5. СЪЩНОСТ НА СОЦИАЛНОТО РЕГУЛИРАНЕ. ВИДОВЕ. ЗАКОНОМЕРНОСТИ НА РАЗВИТИЕ

Социални правила и инстинкти. Обществото се регулира от социални правила, а стадото - от инстинкти. Социалните правила регулират обществените отношения, отношенията възникващи между социалните субекти (хората и техните общности). Разликата между социалните правила и инстинктите е тази, че правилата не са заложени генетично, а се научават в процеса на социализация. Те за разлика от инстинктите действат чрез съзнанието и волята на хората. Нормативно и индивидуално регулиране на обществените отношения.
Правилата за поведение могат да бъдат общи (норми) и индивидуални.
Обществените отношения могат да се регулират както чрез общи правила за поведение, т. е. важащи за неопределен кръг случаи и лица, така и чрез индивидуални правила за поведение, т. е. важащи за конкретни лица и за конкретен случай.
Нормата е общо правило за поведение, мащаб за поведение, модел за поведение, определител на поведението.
Видове социални норми:
Социалните норми най-често се делят на:
а) политически – регулират обществените отношения във връзка с упражняването на политическата власт;
б) корпоративни – регулират отношенията вътре в дадена обществена група, обществена организация, обществено образува ние, обществени институции;
в) морални – регулират отношенията между хората, като произтичат от нравствените възгледи за добро и зло, похвално и срамно, права и задължения, деяние и възмездие, и пр.
г) обичайни – регулират обществените отношения по силата на привичките, стереотипите, традициите.
д) религиозни – регулират отношенията между хората и бога, както и вътре в религиозните институции;
е) културни – регулират отношенията между хората в техния бит, външното им поведение във всекидневните житейски ситуации;
ж) естетически – регулират отношенията между хората , като произтичат от естетическите им възгледи за красиво и грозно;
з) правни – регулират по общ, общозадължителен и обезпечен от държавата начин социалните отношения.

/Сп. Димитрина Милкова – приложение № 4 и от учебника/
Социалното регулиране бива два вида – индивидуално и нормативно. Индивидуалното регулиране се осъществява чрез конкретни изисквания , отнасящи се до конкретно лице в точно определена ситуация. Това изискване има еднократно действие и приложимост. Нормативното регулиране се осъществява чрез общи правила за поведение – социални норми. Нормата има общо действие. Нейното съдържание е абстрактно формулирано и отразява определен сложил се вече социален опит. Всяка норма има интелектуален елемент – идея за това как да се постъпи в определена ситуация и волеви елемент – стремеж да се наложи точно това поведение. Именно волевият елемент придава на нормата задължителност, императивност, която е различна при отделните видове социални норми и най-силно изразена при правото.
Нормативното регулиране има редица предимства , които го превръщат в основен регулативен модел на обществото. Тези предимства са следните: 1. създава се еднаквост , типизация на поведението; 2.типизацията на поведението води до неговата предвидимост ; 3. постоянно действащите норми довеждат до автоматизъм- нормата се прилага винаги,когато се осъществи регулираната ситуация; 4. нормата служи за преценка на поведението.

3. МЕТОДОЛОГИЯ

Методология на науката.
Научните методи са съвкупност от средства, чрез които науката изучава своя предмет. Научната методология може да бъде разглеждана като цел, средство, начин, действие на съответната наука. Научните методи могат да се делят по най-различни критерии. Най-често срещаното тяхно деление е на:
а) общонаучни (използват се от всички науки без изключение) - логически, системен, структурен, емпиричен, експериментален;
б) частнонаучни (използват се от голяма група сходни науки) – така например обществените науки използуват като частнонаучни методи социологическия и историческия;
в) специфични (използват се от малка група сродни науки) – така например правните науки използуват като специфични методи сравнителноправния и догматичния.
Основни научни методи за изучаване на правото, използувани от правната наука:
а) логически – използуват се правилата на логиката като наука за мисленето;
б) социологичен - включва емпирично събиране на факти, съдебна и административна статистика, извършване на конкретни социологични изследвания, провеждане на социологически експерименти, правото се изследва в неговото взаимодействие с другите социални явления, анализира се ефективността и ролята на правото;
в) исторически метод – правото се проследява в неговото историческо развитие;
г) сравнително-правен метод – съпоставят се националните проявления на единното социално явление право;
д) догматичен метод (най-важен, базира се на използуването на т. нар. юридическа техника, разбирана като съвкупност от начини, средства, прийоми, способи за формулиране на правно валидната воля на правните субекти) - обхваща:
- формално-догматичен - включва проверка на юридическата сила и на субординацията на юридическите актове;
- материално-догматичен - включва създаване на правни понятия и групирането им в правни институти и отрасли;
е) системно-структурен метод (така е според Томас Крунц, но според други автори това са отделни методи – системен и структурен) – изучаваното явление право се разглежда като съставено от по-малки части, елементи, които се изследват поотделно и в тяхното взаимодействие и по този начин се достига до опознаване на явлението право като цяло.
Съвременната българска обща теория на правото като цяло се базира на диалектико-материалистическото обяснение за света. Това е нейната философска основа. Всички научни методи, които използва тя, се употребяват с оглед на тези философски изходни позиции.

МЕТОДИ НА ОТП /Сп. Димитрина Милкова – приложение № 2/
1.метод на събиране и проверка на материала
2. метод на обработка /о(аналитичен/ - исторически – социологически – сравнителен – формално юридически – системен.