Въпрос 2 . ПРАВООТНОШЕНИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Гражданското правоотношение е уредената от ГП връзка м/у гражданскоправните субекти. Тази правна връзка се изразява в взаимно права и задължения. Гр. Правоотношение са вид обществени отношения. Те са правна връзка м/у живи същества. Правоотношението действа в/у съзнанието. В него е посочено дължимото поведение. То е модел на поведение.
Правоотношението регулира поведението на обвързаните по него страни. То е един от елементите на системата на правно регулиране. Правоотношението е корелативна правна връзка м/у субектите.
ГП-ние е правна връзка м/у равнопоставени субекти. То е правна последица от ЮФ и гржданскоправно действие. То е уредена от нормите на ГП правна последица на ЮФ.
За да възникне едно ГП-ние трябва да е налице правна норма, която да съдържа ЮФ при наличността на който възникват като правна последица субективни права и задулжения.
ЮФ се наричат фактическо основание или титул за пораждане на право на собственост.
Елементите на правоотношението представляват неговите съставни части. Това са на първо място субектите или страните в правоотношението, на 2-ро субективните права и задължения, и на 3-то място обекта или предмета на правоотношението.
Значението на гражданското правоотношение може да се разгледа в няколко аспекта:
1.то има регламентираща функция ( съдържа права и задължения ), 2. регулираща функция ( насочва поведението ), 3. охранителна функция (регламентира, регулира и охранява интересите ).
ВИДОВЕ
Разграничаваме няколко вида ГП-ния в зависимост от характера на класифициращите белези.Според това как са струкрурирани правата и задълженията в ГП-ния те биват:
прости ( имаме едно субективно право и едно задължение- заем )
сложни ( имаме повече от едно СП и СЗ – покупко-продажба )
комплексни
Сложните правоотношения много чето имат двустранен характер. При тях страните са както титуляри на права , така и на задължения. Повечето отношения в облигационното право са сложни и двустранни. Такива са семейните и родителските правоотношения в семейното право.
Комплексните правоотношения много често обхващат в една обща рамка сноп от самостоятелни правоотношения, които са обединени от общ пораждащ ЮФ и участниците в страните. Такива са членственото правоотношение в сдружение с идеална цел. В рамките на комплексното нправоотношение може да се съдържат правоотношения принадлежащи на различни правни отрасли.
Според начина по който са определени насрещните страни в правоотношението те се делят на : абсолютни и относителни. При абсолютните правоотношения една от страните не е точно определена. На абсолютното право съответстват правните задължения на всички останали субекти подчинени на даден правен порядък.
При точно определени и ясно индивидуализирани страни правоотношението има относителен характер. Относителните правоотношения биват едностранни ( на правото на едната страна съответства задължението на другата- заем ) и двустранни ( д-р за продажба) .
Правоотношението е конкретна правна връзка м/у 2 или повече лица.
В зависимост от начина на възникване правоотношенията се делят на първични, които възникват от първичен ЮФ и вторични, които възникват при неизпълнение на първичното отношение.
В зависимост от връзката на гражданското правоотношение с други правоотношения биват:
основни
производни
допълнителни
Основни са тези които служат като основа за възникване на други правоотношения. Производни са тези които възникват от неизпълнението на други правоотношения. А допълнителни ( акцесорни ) са тези правоотношения, които са допълнителни по отношение основни правоотношения. Плащането на лихва е допълнително по отношение на основното правоотношение по договора за заем.
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ
ЮФ са факти произтичащи от гражданскоправна норма, те са правнорелевантни, защото са такива факти от действителността , които са предвидени в правната норма.
Ирелевантни са тези факти които не са уредени в правната норма или договор и от тяц не настъпват субективни права и задължения.
ЮФ с гражданскопр. действие са тези факти с които се пораждат, изменят или прекратяват само субективни граждански права и задължения.
Към тези ЮФ спадат не само уредените в ГП, но и в нормите на административното право, финансовото право и други клонове на правото, факти от които възникват граждански права и задължения.
Съществуват няколко вида ЮФ с гражданскоправно действие. Такива са:
ЮФ ъредени в ГП ( сделки, неизпълнение на договора, неоснователно обогатяване и др,)
Административни актове с вещноправно действие или гражданскоправно действие
Съдебно решение за недвижими имоти, за препознаване на дете, за конфискация на имущество
ЮФ с гражданскопревно действие се разглеждат още като:
-прости ( раждане на дете)
-сложни ( от няколко факта- подпис на договор и др. )
-действия
-бездействия
-юридически събития
Юридическите действия от своя страна могат да бъдат правомерни, каквито са сделките и неправомерни като непозволено увреждане, неизпълнение на д-р .
Действието на ЮФ може да бъде: Пряко, ако от ЮФ се пораждат права и задължения м/у страните и Ограничено, когато в някои случаи се пораждат нежелани последици.
ВЕЩНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ
Вещноправни са обществените отношения възникващи във връзка с присвояването на предмети на природата или други материални продукти на човешкия труд. Това са отношенията на собственост и владелческо господство в/у специфични имуществени блага- вещи.
Вещноправното правоотношение се състои в пасивното задължение на всички лица спрямо носителя на вешното право да се въздържат от въздействия които биха му попречили да упражнява своето владелческо господство в/у определена вещ.
При вещните правоотношения правното регулиране се осъществява с метода на равнопоставеност, типичен за ГП.
ОБЛИГАЦИОННИ ОТНОШЕНИЯ
Облигационните правоотношения имат сложен състав. Облигационното право е правото на кредитора да иска от длъжника осъществяването на един резултат. Това право заедно с корелативното му задължение образува състава на облигационното отношение. В т.с на думата oблигационното отношениe обхваща првото на вземане на кредитора и задължението на длъжника да престира. В ш. с. oблигационното отношениe обхваща това в т.с. както и всички правни последици , които настъпват в следствие наличността на oблигационнo отношениe в т. с.
СЕМЕЙНОПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ
Семейното право е този отрасъл на правото, който урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване; настойничество и попечителство. Отношенията основани на брак, родство и осиновяване са семейните отношения. По- конкретно това са 1)отношения м/у съпруга и съпругата,2) м/у родителите и децата, както и м/у другите роднини по права линия и по съребрена линия, 3) м/у осиновители и осиновените, както и м/у роднините по осиновяване, чийто кръг зависи от типа на осиновяването.
Семейните отношения се уреждат от правото и се превръщат в семейни правоотношения . На лицата м/у които съществуват закона възлага права и задължения. В основата на семейни правоотношения е въздигнат бракът. Тои поражда отношения м/у съпрузите.
НАСЛЕДСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ
Наследствени са отношенията регулирани от нормите на наследственото право. Такива са имуществените отношения които възникват по повод смъртта на гражданите във връзка с преминаване на тяхното имущество кум други лица.
Имуществените отношения са обществени отношения, които възникват на основата на собствеността.Наследствени са този кръг от имуществени отношения които възникват с настъпването на смъртта на едно ФЛ и преминаването на неговото имущество кум други лица. Наследствените отношения са тясно свързани със семейните отношения тъй като обикновенно наследственото имущество преминава към членовете на семейството на починалия. По отношение на най- близките от тах законът установява првдимство- запазена част от наследството с която наследодателят не може да се разпорежда с безвъзмездни актове ( дарение и завещание)
СУБЕКТИВНИ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ - Като синоним на термина субективно право се използва термина правомощие, придобито право, претенция. Събективното право е признатата от закона способност на едно лице да върши определени действия. СП е правомощие на едно лице да действа по определен начин.
СП е вид индивидуално придобито право. То е част от патримониума на субекта. Може да се определио и като материално право. То е отредената от нормите на ГП или от клаузите на договора правна възможност.
СП се защитава по гражданскоправен ред чрез предявяване на искова молба.
СП е предвидената в ГП или в договора и гарантираната от закона възможност на едно лице да иска от друго лице да спази определено поведение. Това е възможност за лично поведение.
Субективното гражданско задължение е логически антипод на понятието субективно право и представлява правноустановената необходимост за едно лице да спазва определено поведение или да осъществи определен резултат с оглед задоволяване на нечии чужд правозащитен интерес.
Задължението може да се изрази в неоходимост да се търпи осъществяването на някакво чуждо правно действие.
М/у СП и ПЗ съществува взаимна зависимост и обусловеност. Тази зависимост се нарича корелативна връзка. Тя означава че едно субективно право може да съществува като такова само доколкото то противостои на определено кореспондиращо му задължение. Субективните граждански задължения се разделят на няколко вида:
относителни ( спрямо определени лица )
абсолютни ( спрямо всички лица )
задължения за активнон действие ( да се даде или да се направи нещо )
задължения за пасивно действие ( да се бездейства )
задължения за лична незаместима престация
задължения за заместима престаци
ЗАЩИТАТА НА СЪБЕКТИВНИТЕ ПРАВА представлява уредената от нормите на правото помощ, която оказва държавен орган при нарушаване на субективни граждански права или принудителното им осъществяване. Защитата е държавна помощ, която оказват държавни органи за принудително осъществяване на нарушени субективни права.
Държавната защита следва да се отграничи от самозащитата. Самозащитата е правно уредена възможност за защита на субективните права от самия титуляр на правата срещу неправомерно нападение от друго лице.
Подлежат на защита не само имуществени , но и неимуществени права и интереси. Предпоставка за възникване на държавна защита е наличието на субективно право и това право да бъде нарушено.
Съществуват няколко вида държавна защита. Гражданскоправната защита се осъществява ч/з предявяване на искови молби пред съда. Исковите молби биват : осъдителни, конститутивни и установителни.
Административната защита се осъществява с помощта на полицията. Кмета издава заповед да се върне държавна вещ. Тази защита е само за държавни вещи.
Наказателната защита се осъществява при извършване на престъпление в/у частната или държавната собственост.
Способи за самозащита са неизбежна отбрана и крайна необходимост.
четвъртък, септември 11, 2008
ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.Обективно гражданско право
Въпрос 1. ПОНЯТИЕ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО.Обективно гражданско право
Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Терминът гражданско право е превод на латинското наименование “ jus cevile”.
Като обективно паво ГП е съвкупност от правни норми , които действат на територията на РБ. и уреждат гражданските отношения.
Според едни автори предмет на уреждане от гражданското право са гражданскоправните отношения по хоризонтала.Предмет на уреждане според Таджер са правните положения на гражданскоправните субекти и на гражданските отношения между тях. Гражданското право насочва човешкото поведение на гражданскоправните субекти. ГП урежда субективните права и задължения.
Прави се разлика м/у пряк и косвен предмет на ГП.Пряк предмет на регулиране на гражданското право е човешката дейност.
При извършването на обществена дейност възникват човешки взаимоотношения. Косвен предмет са тези обществени взаимоотношения.
В гражданскоправното регулиране възикват 2 вида обществени взаимоотношения:Имуществени и лични неимуществени.От своя страна имуществените също са 2 вида.По повод притежание на вещи възникват вещни и авторски отношения. Втория вид имуществени отношения са стоковите. ГП регулира и интелектуалните отношения.
Личните неимуществени отношения регулирани от ГП са във връзка с произхода, честта, името, достойнството, свободата на словото и др.
Предмет на урежане на ГП е правното положение на гражданските субекти,гражданските ЮФ, сделки и др., субективните граждански права и задължения, както и гражданските санкции.
Метод на регулиране в ГП е методът на равнопоставеност, на диспозитивното начало и на договорната автономия, който дават възможност да се уговори нещо друго в договора.
ГП е най-големият по обхват отрасъл на обективното право. Системата на гражданското право обхваща критериите и начините за разпределение и подреждане на правните норми.
Системата на ГП се състои от обща и особена част. Общата част обединява общите правилата за гражданскоправните норми и общите институти за отделни граждански правоотношения.Общата част на ГП включва уредбата относно източниците на ГП, действието на гражданскоправните норми по време , място, лица, за критиката на и тълкуването на гражданцкия закон и за преодоляване на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителсво и погасителна давност.
Особената част от системата на ГП се състои от норми на вещното,облигационното, семейното , авторското и наследственото право.
ГП като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданскоправните субекти- ФЛ, ЮЛ и дуржавата, когато не упражнява властнически правомощия и правоотношенията м/у тях, като се изключат нормите на останалите отрасли на частното право.
Първоначално в правния мир е съществувало само гражданското право, а по-късно от него са започнали да се отдеят редица отрасли на правото, като се създават нови закони наред с гражданския кодекс.
Първо от ГП се е отделило ТП, като се създава ТК.така се получава дуализъм в частното право.По късно се отделя трудовото като се създава Кодекс на труда, а след това се отделя и семейното.
ГП се намира в тясна връзка с ТП, но същевременно се ограничава от него по предмета на правно регулиране. ГП регулира равнопоставени имуществени и лични неимуществени отношения, а ТП- търговски отношения.М/у тях обаче има и връзка тъй като ГП се явява като обща част на ТП относно реда за скючване на сделките, за недействителността и др.
Трудовото право се заражда и състествува продължително време като част от ГП,поради което то притежава общи белеьи с него. Страните по трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, а правопораждащият ЮФ е договор. ГП се явява обща част на КТ, който се явява специален закон. КТ самостоятелно урежда трудовите отношения, а ЗЗД намира приложение за неуредените там случаи.
ГПП е самостоятелен отрасъл на правото. Неговите норми ъреждат процесуалните средства и производства пред органите на съдебната власт в широк смисъл в застита на субективните права, които възникват въз основа на ЮФ в областта на частното право: гражданското, търговското, трудовото, патентното и др.Процесуалните граждански правоотношения са властнически, при тях едната страна е държавен правозащитен орган- съд, съдия-изпълнител, нотариус, прокурор. Нормите на ГПП са в преобладаващия си брой императивни. Въпреки съществената разлика м/у ьарактера и съдържанието на нормите на гражданското право и на ГП-с, м/у тях състествува функционална връзка. Процесуалните средства и производатва държат сметка за естесвото и съдържанието на субективните права и нарушенията, за необходимостта от реално осъществяване на дължимото поведение от задължените лица.
ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Видове
Източник на обективното право е едно от основните понятия на общата теория на правото
Източниците на правото са особен вид юридически факти. Техен специфичен белег е правното им действие.То се състои най-често в установяване на нови правни норми или в изменение или отмяна на действащи такива
Източникът на гражданско право следва да се определи като юридически факт, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови гражданс-коправни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на преди това влезли в сила гражданскоправни норми. Източниците на гражданското право се отличават от юридическите факти на гражданското право по това, че последните пораждат, изменят или прекратяват граждански правоотношения, а не правни норми.
Докато едни от източниците се създават целенасочено въз основа на правни актове на държавни органи, други се формират непринудено, стихийно, но държавата им признава качеството на източници.
Източниците на гражданското право биха могли да бъдат разграничени според това как се формират и откъде черпят своята правна сила в пет вида: нормативни актове, правен обичай, тълкувателни решения и постановления на Върховния касационен съд, правила на морала и справедливост.
Източниците на правото биват преки и косвени. Преки източници са само нормативните актове и правният обичай, защото само те установяват правни норми. Към косвените източници той причислява съдебната практика, правната наука, практи
ката в обмена й справедливостта.
Нормативните актове като източник на гражданско право
1. Понятие и видове
Гражданското законодателство е основен източник на гражданско право. То представлява съвкупност от нормативните актове, които съдържат гражданскоправни норми.
За нормативния акт като източник на право е характерно това, че той е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на определен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми. Чрез нормативните актове се установява писаното обективно гражданско право.
По принцип нормативните актове се издават от държавни органи с призната в Конституцията или в законите нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закон делегация.
Задължителни общи правила за поведение по изключение могат да се установяват от недържавни организации и общности само доколкото държавата в законодателството допуска това. Възможности за приемане на вътрешни нормативни актове от органи на юридически лица с членствен състав или други общности, например Общото събрание на ЕС, се предвиждат обикновено от нормите на частното право и са проявление на принципа на самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти при извършване на правни действия в частноправната сфера.
При някои държавни учреждения (като например висшите учебни заведения) по нормативен път е закрепена автономията им при уреждане на отношенията с лицата, които се намират в трудови правоотношения с тях или се обучават в тях, поради което също им е признато правото чрез органи на съответната академична общност да приемат вътрешни нормативни актове. За този вид нормативни актове е характерно, че тяхната задължителна сила почива на волеизявленията на определени гражданскоправни субекти -състава на органите на юридическите лица или на определени общности, т. е. на правни сделки. Тяхната правна сила е ограничена само по отношение на лицата от съответното юридическо лице или общност и рядко има правно значение и за трети лица.
Нормативните актове, издадени от държавни органи, се подреждат в йерархическа стълбица според мястото на органа, който ги е издал, в системата на публичните институции. Със силата на върховен закон се ползва Конституцията — чл. 5, ал. 1 от Конст., поради което е недопустимо останалите нормативни актове да й противоречат. След нея се поставят кодексите, законите и другите актове на НС. Указите на президента на републиката според Конституцията нямат нормативен характер и не могат да бъдат източник на гражданско право.На следващо място са постановленията, правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на Министерския съвет (МС). Следват по степен нормативните актове на министри и ведомствени ръководители и накрая стоят нормативните актове на органите на местното самоуправление - общинските съвети.
2. Конституцията като източник на гражданско право
Конституцията има важно значение като източник на основните принципи, които се прилагат в отделните клонове на гражданското право, а също и поради конкретните разпоредби, които уреждат правата и задълженията на гражданскоправните субекти.
На първо място, основно значение имат разпоредбите от гл. I, които определят характера на българската държава като единна с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания -чл. 2. Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите, гарантира правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество - чл. 4
В глава I на Конституцията са уредени и редица принципи, които имат основно значение за клоновете на гражданското право.
Международните договори, които са ратифицирани по установения конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, стават част от вътрешното законодателство. Това се отнася до тези части на международните договори, които установяват правни норми, подлежащи пряко на приложение. В международните договори има и текстове, които задължават или препоръчват на обвързаните от тях държави да установяват във вътрешното си законодателство правни норми с определено съдържание. Въз основа на такива разпоредби държавата е длъжна или овластена да създаде определена правна уредба, която принадлежи към вътрешното законодателство.
В чл. 5, ал. 4 от Конституцията се имат предвид само ратифицираните от НС международни актове, а не и тези, които са утвърдени от МС. При противоречие между български закон и международен договор, утвърден от МС, предимство следва да има законът като акт на НС.
В чл. 6 от Конституцията е закрепен принципът за равната правоспособност и забраната за привилегии и дискриминация на отделни лица въз основа на техни биологически и социални качества или състояния.
Важна роля в частноправния живот играе правото на собственост. Конституцията възлага гарантирането и Защитата на собствеността на закона, обявява частната собственост за неприкосновена и допуска принудителното и отнемане само за държавни иобщинси нужди въз основа на закон след предварително и равностойно обезщетение - чл. 17. В чл.18 са определени обектите на изключителна държавна собственост.
Земята е основно национално богатство и се ползва с особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели -чл. 21 от Конституцията.
В чл. 15 е закрепено задължението на държавата да осигурява опазване и възпроизводство на околната среда и разумно използване на природните богатства и ресурси.
За гражданското право важно значение има изискването за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.
3. Законът и подзадеоновите актове като източници на гражданско лраво
ЗНА е общ закон от з авареното от Конституцията законодателство, поради което поражда правно действие доколкото не й противоречи. За гражданското право имат значение неговите разпоредби, които засягат критиката на гражданския закон, реда за поправяне на грешки в публикувани нормативни актове, действието на закона по време, отмяната, тълкуването, преодоляването на непълноти в гражданското законодателство чрез аналогия.
Между източниците на гражданското право засега има един кодекс - СК, който съдържа не само правни норми на семейното право, но и такива, които се отнасят до правния статут на физическите лица като името, дееспособността, местожителството, както и института на настойничеството и попечителството.
Към чисто гражданскоправните закони се отнасят ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. По-важни от комплексните закони са ЗИГБ, ЗСПЗЗ, Законът за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), ЗГГПДОП, Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗБКД и др.
С постановления на МС се одобряват правилници за приложение на граждански закони или наредби за приложение на отделни разпоредби от тези закони. Министрите са овластени да издават въз основа на законите правилници,наредби,инструкции и заповеди. Подзаконови нормативни актове могат да се издават въз основа на конкретна делегация, установена в закон
По-важни подзаконови нормативни актове, източник на гражданското право, са: Наредба за гражданското състояние (НГС) от 1975 г.; Правилник за вписванията, Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС) и Правилник за държавните имоти, които са издадени по приложение на ЗС, Правилник за приложение на ЗСПЗЗ и др.
.Два вида актове на Конституционния съд (КС) могат да се намират в тясна връзка с източници на гражданското право, поради което следва да бъдат споменати във връзка с нормативните актове.
На първо място, това са решенията на КС, с които се тълкуват разпоредби на Конституцията, приложими в областта на гражданското право. След публикуването и влизането им в сила тълкуваните разпоредби следва да се схващат и прилагат в смисъла, изяснен в тълкувателното решение — чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията.
Решенията на КС, с които се постановява противо-конституционност на граждански закон или на отделни разпоредби от него, лишават от правно действие тези правни норми с влизане на решението на КС в сила съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията, поради което тези решения също имат значение за гражданското право.
4. Международните договори като източници на гражданското право
Република България е обвързана от редица междудържавни договори, регулиращи граждански правоотношения, чрез които се предоставя международна закрила на субективни права на български граждани или се улесняват деловите взаимоотношения на български субекти на частното право с чуждестранни лица и държави. Тези актове носят различни наименования: международни договори, конвенции, спогодби, съглашения, но по своята същност те са двустранни или многостранни междудържавни актове.Според действащата Конституция те пораждат задължителна сила за правните субекти у нас след ратификация от НС или потвърждаване от МС и след публикуване в „Държавен вестник" и влизането им в сила. Междудържавните актове, които отговарят на тези изисквания, стават част от вътрешното право, без да е необходимо да се издава вътрешен нормативен акт, който да възпроизвежда съдържанието им. Мястото на тези актове в йерархията на националните нормативни актове се определя от органа, който ги е ратифицирал или потвърдил - ратифицираните от НС имат сила на закон, а потвърдените от МС са приравнени на актовете централния изпълнително-разпоредителен орган. В областта на гражданското право нашата държава е ратифицирала конвенции, установяващи международна закрила на интелектуалната собственост, като например Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г., Бернската конвенция за защита на произведения на литературата и изкуството от 1886 г., Женевската конвенция за авторско право от 1952 г., както и такива международни договори, които се отнасят до жп транспорта, защитата на човешките права и
Правният обичай
Исторически най-ранният източник на право е обичайното, неписаното право. То възниква постепенно и незабелязано, за да отговори на необходимостта от уреждане на обществените отношения на хората, когато установената спрямо тях власт не е била още в състояние да осъществява законодателна функция. В ранните човешки общества правният обичай е бил единствен източник на право, а по-късно и първостепенен източник за създаване на гражданско законодателство
Понастоящем правният обичай се признава като зависим, субсидиарен източник на гражданско право.
ДЕЙСТВИЕ НА ГРАЖДАНСКОПРАВНИТЕ НОРМИ
Гражданскоправните норми са общи правила, предназначени продължително време да въздействат върху поведението на гражданскоправните субекти, които не са индивидуално определени. Гражданскоправните норми са средство за постигане на определени социални цели, което налага тяхното действие да бъде поставено в определени граници.Действието на гражданскоправните норми е ограничено по време, по място и спрямо лицата. Правните норми, които регламентират действието на гражданскоправните норми, биват общи и специални. Общите норми се съдържат в Конституцията — чл. 5 и в ЗНА — чл.11, 13, 14, 15, 34-45. Специални разпоредби за действието по време, място и спрямо лицата се съдържат в самите граждански закони, най-често в преходните и заключителни разпоредби в края.
1. Влизане в сила на гражданския закон
Действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила. Задъджителна предпоставка за влизането му в сила е неговото публикуване. По този начин се създава обективна възможност за узнаване на съдържанието на закона от неговите адресати. Задължителната сила на гражданския закон се проявява независимо дали гражданскоправните субекти са се възползвали от разгласяването му и са узнали съдържанието на правните норми или не .
Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията: „Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат всила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок." От обнародването на нормативния акт до влизанетo му в сила изтича определен период от време, наричан vacatio legis, който е предназначен за запознаване със съдържанието на закона. Той може да бъде определен в самия нормативен акт, а ако липсва такава разпоредба, срокът е три дни, които се отчитат от следващия ден след този на обнародването.
2. Отмяна и спиране действието на гражданския закон
Отмяната на гражданския закон преустановява неговото действие за в бъдеще. Тя следва да се отличава от неприлагането на гражданския закон, което не го лишава от задължителната му сила. Основанието за отмяна на нормативен акт може да се съдържа в неговия текст, като например срок за действието му или определена цел. С изтичане на срока или постигане на целта настъпва отмяната. Ако липсват такива основания, отмяна може да се предизвика само с по-нов нормативен акт. 3адължително изискване при отмяната с по-нов нормативен акт е последният да има същата или по-висока степен (ранг) от отменения нормативен акт.
Според това дали в отменяващия нормативен акт изрично се изброяват нормативните актове или правни норми, крито загубват силата си или липсва изрично указание за това, отмяната бива изрична или мълчалива . В чл. 11, ал. З от ЗНА се дава предпочитание на изричната отмяна, като се установява правилото, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. При мълчаливата отмяна в по-нов нормативен акт, без да се указва изрично кои правни норми се отменят, се включват правила, които уреждат по различен начин случаи, уредени в по-стар закон. По-новият общ закон не отменя заварения специален закон, последният продължава да действа в своето приложно поле, освен ако в общия закон изрично е посочено, че не се допускат изключения от неговите разпоредби.
Отмяната трябва да се отличава от спиране (суспендиране) действието на гражданския закон. Последното означава непораждане на правно действие от нормативния акт, който не е отменен. Суспендиране може да се постанови с по-нов нормативен акт от същата или от по -висша степен. Така § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията постановява, че разпоредбите на заварените закони се прилагат само ако не й противоречат . Суспендиране на правни норми от заварени закони се налага при възприемане на нови принципи в законодателството, които не могат бързо да се развият в нови правни режими, които да заместят остарели нормативни актове.
Действието на граждански закони може да бъде спряно и при настъпване на изключителни обстоятелства като природни бедствия, военни действия и др. подобни, които представляват пречка за изпълнение на правните задължения и упражняване на субективните права. В такива случаи с нормативен акт се постановява мораториум.
Спирането на гражданския закон може да важи за цялата страна или за отделни части от нея.
3. Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения на гражданския закон
Правилото относно действието на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще. Действието на гражданския -закон от влизането му в сила за в бъдеще се означава с латинския термин "ех nunc". Това правило е било установено в резултат на продължйтелното му съблюдаване като правен обичай. У нас то се прилага също дълго време, без да има правна норма в законодателството в този смисъл. Едва с влизането в сила на ЗНА беше установена изрична правна норма – чл 14, според която обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, с изрична разпоредба и то ако не се отнася до санкции, които са псьтежки рх.тези.др стария нормативен акт.
4. Действие на гражданския закон по място
Повечето от гражданските закони действат на територията на нашата страна, Територията, върху която тои може да действа, когато не са предвидени изрично в него ограничения, е тази, върху която се разпростира суверенитета на Република България. Това е територията на нашата държава по суша и водните пространства, които според Конституцията, Закона за морските пространства и международните договори,обвързващи нашата страна, са под нейната политическа и икономическа власт. Като част от българската държавна територия се третират кораби и самолети, които извън българските пространства се движат под български флаг, а също и българските дипломатически и консулски представителства в чужбина .
5. Действие на гражданския закон спрямо лицата
Действието на гражданския закон се характеризира и чрез прилагането му спрямо лицата. Гражданския закони се прилагат спрямо всички гражданскоправни субекти, освен ако от съдържанието им не следва друго. Притежаването на българско гражданство не е услови за прилагане на българските граждански закони. Те намират приложение по правило и спрямо чужди граждани, лица без гражданство или с двойно гражданство.
Наред с общите граждански закони, които се прилгагат за всички гражданскоправни субекти, има и такива, които намират приложение само спрямо определен вид гражданскоправни субекти или определени групи субекти.
Чужди граждански закони могат да бъдат прилагани и спрямо български граждани според нормите на межд.право и на чуждестранните законодателства.
Видове гражданскоправни норми
1. Повелителни и диспозитивни гражданскоправни норми
Класификацията, която е характерна предимно за нормите на частното право и има важно практическо значение, е делението им на повелителни (императивни) и диспозитивни
Отраслите на публичното право регламентират организацията и дейността на държавните институции, местното самоуправление и защитата на установения правен ред, поради което правните норми, обхванати от тях, са предимно повелителни с някои несъществени по брой и значение изключения.
В гражданското право повелителен характер имат правните норми, които уреждат видовете гражданско-правни субекти, тяхната правоспособност и дееспособност и останалите елементи от правния статут на гражданскоправните субекти, реда за възникване, преобразуване и прекратяване на юридически лица на гражданското право, формата на сделките, предвидена като условие за тяхната действителност, режима на недействителност на сделките, погасителната давност, преклузивните срокове и др. Отклонението на правните субекти от императивна правна норма води до недействителност на правното действие и непораждане на желаните правни последици.
Характерен белег на гражданското право е наличието на значителен брой диспозитивни правни норми. Чрез тях се проявява един от основните принципи на гражданското право, този за самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти. Диспозитивните правни норми са също задължителни правила за поведение. Тяхната характерна особеност е, че правните субекти могат да се отклонят от предписанието, съдържащо се в тях. Когато се осъществява юридически факт, предвиден в хипотезиса на диспозитивната правна норма, правните субекти могат да се отклонят от предписанието на диспозицията и да уговорят пораждането на други правни последици от съответния юридически факт. Следователно възможността да не се приложи предписаната правна норма се отнася до диспозицията, а не до нейния хипотезис. Отклонението от хипотезиса означава неприлагане на правната норма, а не уговаряне на нещо различно от предписаното от нея.
Диспозитивен характер имат онези правни норми, които уреждат правни последици, засягащи интереси на отделни правни субекти, а не обществени интереси. Само някои от диспозитивните норми съдържат изричното указание, че се прилагат, ако не е уговорено друго, като например чл. 230, 234, 246 от ЗЗД и др..
Правозащитните органи не могат да се отклоняват от предписанията на диспозитивните норми, тази възможност имат само адресатите на гражданскоправните норми.
От диспозитивен характер са голяма част от правните норми, които уреждат договорните отношения между гражданскоправните субекти.
Една и съща правна норма може да има диспозитивен характер в една насока и повелителен - в друга. Например чл. 197 ЗЗД е диспозитивна норма относно продължителността на погасителната давност, но императивна затова, че погасителна давност тече за исковете за недостатъци.
Според функцията, която изпълняват, диспозитивните норми биват два вида: а) тълкувателни — чрез тях се доизяснява волеизявлението или съгласието на субектите, когато не е достатъчно ясно, б) допълващи - те се прилагат, ако страните не се уговорили нещо различно.
2. Общи и специални, общи и особени , и общи и местни гражданскоправни норми
Според приложното им поле гражданскоправните норми се разграничават в три класификации.
В зависимост от това дали гражданскоправните норми се прилагат за всички случаи от даден род или само за определен вид от рода те биват: общи , които пораждат правно действие за всички случаи, които имат определени родови белези; специални , които се прилагат само за тези случаи от рода, които имат определени видови белези и установяват различия в правния режим в сравнение с общите норми.
С оглед на действието си спрямо лицата гражданскоправните норми биват общи , които се прилагат за всички гражданскоправни субекти, и особени , които се отнасят до определени групи правни субекти.При едновременно действие особеният закон изключва приложението на общия.
Според действието си по място гражданскоправните норми биват общи, които действат на територията на цялата страна, като например ЗЗД, СК и др., и местни (локални), правни норми, чието действие е ограничено до част от територията на държавата, определена област, община, безмитна икономическа зона и др.
3. Класификации на гражданскоправните норми според съдържанието
Няколко класификации на гражданскоправни норми се основават на тяхното съдържание.
А. Самостоятелни и несамостоятелни
Самостоятелни са правните нарми чието правно действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми.
Несамостоятелни гражданскоправни норми или нормативни разпоредби са тези, които могат да намерят приложение само във връзка с други правни норми. Несамостоятелните правни норми от своя страна се разделят на няколко групи.
Правните норми с отменително действие пораждат своите правни последици само във връзка с правните норми, които отменят.
Препращащите гражданскоправни норми са следващият вид несамостоятелни правни норми. С тях законодателят разпростира действието на една правна норма върху случаи, които не са предвидени в нейния хипотезис. При препращането имаме една препращаща правна норма, в която се посочват случаите, за които следва
да се приложи друга правна норма, посочена в препращащата. Препращащите гражданскоправни норми биват два вида: когато въз основа на препращането се прилага друга правна норма, без да е необходимо тя да се приспособява към специфичните особености на случаите, за които се прилага, препращането е пряко , например чл. 240, ал. З ЗЗД постановява към отношенията по обикновения договор за заем да се приложи чл. 247 от ЗЗД, който се отнася до заема за послужване. Законодателят е преценил, че отговорността за вреди, причинени от скрити недостатъци на вещта, може да се уреди при обикновения заем по същия начин, както при заема за послужване.
При другия вид препращане се налага посочената правна норма да се съобрази със специфичните особености на случаите, посочени в препращащата норма, поради което в нея се указва, че приложението следва да бъде съответно. Примери за съответно препращане са чл. 44 от ЗЗД, който допуска за едностранните волеизявления с правни последици да се прилагат съответно общите правила за договорите; чл. 84 от ЗС, който постановява за придобивната давност съответно да се прилагат чл. 113-117 и 120 от ЗЗД, които се отнасят до погасителната давност.
Тълкувателните норми са също несамостоятелни, защото те имат за предназначение да определят смисъла, в който тълкуваната правна норма трябва да се прилага. Макар и по-късно приети от съответните органи и публикувани, тълкувателните норми влизат в сила от деня на влизане в сила на тълкуваната норма.
Б. Заповядващи, забраняващи и овластяващи
Според това дали правните норми предписват определено поведение й какво, те се разделят на три групи. Правните норми, които обвързват адресатите за определено поведение — действие или бездействие, се наричат заповядващи. Такива са например чл. 45, ал. 1 от Чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и др.
Гражданскоправни норми, които съдържат забрана за определено"поведение, се наричат забраняващи. Забраняващите норми могат да имат за адресат точно определени субекти или неограничен кръг субекти, какъвто е случаят с абсолютните права, на които съответстват задължения за бездействие на всички останали правни субекти.
Третият вид гражданскоправни норми не пораждат задължения с определено съдържание, а уреждат възможност за адресата да има определено поведение за задоволяваяе на негови интереси. Тези норми се наричат овластяващи. Те пораждат възможности за придобиване, за упражняване на права или внасяне на промени в съществуващи правоотношения или правни състояния.
В. Абсолютно и относително определени
В зависимост от това дали съдържанието на правната норма позволява на правоприложителя да я доразвие, като съобрази конкретните обстоятелства на случая или не, гражданскоправните норми биват абсолютно и относително определени.
Абсолютно определените гражданскоправни норми са формулирани с понятия, които не се поддават на по-нататъшна конкретизация, поради което за правоприложителя е възможно само да ги приложи точно. Такива са чл. 2, 3,4 от ЗЛС, чл. 18, 23, 25 и др. от ЗЗД.
Относително определените правни норми са формулирани или чрез общи понятия, които при прилагането им налагат да се отчетат конкретните обстоятелства, или в съдържанието им изрично се изтъква необходимостта от конкретен подход. Така според чл. 13, ал.1 ЗЗД предложението, за сключване на договор, отправено до лице, което се намира в друго населено място, с писмо, ако в него не е определен срок, обвързва предложителя за срока, който е необходим според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Какъв ще бъде този срок зависи от това за каква сделка е предложението: дали се отнася за голям имуществен интерес; колко е отдалечено населеното място, в което се намира адресатът на предложението; дали оферентът и адресатът на предложението разполагат с факс и др.
Относително определените норми дават възможност на съда, след като съобрази конкретните факти, въз основа на свободно формираното си убеждение да постанови справедливо решение.
Г. Материални и процесуални
Нормите на гражданското право се наричат „материални гражданскоправни норми" или „норми на материалното гражданско право", за да се различават от нормите на гражданскопроцесуалното право. Отграничаването следва да се извърши в няколко насоки. Двата вида норми се различават по своето съдържание. Нормите на гражданското право се отнасят до придобиването, упражняването, прекратяването на субективните права и съдържанието на защитата им при нарушение. Правните норми на гражданския процес регламентират реда и процесуалните средства за защита на субективните права. В гражданския процес по-голямата част от правните норми са императивни.
Нормите на гражданското право уреждат отношения между равнопоставени субекти, докато процесуалните отношения с правозащитните органи са властнически, защото тези органи прилагат държавната принуда като санкция за нарушените права. Гражданскопроцесуалните норми имат по-широко приложение в сравнение със защитата на гражданските субективни права. Чрез тях се защитават всички права в частноправната сфера, освен гражданските и търговски, трудови, патентни. Правното значение на тази класификация се проявява и в това, че докато норми на материалното право могат да бъдат прилагани в определени случаи от чуждестранни съдилища, това не е допустимо за процесуалните норми.
Не споделяме разбирането, че процесуалните норми винаги се прилагали с обратна сила. И при тях обратната сила може да се постанови само с изрична разпоредба. Иначе по правило новият процесуален закон се прилага за действията, които в бъдеще предстои да се извършат. Вече осъществени процесуални действия не губят своето правно значение, а това означава, че е налице прилагане на новия процесуален закон към заварени висящи правоотношения, а не обратна сила.
Историята на гражданското право се свързва главно с римското право. Терминът гражданско право е превод на латинското наименование “ jus cevile”.
Като обективно паво ГП е съвкупност от правни норми , които действат на територията на РБ. и уреждат гражданските отношения.
Според едни автори предмет на уреждане от гражданското право са гражданскоправните отношения по хоризонтала.Предмет на уреждане според Таджер са правните положения на гражданскоправните субекти и на гражданските отношения между тях. Гражданското право насочва човешкото поведение на гражданскоправните субекти. ГП урежда субективните права и задължения.
Прави се разлика м/у пряк и косвен предмет на ГП.Пряк предмет на регулиране на гражданското право е човешката дейност.
При извършването на обществена дейност възникват човешки взаимоотношения. Косвен предмет са тези обществени взаимоотношения.
В гражданскоправното регулиране възикват 2 вида обществени взаимоотношения:Имуществени и лични неимуществени.От своя страна имуществените също са 2 вида.По повод притежание на вещи възникват вещни и авторски отношения. Втория вид имуществени отношения са стоковите. ГП регулира и интелектуалните отношения.
Личните неимуществени отношения регулирани от ГП са във връзка с произхода, честта, името, достойнството, свободата на словото и др.
Предмет на урежане на ГП е правното положение на гражданските субекти,гражданските ЮФ, сделки и др., субективните граждански права и задължения, както и гражданските санкции.
Метод на регулиране в ГП е методът на равнопоставеност, на диспозитивното начало и на договорната автономия, който дават възможност да се уговори нещо друго в договора.
ГП е най-големият по обхват отрасъл на обективното право. Системата на гражданското право обхваща критериите и начините за разпределение и подреждане на правните норми.
Системата на ГП се състои от обща и особена част. Общата част обединява общите правилата за гражданскоправните норми и общите институти за отделни граждански правоотношения.Общата част на ГП включва уредбата относно източниците на ГП, действието на гражданскоправните норми по време , място, лица, за критиката на и тълкуването на гражданцкия закон и за преодоляване на празноти в него. Следващите дялове на общата част се отнасят до гражданскоправните субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки като типичен юридически факт на гражданското право, представителсво и погасителна давност.
Особената част от системата на ГП се състои от норми на вещното,облигационното, семейното , авторското и наследственото право.
ГП като обективно право може да се определи като съвкупност от правни норми, които уреждат правното положение на гражданскоправните субекти- ФЛ, ЮЛ и дуржавата, когато не упражнява властнически правомощия и правоотношенията м/у тях, като се изключат нормите на останалите отрасли на частното право.
Първоначално в правния мир е съществувало само гражданското право, а по-късно от него са започнали да се отдеят редица отрасли на правото, като се създават нови закони наред с гражданския кодекс.
Първо от ГП се е отделило ТП, като се създава ТК.така се получава дуализъм в частното право.По късно се отделя трудовото като се създава Кодекс на труда, а след това се отделя и семейното.
ГП се намира в тясна връзка с ТП, но същевременно се ограничава от него по предмета на правно регулиране. ГП регулира равнопоставени имуществени и лични неимуществени отношения, а ТП- търговски отношения.М/у тях обаче има и връзка тъй като ГП се явява като обща част на ТП относно реда за скючване на сделките, за недействителността и др.
Трудовото право се заражда и състествува продължително време като част от ГП,поради което то притежава общи белеьи с него. Страните по трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, а правопораждащият ЮФ е договор. ГП се явява обща част на КТ, който се явява специален закон. КТ самостоятелно урежда трудовите отношения, а ЗЗД намира приложение за неуредените там случаи.
ГПП е самостоятелен отрасъл на правото. Неговите норми ъреждат процесуалните средства и производства пред органите на съдебната власт в широк смисъл в застита на субективните права, които възникват въз основа на ЮФ в областта на частното право: гражданското, търговското, трудовото, патентното и др.Процесуалните граждански правоотношения са властнически, при тях едната страна е държавен правозащитен орган- съд, съдия-изпълнител, нотариус, прокурор. Нормите на ГПП са в преобладаващия си брой императивни. Въпреки съществената разлика м/у ьарактера и съдържанието на нормите на гражданското право и на ГП-с, м/у тях състествува функционална връзка. Процесуалните средства и производатва държат сметка за естесвото и съдържанието на субективните права и нарушенията, за необходимостта от реално осъществяване на дължимото поведение от задължените лица.
ИЗТОЧНИЦИ НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
Видове
Източник на обективното право е едно от основните понятия на общата теория на правото
Източниците на правото са особен вид юридически факти. Техен специфичен белег е правното им действие.То се състои най-често в установяване на нови правни норми или в изменение или отмяна на действащи такива
Източникът на гражданско право следва да се определи като юридически факт, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови гражданс-коправни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на преди това влезли в сила гражданскоправни норми. Източниците на гражданското право се отличават от юридическите факти на гражданското право по това, че последните пораждат, изменят или прекратяват граждански правоотношения, а не правни норми.
Докато едни от източниците се създават целенасочено въз основа на правни актове на държавни органи, други се формират непринудено, стихийно, но държавата им признава качеството на източници.
Източниците на гражданското право биха могли да бъдат разграничени според това как се формират и откъде черпят своята правна сила в пет вида: нормативни актове, правен обичай, тълкувателни решения и постановления на Върховния касационен съд, правила на морала и справедливост.
Източниците на правото биват преки и косвени. Преки източници са само нормативните актове и правният обичай, защото само те установяват правни норми. Към косвените източници той причислява съдебната практика, правната наука, практи
ката в обмена й справедливостта.
Нормативните актове като източник на гражданско право
1. Понятие и видове
Гражданското законодателство е основен източник на гражданско право. То представлява съвкупност от нормативните актове, които съдържат гражданскоправни норми.
За нормативния акт като източник на право е характерно това, че той е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на определен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и/или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми. Чрез нормативните актове се установява писаното обективно гражданско право.
По принцип нормативните актове се издават от държавни органи с призната в Конституцията или в законите нормотворческа компетентност или въз основа на установена в закон делегация.
Задължителни общи правила за поведение по изключение могат да се установяват от недържавни организации и общности само доколкото държавата в законодателството допуска това. Възможности за приемане на вътрешни нормативни актове от органи на юридически лица с членствен състав или други общности, например Общото събрание на ЕС, се предвиждат обикновено от нормите на частното право и са проявление на принципа на самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти при извършване на правни действия в частноправната сфера.
При някои държавни учреждения (като например висшите учебни заведения) по нормативен път е закрепена автономията им при уреждане на отношенията с лицата, които се намират в трудови правоотношения с тях или се обучават в тях, поради което също им е признато правото чрез органи на съответната академична общност да приемат вътрешни нормативни актове. За този вид нормативни актове е характерно, че тяхната задължителна сила почива на волеизявленията на определени гражданскоправни субекти -състава на органите на юридическите лица или на определени общности, т. е. на правни сделки. Тяхната правна сила е ограничена само по отношение на лицата от съответното юридическо лице или общност и рядко има правно значение и за трети лица.
Нормативните актове, издадени от държавни органи, се подреждат в йерархическа стълбица според мястото на органа, който ги е издал, в системата на публичните институции. Със силата на върховен закон се ползва Конституцията — чл. 5, ал. 1 от Конст., поради което е недопустимо останалите нормативни актове да й противоречат. След нея се поставят кодексите, законите и другите актове на НС. Указите на президента на републиката според Конституцията нямат нормативен характер и не могат да бъдат източник на гражданско право.На следващо място са постановленията, правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на Министерския съвет (МС). Следват по степен нормативните актове на министри и ведомствени ръководители и накрая стоят нормативните актове на органите на местното самоуправление - общинските съвети.
2. Конституцията като източник на гражданско право
Конституцията има важно значение като източник на основните принципи, които се прилагат в отделните клонове на гражданското право, а също и поради конкретните разпоредби, които уреждат правата и задълженията на гражданскоправните субекти.
На първо място, основно значение имат разпоредбите от гл. I, които определят характера на българската държава като единна с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания -чл. 2. Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите, гарантира правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество - чл. 4
В глава I на Конституцията са уредени и редица принципи, които имат основно значение за клоновете на гражданското право.
Международните договори, които са ратифицирани по установения конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, стават част от вътрешното законодателство. Това се отнася до тези части на международните договори, които установяват правни норми, подлежащи пряко на приложение. В международните договори има и текстове, които задължават или препоръчват на обвързаните от тях държави да установяват във вътрешното си законодателство правни норми с определено съдържание. Въз основа на такива разпоредби държавата е длъжна или овластена да създаде определена правна уредба, която принадлежи към вътрешното законодателство.
В чл. 5, ал. 4 от Конституцията се имат предвид само ратифицираните от НС международни актове, а не и тези, които са утвърдени от МС. При противоречие между български закон и международен договор, утвърден от МС, предимство следва да има законът като акт на НС.
В чл. 6 от Конституцията е закрепен принципът за равната правоспособност и забраната за привилегии и дискриминация на отделни лица въз основа на техни биологически и социални качества или състояния.
Важна роля в частноправния живот играе правото на собственост. Конституцията възлага гарантирането и Защитата на собствеността на закона, обявява частната собственост за неприкосновена и допуска принудителното и отнемане само за държавни иобщинси нужди въз основа на закон след предварително и равностойно обезщетение - чл. 17. В чл.18 са определени обектите на изключителна държавна собственост.
Земята е основно национално богатство и се ползва с особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски цели -чл. 21 от Конституцията.
В чл. 15 е закрепено задължението на държавата да осигурява опазване и възпроизводство на околната среда и разумно използване на природните богатства и ресурси.
За гражданското право важно значение има изискването за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.
3. Законът и подзадеоновите актове като източници на гражданско лраво
ЗНА е общ закон от з авареното от Конституцията законодателство, поради което поражда правно действие доколкото не й противоречи. За гражданското право имат значение неговите разпоредби, които засягат критиката на гражданския закон, реда за поправяне на грешки в публикувани нормативни актове, действието на закона по време, отмяната, тълкуването, преодоляването на непълноти в гражданското законодателство чрез аналогия.
Между източниците на гражданското право засега има един кодекс - СК, който съдържа не само правни норми на семейното право, но и такива, които се отнасят до правния статут на физическите лица като името, дееспособността, местожителството, както и института на настойничеството и попечителството.
Към чисто гражданскоправните закони се отнасят ЗЗД, ЗЛС, ЗС, ЗН. По-важни от комплексните закони са ЗИГБ, ЗСПЗЗ, Законът за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), ЗГГПДОП, Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗБКД и др.
С постановления на МС се одобряват правилници за приложение на граждански закони или наредби за приложение на отделни разпоредби от тези закони. Министрите са овластени да издават въз основа на законите правилници,наредби,инструкции и заповеди. Подзаконови нормативни актове могат да се издават въз основа на конкретна делегация, установена в закон
По-важни подзаконови нормативни актове, източник на гражданското право, са: Наредба за гражданското състояние (НГС) от 1975 г.; Правилник за вписванията, Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС) и Правилник за държавните имоти, които са издадени по приложение на ЗС, Правилник за приложение на ЗСПЗЗ и др.
.Два вида актове на Конституционния съд (КС) могат да се намират в тясна връзка с източници на гражданското право, поради което следва да бъдат споменати във връзка с нормативните актове.
На първо място, това са решенията на КС, с които се тълкуват разпоредби на Конституцията, приложими в областта на гражданското право. След публикуването и влизането им в сила тълкуваните разпоредби следва да се схващат и прилагат в смисъла, изяснен в тълкувателното решение — чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията.
Решенията на КС, с които се постановява противо-конституционност на граждански закон или на отделни разпоредби от него, лишават от правно действие тези правни норми с влизане на решението на КС в сила съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията, поради което тези решения също имат значение за гражданското право.
4. Международните договори като източници на гражданското право
Република България е обвързана от редица междудържавни договори, регулиращи граждански правоотношения, чрез които се предоставя международна закрила на субективни права на български граждани или се улесняват деловите взаимоотношения на български субекти на частното право с чуждестранни лица и държави. Тези актове носят различни наименования: международни договори, конвенции, спогодби, съглашения, но по своята същност те са двустранни или многостранни междудържавни актове.Според действащата Конституция те пораждат задължителна сила за правните субекти у нас след ратификация от НС или потвърждаване от МС и след публикуване в „Държавен вестник" и влизането им в сила. Междудържавните актове, които отговарят на тези изисквания, стават част от вътрешното право, без да е необходимо да се издава вътрешен нормативен акт, който да възпроизвежда съдържанието им. Мястото на тези актове в йерархията на националните нормативни актове се определя от органа, който ги е ратифицирал или потвърдил - ратифицираните от НС имат сила на закон, а потвърдените от МС са приравнени на актовете централния изпълнително-разпоредителен орган. В областта на гражданското право нашата държава е ратифицирала конвенции, установяващи международна закрила на интелектуалната собственост, като например Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 1883 г., Бернската конвенция за защита на произведения на литературата и изкуството от 1886 г., Женевската конвенция за авторско право от 1952 г., както и такива международни договори, които се отнасят до жп транспорта, защитата на човешките права и
Правният обичай
Исторически най-ранният източник на право е обичайното, неписаното право. То възниква постепенно и незабелязано, за да отговори на необходимостта от уреждане на обществените отношения на хората, когато установената спрямо тях власт не е била още в състояние да осъществява законодателна функция. В ранните човешки общества правният обичай е бил единствен източник на право, а по-късно и първостепенен източник за създаване на гражданско законодателство
Понастоящем правният обичай се признава като зависим, субсидиарен източник на гражданско право.
ДЕЙСТВИЕ НА ГРАЖДАНСКОПРАВНИТЕ НОРМИ
Гражданскоправните норми са общи правила, предназначени продължително време да въздействат върху поведението на гражданскоправните субекти, които не са индивидуално определени. Гражданскоправните норми са средство за постигане на определени социални цели, което налага тяхното действие да бъде поставено в определени граници.Действието на гражданскоправните норми е ограничено по време, по място и спрямо лицата. Правните норми, които регламентират действието на гражданскоправните норми, биват общи и специални. Общите норми се съдържат в Конституцията — чл. 5 и в ЗНА — чл.11, 13, 14, 15, 34-45. Специални разпоредби за действието по време, място и спрямо лицата се съдържат в самите граждански закони, най-често в преходните и заключителни разпоредби в края.
1. Влизане в сила на гражданския закон
Действието на гражданския закон се проявява от момента на влизането му в сила. Задъджителна предпоставка за влизането му в сила е неговото публикуване. По този начин се създава обективна възможност за узнаване на съдържанието на закона от неговите адресати. Задължителната сила на гражданския закон се проявява независимо дали гражданскоправните субекти са се възползвали от разгласяването му и са узнали съдържанието на правните норми или не .
Според чл. 5, ал. 5 от Конституцията: „Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат всила 3 дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок." От обнародването на нормативния акт до влизанетo му в сила изтича определен период от време, наричан vacatio legis, който е предназначен за запознаване със съдържанието на закона. Той може да бъде определен в самия нормативен акт, а ако липсва такава разпоредба, срокът е три дни, които се отчитат от следващия ден след този на обнародването.
2. Отмяна и спиране действието на гражданския закон
Отмяната на гражданския закон преустановява неговото действие за в бъдеще. Тя следва да се отличава от неприлагането на гражданския закон, което не го лишава от задължителната му сила. Основанието за отмяна на нормативен акт може да се съдържа в неговия текст, като например срок за действието му или определена цел. С изтичане на срока или постигане на целта настъпва отмяната. Ако липсват такива основания, отмяна може да се предизвика само с по-нов нормативен акт. 3адължително изискване при отмяната с по-нов нормативен акт е последният да има същата или по-висока степен (ранг) от отменения нормативен акт.
Според това дали в отменяващия нормативен акт изрично се изброяват нормативните актове или правни норми, крито загубват силата си или липсва изрично указание за това, отмяната бива изрична или мълчалива . В чл. 11, ал. З от ЗНА се дава предпочитание на изричната отмяна, като се установява правилото, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. При мълчаливата отмяна в по-нов нормативен акт, без да се указва изрично кои правни норми се отменят, се включват правила, които уреждат по различен начин случаи, уредени в по-стар закон. По-новият общ закон не отменя заварения специален закон, последният продължава да действа в своето приложно поле, освен ако в общия закон изрично е посочено, че не се допускат изключения от неговите разпоредби.
Отмяната трябва да се отличава от спиране (суспендиране) действието на гражданския закон. Последното означава непораждане на правно действие от нормативния акт, който не е отменен. Суспендиране може да се постанови с по-нов нормативен акт от същата или от по -висша степен. Така § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията постановява, че разпоредбите на заварените закони се прилагат само ако не й противоречат . Суспендиране на правни норми от заварени закони се налага при възприемане на нови принципи в законодателството, които не могат бързо да се развият в нови правни режими, които да заместят остарели нормативни актове.
Действието на граждански закони може да бъде спряно и при настъпване на изключителни обстоятелства като природни бедствия, военни действия и др. подобни, които представляват пречка за изпълнение на правните задължения и упражняване на субективните права. В такива случаи с нормативен акт се постановява мораториум.
Спирането на гражданския закон може да важи за цялата страна или за отделни части от нея.
3. Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения на гражданския закон
Правилото относно действието на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще. Действието на гражданския -закон от влизането му в сила за в бъдеще се означава с латинския термин "ех nunc". Това правило е било установено в резултат на продължйтелното му съблюдаване като правен обичай. У нас то се прилага също дълго време, без да има правна норма в законодателството в този смисъл. Едва с влизането в сила на ЗНА беше установена изрична правна норма – чл 14, според която обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, с изрична разпоредба и то ако не се отнася до санкции, които са псьтежки рх.тези.др стария нормативен акт.
4. Действие на гражданския закон по място
Повечето от гражданските закони действат на територията на нашата страна, Територията, върху която тои може да действа, когато не са предвидени изрично в него ограничения, е тази, върху която се разпростира суверенитета на Република България. Това е територията на нашата държава по суша и водните пространства, които според Конституцията, Закона за морските пространства и международните договори,обвързващи нашата страна, са под нейната политическа и икономическа власт. Като част от българската държавна територия се третират кораби и самолети, които извън българските пространства се движат под български флаг, а също и българските дипломатически и консулски представителства в чужбина .
5. Действие на гражданския закон спрямо лицата
Действието на гражданския закон се характеризира и чрез прилагането му спрямо лицата. Гражданския закони се прилагат спрямо всички гражданскоправни субекти, освен ако от съдържанието им не следва друго. Притежаването на българско гражданство не е услови за прилагане на българските граждански закони. Те намират приложение по правило и спрямо чужди граждани, лица без гражданство или с двойно гражданство.
Наред с общите граждански закони, които се прилгагат за всички гражданскоправни субекти, има и такива, които намират приложение само спрямо определен вид гражданскоправни субекти или определени групи субекти.
Чужди граждански закони могат да бъдат прилагани и спрямо български граждани според нормите на межд.право и на чуждестранните законодателства.
Видове гражданскоправни норми
1. Повелителни и диспозитивни гражданскоправни норми
Класификацията, която е характерна предимно за нормите на частното право и има важно практическо значение, е делението им на повелителни (императивни) и диспозитивни
Отраслите на публичното право регламентират организацията и дейността на държавните институции, местното самоуправление и защитата на установения правен ред, поради което правните норми, обхванати от тях, са предимно повелителни с някои несъществени по брой и значение изключения.
В гражданското право повелителен характер имат правните норми, които уреждат видовете гражданско-правни субекти, тяхната правоспособност и дееспособност и останалите елементи от правния статут на гражданскоправните субекти, реда за възникване, преобразуване и прекратяване на юридически лица на гражданското право, формата на сделките, предвидена като условие за тяхната действителност, режима на недействителност на сделките, погасителната давност, преклузивните срокове и др. Отклонението на правните субекти от императивна правна норма води до недействителност на правното действие и непораждане на желаните правни последици.
Характерен белег на гражданското право е наличието на значителен брой диспозитивни правни норми. Чрез тях се проявява един от основните принципи на гражданското право, този за самостоятелност и свобода на гражданскоправните субекти. Диспозитивните правни норми са също задължителни правила за поведение. Тяхната характерна особеност е, че правните субекти могат да се отклонят от предписанието, съдържащо се в тях. Когато се осъществява юридически факт, предвиден в хипотезиса на диспозитивната правна норма, правните субекти могат да се отклонят от предписанието на диспозицията и да уговорят пораждането на други правни последици от съответния юридически факт. Следователно възможността да не се приложи предписаната правна норма се отнася до диспозицията, а не до нейния хипотезис. Отклонението от хипотезиса означава неприлагане на правната норма, а не уговаряне на нещо различно от предписаното от нея.
Диспозитивен характер имат онези правни норми, които уреждат правни последици, засягащи интереси на отделни правни субекти, а не обществени интереси. Само някои от диспозитивните норми съдържат изричното указание, че се прилагат, ако не е уговорено друго, като например чл. 230, 234, 246 от ЗЗД и др..
Правозащитните органи не могат да се отклоняват от предписанията на диспозитивните норми, тази възможност имат само адресатите на гражданскоправните норми.
От диспозитивен характер са голяма част от правните норми, които уреждат договорните отношения между гражданскоправните субекти.
Една и съща правна норма може да има диспозитивен характер в една насока и повелителен - в друга. Например чл. 197 ЗЗД е диспозитивна норма относно продължителността на погасителната давност, но императивна затова, че погасителна давност тече за исковете за недостатъци.
Според функцията, която изпълняват, диспозитивните норми биват два вида: а) тълкувателни — чрез тях се доизяснява волеизявлението или съгласието на субектите, когато не е достатъчно ясно, б) допълващи - те се прилагат, ако страните не се уговорили нещо различно.
2. Общи и специални, общи и особени , и общи и местни гражданскоправни норми
Според приложното им поле гражданскоправните норми се разграничават в три класификации.
В зависимост от това дали гражданскоправните норми се прилагат за всички случаи от даден род или само за определен вид от рода те биват: общи , които пораждат правно действие за всички случаи, които имат определени родови белези; специални , които се прилагат само за тези случаи от рода, които имат определени видови белези и установяват различия в правния режим в сравнение с общите норми.
С оглед на действието си спрямо лицата гражданскоправните норми биват общи , които се прилагат за всички гражданскоправни субекти, и особени , които се отнасят до определени групи правни субекти.При едновременно действие особеният закон изключва приложението на общия.
Според действието си по място гражданскоправните норми биват общи, които действат на територията на цялата страна, като например ЗЗД, СК и др., и местни (локални), правни норми, чието действие е ограничено до част от територията на държавата, определена област, община, безмитна икономическа зона и др.
3. Класификации на гражданскоправните норми според съдържанието
Няколко класификации на гражданскоправни норми се основават на тяхното съдържание.
А. Самостоятелни и несамостоятелни
Самостоятелни са правните нарми чието правно действие не е свързано по необходимост с наличието на други правни норми.
Несамостоятелни гражданскоправни норми или нормативни разпоредби са тези, които могат да намерят приложение само във връзка с други правни норми. Несамостоятелните правни норми от своя страна се разделят на няколко групи.
Правните норми с отменително действие пораждат своите правни последици само във връзка с правните норми, които отменят.
Препращащите гражданскоправни норми са следващият вид несамостоятелни правни норми. С тях законодателят разпростира действието на една правна норма върху случаи, които не са предвидени в нейния хипотезис. При препращането имаме една препращаща правна норма, в която се посочват случаите, за които следва
да се приложи друга правна норма, посочена в препращащата. Препращащите гражданскоправни норми биват два вида: когато въз основа на препращането се прилага друга правна норма, без да е необходимо тя да се приспособява към специфичните особености на случаите, за които се прилага, препращането е пряко , например чл. 240, ал. З ЗЗД постановява към отношенията по обикновения договор за заем да се приложи чл. 247 от ЗЗД, който се отнася до заема за послужване. Законодателят е преценил, че отговорността за вреди, причинени от скрити недостатъци на вещта, може да се уреди при обикновения заем по същия начин, както при заема за послужване.
При другия вид препращане се налага посочената правна норма да се съобрази със специфичните особености на случаите, посочени в препращащата норма, поради което в нея се указва, че приложението следва да бъде съответно. Примери за съответно препращане са чл. 44 от ЗЗД, който допуска за едностранните волеизявления с правни последици да се прилагат съответно общите правила за договорите; чл. 84 от ЗС, който постановява за придобивната давност съответно да се прилагат чл. 113-117 и 120 от ЗЗД, които се отнасят до погасителната давност.
Тълкувателните норми са също несамостоятелни, защото те имат за предназначение да определят смисъла, в който тълкуваната правна норма трябва да се прилага. Макар и по-късно приети от съответните органи и публикувани, тълкувателните норми влизат в сила от деня на влизане в сила на тълкуваната норма.
Б. Заповядващи, забраняващи и овластяващи
Според това дали правните норми предписват определено поведение й какво, те се разделят на три групи. Правните норми, които обвързват адресатите за определено поведение — действие или бездействие, се наричат заповядващи. Такива са например чл. 45, ал. 1 от Чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и др.
Гражданскоправни норми, които съдържат забрана за определено"поведение, се наричат забраняващи. Забраняващите норми могат да имат за адресат точно определени субекти или неограничен кръг субекти, какъвто е случаят с абсолютните права, на които съответстват задължения за бездействие на всички останали правни субекти.
Третият вид гражданскоправни норми не пораждат задължения с определено съдържание, а уреждат възможност за адресата да има определено поведение за задоволяваяе на негови интереси. Тези норми се наричат овластяващи. Те пораждат възможности за придобиване, за упражняване на права или внасяне на промени в съществуващи правоотношения или правни състояния.
В. Абсолютно и относително определени
В зависимост от това дали съдържанието на правната норма позволява на правоприложителя да я доразвие, като съобрази конкретните обстоятелства на случая или не, гражданскоправните норми биват абсолютно и относително определени.
Абсолютно определените гражданскоправни норми са формулирани с понятия, които не се поддават на по-нататъшна конкретизация, поради което за правоприложителя е възможно само да ги приложи точно. Такива са чл. 2, 3,4 от ЗЛС, чл. 18, 23, 25 и др. от ЗЗД.
Относително определените правни норми са формулирани или чрез общи понятия, които при прилагането им налагат да се отчетат конкретните обстоятелства, или в съдържанието им изрично се изтъква необходимостта от конкретен подход. Така според чл. 13, ал.1 ЗЗД предложението, за сключване на договор, отправено до лице, което се намира в друго населено място, с писмо, ако в него не е определен срок, обвързва предложителя за срока, който е необходим според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Какъв ще бъде този срок зависи от това за каква сделка е предложението: дали се отнася за голям имуществен интерес; колко е отдалечено населеното място, в което се намира адресатът на предложението; дали оферентът и адресатът на предложението разполагат с факс и др.
Относително определените норми дават възможност на съда, след като съобрази конкретните факти, въз основа на свободно формираното си убеждение да постанови справедливо решение.
Г. Материални и процесуални
Нормите на гражданското право се наричат „материални гражданскоправни норми" или „норми на материалното гражданско право", за да се различават от нормите на гражданскопроцесуалното право. Отграничаването следва да се извърши в няколко насоки. Двата вида норми се различават по своето съдържание. Нормите на гражданското право се отнасят до придобиването, упражняването, прекратяването на субективните права и съдържанието на защитата им при нарушение. Правните норми на гражданския процес регламентират реда и процесуалните средства за защита на субективните права. В гражданския процес по-голямата част от правните норми са императивни.
Нормите на гражданското право уреждат отношения между равнопоставени субекти, докато процесуалните отношения с правозащитните органи са властнически, защото тези органи прилагат държавната принуда като санкция за нарушените права. Гражданскопроцесуалните норми имат по-широко приложение в сравнение със защитата на гражданските субективни права. Чрез тях се защитават всички права в частноправната сфера, освен гражданските и търговски, трудови, патентни. Правното значение на тази класификация се проявява и в това, че докато норми на материалното право могат да бъдат прилагани в определени случаи от чуждестранни съдилища, това не е допустимо за процесуалните норми.
Не споделяме разбирането, че процесуалните норми винаги се прилагали с обратна сила. И при тях обратната сила може да се постанови само с изрична разпоредба. Иначе по правило новият процесуален закон се прилага за действията, които в бъдеще предстои да се извършат. Вече осъществени процесуални действия не губят своето правно значение, а това означава, че е налице прилагане на новия процесуален закон към заварени висящи правоотношения, а не обратна сила.
Абонамент за:
Коментари (Atom)