3.Органи за осъществяване функциите на държавата

3. Органи за осъществяване функциите на държавата


Държавата осъществява своите функции чрез органите си. Държавните органи - това са онези физически лица, единични или събрани в колегиум, които по силата на закона са натоварени да извършват определени функции на държавна власт и в кръга на своята компетентност да образуват и осъществяват волята на държавата. Съвкупността на държавните органи образува държавния апарат.
а) От посоченото определение става ясно, че държавните органи са винаги физически лица. Органът е едно правно понятие, един правен институт, а носителят, изпълнителят на служебната функция е конкретно лице. Физическите лица се менят, органът остава;
б) Органите като институции се учредяват от Конституцията или от обикновен закон, а конкретните лица заемат служебните функции също с правен акт, но от по-нисш ред (обикновено - заповед), а може това да стане с избор;
в) Физическите лица могат да действат като органи поединично или като колективно образование, чрез съвпадане на волите на отделните лица;
г) Държавните органи действат не импровизирано, а в определени направления и с определени правомощия, получени от надлежен нормативен акт. Те притежават компетентност (правноустановени предели на действие), определена от правомощията им, както и възможности за предприемане на мерки за държавна принуда.
Основните принципи на устройство и функциониране на държавните органи са:
1. Те са органи на единна държава - република България, в която не се допускат автономни териториални образования (чл.2 на Конституцията).
2. Като органи те се подчиняват на принципа на законността. България, като правова държава, се управлява според Конституцията и законите (чл.4 на Конституцията). Законността е не само принцип, но и метод на управление. Тя е и мерило за поведение на държавния орган.
3. Принципът за разделение на властите очертава мястото и основните компетенции на държавния орган в рамките на осъществяването на функции на единната държавна власт между отделните органи.
4. Държавните органи носят отговорности при изпълнение на техните правомощия. С имунитет (и то относителен) се ползват само отделни органи, посочени в Конституцията. Отговорността е многолика - по Закона за отговорността на държавата, за вреди, причинени на граждани; дисциплинарна; административнонаказателна; наказателна.
5. Те се подчиняват на принципа на народния суверенитет. Имат предвид възможността народът непосредствено да осъществи властта си и са задължени да приемат резултатите от това (референдум, общо събрание на населението и пр.). Това се отнася и при непосредственото осъществяване на властта от народа чрез механизма на избирателната система.
6. Органите са длъжни да зачитат правата, свободите и законните интереси на гражданите и да работят в тяхна защита. Демократичната държава формира едно равнопоставено отношение между нейните органи и личността.
7. В дейността на държавните органи се съчетава централизма и местното самоуправление по един балансиран начин, определен от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
8. Налице е и система на подчиненост и подконтролност вътре в системата на всеки държавен орган.
Обикновено, държавните органи се подразделят по определени белези както следва:
а) според упражняваните функции: на законодателни, изпълнителни и съдебни. Заедно с това налице са и органи, които не се включват в тази класификация: например, президентът и президентството, Конституционният съд. Те осъществяват специфични правомощия, посочени в Конституцията.
б) съобразно териториалния обсег на техните правомощия - на централни и местни.
в) според начина да взема решения - колегиални и еднолични. Колегиалните органи работят по определени процедури, установени в Конституцията, отделни закони, подзаконови актове или вътрешни актове на съответния орган.
г) според правното си положение те са първични и независими - които не са подчинени на други органи, а извличат правовластването си от вота на народа (Народно събрание, президент) или от Конституцията (напр. Конституционния съд.) Всички останали органи са вторични и зависими, като изразяват държавна воля по поръка на един първичен орган.
д) по начина на формиране органите са преки и косвени (основани на избор на вече създаден по пряк начин орган).
Съществено място в изпълнение на функциите на държавата заемат изпълнителните органи. Те действат въз основа и в изпълнение на закона, а волята им се изразява в определени актове. Тези актове са индивидуални, уреждащи конкретни правоотношения и общи (нормативни), с които се регулират по общ начин цяла група обществени отношения, възникнали в дейността им (правилници, наредби, инструкции). Изпълнителните органи имат оперативна самостоятелност (възможност за вземане на конкретни решения) и разпоредителни права, в границите на техните права и задължения и на закона. "Изпълнителната или административната власт обгръща дейността на държавата за реализиране на нейните цели в границите на нейния правов ред" - пише Отто Майер.
Налице са отделни видове изпълнителни държавни органи:
- според вида на компетентността си - те са с обща компетентност (Министерски съвет, който решава всички въпроси в различни клонове на управлението) и със специална компетентност - напр. министри, ръководители на управления и ведомства, които осъществяват дейност в определени клонове по изрично указание на определен нормативен акт.
- според кръга на обектите, върху които могат да въздействат, държавните органи от изпълнителен характер са по отрасли и сфери на управление. Отраслите съставляват конкретни области (кръгове) на икономика, култура и пр. (напр. земеделие, промишленост, просвета). Сферите на управление проникват във всички отрасли или в повече отрасли (напр. финанси, статистика и пр.)
- по начина на вземане на решения органите са еднолични и колегиални. Обикновено органите с обща компетентност са колегиални, а със специална компетентност - еднолични.
- по обсег на действие - те са централни и местни. Съгласно сегашната структура местен орган на самоуправление е общински (районен) съвет с председател; кметът е орган на изпълнителната власт. Такава е властта и на зам.кметовете и секретаря. Налице е и областен управител, подпомаган от областна администрация. Съществуват и специализирани органи на управление по отрасли и сфери както към общинската администрация, така и извън нея, като поделения на централни органи, с местен обсег на действие.

2. Функции на държавата

2. Функции на държавата

Целите на държавата се осъществяват чрез нейните функции. Най-общо, понятието функция означава работа, дейност, кръг от задължения на органи и лица. Отделни автори влагат свои отсенки в понятието. Някои разглеждат функциите на държавата като същност и съдържание на нейната дейност. Други я определят като целеустремена деятелност на държавата за осъществяване на нейните задачи. Има и разбиране за функциите като основни направления на дейността на държавата. Към него може да се присъединим, защото наистина функциите са дейности, но отграничени по характер едни от други. Те изразяват спецификата на задачите, които изпълнява държавата в съответствие със своите непреходни и временни цели. Следователно те са пряко обвързани с тези задачи и цели. Същността на държавата и нейните трайни цели очертават единство и общност на функциите на държавата.
На първо място държавата осъществява регулационно-управленска дейност. Чрез нея тя регулира, посредством правото, обществените отношения, в които взема участие. Нейна задача е да формира собствената си управленска система, да регулира отношения вътре в самата система, да уреди отношенията между нея и другите компоненти на социалната система. С това тя осигурява изпълнението и на другите свои функции.
Държавата има и охранителна функция. Тя е свързана със самосъхранението както на самата държава, така и на цялото общество. Чрез правни норми от организиращ, превантивен и санкционен характер, държавата осигурява реда и спокойствието в страната, гарантира живота, здравето и имуществото на гражданите, интересите на другите правни субекти. Тази функция спомага за осигуряване на личните свободи на гражданите, техните права на субекти и обекти на управление, както и изпълнението на техните задължения. Чрез охранителната си функция държавата следи и взема мерки осъществяването на правата да не са за сметка на засягане на права и законни интереси на други правни субекти.
Държавата осъществява функции и в най-чувствителната сфера на отношенията - икономиката. Без да се намесва пряко в проявите на частната инициатива и в отношенията на собственост (извън държавна), държавата помага за регулиране и правилно отправление на тези отношения чрез икономически лостове - данъчна система, валутна политика, мита, банково дело, стимулации и пр.
Функциите на държавата обхващат и културната политика в нейния обобщен вид. Със своите специфични методи тя пряко организира и ръководи отделни направления на тази политика, подпомага и съдейства на други, комбинира усилия и с участие на институтите на гражданското общество. По този начин се развиват просветното, здравноохранителното дело, дейността на научните институции, проявите на творческата интелигенция и пр.
Обикновено в научната литература, тези четири функции се разглеждат в единно цяло, като части от вътрешната функция на държавата. Другата част е външната функция. Към нея се включват направления, свързани с отбраната на страната, осъществяване на външно-икономически задачи, външната политика, интеграционни процеси с участие на страната.
Разделянето на функциите на външни и вътрешни е условно и има повече учебно-методическо оправдание. Всъщност, касае се за функции на единната държавна власт, която се осъществява чрез действия вътре и вън от страната за осъществяване на нейните цели. Много от тези действия са преплетени и трудно се подават на отграничаване. Например, успехите на външната политика водят до успехи и във външноикономическата област и обратно; осъществявайки една страна на дейността се реализират задачи и в други сфери. Дейността на творчески наши кадри в чужбина, техните успехи, обогатяват българската култура не по-малко от тяхната или друга дейност в страната. Интеграционните процеси, в които вземаме участие пряко влияе върху всички функции на държавата и пр.
Посоченото разбиране прави безпредметен спора коя е главната функция на държавата - вътрешната или външната. При сегашната обвързаност на интересите на държавите от вътрешно естество и от международното общение, което е характерна тенденция на държавността на двадесетия век, на поставения въпрос не може да се даде точен и непроменлив отговор. Осъществяването на всяка конкретна цел и на определени от нея задачи може да постави ударение на една или друга функция, от външно или вътрешно естество. Но това не отменя разбирането за взаимната връзка, съгласуваност и взаимно преливане на функциите на държавата.
Що се отнася до важността на отделните функции на държавата, по изтъкнатите вече съображения, може би не е правилно да се прави "рангова листа" на направленията на държавната дейност. Все пак, може да откроим регулационно-управленската, охранителната и отбранителна функции на държавата, доколкото те са свързани със съществуването на самата държава и на регулирането на основните отношения в нея.