ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Въпрос 4. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Юридическото лице се е наложило като правен субект наред с физическите лица и е придобило много широко разпространение поради съществените предим­ства, които предлага. 1) То е правно-организационна форма, която дава възможност да се обединят личните усилия на повече лица и заедно с това да се съберат зна­чителни по размери материални средства, капитали, за постигане на общите цели.
2) Юридическото лице е самостоятелен субект със свое имущество и обособена ОТГОВОРНОСТ, поради което то може да се използва за ограничаване отговорността на правните субекти, които го създават и му предоставят материални средства. По този начин лицата, които съз­дават юридическото лице, запазват своето лично иму­щество от отговорност за задълженията му. Тази възмож­ност се използва както от физическите лица, когато съз­дават търговски дружества или сдружения с идеална цел, така и от държавата, когато тя създава юридически лица за постигане на определени социални цели. 3) Чрез съз­даване на юридически лица хората установяват по-трай­ни социални контакти помежду си и така задоволяват свои неимуществени интереси. Юридическото лице е подходяща правна форма и за осъществяване на поли­тически, синдикални и социално-културни задачи.
3. Определение на понятието юридическо лице
В нашето законодателство няма определение на легално­то понятие юридическо лице. То се изяснява от правната те­ория. Основно значение има разпоредбата на чл. 131 ЗЛС, според която юридическите лица са носители на права и за­дължения, които те придобиват чрез своите органи.
3.1. Юридическото лице е социално образувание. което не е естествен организъм, а се създава от човешки същества въз основа на закона, на обективното право. То се намира в зави­симост от правните норми както с оглед на възникването си, така и на правното си положение през цялото време на свое­то съществуване. Юридическото лице е правомерно правно явление, защото може да възникне и съществува само доколкото са спазени изискванията, които законът поставя.Съгласно чл. 136, ал. З от Конституцията об­щината е обявена за юридическо лице.
3.2. Юридическото лице възниква, за да бъде носител на права и задължения, за да бъде страна по право­отношения. Това означава, че то е обособен правен су­бект, различен от физическите лица, които го създават, от лицата, които са включени в него като негови члено­ве, и въобще от всички останали правни субекти. Това дава възможност между юридическото лице и остана­лите правни субекти да възникват различни правоотно­шения.
Юридическите лица възникват, за да са носители предимно на права и задължения в областта на частно­то право, защото те не са снабдени с властнически пра­вомощия.
3.3. Всяко изкуствено създадено социално образувание има определено организационно устройство. Като органи на юридическото лице могат да действат само отделни физически лица или групи от |такива лица. Чрез организационното (органното) устройство се формират такива лица или състави от лица, с тях се свързват определени правомощия, а когато юри­дическото лице има два или повече органи, те се поста­вят в определени взаимоотношения помежду си. Обосо­бяването на органи в юридическото лице с основание се сочи като негов характерен белег в чл. 131, ал. 2 ЗЛС.
3.4. Юридическото лице има свое имущество.То е отделено имуществе­но от субектите, които го създават или са включени в него като негови членове, както и от всички останали правни субекти.
Юридическото лице отговаря само за изпълнение на правните си задължения и за неблагоприятните после­дици от неизпълнението им. Юридическото лице като правен субект притежава като свои родови характерни белези освен имуществената и отговорностна обо­собеност от всички останали правни субекти.
3.5. Юридическото лице се отличава от държавата като особен правен субект в гражданското право по това, че то не е носител на властнически правомощия. Него-вата социална функция като правно явление се проявява главно в областта на частното право.
Белезите, които характеризират юридическото лице като вид правен субект, са: създава­нето му като изкуствено социално образувание по ред, определен от закона, наличието на органи, съставени от физически лица, чрез които то извършва правни действия и липсата на властнически правомощия.
В обобщение на изложеното, юридическото лице може да се определи като създадено по ред, определен от закона образувание, което може да придобива права, да поема правни задължения и да извършва прав­ни действия чрез свои органи, съставени от физически лица, и не притежава властнически правомощия.
Социалната същност на юридическото лице като правно явление се разкрива чрез неговото материално и персонално съдържание (субстрат). Материалното съдържание - това е имуществото на юридическото лице, което първоначално се предоставя от лицата, които го създават, а след това търпи промени в зависимост от дейността му. Материалното съдържание е динамична категория, която може да се обхване и характеризира само към определен момент от съществуването на този
правен субект.
Личното (персоналното) съдържание на юридическо­то лице са правните субекти, които се включват в орга­ните му. Действащото законодателство познава както юридически лица, които включват други правни субекти като свои членове, така и такива, които имат единст­вено органи, но не и членове. Персоналното съдържание също може да бъде подложено на непрекъснати про­мени, но те не водят до изменения в идентичността на юридическото лице като правен субект.
5. Видове юридически лица
А. В зависимост от това как се създават и дали осъ­ществяват държавни функции или такива на местно самоуправление или не, юридическите лица биват такива на публичното право и на частното право.
Юридическите лица на публичното право се създа­ват въз основа на властнически актове и развиват дей­ност, чрез която се обслужват общонационални или ин­тереси на общности обитаващи територията на отдел­ни общини. Към тази категория спа­дат държавните учреждения, БНБ, общините. Те имат двойствено правно положение, тъй като са подчинени на публичното право във връзка с осъществяването на държавните функции, а като носители на субективни права и правни задължения те имат и частноправен ре­жим.
Юридическите лица на частното право се създават по инициатива на субекти на частното право. Те възникват, за да развиват дейност или в интерес на своите членове пряко, или в интерес на по-широки общности от хора, без това да им е възложено като задължение от държавата или от публични институции. Такива юри­дически лица са синдикалните организации, политичес­ките партии, кооперациите, търговските дружества и др. В техния правен режим преобладават норми на граж­данското и търговското право.
Б. В зависимост от дейността, която осъществяват и отрасловата принадлежност на правните им уредби юри­дическите лица на частното право биват юридически лица на търговскюто право и такива на гражданс­кото право
Юридическите лшца на търговското право имат за основен предмет някоя от дейностите, изброени в чл.1, ал1 ТЗ, които са насочени към реализиране на доходи или използват правно-организационната форма на тър­говско дружество или кооперация с изключение на ЖСК. Те са подчинени главно на нормите на търговското право и само ако липсват специални правни норми, се прилагат общите разшоредби на гражданското право. Към този вид юридически лица се отнасят различните видо­ве търговски дружества и кооперациите без ЖСК.
Юридическите лица на гражданското право са с нестопански цели. Те могат да развиват синдикална, по­литическа, научна, спортна, религиозна, културно-просветна и др. основна дейност. В ограничени размери те също могат да развиват стопанска дейност само доколкото се налага за реализиране на доходи за основната им дейност. За тези юридически лица се прилагат правни норми, които принадлежат към гражданското пра­во. Към тях се отнасят политическите партии, синди­калните организавдии и други професионални органи­зации, религиозни, спортни, научни сдружения, ЖСК и др.
В. Важно практическо значение има делението на юридическите лища в зависимост от това дали имат членствен състав или не.
Корпорациите или корпоративно устроените юридически лица имат членове само физически или както физически, така и юридически лица, с които те се на­мират в членствени правоотношения. Такива са търговските дружества, кооперациите и сдруженията с несто­панска цел по ЗЛС.
Юридическите лица учреждения нямат членове, не се намират в членствени правоотношения с други правни субекти.
Правното значение на това деление се проявява в редица насоки. Различия между двата вида юридичес­ки лица има в реда за възникване, преобразуване и прек­ратяването им. Корпорациите възникват по нормативно-контролната и разрешителната система, докато уч­режденията — по разпоредителната система. По разли­чен начин се формира първоначално тяхното имущест­во. При корпорациите това става чрез имуществени внос­ки на учредителите, а при учрежденията имуществени средства се предоставят от друг правен субект - този, които създава юридическото лице .
Формирането на органите и управлението при кор­поративно устроените юридически лица се основава на принципа на вътрешно-корпоративната демокрация, докато при учрежденията намира по-широко приложе­ние принципът на единоначалието.
Юридическите лица на публичното право са учреждения като например МС, министерства, съдилища, прокуратура, общини и др., докато тези на частното пра­во са в преобладаващия си брой корпорации с изключе­ние на фондациите, които са учреждения.
Г. В зависимост от вида на правото на собственост върху вещите, които притежават, юридическите лица биват държавни ,общински и частни. Това деление има практическо значение, защото нашето гражданско законодателство установява някои различия в режима на трите основни вида право на собственост. С държав­ната и общинската собственост могат да се разпореждат определени органи, които предоставят на юридичес­ките лица вещи за използване и стопанисване. Те обик­новено не стават сооственици на вещите, които използ­ват, докато ЮЛ, които се създават от частноправни субекти дори когато държавата участва в тях, са собственици на внесените или придобити със сделки вещи.

Д. Юридическите лица биват първични и производ­ни. Първичните се ооразуват направо от държавата или от граждани, като например кооперациите, сдруженията с нестопанска цел и др. Производните се образуват от други юридически лица, като например кооперативните съюзи или консорциум, създаден от търговски дружества като акционерно дружество, производните юри­дически лица може да са подчинени на специални прав­ни норми в сравнение с първичните, какъвто е случаят с кооперативните съюзи.
Създаване, преобразуване и прекратяване на юридически лица
1. Системи за възникване
Юридическите лица възникват по ред, установен с повелителни правни НОРМИ. В зависимост от това какви юридически факти следва да бъдат осъществени, за да възникне юридическо лице, се разграничават четири системи.
Най-старите системи в историята на частното право са разпоредителната и разрешителната.
При разпоредителната система юридическите лица се създават с властнически акт: акт на краля или на парламента, но най-често това става с акт на изпълнителната власт. По този ред възникват юридическите лица на публичното право.
През първата половина на XIX век юридическите лица възникват изключително въз основа на разреши­телната (концесионната) система. При нея инициатива за създаване на юридическо лице поемат субекти на частното право, които желаят да участват в него, но не­обходимо условие за възникването му е разрешение от държавен орган, обикновено такъв на изпълнителната власт, което се дава след преценка за целесъобразност­та на образуването му. При тази система държавата уп­ражнява контрол при създаването на всяко юридическо лице, като преценява целесъобразността на дейността му.
2. Възникване на юридическите лица според действащото законодателство
У нас най-широко прилагана е нормативно-контрол-ната система.. При съблюдаването и се осъществява фактически състав, който включва два елемента.
Образуването на юридическото лице започва с учре­дителен акт, който обхваща волеизявленията на прав­ните субекти, които желаят да станат членове на бъдещото юридическо лице. Те се наричат учредители. Въз­можно е законът да изисква минимален брой учредите­ли, например 6 лица за ЖСК, 7 дееспособни физически лица при останалите кооперации. Съдържанието на волеизявленията на учредителите се отнася до вида на юридическото лице, състава на първите му органи и проектоустава, ако законът изисква приемането на та­къв. Волеизявленията на всички учредители се покри­ват по съдържание, тези, които не са съгласни с остана­лите по някой от изброените въпроси, не могат да бъдат учредители на юридическото лице.
По своята правна същност волеизявленията на учредителите представля­ват многостранна сделка, насочена към обща цел -създаване на нов правен субект с определен предмет на дейност или цели и задачи. Учредителното събрание е техническо средство за осъществяване на тази сделка, а не орган на бъдещото юридическо лице.
За някои юридически лица се изисква задължително да имат устав, като например за кооперациите, сдруженията с идеална цел, някои търговски дружества. Уставът най-общо трябва да съдържа: наименования и седалище на юридическото лице, при юридически лица със стопанска дейност се посочва предметът на дейност, а при останалите - целите и задачите им; условията за приемане на членове и правата и задълженията на последните; органите на юридическото лице и правомощи­ята им; ред за разпределение на печалбите и загубите, ако има такива; основания за прекратяване на членството и на самото юридическо лице. Съдържанието на устава зависи от вида на юридическото лице и неговата дейност. В него могат да се уредят и въпроси, които не са регламентирани в закона.
Вторият елемент от фактическия състав на нормативно-контролната система е охранително производство за регистрация на юридическото лице. То се открива по искане на лицата, включени в представителния ор­ган на бъдещото юридическо лице, и към него следва да се приложат писмени доказателства, от които личи, че са спазени законните изисквания за учредяването. Ис­кането за регистрация се разглежда от тричленен със­тав на окръжния съд по седалището на бъдещото юри­дическо лице. Съдът упражнява КОНТРОЛ за законосъ­образност на учредителния акт. При уважаване на ис­кането въз основа на съдебното решение юридическото лице се вписва във фирмения регистър при същия съд. От този момент възниква юридическото лице като пра­вен субект, освен ако в специална правна норма не се изисква обнародване на регистрацията в „Държавен вестник", както е предписано в ТЗ за акционерните дру­жества. В такива случаи обнародването на регистраци­ята има конститутивно значение за възникване на юри­дическото лице.
Вписванията в други регистри на юридически лица нямат значение за възникването им като правни субек­ти, например регистър с информационна цел се води в Българската търговско-промишлена палата на юриди­чески лица, които осъществяват външнотърговска дей­ност. По нормативно-контролната система възникват търговски­те дружества, кооперациите, сдруженията с нестопанс­ка цел.
Разрешителната система се прилага у нас за ня­кои корпоративно устроени юридически лица, като банките, сдруженията с нестопанска цел, които извършват дейност, присъща на вероизповедание или осъществя­ват религиозна или религиознопросветна дейност -чл. 133а ЗЛС и др. Фактическият състав на учредяване­то при разрешителната система включва освен воле­изявленията на учредителите, както при нормативно-контролната система, изискване за разрешение от орган на изпълнителната власт като МС, Управителния съвет на БНБ за банките и др. Компетентният държа­вен орган преценява целесъобразността на учредяване­то - има ли нужда от проектираното юридическо лице и дали учредителите са създали условия за осъществява­не на неговата дейност. При тази система също регист­рацията има конститутивно значение за възникването на юридическото лице и се извършва по същия начин, както при нормативно-контролната система.
Държавните юридически лица у нас възникват по разпоредителната система с властнически акт на орган на изпълнителната власт. За тези от тях, които разви-ват стопанска дейност, се изисква да бъдат регистрира­ни във фирмения регистър при окръжния съд по седа­лището им и едва след спазване на това изискване въз­никват като юридически лица.
4. Преобразуване на юридически лица
Преобразуването или реорганизацията на юриди­ческото лице се състои във внасяне на промени в прав­ното му положение, при което дейността му се запазва. Промяната може да се отнася до правно-организационната форма и вида на собствеността, която юридическо­то лице притежава, или да засяга отделните индивидуа­лизиращи белези - наименование, седалище, предмет на дейност или цели, вътрешна структура и др.
Преобразуването настъпва като резултат на опреде­лени юридически факти. При корпоративно устроените юридически лица то става с решение на органа му, кой­то е компетентен за това според закона и устава му, обик­новено това е върховният орган — общото събрание. При юридическите лица-учреждения органът, който е ком­петентен да ги учреди, е овластен да извършва и преоб­разувания с тях.
Понастоящем най-актуално е преобразуването на държавни фирми и предприятия в еднолични търговс­ки дружества - акционерни или с ограничена отговор­ност, при което настъпва промяна едновременно в правно-организационната форма и във вида на собствеността. Решенията за това преобразуване се вземат от дър­жавните органи, които имат право да упражняват дър­жавната собственост, - МС и министри или ведомстве­ни ръководители съгласно ЗППДОП и ПРУПСДП.
Когато икономически или други социални причини налагат обединяване на две или повече юридически лица в един правен субект, се практикуват сливането и вли­ването като форми на преобразуване.
При сливането от две или повече юридически лица, които загубват качеството си на правни субекти, възник­ва ново юридическо лице, към което преминават както дейността на слелите се субекти, така и техните права и правни задължения. Новият правен субект е универсален правоприемник на слелите се юридически лица.
При вливането едно юридическо лице поема дей­ността и правата и задълженията на друго или други юридически лица, които прекратяват своето съществу­ване като отделни правни субекти. Поемащото юриди­ческо лице е универсален правоприемник на влелите се в него.
Прекомерното разрастване на дейността или увели­чаване на имуществото на юридическото лице може да обоснове необходимостта от възникването от него на два или повече правни субекти. В тези случаи се практику­ват формите на разделяне и отделяне.
Разделянето е преобразуване, при което едно юри­дическо лице престава да съществува поради това, че неговата дейност и имущество се разпределят между две или повече нови юридически лица, които въз­никват в резултат на разделянето. С акта на разделяне­то се определя кои права и задължения и към коя дата преминават към всеки от нововъзникналите правни су­бекти. Всеки от тях е частен правоприемник на прекра­теното поради разделяне юридическо лице. Нововъзник­налите юридически лица отговарят солидарно за правните задължения на прекратеното. Изрично в този смисъл е чл. 42, ал. 1 ЗК. Това е справедливо разреше­ние, при което не се допуска преобразуването на юридическото лице да причини вреди на неговите кредито­ри.
Отделянето води до възникване на едно или повече нови юридически лица, които поемат част от дейността и от имуществото на съществуващо юридическо лице, което не се прекратява, а продължава своята дейност заедно с нововъзникналите. Последните са частни пра­воприемници на това, от което се отделя имущество. В акта за отделянето подробно се описва кои права и прав­ни задължения към кое ново юридическо лице преми­нават и към коя дата. Независимо от това разпределе­ние, нововъзникналите юридически лица отговарят со­лидарно за задълженията на своя праводател, възник­нали преди отделянето - чл. 42, ал. 2 ЗК.
Разгледаните четири традиционни форми на преоб­разуване са свързани с промени в правосубектността на юридически лица, настъпва прекратяване на юриди­чески лица, но тяхната дейност продължава, като се поема от нововъзникнали правни субекти или същес­твуващи такива.
5. Прекратяване и ликвидация на юридически лица
Прекратяването на юридическото лице може да се съпътства с прекратяване на неговата дейност. То може да бъде последица от правен акт на орган на юридичес­кото лице или на държавен орган, които са компетент­ни да преобразуват последното.
Прекратяването може да настъпи автоматически на основание, предвидено в акта за образуването му, като например срок, изчерпване на предмета, постигане на целите и др.
С властнически акт на съд може да бъде прекратено юридическото лице в изрично предвидените в специал­ните нормативни актове случаи. Това става, когато дей­ността на юридическото лице противоречи на повели­телни правни норми, или то не отговаря на задължител­ни изисквания за минимален брой на членствения състав, за минимален уставен капитал и др., или е изпад­нало в неплатежоспособност - чл. 43, ал. 1 ЗК, чл. 146 ЗЛС и др. Състоянието на неплатежоспособност на юри­дическите лица на търговското право дава основание за откриване на производството за несъстоятелност по ТЗ, което може да доведе до универсално принудително изпълнение на задълженията на такова юридическо лице.
Прекратяването на юридическите лица на граждан­ското право, което е свързано с прекратяване и на дей­ността им, се съпътства с ликвидация. Тя е производст­во, при което юридическото лице и неговите органи са преустановили дейността си, вместо тях се назначават ликвидатори, които изпълняват задълженията и съби­рат вземанията по висящите правоотношения или по съгласие с насрещната страна ги прекратяват, осребря­ват наличното имущество и остатъка след изпълнение на задълженията или разпределят между членовете като ливидационни квоти, ако законът допуска това, или го предават на държавата..

ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

Въпрос 3. ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
Правоспособност на физическите лица
Понятие за правоспособност

Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Чл. 1 ЗЛС съдържа нейните основни белези. Тази разпоредба гла­си: „Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения." Тук под лице се разбира само фи­зическо лице. Към тази категория субекти се отнасят само съществата, които принадлежат към човешкия би­ологически вид.
Правоспособ­ността не е възможност, която зависи от волята на су­бекта. Тя може само условно да се нарече възможност, защото пораждането на права и задължения за субекта зависи от осъществяването на определени юридически факти.
Опреде­лението на гражданската правоспособност на физичес­ките лица би трябвало да гласи: признато и гарантира­но от гражданския закон качество, годност на всяко живо човешко същество да бъде носител на субективни граж­дански права и гражданскоправни задълженияРаждането като условие и начало на новия правен субект е осъществено, когато
плодът се отдели от тялото на майката, без да е необхо­димо да се отреже и пъпната връв. Не е необходимо да се извършат всички действия, които медицинската нау­ка предписва при раждането, за да възникне новият правен субект. Важно изискване за правоспособността е плодът да е роден жив, т. е. детето да е поело въздух в белите си дробове. За възникването на правоспособност­та няма значение колко трае животът в живородения плод.Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗН, роденият жив се смята за жизнеспособен. Тази презумпция може да се обори само като се докаже, че детето не се е родило живо.
Според нашето законодателство заченатият не се счита за правен субект. Не представлява изключение от общото правило за възник­ване на правоспособността правната фикция, установе­на в чл. 2 ЗН, че „заченатият се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права". Тази фикция е възприета от законодателя по съображе­ния за справедливост. Чрез нея се цели да се запазят наследствени права за заченатия по време на открива­не на наследството, защото кръгът на наследниците по закон се определя към този момент. Ако тя не действа, би трябвало заченатият да се изключи от наследниците, защото не е възникнал още като правен субект. Тъй като заченатият придобива наследствени права само ако се роди жив, неговата правоспособност също възниква едва след раждането.
Краят на правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице. Кога следва да се счита, че е настъпила смъртта, се определя в съответст­вие с разбиранията в медицинската наука. При възста­новяване на временно спрени функции на важни човешки органи правоспособността не се смята временно спря­на.
3. Съдържание на гражданската правоспособ­ност
Съдържанието на гражданската правоспособност не е уредено конкретно в ЗЛС. То е широко и обхваща всич­ки субективни права и правни задължения, които могат да се породят въз основа на гражданското законодател­ство. Известна определеност може да се внесе, като се укаже към кой момент се определя нейното съдържа­ние.
4. Правоспособност и притежание на субектив­ните права
Правоспособността трябва да се отличава от прите­жанието на конкретни субективни права. То е резултат от осъществяването на конкретни юридически факти или фактически състави, като договори за продажба, дарение и др., извършване на непозволено увреждане, съдебно решение по чл. 19, ал. З ЗЗД и др., които граж­данското законодателство урежда като основания за придобиване на права. Придобиването на права може да настъпи само в полза на правоспособни лица. Равна е само правоспособността на физическите лица, а не и притежаваните от тях субективни права.
Правоспособността трябва да се отличава и от деес­пособността на физическите лица. Последната представ­лява социално-правно качество, въз основа на което физическите лица със свои лични правни действия по­раждат правни последици. Докато правоспособността съпътства физическото лице в течение на целия му жи­вот, дееспособността възниква тогава, когато то става способно да извършва разумни правни действия, с на­вършване на гражданското пълнолетие.
5. Ограничаване гражданската правоспособност на физическите лица
Гражданската правоспособност на физическите лица не може да бъде напълно отнемана. Българското зако­нодателство не познава гражданската смърт като отне­мане правоспособността на жив човек. Гражданската правоспособност също така не може да бъде огранича­вана въз основа на волеизявления на частноправни субекти, включително и на такива на самия носител, за­щото е уредена в обществен интерес с повелителни прав­ни норми.
По изключение наказателното и гражданското пра­во допускат в изрично уредени случаи да се ограничава частично общата и гражданската правоспособност на физическите лица. Такива възможности са уредени в две групи случаи, които се различават коренно по основа­нията за допускане на ограниченията.
а) В едната група случаи ограничаването се налага като санкция за извършени тежки престъпления. Таки­ва мерки могат да се прилагат само когато са предвиде­ни като вид наказание в съответните състави на НК. Гаранция срещу злоупотреби при налагането им е, че те се постановяват от наказателните съдилища при разг­леждане на наказателните дела с присъди, подлежащи на обжалване и върховен съдебен надзор. Ограничения­та на гражданската правоспособност по правило дейст­ват временно и само в редки изключения, ако законът допуска това, до края на живота на лицето. Ограниче­нията на гражданската правоспособност, които могат да бъдат предизвикани от наложено с присъда наказание, са главно: лишаване от възможности за свободно прид­вижване, за свободен избор на местожителство и на уп­ражнявана професионална дейност, като лекар, апте­кар, шофьор, отчетник и др.
б) В българската правна литература е дискусионно какво ограничение се установява с чл. 73, ал. З СК. Спо­ред тази разпоредба „дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълноле­тие деца са нищожни".
С гражданска правоспособност се ползват у нас и ФЛ, които не са български граждани.
Дееспособност на физическите лица
1. Необходимост от дееспособност
Субектите могат да участват пълноценно в правния живот само когато сьс свои волеви актове въздействат върху съдържанието на правните последици, които се пораждат.
Изискването за дееспособност е предвидено както в интерес на участниците в правотношенията, така и в обществен интерес
2. Правна уредба и определяне на понятието
Правната уредба на дееспособността се съдържа в чл. 2-5 ЗЛС и чл. 72, 73 СК. Тя се състои от императивни правни норми, поради което физическите лица не мо­гат да внасят промени в своята дееспособност въз осно­ва на свои волеизявления.
Според чл. 2 ЗЛС дееспособността е способ­ност на едно физическо лице чрез своите действия да придобива права и да се задължава. В теорията единодушно се приема, че дееспособността намира при­ложение спрямо правомерни правни действия, сле­дователно под действия трябва да разбираме такива во­леви актове на физическите лица, които са съобразени с правните предписания. За да придобият те характера на правни действия е необходимо правните норми да свързват с осъществяването им правни последици. Пос­ледните не се състоят само в придобиване на права и поемане на правни задължения. Внасянето на промени в съществуващи правоотношения, като измененае, по­гасяване или прекратяване, а също и съхраняване, т. е. осуетяване на погасяването или прекратяване на права и правни задължения, са също правни действия
Гражданската дееспособност е признато и гаранти­рано от гражданския закон качество на физическите лица със свои правомерни действия да пораждат прав­ни последици, които могат да бъдат възникване, съхра­няване, изменение, погасяване или прекратяваш на су­бективни граждански права и гражданскоправни задъл­жения.
Дееспособността следва да настъпи в такъв иомент от развитието на човешкото същество, когато то е дос­тигнало необходимата психо-физическа и интелектуал­на зрялост .У нас според чл. 2 ЗЛС от 9.1Х.1949 г. гражданското пълнолетие настъпва на 18 години. Дееспособността е от много голямо значение за пълноценното участие на физическите лица не само в гражданския оборот, но и в останалите области на социалния и политическия жи­вот. Недееспособните лица са лишени от такова учас­тие и са зависими при задоволяване на своите потреб­ности от волята на други физически лица.
Дееспособността се намира в определено взаимоот­ношение с правоспособността. Тя може да възникне само за правоспособни лица и се упражнява само в граници­те на правоспособността. Следователно докато правос­пособност може да съществува без дееспособност, обрат­ното е невъзможно. След като е възникнала, дееспособ­ността може да бъде напълно отнета при определени предпоставки и тогава правоспособността се упражня­ва чрез действията на други физически лица.
Правното значение на дееспособността се проявява главно при сключването на правни сделки и извършва­не на такива други правомерни правни действия, за ко­ито законът изисква нейното наличие.
Дееспособността следва да се отличава от деликто-способността като предпоставка за гражданска отговор­ност при непозволено увреждане. Според чл. 47, ал. 1 ЗЗД неспособният да разбира или да ръководи постъп­ките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена ви­новно от него. Такова лице не е деликтоспособно, т. е. законът не го счита за годно да носи гражданска отго­ворност, защото не е социално оправдано неговото лич но поведение да се санкционира. При преценката за наличие на деликтоспособност законодателят възприе­ма неформален, конкретен подход. Съдебната практи­ка у нас счита лицата под 14 години за деликто-неспособни, а тези от 14-18-годишна възраст за деликто-способни по правило, освен когато не са разбирали значе­нието на постъпките си или не са могли да ги ръководят - т. 4 от Постановление на Пленума на ВС № 7/1959 г. и др. Следователно деликтоспособността зависи от инте­лектуалните и волеви качества на конкретното лице и проявява своето правно значение при извършване на неправомерни правни действия.
3. Степени на дееспособността
У нас дееспособно стта възниква постепенно, поради което се различават три степени в нейното развитие: до 14-годишна възраст период на малолетие, когато лица­та са напълно недееспособни; от 14 до 18-годишна въз­раст период на непълнолетие, когато лицата са ограни­чено дееспособни и пълнолетие, навършване на 18-го-дишна възраст, когато настъпва гражданското пълно­летие.
А. С навършване на 18-годишна възраст настъпва | гражданското пълнолетие и физическото лице е способно да извършва всякакви правомерни правни действия, които пораждат правни последици. Това се отнася и за такива лица, които не разбират значението на постъп­ките си или не могат да ги ръководят, поради болестно състояние, но не са поставени под запрещение. Дееспо­собността може да се ограничава само по предвидения в закона ред.
Тъй като с навършване на 18-годишна възраст отпада ограничението на правоспособността, само пълнолет­ните могат да извършват безвъзмездните разпоредител­ни действия по чл. 73, ал. З СК и да правят завещания. Гражданското пълнолетие по чл. 2 ЗЛС важи по прави­ло за всички клонове на гражданското право и за оста­налите отрасли на частното право. Същата възраст важи за придобиване на дееспособност и в конституционното право, освен когато изрични разпоредби изискват по-висока възраст.
По изключение лица навършили 16-годишна възраст могат да сключат брак, ако важни причини налагат това, с разрешение на председателя на районния съд по мес­тожителството на лицето, след като изслуша непълно­летния, неговите родители или попечителя му. С встъп­ването си в брак непълнолетният придобива дееспособ­ност с единственото ограничение, че правни действия на разпореждане с недвижим имот може да извършва само с разрешение на районния съд по местожителство­то си. Сключването на брак от непълнолетен има за пос­ледица еманципирането на последния, което предс­тавлява придобиване на дееспособност преди навърш­ване на гражданско пълнолетие, когато се изпълнят предпоставки, предвидени в закона. СК допуска еман­ципация на встъпилия в брак непълнолетен поради съ­ображения за целесъобразност. Когато вече е създал свое семейство и може да стане и родител, не е оправдано непълнолетният да зависи при извършване на правни
действия от други лица.
Волеизявленията на непълнолетни лица пораждат правни последици в изрично посочените в закона слу­чаи. Така за осиновяване на навършило 14 години дете се изисква неговото съгласие - чл. 54, ал. 1, т. 4 СК. За изменение на собственото име на осиновено лице, на­вършило 14 години, също се изисква то да изяви воля -чл. 11, ал. 1 и чл. 12 ЗИБГ.
Трудовата дееспособност настъпва съгласно чл. 301 от Кодекса на труда на 16 години, а по изключение при специални предпоставки могат да бъдат приемани на работа и навършили 13 и 14 години лица.
Гражданската дееспособност се прекратява със смърт­та или с поставянето на лицето под пълно запрещение.
Б. Лицата от 14 до 18-годишна възраст са непълно­летни. Те са ограничено (непълно) дееспособни. С на­вършването на 14-годишна възраст настъпва качестве­на промяна в правния статут на физическите лица, тъй като от напълно недееспособни те преминават в състоя­ние, при което могат лично да извършват правни дейст­вия, т. е. техните волеви актове стават правно релевант­ни. Съдържанието на правните последици, към които са насочени техните действия, се определя от собстве­ната им воля.Непълнолетните се нуждаят от попечителско съдействие и от разрешение на районния съд за някои от правните си действия, за да се избегне увреждане на техните интереси, поради недостатъчната им зрялост и опитност в социалния живот. Налице са три групи сделки, които непълнолетните мо­гат да извършват при различни условия:
а) Обикновени дребни сделки за задоволяване теку­щите нужди на непълнолетния. Това са сделки, които се сключват за задоволяване на ежедневните нужди от хра­на, предмети за бита и духовни потребности, за тях се изразходват неголеми по количество средства. Тези сдел­ки се изпълняват още със сключването си и правоотно­шенията по тях се прекратяват.
а2) Непълнолетните могат сами „да разполагат с това, което са придобили със своя труд". Законодателят има предвид сделки на разпореждане със средства, които непълнолетният е получил срещу вложен от него труд. С такива средства непълнолетният не може да извършва сделките по чл. 73, ал. З СК, тъй като законодателят ги обявява за нищожни, когато са сключени от ненавършили пълно­летие или от тяхно име.
Редакцията на чл. 4, ал. 2 ЗЛС насочва към идеята, че непълнолетният може сам да се разпорежда само с непосредствено придобитото срещу труда си. Когато с тези средства той е придобил вече някакво благо, с него повече сам не може да се разпорежда..Разбирането, че чл. 4, ал. 2 ЗЛС не обхваща и трансформираните вече средства в друг обект, отговаря на интересите на непъл­нолетния, които се защитават чрез специалните изиск­вания за попечителско съдействие и разрешение от ра­йонния съд.
б) На специален режим са подложени сделките на разпореждане, които непълнолетните могат да сключ­ват. Според чл. 73, ал. 1 и 2 СК във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗЛС действия на разпореждане с права на непълнолет­ни лица се извършват освен със съгласие на един от ро­дителите или попечител, още с разрешение на район­ния съд по местоживеенето на лицето само при нужда или очевидна полза за непълнолетния.
Поставяне под запрещение
1. Материалноправни предпоставки за поставя­не под запрещение
Не всички пълнолетни физически лица, които фор­мално са дееспособни, могат да извършват достатъчно зряло и разумно правни действия.
Отнемане или ограничаване на гражданската деес­пособност на физическите лица може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Това е мярка с много сериозни последици за лицето, тя го лишава от пълноценно участие в социалния живот и го поставя в зависимост от волята на други лица. Прибягването до нея се налага както в интерес на лицето, което не е спо­собно на разумни действия, така и за осигуряване на сигурност и стабилност в правния живот на обществото.
Под запрещение могат да бъдат поставени непълно­летни и пълнолетни физически лица при две условия, уредени в чл. 5 ЗЛС:
а) първото изискване е свързано с болестно състоя­ние на лицето, което засяга интелекта, психиката и во­лята. В чл. 5 ЗЛС изчерпателно са споменати само две групи заболявания: слабоумие или душевна болест. Сла­боумието според медицинската наука има различни сте­пени на умствено недоразвитие по рождение: идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения. Душевните болес­ти (психопатиите) представляват разстройство на пси­хиката на нормално развити умствено лица. Те биват различни видове: шизофрения, епилепсия, циклофрения и др. Алкохолизмът и наркоманиите, ако са причинили душевни болести, също могат да послужат като основание за запрещение.
б) От съществено значение за поставянето под запре­щение е как се отразява болестното състояние върху възможностите на лицето за съзнателни действия и на­сочване на волята. Чл. 5 допуска поставяне под запре­щение само когато болестта е причинила неспособност на лицето да се грижи за своите работи или е намалила възможностите му за това. Втората материалноправна предпоставка за запрещението ще бъде налице, когато страдащият от слабоумие или душевна болест не може да възприема съдържанието на правните норми, значе­нието на постъпките си и тези на други лица, не може съзнателно да насочва волята си или да я управлява за постигане на определени цели. Когато интелектът и во­лята са по-слабо засегнати, вследствие на което е нама­лена възможността лицето да се грижи за своите рабо­ти, ще бъдат налице предпоставките за поставяне под ограничено запрещение.
До ограничаване на дееспособността чрез запреще­ние се прибягва, когато болестното състояние и после­диците от него не са краткотрайни, няма изгледи срав­нително бързо да преминат, като например при халю­цинации вследствие употреба на свръхдози наркотици, травми, трески и др.
Разточителството или пиянството не могат да послу­жат като предпоставка за запрещение.
2. Ред и правни последици от поставянето под запрещение
Пълнолетни лица могат да бъдат поставяни както под пълно, така и под ограничено запрещение. Същото важи за еманципираните непълнолетни. Непълнолетни лица могат да бъдат поставяни само под пълно запрещение, защото те са ограничено дееспособни.
Иск за поставяне под запрещение пред окръжния съд по местожителството на засегнатото лице могат да пре­дявят съпругът, близките роднини, всяко заинтересова­но лице, например кредитор и прокурорът, който дейст­ва в обществен интерес или,в интерес на лицето, чието запрещение се иска. Това лице е ответник по предяве­ния иск. Съдопроизводствените правила по чл. 275-277 ГПК съдържат гаранции срещу злоупотреби на недоб­росъвестни лица при поставянето под запрещение. Учас­тието на прокурора е задължително, независимо кой е предявил иска, и той може да обжалва решението на първоинстанционния съд без значение в какъв смисъл е то.
Много важно изискване е лицето, чието запрещение се иска, да бъде разпитано лично от съда, при нужда да се доведе принудително, а ако се намира в болнично за ведение и състоянието му не допуска да се доведе, съдът следва да отиде при него, за да го разпита. Ако след раз­пита съдът намери за необходимо, му назначава време­нен попечител, който следва да се грижи за личните му и имуществени интереси до назначаването на настой­ник или попечител.
Съдът преценява дали се налага назначаването на вещо лице. Медицинското заключение на експерта не обвързва съда с изводите си, но ако той го отхвърли, след­ва да изложи мотиви за това, като посочи недостатъци­те му.
Съдът не е обвързан с вида на запрещението, претен­дирано в исковата молба. Той определя степента на огра­ничаване на дееспособността самостоятелно въз основа на събраните и преценени по съвкупност доказателства по делото.
Решението, с което се уважава искът, има за после­дица отнемане на гражданската дееспособност ,при пъл­ното запрещение - лицето се приравнява на режима на малолетните; приравняване на ограничено запретения на режи­ма, които важи за непълнолетните физически лица . Решението има конститутивно правно действие спрямо всички правни субекти.
Решението, с което се отхвърля искът, не засяга деес­пособността на ответника и няма конститутивно дейст­вие.
Съпругът, а при липса на такъв родителите са по пра­во настойници или попечители на поставеното под зап­рещение лице. Ако последното е настанено в обществе­но заведение, управителят му е по право настойник или попечител на поставения под запрещение. В тези слу­чаи не се образуват дела за настойничество или попечи­телство в общината - чл. 128 СК.
Във всички останали случаи след влизане в сила на решението за поставяне под запрещение съдът съобща­ва за това на органа по настойничеството и попечител­ството при съответната община.
Когато има основание за промяна на вида на запре­щението или за прекратяването му, съдът може да бъде сезиран освен от лицата, които могат да искат поставя­не под запрещение, още от органа по настойничеството или от настойника. Спазва се същото производство как­то при допускане на запрещението.
3. Настойничество и попечителство
Правната уредба на настойничеството и попечителс­твото се съдържа в чл. 109-128 СК. Извън случаите по чл. 128 СК органът по настойничеството и попечителството, а това е кметът на общината или определено от него длъжностно лице, образува дела за назначаване на настойнически съвет на поставените под пълно запре­щение или попечител и заместник-попечител на поста­вените под ограничено запрещение. До назначаването на такива лица длъжностното лице извършва опис на имуществото на запретения и предприема други охра­нителни мерки за личността или имуществото на пос­ледния - чл. 114 СК.
Поради липса на морални и делови качества лицата, изброени в чл. 116 СК, не могат да бъдат членове на нас­тойническия съвет или попечители.
На поставени под пълно запрещение се назначава настийнически съвет, който се състои от настойник, заместник-настойни и двама съветници измежду роднините и близките на лицето, като при възможност се включват и лица с педагогическа подготовка. Настойникът е длъжен да се грижи за запретения, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той може да се разпорежда с правата на запретения само при нужда или очевидна полза за него с разрешение на районния съд, което се изисква и за теглене на суми от влогове на лицето. Към молбата за даване на разрешение се прилага и мнение на настойническия съвет. Нас­тойникът е длъжен да внася на влог получени парични средства на запретения, като за несвоевременно внесе­ни суми той дължи законната лихва. Всяка година до края на м. февруари настойникът дава отчет за своята дейност пред настойническия съвет, след което го пред­ставя на длъжностното лице.
Заместник-настойникът извършва правни действия от името на запретения, когато настойникът е възпре­пятстван или ако възникне противоречие между инте­ресите на последния и тези на запретения.
Попечителят се грижи за личността и за имущество­то на поставения под ограничено запрещение. За разлика от настойника той не е "законен представител на запретения, а дава съгласие за скючените от него сделки. Разпоредителни действия, ограничено запретеният може да извършва при условията на чл. 73, ал. 2 СК. Заместник-попечителят действа, когато попечителят е възпрепятстван или има противоречие между неговите и интересите на запретения.
Длъжностите на лицата от настойническия съвет и на попечителите са безвъзмездни и почетни.
Длъжностното лице по настойничеството и попечи­телството упражнява надзор върху дейността на настой­ника и попечителя и при необходимост ги освобождава и заменя с други лица.
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ -ПОНЯТИЕ И ПРАВЕН РЕЖИМ
1. Понятие и предпоставки за регистрация
Търговският закон урежда два вида търговци - едноличен и търговски дружества. Едноличният търговец е физическо лице, което е регистрирано като такова и извършва търговска дейност, а търговските дружества са обединения на две или повече физи­чески и/или юридически лица за извършване на търговски сдел­ки с общи средства и са юридически лица.
Понятие за едноличен търговец - дееспособно физичес­ко лице с местожителство в България - чл. 56 ТЗ. Правните му белези са:
1. Физическо лице. Кое лице е физическо, се определя от правилата на гражданското право.
2. Дееспособност. Малолетни и непълнолетни, поставени под пълно и ограничено запрещение не могат да се регистрират като еднолични търговци нито чрез своите законни представите­ли, нито със съгласието на родителите и попечителите с и.
3. Местожителство в България - постоянно пребиваване в страната. Без значение е обаче дали едноличният търговец е бъл­гарски гражданин или не. Може и чуждестранен гражданин да се регистрира като едноличен търговец. Но за да се регистрира, той трябва да има разрешение за постоянно пребиваване по чл. З, ал. 4 от Закона за чуждестранните инвестиции и това разреше­ние се получава от МВР по реда на чл. 8 от Закона за пребивава­не на чужденците в България.
По принцип всяко физическо лице може да бъде едноли­чен търговец, освен ако са налице предвидените в закона огра­ничения - чл. 57 ТЗ.
Първото ограничение е то да не се намира в производст­во по несъстоятелност. Достатъчно е това производство да е започнало, т.е. да е подадена писмена молба за откриване на про­изводството. Не се изисква вече да е постановено решение за обя­вяване на търговеца в несъстоятелност.
Второто ограничение е то да не е възстановен в правата си несъстоятелен. Става дума за бивш едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник, който се е намирал в произ­водство по несъстоятелност, но не е могъл да изплати напълно приетите в производството вземания заедно с лихвите и разнос­ките за тях и несъстоятелността не се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Такова ограничение не същест­вува по отношение на лице, което е възстановен в правата си търговец. Възстановяването на правата на длъжника -търговец става с решение на окръжния съд по несъстоятелността - глава 47 от Търговския закон.
Третото ограничение е физическото лице да не е осъдено за банкрут. Според Наказателния кодекс - чл. 227в банкрутът е деяние на търговеца, извършено след откриване на производст­вото по несъстоятелност и съставляващо скриване, унищожава­не, повреждане или безвъзмездно отчуждаване на пари, вещи, ценни книжа или други ценности, които могат да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори; отчуждаване на пари, вещи, ценни книжа или други ценности, когато даденото значи­телно надхвърля полученото и е извършено в противоречие с нор­малното водене на стопанската дейност; опрости или скрие свое вземане; признае или поеме по какъвто и да е начин или удов­летвори несъществуващо задължение; вземе заем, като знае, че не може да го издължи; предостави в кредит принадлежащи му стоки, пари, вещи, ценни книжа или други ценности по начин, противоречащ на нормалното водене на стопанската дейност; про­тивозаконно удовлетвори само един или няколко кредитори или ги обезпечи във вреда на останалите кредитори, унищожи, скрие или преправи търговските книги, ако от изброените деяния са настъпили значителни щети.
2. Правни белези на едноличния търговец
Едоличният търговец има фирма, седалище, предмет на дей­ност и тези елементи трябва да се регистрират.
Фирмата на едноличния търговец е наименованието, в ко­ето се включват без съкращения личното и фамилното или ба­щиното име - чл. 59 ТЗ. Фирмата може да съдържа и някакво свободно избрано наименование, но задължително в нея се включ­ва и името на търговеца като физическо лице.
Едноличният търговец може да регистрира една фирма ка­то такъв - чл. 58, ал. 4 ТЗ, т.е. той може да има само една фирма в качеството си на едноличен търговец
Седалище - местонахождението на търговското предприя­тие на едноличния търговец - мястото, където се намира управ­лението му.
Седалището трябва да се различава от местожителството на физическото лице, което е мястото, където лицето живее преи­муществено и където то е регистрирано в МВР. Затова еднолич­ният търговец може да има седалище, различно от местожителс­твото му като физическо лице.
Предмет ва дейност - всички видове търговска дейност. Може да сключва без ограничение всички видове търговски сдел­ки, освен ако законът изрично ги забранява. Така напр., едно­личният търговец не може да извършва по силата на Закона за банките и Закона за застраховането банкова и застрахователна дейност, т.е. да учредява банка или застрахователно дружество -чл. 64, ал. З ТЗ.
Едноличният търговец може да осъществява едновременно и да впише в заявлението си всички възможни търговски дей­ности, дори на практика в определен момент той да не осъщест­вява някоя от тях.
Въпросът за правосубектността на едноличния тър­говец. Всъщност това е въпрос, дали едноличният търговец има търговска правосубектност, различна от неговата правосубект-ност като физическо лице. На този въпрос е имал възможност да отговори Върховният съд - р. 389/1997 - V- публикувано в Съдеб­на практика 7-8/1997 г., с. 30. Според Върховния съд, с регистра-цията си като едноличен търговец физическото лице не придо­бива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Гражданското и търговското право признават само два вида правни субектни - физически и юридически лица. Регистрацията на едно лице като едноличен търговец му дава права на търговец, но тя не раздвоява физическото лице и зато­ва името на физическото лице не може да се отграничи от това на търговеца. След прекратяването дейността на физическото ли­це като търговец и заличаването му от търговския регистър, от­говорността за задълженията от сключените договори продължа­ва да носи лицето, макар да няма качеството на търговец.
Кога възниква едноличният търговец?
Независимо че едноличният търговец е физическо лице, той не възниква като такъв от момента на раждането, както и не се заличава в правната действителност със смъртта си като физи­ческо лице. За да стане едно физическо лице едноличен търго­вец, той трябва ЦГсъздаде стопански и правно обособена едини­ца и да се позитивира със своята търговска дейност сред общест­веността. Условие за възникване на търговска правосубектност е вписване в търговския регистър като едноличен търговец. Впис­ването се извършва в съда, където се намира неговото седалище. Регистрацията става въз основа на заявление, подадено от физи­ческото лице, в което се посочват името му, местожителството, адрес, ЕГН, фирма, седалище и адрес на управление, предмет на търговска дейност на едноличния търговец. Трябва да се предс­тави още декларация, че по отношение на него не съществуват законови пречки, както и да се представи образец от подписа му -чл. 58, ал. 2 ТЗ.
3. Правен режим на едноличния търговец
Едноличният търговец е правен субект - физическо лице. Като правен субект той може да бъде страна по сделки и носител на права и задължения, възникнали във връзка с осъществява­ната търговска дейност. Сделките, които едноличният търговец сключва в процеса на извършваната от него търговска дейност, трябва да се различават от сделките и правата и задълженията по тях, които той сключва в личния си живот в качеството си на физическо лице.
Едноличният търговец отговаря за задълженията, произти­чащи от сключените от него търговски сделки, с цялото си иму­щество, включително и с личното си имущество, защото няма друг правен субект, който да бъде носител на правата и задълженията от търговските сделки, освен физическото лице. Поради тази при­чина кредиторите му могат да насочат принудителното си изпъл­нение върху цялото му имущество, включително и върху съот­ветната част от вещи, права върху вещи и парични влогове, със­тавляващи съпружеска имуществена общност. В тази връзка спо­ред чл. 614, ал. 2 ТЗ, освен личното имущество, в масата на не­състоятелността на длъжник - едноличен търговец, влизат още и вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, които са включени в търговското предп­риятие и една втора от вещите, правата върху вещи и паричните влогове съпружеска имуществена общност, които не са включе­ни в предприятието му.
Едноличният търговец е длъжен да води търговски книги и да бъде данъчно регистриран в данъчната служба по седалището си, както и да се регистрира в Националния осигурителен инсти­тут. С други думи, едноличният търговец има Булстат, данъчен номер, осигурителен номер. Освен това той е длъжен да регист­рира в данъчната служба всички банкови сметки - депозитни, текущи, лични, в левове и чуждестранна валута, съгласно административно изискване на министъра на финансите от 1995 г. Регистрацията трябва да се извърши в определен срок след съ­дебната регистрация. Това задължение обезпечава евентуалното принудително изпълнение върху сметките на търговеца.
Едноличният търговед може да осъществява търговската си дейност в различни населени места. Мястото, където се намира управлението на търговското му предприятие, се означава като седалище и подлежи на регистрация. Когато търговецът поддър­жа в друго населено място извън седалището му структури и ко­гато те са относително обособени и самостоятелни, следва да се открият клонове. Едноличният търговец може да открива един или поведе клонове извън своето седалище, но за да станат струк­турите му клонове, те трябва да се регистрира в търговския ре­гистър - чл. 17 и сл. ТЗ.
4. Правни последици от смъртта на едноличния търговец
Със смъртта си търговецът престава да бъде правен субект и следователно носител на права и задължения. Неговите права и задължения, придобити приживе в процеса на осъществяваната търговска дейност обаче не се погасяват, а преминават по пътя на универсалното правоприемство върху неговите наследници. При смърт търговското му предприятие като съвкупност от пра­ва, задължения и фактически отношения преминава върху нас­ледниците, тъй като се влива в наследствената маса заедно с лич­ното му имущество. Освен това няма пречка търговецът да го завещае. Следователно, при смърт търговското предприятие не изчезва ц наследниците поемат правата и задълженията. Те оба­че не встьпват автоматически в правното положение на търгове­ца. Възможно е наследниците да продължат търговската дей­ност на своя наследодател и тогава те трябва да се впишат в тър­говския регистър, а регистрацията да се обнародва - чл. 60, ал. З ТЗ. Те могат да променят фирмата или да запазят неговата фир­ма. Задължително обаче в този случай към фирмата трябва да се добави името на новия собственик - чл. 60, ал. З ТЗ. Но е възмож­но също така те да не искат да продължат търговската дейност и тогава не са длъжни да се регистрират. Независимо кой от двата варианта ще бъде избран от наследниците, те отговарят за задъл­женията на починалия търговец по правилата на наследствено­то право. Ако са приели наследството, всички наследници отго­варят неограничено като солидарни длъжници за задълженията на починалия едноличен търговец. Сънаследниците отговарят лично и солидарно за задълженията от търговската дейност на наследодателя си, така както отговарят лично, солидарно и неог­раничено за личните му, нетърговски задължения.
При смърт вписването на едноличния търговец трябва да се заличи от търговския регистър. Това става по писмена молба на наследниците - чл. 60а, т. 2 ТЗ. Заличаване се предвижда още при поставянето на едноличния търговец под запрещение или при прекратяване на дейността му или установяване на место­жителството му в чужбиа. В тези случаи молбите за заличаване се подават от настойника или попечителя или от самия едноли­чен търговец.