица, ако е вписано при ипотеката.

б/ когато правното основание на цесията изисква съгласието да е с определена форма, това включва и цесията. Например прехвърляне на вземане с дарствена цел трябва да има формата на дарението.

в/ джиросването се отбелязва върху ценната книга.

2. Предмет на цесията могат да бъдат вземания и права.

а/ прехвърлимост - цедират се само вземания и права, които могат да се прехвърлят. Такива са повчето имуществени права; вземания, произтичащи от двустранни договори; права върху нематериални блага и спорни права, чието установяване в момента е пред съд.

б/ непрехвърлимост - тя следва:

= от естеството на правата. Такива са личните права и несамостоятелните имуществени права, при които трябва да се цедира главното право или които не могат да се цедират - напр. поръчителството.

= от закона. Ползувателят не може да прехвърли правото си на ползване, защото то е тясно свързано с личността му.

= от договор. Това е възможно според ЗЗД, но не се знае дали тази уговорка ще има действие спрямо третите лица щом като договорите пораждат действие само между страните и всичко ще зависи от добросъвестността на цесионера.

3. Действие на цесията. С цедирането вземането преминава от предишния в новия кредитор. Момента на преминаването е момента на сключване на цесията.

4. Състав и обем на цедираното право.

а/ цедирано вземане - върху цесионера преминава всичко, което влиза в състава на правото, ако страните не са уговорили друго и обезпеченията и възраженията.

б/ обезпечения:

= привилегии - ако вземането е привилигировано от това може да се възползва цесионерът.

= залог. - това е обезпечение, преминаващо в цесионера, но би трябвало заложената вещ да остане у цедента, ако той я е държал до тогава, защото това държане е свързано с доверието на длъжника, което той може би няма към непознатия цесионер.

= ипотеките преминават, но цесията трябва да бъде вписана, за да има действие спрямо третите лица.

= право на задържане. То преминава у цесионера, като е достатъчно задържаната вещ да му се предаде.

в/ възражения. Длъжникът има всички възражения, които би могъл да противопостави срещу цедента и срещу цесионера, има и тези, които биха могли да възникнат и след цедирането. Може да иска унищожаването на договора поради порок на волята или развалянето му поради неизпълнение на задължението на цедента. Цесионерът няма право да иска унищожаването на договора. За да се обезпечи срещу възражението на длъжника цесионерът може да иска при сключването на договора за цесия, тя да се приеме от длъжника. Това лишава длъжника от възможност да прихваща вземания на цесионера срещу своето вземане срещу цедента. При едно разширително търкуване може да се приеме, че това лишава длъжника и от останалите му възражения.

5. Съобщаване на цесията. То не е необходимо за преминаване на вземането, но за да има действие цесията по отношение на третите лица в това число и на длъжника тя трябва да бъде съобщена и действието й започва от деня на съобщението на длъжника. До този ден длъжникът валидно може да плати на цедента, което го освобождава от дълга. По отношение на третите лица до съобщаването цедента се счита за кредитор. Той може да прехвърли вземането на друг и ако второто прехвърляне се съобщи първо то ще се приеме за валидно в защита на интересите на длъжника. Може кредиторите на цедента да наложат запор мърху цедираното вземане и по отношение на тях то ще се счита за непрехвърлено. За съобщенето не е предвидено определена форма. В хипотезата на неправилно съобщена цесия на длъжника трябва да се приеме, че длъжника не можа да бъде увреден от това.

6. Отговорност на цедента. Той отговаря за съществуването за вземането - размера и принадлежностите му в деня на извършването на цесията. Тази отговорност може да се стесни или разшири с договор.

Поемане на дълг. Това е промяна на длъжника без да се е променило облигационното отношение. Трябва да се различава от:

= преминаване на дългове по силата на закона при правоприемство.

= въз основа на правна сделка.

= поемане на изпълнението когато между длъжника и едно трето лице е уговорено то да престира вместо длъжника - това се основава на вътрешните отношения между длъжника и третото лице.

Комулативно поемане на дълг или присъединяване към дълг. В този случай едно трето лице става съдлъжник, като кредитора запазва претенцията си и към стария длъжник. Комулативното поемане на дълг може да е резултат от договор между длъжника и третото лице или между кредитора и третото лице. Когато договора е между длъжника и третото лице имаме договор в полза на третото лице. Особеното тук е, че длъжникът в съглесие с третото лице може да отмени уговореното в полза на кредитора. Но това може да стане докато кредитора не е одобрил съглашението между тях.

Заместване в дълг. Това е истинското поемане на дълг - третото лице идва на мястото на стария длъжник. Това не може да стане без съгласието на кредитора, защото за него не е безразлично кой ще му бъде длъжник и дали той е платежоспособен.

1. Едностранно поемане на дълг - договорът се сключва между кредитора и едно трето лице и в него длъжникът не участвува като не е необходимо да бъде уведомен за заместването. Единственото необходимо условие е да съществува дълг. В резултат на това поемане на дълг, стария длъжник се освобождава от дълга.

2. Двустранно поемане на дълг - длъжникът уговаря третото лице и за да има действие спрямо кредитора поемането трябва да бъде одобрено от него и от този момент то има действие с обратна сила и старият длъжник е свободен. Ако кредиторът окончателно отхвърли споразумението третото лице остава обвързано с длъжника и може да поеме задължение за изпълнение, но това вече не са вътрешни отношения между него и длъжника.

3. Основания за поемане на дълг. Това са вътрешни отношения между длъжника и третото лице и не касаят кредитора.

4. Действие на поемането на дълга:

а/ кредиторът се сдобива с нов длъжник, срещу когото има право да предяви вземането си, но по отношение на стария длъжник той вече не може да има претенции.

б/ кредитора губи обезпеченията (поръчетелство, ипотеки, залози), ако те са дадени от трети лица, защото те са с оглед личността на длъжника. Той може да разполага с тях, ако собственикът на вещите или поръчителят дадат съгласието си.

Това не важи, ако стария длъжник е ипотекирал имот или е заложил своя вещ като обезпечение. Въпреки, че е сменен от друг длъжник и неговото лично задължение е отпаднало, той остава реално задължен за дълга.

29.ПРОМЯНА В СУБЕКТИТЕ НА ОБЛИГАЦИОННОТО ОТНОШЕНИЕ.

Делегация.

Изявление чрез което едно лице заповядва (нарежда) на друго да престира (делегация на плащане) или да се задължи да престира (делегация на задължаване) на трето лице. Лицето от което изхожда заповедта се нарича ДЕЛЕГАНТ. Лицето до която е отправена - ДЕЛЕГАТ. Лицето на което ще се престира или от което ще се поеме задължението се нарича ДЕЛЕГАТАР. Делегацията е абстрактна сделка.

Прехвърляне на вземане (Цесия).

Това е договор с който носителя на едно вземане ЦЕДЕНТ, отстъпва вземането си от ДЛЪЖНИК на трето лице ЦЕСИОНЕР. Цесията е каузален договор т.е. валидноста на договора зависи от наличието на правно основание. Форма на договора не е обходима. Възможна е и писменна форма. Действието на Цесията се изразява в това, че вземането на Кредитора (Цедент) преминава в полза на третото лице - нов Кредитор (Цесионер). Цесията се съобщава на Длъжника иначе не поражда правно действие.

Поемане на дълг.

Въпроса е може ли длъжника да се смени с нов длъжник по собствена инициатива но първия длъжник.

1.По силата на закона - наследодател-наследници.

2.Чрез правна сделка - чрез правоприемство.

Законодателно уреждане има в два текста:

Чл.101 ЗЗД - Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

Тук става въпрос за комулативно поемане на дълг т.е. присъединяване иливстъпване в дълг - тук кредитора не загубва досегашният си длъжник.

Чл.102 ЗЗД - Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.

Тук става въпрос за истинско поемане на дълг - заместване в дълг. Тук кредитора се лишава сам от длъжника.

30.МНОЖЕСТВО КРЕДИТОРИ И ДЛЪЖНИЦИ.

Солидарност.

1. Определение - Това е средство, чрез което кредиторът обезпечава възможноста си да получи сам и всичко, което му се дължи, при множество кредитори, а при множество длъжници - възможност да изисква от всеки от тях цялото си вземане.

2. Видове солидарност.

Активна солидарност. Това е солидарност между кредиторите и тя е налице, когато всеки един от тях има право да иска и да получи изпълнението на всичко дължимо като направеното изпълнение освобождава длъжника спрямо останалите кредитори.

Източници. Източник може да бъде само правна сделка. Активната солидарност може да се уговори от кредиторите с длъжника или да се установи чрез завещание. Тя никога не произтича от закона.

Действието на активната солидарност в отношенията между кредиторите и длъжника се изразява в това, че всеки солидарен съкредитор заема спрямо длъжника правното положение на довереник на останалите относно действията по запазване и събиране на вземането. Счита се, че всеки от кредиторите може да предяви иск за изпълнение срещу длъжника за събиране на цялото вземане; да събере цялото вземане; да извършва действия, с които прекъсва давността и в тези случаи той представлява и другите кредитори. Но ако извършва действия, които не могат да ползват останалите, той не ги представлява. Поради това, че дългът е един и солидарността е свързана с него, смъртта на един от солидарните кредитори не премахва нито дълга, нито солидарността. За взаимоотношенията между солидарните кредитори са меродавни техните вътрешни отношения. Те имат обратни искове срещу всеки един от тях, съобразно с вътрешните си отношения.

Практическата полза и цел на активната солидарност е овластяването на всеки един от кредиторите да преследва длъжника за цялото вземане. ЗЗД не урежда активната солидарност, но тя може да бъде уговорена.

Пасивна солидарност. Тя е налице когато няколко лица дължат една и съща по естеството си делима престация така, че кредиторът може да я иска изцяло от всеки от длъжниците, но изпълнението на едното от тях погасява дълга и освобождава всички длъжници (член 122 ЗЗД).

Особености:

а/ длъжникът може да поеме две задължения за един и същ дълг - напр. купувач, издал запис на заповед може да бъде поканен да плати на основание записа на заповед или договора за продажба.

б/ няколко длъжници може да са обварзани с една и съща престация.

И в двата случея кредиторът може да получи престацията само веднъж. Въз основа на този анализ може да се достигне до извода, че:

имаме единство на престацията, защото една и съща престация се дължи на кредитора от няколко лица и той може да я иска от всеки един от длъжниците си, като не може да му се наложи разделяне на дълга.

кредиторът се намира в облигационноправни връзки с всеки един от мнозината и за все същата престация. Броя на връзките зависи от броя на длъжниците, като не е необходимо те да имат един и същ правопораждащ факт или вътрешен строеж. Следователно всеки от длъжниците може да бъде нееднакво задължен. Необходимо е множеството облигационни задължения да са обединени в общата си цел. Това поставя отделните облигационни отношения във фактическа зависимост, която е основанието да отпадне отговорността на всички длъжници, щом общата целза обезпечаване и задоволяване на кредитора е постигната чрез една от тях.

Неистинска солидарност. При нея целта не обединява отделните облигационни отношения - две или повече лица отговарят за един и същ интерес на кредитора, но тяхната отговорност не е преднавмерено установена от страните или закона, а чисто случайно съвпадение. Това се среща най - често в областта на обезщетяванията. Тази солидарност не може да породи всички действия на истинската солидарност.

Солидарността е обезпечение за кредитора. Предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници не засяга правата му спрямо останалите и по този начин всеки съдлъжник се явява в известен смисъл поръчител за задължението на своя съдлъжник.

Източници на солидарността. Първият източник е правната сделка - по волята на тези който я сключват. Втори източник е законът, който е посочил основните идеи за установяване на солидарност между съдлъжници. Той предполага солидарността за уговорена, когато неколцина са се задължили да извършат общо една работа, като допуща оборването на това предположение. Установил е солидарност и в случаите когато кредиторът се нуждае от особена по ефикасна защита - на заемодателя например следва най - ефикасно да се осигури връщането на вещта. В други случаи наред със защитата на кредитора солидарността е установена като санкция на едно непозволено увреждане, когато то е общо дело на николцина.

Действие на пасивната солидарност.

Главни действия - произтичат от това, че предметът на ппрестацията е един и същ и че множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му. Според това те са:

1. Обективни - засягат еднакво всички длъжници. Всеки от тях отговаря за целия дълг и никой от солидарните длъжници не може да иска кредиторът да раздели дълга между тях или да отправи иска най - напред срещу някого от тях. Всички длъжници се освобождават, ако един от тях изпълни задължението. Всеки съдлъжник може да противопостави на кредитора така наречените общи възражения, които могат да бъдат свързани с възникването или погасяването на дълга.

2. Субективни действия - проявяват се само в отношенията на един от съдлъжниците. Базират се на това, че всеки от тях е свързан самостоятелно с облигационно отношение с кредитора. Въз основа на това, кредитора може да преследва всеки от длъжниците си поотделно и ако предяви иска си срещу едного, не губи правото да го отправи отпосле срещу друг. В същото време всеки длъжник може да отправи срещу кредитора лични възражения и ако те бъдат уважени произвеждат действие само между кредитора и съответния длъжник. Всички ЮФ, които настъпват в лицето на само един от длъжниците имат относително действие. Поканата за изпълнение на безсрочно задължение, отправена само до един солидарен длъжник прави вземането изискуемо само по отношение на него. Ако един от длъжниците изпадне в забава това не се отнася автоматично и за останалите. Последиците, които настъпват по вина на един от съдлъжниците не могат да засегнат невиновните солидарни съдлъжници. Възможно е самостоятелната облигационна връзка с един от съдлъжниците и кредитора да се погаси, като с това не отпада задължението на останалите. Това става при сливане между един от длъжниците и кредитора, при изтичане, спиране или прекъсване на погасителната давност спрямо един от длъжниците това не може да ползва и останалите - относително погасителни основания. Смесено действащи погасдителни основания - опрощаването в полза на един солидарен длъжник освобождава и останалите, но кредиторът може да запази правата си срещу тях и те остават обвързани за дълга, намален с частта на длъжника, комуто се опрощава; новацията направена с един солидарен длъжник освобождава всички останали, освен ако кредиторът не запази правата си срещу тях. Съдебните решения във връзка със дълга могат да бъдат постановени по всяко отделно отношение, но решение, постановено между кредитора и един солидарен длъжник, не може да има значението на присъдено нещо за останалите.

Второстепенни действия. Между съдлъжниците съществува общност на интереси, и ако един от съдлъжниците постави кредитора в забава, същият се счита в забава и по отношение на останалите. Когато изпълнението е станало невъзможно по вина на един солидарен длъжник, той дължи обезщетение. Това не може да се вмени във вина на останалите и законът предвижда, че те продължават да отговарят солидарно само за стойността на първоначално дължимото.

Разпределяне на дълга между съдлъжниците.

Спрямо кредитора те отговарят за цялото задължение. Но в отношенията между тях действа принципът на разделността - помежду си те са разделни длъжници, така, че ако един от тях плати дълга, той може да иска частта, която тежи върху всеки един от тях. Законът счита, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга. Това предположение е оборимо и има сила доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници. Това може дза е уговорено между самите длъжници или да се основава на интересът на всеки един от тях, които да не е еднакъв. Дългат се разпределя по друг начин, ако солидарността произтича от деликт. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил. Солидарният длъжник заплатил целият дълг или част по - голяма от тази която дължи има личен обратен (регресен иск) срещу останалите - естеството му зависи от естеството на вътрешните отношения между съдлъжниците и суброгаторен иск - встъпване в правата на удовлетворения кредитор. При неплатежоспособност на един солидарен длъжник загубата се разпределя между останалите включително и този, който е направил плащането, съразмерно с частта им в дълга. Всеки съдлъжник може да противопостави на кредитора общите възражения и е длъжен да стори това в отношенията си към своите съдлъжници.

Неделимост. Задължението е неделимо, когато изпълнение на части не е възможно. Неговото значение се отразява когато има наличност на множество кредитори или длъжници. Ако задолжението е делимо, всеки наследник на длъжника отговаря пред кредитора за наследствения дълг само съразмерно с наследствения си дял, а всеки наследник на кредитора може да преследва наследника на длръжника съразмерно с дела си в наследството. Ако задължението е неделимо, всеки наследник на длъжника може да бъде преследван за целия дълг и всеки наследник на кредитора може да претендира хлащането на целия дълг.

Видове неделимост.

1. Неделимост, която следва от естеството на дължимата престация.

а/ задължения за лични престации.

б/ задължения за предметни престации с предмет неделима вещ.

в/ задължения да не се прави нещо, но задължение да се даде нещо е делимо.

г/ неделими са и ипотеката и поземления сервитут.

2. Неделимост, която следва от намерението на договарящите.

Действия на неделимостта. Това са действията на пасивната солидарност. Освен това когато кредиторите по неделимото задължение са няколко, престирането трябва да бъде извършено на всичките общо. Ако това не може да стане, всеки кредитор може да иска да се вложи дължимото за пазене по реда на член 97 от ЗЗД.

31.ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА.

За своите задължения длъжника отговаря с цялото си имущество, но със своите действия той може да се разпореди по такъв начин с него, че да ощети кредитора си. Освен това, при бездействие от страна на длъжника е възможно от правната му сфера да отпаднат права, които биха могли да се използват за удовлетворяване на кредитора. Срещу всички тези опасности кредитора е обезпечен с иска по член 134 от ЗЗД - срещу бездействието на длъжника и с Павловия иск, по член 135 ЗЗД - срещу действия на длъжника, с които той уврежда кредитора.

Упражняване правата на длъжника от кредитора.

Това е иска по член 134 от ЗЗД, който е материален иск. Лицето което подава иска трябва да е кредитор - да има имуществено или неимуществено вземане и да не може да се удовлетвори от останалото на длъжника имущество или удовлетворяването му да е затруднено. Правото срещу което се изпълнява трябва да е имуществено и упражняването му да не е в пряка зависимост от личността на длъжника. То трябва да е и секвестируемо. Упражняването на правото може да стане:

а/ по съдебен път. Кредиторът - ищец подава искова молба. Задължително като страна се призовава и длъжника. Отхвърлянето на иска не засяга правата на ищеца като кредитор. Съдът, за да уважи иска трябва да констатира наличието на предпоставките по член 134 и съществуването на правото. Съществуването или несъществуването на правото има сила на присъдено нещо и спрямо третите лица. Когато съдът установи съществуването на правото от неговата парична стойност могат да се удовлетворят всички кредитори, като водилия иска има право на предпочтително удовлетворяване само за разноските по делото.

б/ извънсъдебно упражняване. Това може да стане само ако съществуването на правото е установено по съдебен път с иск по член 134, ал. 1 от ЗЗД. В този случай съдебно признатото право остава в патримониума на длъжника и от него може да се ползва всеки кредитор.

Павлов иск.

Нарича се още отменителен иск и се прилага, когато длъжникът е увредил кредитора чрез свои действия. Предпоставки за предявяването му са:

а/ да съществува вземане. Не е необходимо то да е изискуемо. В хипотезата, в която длъжникът умишлено е извършил действието за да увреди кредитора не е необходимо дори вземането все още да е възникнало а е достатъчно длъжникат да е знаел, че то ще възникне.

б/ обективна предпоставка. С това правно действие длъжникът да осуетява или значително да затруднява удовлетворяването на кредитора.

в/ субективна предпоставка. Това е знанието за увреждането. При едностранните сделки за увреждането трябва да знае техния автор. При двустранните договори ако договора е безвъзмезден е достатъчно знанието на длъжника; ако е възмезден иска се днанието на двете страни (изключение от този принцип е презумпцията на член 135, ал. 2 от ЗЗД, че ако другата страна е възходящ, низходящ, брат, сестра или съпруг на длъжника тя знае за увреждането; когато съконтрахент е някой извън тези лица неговата добросъвестност се предполага до доказване на противното, което е в тежест на кредитора).

Правото да се предяви Павлов иск се осъществява по съдебен път. Това може да стане чрез конститутивен иск или чрез възражение, ако при насочено принудително изпълнение срещу определен имот се окаже, че той е прехвърлен на трето лице и то предяви иск срещу кредитора за освобождаване на имота от принудителното изпълнение. Тук кредитора може да възрази, че договора е сключен при хипотезата на член 135 ЗЗД и затова не може да му се противопостави.

Последици от Павловия иск. С този иск кредиторът иска обявяването на сключената от длъжника сделка за недействителна спрямо него. При уважаването на иска престацията, която длъжникът е осъществил може да се използва за удовлетворяване на кредитора. С нея се удовлетворява само кредитора, водил Павловия иск. Той се удовлетворява в рамките на вземането си и това се нарича относителна недействителност по отношентие на третото лице, защото то може да избегне принудителното изпълнение като изпълни задължението на длъжника и встъпи в правата на кредитора. Когато третото лице претърпи принудително изпълнение срещу длъжника се прилагат определени правила - например отговорност за евикция при продажбата. Ако третото лице е добросъвестно и отчужди вещта преди предявяването на Павловия иск при недвижим имот, тъй като Павловия иск се вписва може да се установи дали прехвърлянето е станало преди или след предявяването му. Ако сделката на третото лице е била безвъзмездна срещу него може да се осъществи принудително изпълнение, но ако е била възмездна правата му не се засягат. Когато третото лице е било надобросъвестно срещу неуго може да се осъществи принудително изпълнение. Третото лице също има иск срещу длъжника. Ако между него и кредитора с Павлов иск има конкуренция, тя е в полза на кредитора. Вземането на кредитора, за което може да се води Павлов иск според постановление на пленума на ВС, може да бъде парично или непарично. Павлов иск може да се приложи и ако длъжника е извадил от патримониума си точно това право което е дължал на кредитора.

32.ОБЕЗПЕЧЕНИЯ. ЛИЧНИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ.

Поръчителството е договор. С него поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задължението на трето лице. Страни по този договор са кредиторът и поръчителят. Страна по него не е длъжникът, защото може да се поръчителства без знанието и дори въпреки волята на главния длъжник.

Условия за действителност:

а/ между страните трябва да се постигне съгласие - кредиторът да приеме поръчителя за такъв и поръчителят да се съгласи да отговаря за изпълнение на чуждо задължение.

б/ за действителността му е необходима писмена форма - формален договор.

в/ поръчителят трябва да е дееспособен, защото поръчителството е сделка на разпореждане с имущество.

г/ поръчителството предполага съществуващ дълг.

д/ с договора за поръчителство поръчителят обещава същия резултат, който главният дължник трябва да осъществи, освен ако е било уговорено друго или това друго следва от естеството на дължимата престация.

Основанието на договора за поръчителство се заключава в намерението за обезпечаване на чуждо задължение - договорът е каузален.

Характерни белези: това е едностранен, формален, безвъзмезден и акцесорен договор.

Отношения кредитор - поръчител. Поръчителят отговаря за целия дълг като при неизпълнение на договора той отговаря за неустойката, лихвите и разноските. Поръчителят е задължен при модалитетите на длъжника. Поръчителствто преминава при универсално правоприемство, цесия и поемане на дълг.

Поръчителството трябва да се отграничава от:

а/ обещаване задължаването или действието на друго лице. Поръчителят отговаря за изпълнението на чуждо задължение, а обещателят не. Той отговаря само за вредите, ако третото лице не извърши уговореното действие или не поеме уговореното задължение.

б/ встъпване в дълг. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, а встъпилият в чужд дълг дължи на същото правно основание, на което дължи и първия длъжник.

в/ заместване в дълг. Договорът за поръчителство се сключва виноги между кредитора и поръчителя. Договорът за заместване в дълг също се сключва между кредитора и третото лице, но той може да бъде сключен и между първоначалния длъжник и заместника му и ще има действие за кредитора, ако същият го одобри. Поръчителят може да се задължи да отговаря само за част от дълга и при модалитети, различни от тези на главния дълг, а заместващия нов длъжник дължи на същото основание и поема дълга такъв, какъвто е. Поръчителят става длъжник на кредитора, без главния длъжник да се освобождава, а при заместването новият дължник идва на мястото на досегашния, който се освобождава от всякаква обвързаност спрямо кредитора.

г/ клауза “делкредере”. Комисионерът може да гарантира изпълнението на задължението на лицето, с което е договарял, но с това се явява главен длъжник, а не поръчител.

д/ солидарна сазъдълженост. При нея отделните задължения са координирани помежду си и съществуването на едно от тях не е предпоставка за съществуването на друго. При поръчителството задължение за поръчителя може да има само ако има главно задължение.

е/ несъвършена делегация. Това е когато втори длъжник се оказва задължен пред кредитора паралелно с досегашния. С удовлетворяването на кредитора, независимо от кой от двамата длъжника се погасява вземането му. Длъжникът при несъвършена делегация е задължен на собствено, а не на акцесорно основание, както поръчителят. Затова той не може да противопостави на кредитора възраженията на другия длъжник, което може да се направи от поръчителя.

ж/ авал (менителнично поръчителство). Това е поръчителство по запис на заповед и е едностранна правна сделка. То е самостоятелно и абстрактно. Авалистът отговаря винаги солидарно, докато обикновеният поръчителможе да уговори с кредитора, че няма да отговаря солидарно с главния длъжник.

Прекратяване на поръчителството.

а/ изпълнение - поръчителството се прекратява чрез изпълнение на задължнетието и други, равностойни му погасителни актове.

б/ други основания - поръчителят го е обусловил със срок; кредиторът е продължил срока за изпълнение на длъжника, без поръчителят да се е съгласил с това продължение; ако поради действията на кредитора, поръчителят не може да встъпи в правата му.

33.РЕАЛНИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ.

Залог.

Изпълнението на едно задължение може да бъде обезпечено с една движима вещ така, че кредиторът да има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на вещта по предпочитание пред другите кредитори на същият длъжник - заложно право на кредитора. Това е потестативно вещно право. Кредиторът като държател на вещта и владелец на заложното право се ползва с владелческа защита по член 76 от ЗС. То разполага и с петиторна защита срещу всяко трето лице, у което заложената вещ би се намерила. Заложното право може да се определи като акцесорно и неделимо вещно право, което обезпечава удовлетворяването на кредитора за цялото му вземане.

Учредяване на залог.

Законен залог по силата на Закона за банките, възникващ по непосредствено разпореждане на закона.

Заложното право се учрезява и чрез договор, страни по който са залогодателят (длъжника или трето лице) и кредиторът - залогоприемател или залогодържател. Съгласието се постига между залогодателя и кредитора и не се нуждае от никаква форма. За да може да се противопостави на третите лица то трябва да е писмен документ с достоверна дата, в който да бъдат обозначени обезпечаваното вземане и заложената вещ. Съгласието на страните се постига с предаването на заложената вещ от залогодателя на кредитора или на трето лице, защото договорът за залог е реален договор. Предаването се смята за осъществено дори и когато кредиторът бъде поставен в състояние само да упражни фактическата си власт над заложената вещ, когато поиска това. Но предаване няма, ако заложената вещ остава в ръцете на залогодателя макар и на друго основание.

Предмет на залога са всички движими вещи, чието залагане не е изрично забранено, имащи самостоятелно съществуване и имуществена стойност. Парите също могат да бъдат предмет на залог - когато се предават на кредитора е налице неправилен залог, защото вместо държател на заложена вещ, кредиторът става длъжник на парите. Обикновено при залагане на пари те се депозират в банка, която издава на залогодателя гаранционно свидетелство. Една вещ може да бъде предмет на няколко договора за залог. Тя може да се залага пред различни кредитори ако е предадена на трето лице или ако първият кредитор по залога се съгласи да предаде заложената вещ на втория след удовлетворяването си.

Залогодателят за чужд дълг отговаря с вещта си ограничено, може да прави на кредитора всички възражения на длъжника, да прихваща вземането на длъжника със задължението на кредитора към него, а ако изпълни чуждото задължение се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу поръчителите.

Залог върху вземания. Негов предмет са вземания, които могат да бъдат прехвърлени с изключение на тези, които по разпореждане на закона, на договор или поради естеството си не могат да се цедират. Това е неформален договор, но функционирането му е обусловено от неговото съобщение. Вземания, обособени в запис на заповед или книги на преносителя се залагат със заложно джиро.

Ипотека.

Когато изпълнанието на едно задължение е обезпечено с един недвижим имот, така, че кредиторът има право при неизпълнение да се удовлетвори от цената на недвижгимия имот по предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на имота, той разполага с ипотечно право. Ипотеката е вещно, акцесорно и неделимо право върху недвижим имот. Тя го следва и ипотекарния кредитор може да иска абсолютно от всеки да се въздържа от действия, които биха пречили или затруднили удовлетворяването на вземането му от цената на ипотекирания недвижим имот. За да има ипотека е необходимо съществуването на вземане. Тя го обезпечава допълнително, защото длъжникът най - напред отговаря общо с цялото си имущество. Преди да е възникнало вземането, което тя ще обезречи не може да има ипотека. Веднъж породено ипотечното право следва съдбата на вземането което обезпечава. То може да се погаси, да се завещае, да се прехвърли, да се заложи и други. За всичко това се прави съответно отбелязване към акта за учредяване на ипотеката. Всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава вземането - плащането на една част от дълга не освобождава част от имота от ипотеката; разделянето на дълга не води до раздробяване на ипотечното право. Продажбата на част от ипотекирания имот не освобождава продадената част от ипотечната тежест.

Могат да се залагат всички недвижими имоти, постройка, притежавана в суперфициарна собственост върху чужда земя, суперфициарно право, етаж в етажна собственост, идеална част върху недвижим имот. Не могат да бъдат ипотекирани недвижими имоти и вещни права върху тях, които са вън от гражданския оборот, които не могат да бъдат отчуждавани; не могат да бъдат ипотекирани отделно, сервитутите върху недвижими имоти.

Видове ипотека:

а/ договорна - възниква чрез вписване на договор за ипотека съставен във формата на нотариален акт. Може да се учреди само от дееспособно лице, което в момента на договарянето е собственик на имота. Формата на акта е нотариална и трябва да са спазени всички данни: за имота, за вземането, за което се учредява ипотеката и размера на сумата за която тя се учредява.

б/ законна ипотека - случаите на учредяването й са изрично изброени в закона и направо се вписват за обезпечаване на вземането на определени категории кредитори. Изброени са в член 168 от ЗЗД:

= в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот за обезпечение на вземанията му по договора.

= в полза на съделителя, комуто се дължи допълнение на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълването.

= законна ипотека в полза на държавата.

Законовата ипотека има същата форма и условия за валидност както договорната, но за разлика от нея се вписва по силата на закона.

в/ ипотека, учредена чрез едностранно изявление. Това е обезпечение пред съд. Собственикът на имота, който ще се ипотекира, дава нотариално завереното си съгласие за ипотекиране на имота и това заявление се вписва в особената ипотечна книга.

Вписване на ипотеката - това е начинът за учредяването й. Става в ипотечна книга която е публична. Вписването дава предимство на ипотекарния кредитор пред хирогфарните и останалите ипотекарни кредитори за същия имот, ипотеките на които следват по дата неговата. Вписването трае 10 години от датата на извършването му и за да бъде продължено, преди изтичане на срока трябва да се поднови.

Ипотеката се заличава при погасяване на главното вземане. Може да стане доброволно въз основа на изразената воля на кредитора - съгласие в нотариална форма; със съдебно заличаване въз основа на съдебно решение влязло в законна сила; заличаване по искане на купувача на имота - достатъчно е да докаже на нотариуса, че той не е поел ипотеката върху себе си. Ако заличаването е било недействително, ипотеката не се възобновява, а е необходимо новото й вписване.

Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека има право да не допуща влошаване на ипотекирания недвижим имот, на предпочтително удовлетворяване от цената му при публична продан.

Ипотеката се погасява с погасяването на главното право към което е придадена или на свои собствени основания. При погасяване по първата причина, това става ако вземането е изцяло удовлетворено. Погасява се на собствено основание, ако ипотекирания имот погине; бъде отчужден за държавна или общинска нужда; кредиторът се откаже от ипотеката; при принудителна продан и при заличаването на ипотеката. Възможно е кредиторът да придобие сам ипотекирания имот и с това ипотеката да се погаси, защото никой не може да има ипотека върху собствения си имот. Само в хипотезата на член 178 от ЗЗД е възможно да има ипотека върху собствен имот - когато някой купи имота и не поеме ипотеката върху него. Той може да плати на ипотекарния кредитор до размера на цената, която дължи за ипотеката. По този начин той встъпва в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор по отношение на кредиторите, чиито ипотеки са учредени, преди той да е купил имота. Ако някой от тях предизвика публична продан, купувачът като ипотекарен кредитор от пръв ред ще получи поне покупната си цена.