21.Френската декларация за правата на човека и гражданина. Правно-политически идеи и принципи

1. Социалният статус на личността до Буржоазните революции
през Средновековието се утвърждават 2 водещи нормативни системи в обществото:
- църковните канони
- светското законодателство
теоретичната им конструкция е идентична, но те са противоположни по отношение на мястото на човека, което определя всяка една от тях
- в системата от религиозни норми всички лица са равнопоставени в своята подчиненост към Църквата, т.е. те са равни в несвободата спрямо Църквата
- обратно, в светския си живот всички лица са свободни, но са неравноправни по силата на позитивното право
в рамките на държавата различните социални групи са носители на различни права и задължения
двете нормативни системи разкриват двойнствения социален статус на средновековния човек:
Човекът е едновременно носител на свобода в рамките на неравноправието (правна система) и на равноправие в рамките на несвободата (църковна система).

2. Социалният статус на личността в епохата на Буржоазните революции
трансформиране на социалния статус на личността, изразяващ се в сливане на определящите черти на двете нормативни системи
в идеен план се осъществява свързване на свободата на индивида, присъща на правната система, с равноправието, присъщо на религиозната система
своя класически израз тази трансформация намира в чл. 1 от Френската декларация за правата на човека и гражданина – “ Всички хора се раждат и остават свободни и равноправни”

3. Правно-политически идеи и принципи на Френската декларация от 1789
идеята за непосредствено отношение на всеки човек към Бога (изразена чрез Реформацията) – изразена най-пълно в схващанията на Мартин Лутер
свобода на съвестта
– идеята е на Мартин Лутер, според който съвестта е нещо изначално, първично, неприкосновено, присъща е на човека по рождение и не е нужно да му се дава, както и не може да му се отнема
– последователите на Лутер поставят свободата на съвестта в центъра на всички други граждански свободи; останалите свободи идват да я потвърдят, конкретизират и разширят (свобода на словото, на професията, на придвижването, на собствеността)
все по-категорично разграничаване на държавата от църквата
Следствие от утвърждаването на свободата на съвестта – колкото по-независим става човекът, толкова по-широка и трайна става неговата свобода като гражданин, толкова по-илюзорна и неубедителна става идеята за божествения характер на държавата и нейната същност.

4. Ученията за държавата през периода на Буржоазните революции
държавата се схваща като елемент на природния, а не на божествения ред
постиженията в различните науки обуславят разглеждането на универсума като единство, изградено от отделни и познаваеми части – на това основание държавата се изучава и обяснява с помощта на същите природонаучни методи, както и природата
държавата се разглежда като физическо тяло – целта е да се установи естественият ход на движение на нещата в държавата, така както са установени законите на движение на другите физически тела
държавата престава да се разглежда като вечно съществуваща даденост – стига се до идеята за разграничаване на додържавното от държавното състояние на обществото. Оттук възникват и 2 основни въпроса, на които всеки идеолог от тази епоха търси и дава отговор:
1) какво е било додържавното състояние на обществото
2) как е възникнала държавата, по какъв начин се е осъществил преходът от додържавно към държавно организирано общество
Отговори на въпросите:
1) безусловно се приема съществуването на додържавно “естествено” състояние на обществото
2) тъй като човешкото общество по необходимост изисква гаранция за своето бъдеще, то намира тази гаранция единствено в една обща воля, олицетворена от държавната власт – тоест държавата е възникнала в резултат на определен обществен договор
Така в последна сметка естественоправната теория и ученията за договорния произход на държавата са определящите политически идеи в епохата на буржоазните революции.

20.Естествено-правна концепция за закона

Идеите на естествено-правната концепция намират приложение в правото. Тяхната роля се изразява в няколко насоки:
1. налага се преосмисляне на същността на правото, като нещо различно от закона, обичая и неговите форми
2. извежда се различието между естествено и позитивно право, като естественото право се въвежда в критерий за валидността на позитивното право, наричано още официално право.
3. формира се отделно направление – философия на правото. Х. Горци формулира възловите постулати в естествено-правната концепция. Според него всеки човек е разумно същество, надарено от Бога с разум. По този начин човешката природа е майка на естественото право, а то е повеля на разума. Човешката природа е неизменна, затова естественото право е вечно. Човекът предхожда всички форми на държавна организираност, поради което естественото право предхожда позитивното.
Юридическите закони (официалното право) трябва да бъдат официален израз, да защитят и потвърдят естествените права.
Представителите на разглежданата школа приемат, че съществува едно идеално, рационално естествено право, което е общо за всички народи – неизменно и вечно. Естественото право трябва да се отчита от всеки законодател при отчитане на законите. Така съотношението между естествено и позитивно право се обяснява като съотношение между модел и копие. Естественото право е началото, позитивното право е неговото приложение, естественото право произтича от човешката природа, тя е еднаква навсякъде, затова има всеобщ характер. Позитивното право е различно, защото законодателят трябва да се съобразява със съответните условия. Естественото право е вечно и неизменно, като природата, докато позитивното право се изменя с развитието на човешкото общество. Естественото право съществува независимо от действията на хората и е неизменимо, докато позитивното може да е отменяемо и неотменяемо. Това обяснение на естественото право и неговата основополагаща роля спрямо позитивното право насочват теоретиците към откриване и изброяване на всички естествени права.
Горци и неговите последователи смятат, че естествените права имат дивидентен (очевиден) характер и не подлежат на доказване. Единствената задача е да се подредят. Горци си поставя за задача да състави кодекс на естествените права.
Томас Хобс формулира 20 естествени закона.
Кант формулира нравствен закон. Нравствен е прилежаща теория. Два политически акта поставят началото на Новото време:
1. Декларация за независимост – 1776 г. САЩ
2. Френската декларация за правата на човека – 1789 г.
В тези актове намира практически израз концепцията за естественото право. Тези права са първични по отношение на обществото и държавата. Всички хора са равни с еднакви права – е записано в Декларацията на САЩ. Във Френската декларация се излагат естествени, неотменими, свещени права на човека.
Извод: човек се ражда с тези права – естествени. Човек се ражда свободен и следва да живее свободен. Задачата на държавата е да въведе естествените права в юридически закони и да им осигури защита. Естествените права трябва да се превърнат в юридически.