Функциите на правото могат да се разделят в три основни насоки, които въздействат на регулираните от правото обществени отношения:
1. общосоциална функция – чрез нея се осмисля ролята на правото в живота на обществото, очертава се основното предназначение на правото в процеса на социалната еволюция.
2. социално- политически функции – разкриват основните направления на държавата в обществото , функциите на държавата, осъществяващи се посредством правното регулиране, тъй като държавната дейност в процеса на социалната еволюция се осъществява все повече като правова дейност.
3. специално – юридически функции – осъществява се в рамките на самото право;
Основен предмет на ОТП са именно специално – юридическите функции, т.като те изразяват спецификата на правото като социален феномен. В системата на специално – юридическите функции се открояват две основни направления – регулираща и охранителна функция. Различните и противоречиви фактори на обществения живот , обуславящи поведението на хората, могат да се разделят на положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/ фактори. По отношение на първите, правото ще въздейства с регулиращата функция, за да ги усъвършенства и гарантира. По отношение на вторите- правото действа в посока на тяхното ликвидиране.
Охранителната /защитна/ функция е своеобразна реакция на правото срещу деяния, които влизат в противоречие с изискванията на действащото право. Тази функция се осъществява в три насоки: а) превантивна – имаща за цел да създава в правните субекти психологически механизъм да се въздържат от деяния, противоречащи си с действащото право. Самата превантивна функция се осъществява като: специална превенция – насочена към създаването на психологическия механизъм в конкретния правонарушител и генерална превенция - да формира психологически механизъм за въздържане от правонарушения в другите правни субекти;
б) възстановителна – дава възможност на правото да се реализира като еталон за социална справедливост, чрез възстановяване на първоначалното поведение
в) наказателна - свързва се с идеята за възмездие, справедливо да бъде наказан онзи, който е извършил правонарушение.
Регулиращата функция е направление на правното въздействие, което обезпечава необходимата ефективна организация на обществените отношения и тяхното функциониране и развитие. Тази функция на правото също има своя структура, която се осъществява в две насоки: а) организационна – чрез нея правото се осъществява като основен фактор за организацията на обществените отношения. Тя се осъществява както във вътрешно-държавен, така и в международен план;
б) разпределителна – тя дава възможност правото да се реализира като мяра на социална справедливост , доколкото посредством тази функция правото е основен разпределител на блага в обществото.
По друг критерий регулиращата функция се дели на: а) регулираща статическа – изразява се във въздействие на правното регулиране на, посредством което правото закрепва като неприкосновени основните и най-важни обществени отношения;
б) регулираща динамическа – посредством нея се закрепва и гарантира движението на регулираните от правото обществени отношения, тяхното по-нататъшно развитие, чрез нея правото осъществява ролята си на прогресивен фактор. Динамическата функция от своя страна се разпределя в две насоки:
1. изменението в определена насока на вече възникнали и съществуващи обществени отношения; 2. създават се правни възможности за провокирането към живот на нови обществени отношения.
сряда, октомври 13, 2010
13. ПРАВО И ОБЩЕСТВО: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ОТНОСИТЕЛНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА ПРАВОТО.
Обществото представлява по своята същност, сложно организирана система, състояща се от няколко основни елемента- икономическият, политическият и духовният живот, които се намират в непрекъснато взаимодействие. На определен етап от развитието вътре във всяко общество се формират социални норми, чиято задача е да обезпечат функционирането на обществените отношения.Точно естеството на социалното и материално развитие на обществото определят основните цели и задачи на правното регулиране и съдържанието на правната уредба.
Взаимоотношенията “право и общество” имат две страни – предопределящата роля на обществото по отношение на правото, и от друга страна – относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото.
Относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото има различни форми.
1. На определен етап от развитието на обществото правото може да изостава от общественото развитие. Това изоставане предимно се проявява по отношение на писаното право; необходимо е време, за да може законодателят да осмисли потребността от необходимите промени в законодателството.
2. Наблюдава се и етап, когато правото изпреварва развитието на обществените отношения. Възможността на писаното право да изпревари развитието на социалната материя се дължи на това, човешкото съзнание да улавя тенденциите в развитието на обществените отношения, а от тук и да ги насочва в определена посока на развитие и усъвършенстване посредством правното регулиране. Това изпреварване на развитието на обществото се наблюдава главно при крупни промени в законодателството.
3. Много важна форма по отношение на относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото е проявлението на континюитета , т. нар. приемственост в правото. Приемствеността в правото се обуславя от факторите , които предопределят нейните прояви. Към факторите се отнасят:а) обективната необходимост за осъществяване на управление но обществото. Правото все повече се поставя в основата на социалното управление; б) общи условия за съществуването и функционирането на човешкото общество, свързани със задоволяването на общите и най- елементарни потребности на човешките индивиди; в) приемственост в духовния живот на обществото, в идеите , в целокупната духовна култура на обществото; г) по своята същност правото е ценностно – нормативно отражение на обществото.
4. Най- важното проявление на относителната самостоятелност на правото е неговото активно обратно въздействие по отношение на обществото, ролята му на ефективно средство за развитието и усъвършенстването на обществените отношения. Тук намира израз творческата роля на правото в живота на обществото.
Взаимоотношенията “право и общество” имат две страни – предопределящата роля на обществото по отношение на правото, и от друга страна – относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото.
Относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото има различни форми.
1. На определен етап от развитието на обществото правото може да изостава от общественото развитие. Това изоставане предимно се проявява по отношение на писаното право; необходимо е време, за да може законодателят да осмисли потребността от необходимите промени в законодателството.
2. Наблюдава се и етап, когато правото изпреварва развитието на обществените отношения. Възможността на писаното право да изпревари развитието на социалната материя се дължи на това, човешкото съзнание да улавя тенденциите в развитието на обществените отношения, а от тук и да ги насочва в определена посока на развитие и усъвършенстване посредством правното регулиране. Това изпреварване на развитието на обществото се наблюдава главно при крупни промени в законодателството.
3. Много важна форма по отношение на относителната самостоятелност на правото по отношение на обществото е проявлението на континюитета , т. нар. приемственост в правото. Приемствеността в правото се обуславя от факторите , които предопределят нейните прояви. Към факторите се отнасят:а) обективната необходимост за осъществяване на управление но обществото. Правото все повече се поставя в основата на социалното управление; б) общи условия за съществуването и функционирането на човешкото общество, свързани със задоволяването на общите и най- елементарни потребности на човешките индивиди; в) приемственост в духовния живот на обществото, в идеите , в целокупната духовна култура на обществото; г) по своята същност правото е ценностно – нормативно отражение на обществото.
4. Най- важното проявление на относителната самостоятелност на правото е неговото активно обратно въздействие по отношение на обществото, ролята му на ефективно средство за развитието и усъвършенстването на обществените отношения. Тук намира израз творческата роля на правото в живота на обществото.
Абонамент за:
Коментари (Atom)