Появата на понятието източник на правото се свързва с Римското право-Законът на 12-те таблици.
Източници на правото се определят като вид основен правен акт, чрез който се създават, въвеждат в действие, изменят или отменят общозадължителни правила за поведение. Те представляват волеизявление на компетентен държавен орган, чрез който се обективират правните норми и в което те се закрепват формално. За да се включи и правния обичай в съдържанието на понятието , източникът може да се определи и като средство и форма за конституиране и закрепване на нормативното съдържание на обективното право.
Източниците на правото се явяват проявна форма на една от основните характеристики на правото като социален регулатор-институциолността.
Дефиниция:
Източници на правото са съвкупността от способи, начини, похвати за фиксиране, изразяване и закрепване на правни разпоредби, за създаване, изменение и прекратяване на правни норми.
Източниците на правото са една от предпоставките за осъществяване на правното регулиране.
Функции, които осъществяват източниците в правната система:
1/ Придават на правните предписания външна обективираност и формална определеност. По този начин осигуряват системност и вътрешна съгласуваност на правото. Чрез тях правото възниква като обективна реалност-оформя се т.нар. позитивно право.
2/ Представляват проявна форма на връзката между право и държава. Те са източник от нормотворческата функция на държавата-тя създава и въвежда в действие писаното, официално право. Държавата е единствената социална институция, създаваща правила за поведение с всеобща задължителност.
3/ Източниците осигуряват вътрешна съгласуваност и подреденост на юридическите предписания. Правото е съвкупност от правила за поведение, създавани от различни по ранг и компетентност държавни органи, по различна процедура и с различна цел и предметен обхват. Възприетата йерархия на източниците, взаимното им съподчиняване според белега юридическа сила, придава на отделните норми взаимната логическа връзка и единство.
4/ Източниците придават на правото достъпност и яснота на съдържанието на предписанията за поведение. Правото е съвкупност от писани правила за поведение. Съдържанието се закрепва във външната документална форма на правните източници и от там се извлича по пътя на тълкуването.
сряда, октомври 13, 2010
23. ДРУГИ ПРАВНИ СИСТЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА
Религиозно-традиционно правно семейство /система/.
1. Произход - формира се на база на правните обичаи.
2. Разпространение - предимно в държави от Африка, а също и в някои азиатски държави като например Индия и Япония.
3. Водещ източник на правото - обичайните норми, които са с основно, преобладаващо значение не във всички правни отрасли, а предимно в семейното и в наследственото право.
4. Основна сфера на регулиране - отношенията между гражданите.
5. Водеща структура на правото - частното право.
6. Йерархия на източниците на правото - съществува такава, начело с нормативните актове, като начело са Конституцията и законите.
7. Различаване на правото от закона - прави се постоянна и неотклонна разлика между право и закон.
8. Роля на закона - висока, нарастваща. Правните обичаи намаляват своята роля. Засилва се ролята на прецедента.
9. Структура на правото - материално и процесуално, публично и частно и пр., както при континенталното правно семейство.
10. Система на правото - дели се на правни отрасли и правни институти, както при континенталното правно семейство.
11. Система на съдилищата - делят се на районни, окръжни, апелативни, върховни. Има прокуратура, която е част от съдебната власт. По начало съдилищата (без най-висшите) са профилирани по компетентност на трудови, търговски, административни, семейни и пр.
12. Съдебният състав е единен - обикновено няма съдебни заседатели, а когато има всички въпроси се решават заедно от съдебните заседатели и от съдията, също както при континенталното правно семейство.
Социалистическо правно семейство/система/ .
1. Произход - създава се на базата на континенталното правно семейство, като се различава от него най-вече по допълнителния идеологически (политически) критерий (в това семейство правото съдейства за изграждане на социалистическото общество).
2. Разпространение - среща се във все още съществуващите социалистически държави (като Куба, Корея, Китай, Виетнам).
3. Водещ източник на правото - закона (нормативния акт).
4. Основна сфера на регулиране - отношенията между гражданите.
5. Водещ структурен дял на правото - публичното право.
6. Йерархия на източниците на правото - съществува йерархия на всички източници на правото, начело с нормативните актове, в т. ч. с вътрешна йерархия в тях, начело с Конституцията и законите.
7. Разлика между обективно (позитивно) право и закон - често не се прави, обикновено се отъждествяват.
8. Роля на закона (нормативния акт) - постоянно висока, монополна; правни обичаи почти няма; съдебният прецедент засилва постоянно своята роля.
9. Структура на правото - признава се структурното деление на позитивното право само на материално и процесуално и на вътрешно и международно, но не и на публично и частно.
10. Система на правото - признава се делението на позитивното право на правни отрасли и правни институти.
11. Система на съдилищата - районни, окръжни, апелативни, върховни. Има прокуратура, която е към съдебната власт, а ръководителите на прокурорските колегии не се избират, а се назначават централизирано от главния прокурор, който е различен от министъра на правосъдието. Съдилищата не са профилирани на трудови, търговски, административни, семейни и пр., а са универсални.
12. Съдебният състав е единен - съдията и съдебните заседатели са равноправни и решават всички въпроси заедно, както тези за изясняване на фактическата обстановка, така и тези относно правната квалификация. Съдебни заседатели има само по някои най-тежки наказателни дела и по някои брачни дела. Съдебните заседатели се избират от населението, а за участие в конкретен съдебен състав се определят от съда. Съдебните заседатели заедно със съдия образуват съдебен състав в съотношение най-често от двама съдебни заседатели и един съдия.
13. Принцип на правно регулиране - от общото към частното, конкретното; от общата правна норма към конкретното правно разпореждане (правоприложно или реализационно).
VІІ. Мюсюлманско правно семейство.
1. Произход - на база на мюсюлманската религия.
2. Разпространение - ислямските държави.
3. Водещ източник на правото - религиозните норми.
4. Основен обект на регулиране - отношенията между гражданите.
5. Водеща структура на правото - частното право.
6. Йерархия на източниците на правото - съществува начело с религиозните норми
7. Роля на закона - висока.
8. Структура на правото - материално и процесуално, публично и частно и пр.
9. Система на правото - дели се на правни отрасли.
10. Система на съдилищата - районни, окръжни, апелативни, върховни (ВАС плюс ВКС). Има прокуратура, която е част от съдебната власт. По начало съдилищата (без най-висшите) са профилирани на трудови, търговски, административни, семейни и пр.
11. Съдебният състав е единен - по начало няма съдебни заседатели.
1. Произход - формира се на база на правните обичаи.
2. Разпространение - предимно в държави от Африка, а също и в някои азиатски държави като например Индия и Япония.
3. Водещ източник на правото - обичайните норми, които са с основно, преобладаващо значение не във всички правни отрасли, а предимно в семейното и в наследственото право.
4. Основна сфера на регулиране - отношенията между гражданите.
5. Водеща структура на правото - частното право.
6. Йерархия на източниците на правото - съществува такава, начело с нормативните актове, като начело са Конституцията и законите.
7. Различаване на правото от закона - прави се постоянна и неотклонна разлика между право и закон.
8. Роля на закона - висока, нарастваща. Правните обичаи намаляват своята роля. Засилва се ролята на прецедента.
9. Структура на правото - материално и процесуално, публично и частно и пр., както при континенталното правно семейство.
10. Система на правото - дели се на правни отрасли и правни институти, както при континенталното правно семейство.
11. Система на съдилищата - делят се на районни, окръжни, апелативни, върховни. Има прокуратура, която е част от съдебната власт. По начало съдилищата (без най-висшите) са профилирани по компетентност на трудови, търговски, административни, семейни и пр.
12. Съдебният състав е единен - обикновено няма съдебни заседатели, а когато има всички въпроси се решават заедно от съдебните заседатели и от съдията, също както при континенталното правно семейство.
Социалистическо правно семейство/система/ .
1. Произход - създава се на базата на континенталното правно семейство, като се различава от него най-вече по допълнителния идеологически (политически) критерий (в това семейство правото съдейства за изграждане на социалистическото общество).
2. Разпространение - среща се във все още съществуващите социалистически държави (като Куба, Корея, Китай, Виетнам).
3. Водещ източник на правото - закона (нормативния акт).
4. Основна сфера на регулиране - отношенията между гражданите.
5. Водещ структурен дял на правото - публичното право.
6. Йерархия на източниците на правото - съществува йерархия на всички източници на правото, начело с нормативните актове, в т. ч. с вътрешна йерархия в тях, начело с Конституцията и законите.
7. Разлика между обективно (позитивно) право и закон - често не се прави, обикновено се отъждествяват.
8. Роля на закона (нормативния акт) - постоянно висока, монополна; правни обичаи почти няма; съдебният прецедент засилва постоянно своята роля.
9. Структура на правото - признава се структурното деление на позитивното право само на материално и процесуално и на вътрешно и международно, но не и на публично и частно.
10. Система на правото - признава се делението на позитивното право на правни отрасли и правни институти.
11. Система на съдилищата - районни, окръжни, апелативни, върховни. Има прокуратура, която е към съдебната власт, а ръководителите на прокурорските колегии не се избират, а се назначават централизирано от главния прокурор, който е различен от министъра на правосъдието. Съдилищата не са профилирани на трудови, търговски, административни, семейни и пр., а са универсални.
12. Съдебният състав е единен - съдията и съдебните заседатели са равноправни и решават всички въпроси заедно, както тези за изясняване на фактическата обстановка, така и тези относно правната квалификация. Съдебни заседатели има само по някои най-тежки наказателни дела и по някои брачни дела. Съдебните заседатели се избират от населението, а за участие в конкретен съдебен състав се определят от съда. Съдебните заседатели заедно със съдия образуват съдебен състав в съотношение най-често от двама съдебни заседатели и един съдия.
13. Принцип на правно регулиране - от общото към частното, конкретното; от общата правна норма към конкретното правно разпореждане (правоприложно или реализационно).
VІІ. Мюсюлманско правно семейство.
1. Произход - на база на мюсюлманската религия.
2. Разпространение - ислямските държави.
3. Водещ източник на правото - религиозните норми.
4. Основен обект на регулиране - отношенията между гражданите.
5. Водеща структура на правото - частното право.
6. Йерархия на източниците на правото - съществува начело с религиозните норми
7. Роля на закона - висока.
8. Структура на правото - материално и процесуално, публично и частно и пр.
9. Система на правото - дели се на правни отрасли.
10. Система на съдилищата - районни, окръжни, апелативни, върховни (ВАС плюс ВКС). Има прокуратура, която е част от съдебната власт. По начало съдилищата (без най-висшите) са профилирани на трудови, търговски, административни, семейни и пр.
11. Съдебният състав е единен - по начало няма съдебни заседатели.
Абонамент за:
Коментари (Atom)