ЗАПОЧВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

2/ ЗАПОЧВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.
Когато са налице условията по НПК, компетентният държавен орган е длъжен да образува наказателно производство. При дела от общ характер това е един от органите на досъдебното производство, при дела от частен характер - от съда при наличие на валидна тъжба, а при дела от публично-частен характер - след отправяне на валидна тъжба от пострадалия до прокурора. В предвидените от закона случаи наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването - чл.23,ал.2 НПК.
НЕ СЕ ЗАПОЧВА наказателното производство, а започнатото се ПРЕКРАТЯВА при присъствие на едно от следните основания - чл.24 НПК:
- Деянието /действие или бездействие, чрез което се извършва престъплението/
не съставлява престъпление - било то защото не е обществено-опасно като при неизбежната отбрана по чл.12 НК, било то защото не е виновно като при случайното деяние по чл.15 НК и др.;
-Деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия или тя е погасена поради изтекла давност - това са институти на материалното наказателно право. В тези случаи наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направят искане то да продължи. Освен това, ако осъденият поиска или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда, давността и амнистията не са пречка за възобновяване на наказателното производство;
-Когато деецът е починал;
-Не се започва наказателно производство, а започнатото се прекратява и ако след извършване на деянието деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Ако е бил в такова състояние към момента на извършване на деянието, той е наказателно неотговорен и следователно деянието не е престъпление. В тези случаи се прилагат принудителни медицински мерки;
-Спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление на прокурора или влязло в сила съдебно определение или разпореждане за прекратяване на делото. Това е христоматийният римски принцип
NON BIS IN IDEM- няма два пъти съдене за едно и също нещо;
-Когато в предвидените в особената част на НК случаи на дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора. Това е точно посоченият случай на публично-частен характер на спора;
-Деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки;
-Образуваното наказателно производство се прекратява, когато в предвидените в особената част на НК случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство. И в този случай наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направят такова искане;
-По отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава;
-Деецът е лице, действувало като служител под прикритие в рамките на правомощията му по закон. По този начин се съхраняват правата на служителите, внедряващи се в престъпни групи и разкриващи тяхната дейност, бидейки под прикритие.
-Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото.
За престъпления, преследвани по частен ред, не се образува наказателно производство, а образуваното такова се прекратява:
- ако липсва тъжба или тя не отговаря на предвидените за нея правила;
- ако пострадалият и деецът са се помирили, освен ако последният не изпълни условията по помирението без уважителни причини;
-когато частният тъжител оттегли тъжбата си;
-когато не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание пред първоинстанционния съд без уважителни причини. Казаното не важи, когато в съдебно заседание има негов представител-повереник. Ставайки дума за прекратяване на наказателното производство поради неявяване на частния тъжител, той може да подаде нова тъжба, ако не е изтекъл шестмесечният срок от момента, щом е узнал за извършеното престъпление.
В общите правила е уредено и
СПИРАНЕТО на наказателното производство- чл.25-26 НПК. Това е временно преустановяване на производството при наличие на определени предпоставки с възможност за неговото възстановяване, щом те отпаднат.
Наказателното производство се спира, когато след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта /временно/ или има друго тежко заболяване /например туберколоза или рак/, което пречи на провеждането на производството. Болестните състояния се установяват по експертен ред. Производството се спира и в случаите, когато отсъствието на обвиняемия или подсъдимия би попречило за разкриване на обективната истина. Подхожда се винаги конкретно, но е обичайно при дела за убийство, изнасилване и др. Производството се спира и когато са проведени някакви процесуални действия по отношение на лице, ползуващо се с имунитет.
И на последно място, ако престъплението е извършено в съучастие между няколко лица и липсват условия за разделяне на производството, то може да бъде спряно по отношение на един или няколко обвиняеми, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина. Дали то ще бъде затруднено или не, се преценява от съответния орган, пред когото делото е висящо към определен момент.

ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НПК

ЧАСТ ПЪРВА: ОБЩИ ПРАВИЛА.

1/ ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НПК.
Освен споменатото вече действие по време, НПК се прилага за всички наказателни дела, образувани от органите на РБ, както и при изпълнението на съдебни поръчки на друга държава, направени по силата на договор или при условията на взаимност- чл.2 НПК. РБ е страна по много договори за взаимопомощ по наказателни дела. Във всеки конкретен случай се прилагат правилата на съответния договор и изпълнението на съдебната поръчка се извършва с оглед него. “Взаимност” означава да липсва споразумение, което може да бъде само на държавно ниво. В такъв случай всяка поръчка се решава конкретно по правилата на местното законодателство с поемане на ангажимент от другата страна- държава- за подобно разрешение на проблема в рамките на нейната територия и компетенции на оторизираните държавни органи по наказателно преследване.
Наказателното производство,образувано от орган на друга държава или влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не са пречка да се образува наказателно производство от органите на РБ за същото престъпление и срещу същото лице-чл.4,ал.1 НПК. Така редактирана, разпоредбата почти не се различава от чл.4, ал.1 на стария НПК. Като пример в тази насока може да се посочи образуваното в България наказателно производство, водено срещу двама младежи от Варна за убийство на български студент в Париж. За него има образувано наказателно производство във Франция по френските процесуални правила.
Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на този кодекс, не подлежи на изпълнение от органите на РБ. Това правило, съществувало в предишния и отразено в разпоредбата на новия НПК - чл.4, ал.2 /с изключение на признаването по реда на този кодекс/, претърпя развитие през годините относно осъдените в чужбина български граждани, доколкото РБ е ратифицирала по съответен ред КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА. Затова сред особените производства имаше и такова, свързано с предаване въз основа на международен договор на лица, осъдени на лишаване от свобода, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са. Сега тази уредба е залегнала в чл.453-462 НПК. Така че при спазване на определени процесуални правила се приемаше за изпълнение присъда на чуждестранен съд във връзка с изтърпяване на наложено по нея наказание. Въпросът финално бе разрешен чрез ал.3 на чл.4 НПК /стар/, според която обсъдените по-горе правила за наказателното производство, образувано от органи на друга държава и влязлата в сила присъда в друга държава, не се прилагаха, ако е предвидено друго в международен договор,по който РБ е страна-ратифициран, обнародван и влязъл в сила. С новия НПК съдържанието на коментираната разпоредба се запазва и цифрово, и словно.
За допълнителна яснота,
сред особените производства на НПК се съдържат правила, които регламентират признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд или така наречената екзекватура.
Това е признатият ред, който по аргумент от противното има предвид разпоредбата на чл. 4, ал.1 и 2 НПК. Отново сред особените производства е включено и такова за
трансфер на наказателно производство. При него при получаване на информация от орган на друга държава за образувано наказателно производство или за производство, което предстои да бъде образувано във връзка с престъпление, извършено в тази държава и касаещо български гражданин, съответният прокурор решава дали българските органи да упражнят правомощието си по чл. 4,ал. 1 за образуване на наказателно производство за същото престъпление-чл.480 НПК.
На последно място спрямо лица, които се ползуват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на РБ, процесуалните действия, предвидени в НПК, могат да бъдат извършени само в съгласие с нормите на международното право - чл.5 НПК. Като пример за такива лица могат да се споменат дипломатите, представителите на международни организации и др. Във връзка с изясняване на действието на процесуалните норми спрямо лица, ползуващи се с имунитет, следва да се обърне внимание и на правилата относно провеждане на наказателно преследване срещу български граждани с имунитет. Такива все още към момента на писане на тези редове и невлезли в сила конституционни промени са народните представители, президентът на републиката по силата на КРБ, магистратите по силата на КРБ и ЗСВ - последните притежават единствено функционален имунитет, свързан с дейността им по служба. Без да се разсъждава подробно по въпроса за имунитета, е нужно да се отбележи, че има строги правила, при които се допуска неговото снемане - за депутатите от НС, а за магистратите от ВСС. Едва след снемането му може да започне наказателно производство. Ако това не е сторено по надлежен ред, от една страна извършените наказателно-процесуални действия се явяват незаконосъобразни, а от друга - се равняват на правно нищо. Типичен пример в тази насока е образуваното и водено срещу покойния вече прокурор от Върховна административна прокуратура Николай Колев наказателно производство, без да бъде снет имунитетът му на магистрат /тогава пълен като на народен представител/. Към този момент имунитетът му не е загубен, въпреки че вече е пенсиониран, предвид атакуването на решението на решението за пенсиониране на ВСС. Затова и някои от сезираните съдилища прекратиха наказателното преследване срещу него на основание пряко приложение на КРБ, като изначално незаконосъобразно образувано.