23.СМЪРТ
Смъртта е краят на биологичното съществуване на човека. Нейното настъпване като ОСР означава, че осигуреното лице престава да съществува физически и в това отношение смъртта се отличава съществено от всички други ОСР, които са рискове на продължаващото да живее и след реализирането им, осигурено лице.
От глeдна точка настъпването на осигурените права, смъртта не е ОСР за починалото лице. Като такъв риск смъртта поражда осигурителните права за членовете на семейството, което осигуреното лице е издържало и същите се нуждаят от осигурителна защита, защото са изгубили доходите, необходими за издръжката им. Смъртта като ОСР се причинява от други социални рискове, т.е. от общо заболяване,трудова злополука или професионално заболяване. Но това не свежда смъртта до последица от настъпването на тези три риска. Тя е самостоятелен риск !
Като отчита нейното естество и значение, законодателят я въздига в самостоятелен, отделен ОСР наред с общо заболяване,трудова злополука и професионално заболяване. Настъпването на риска смърт се установява от лекаря, констатирал смъртта на осигуреното лице. Тя се установява с “акт за смърт”. Той е индивидуален административен акт от категорията на удостоверителните по съдържащото се в него волеизявление. Той е официален документ, ползващ се с доказателства сила по ГПК. Актът за смърт има важно юридическо значение за осигурителния орган и за наследниците на осигуреното лице, които то е издържало във връзка с пораждане на съответните права и задължения за тях.
Осигуряването за ОСР смърт е едно независимо осигуряване в полза на членовете на семейството на осигуреното лице. Осигурителните последици от осъществяването на ОСР смърт се изразяват в наследствената пенсия и помощи на децата/съпруга на починалото лице или на неговите родители.
понеделник, април 07, 2008
събота, април 05, 2008
СТАРОСТ
22. СТАРОСТ
Старостта като ОСР има два аспекта – биологичен и социален. Старостта настъпва в резултат на биологическото износване на човешкия организъм, т.е. на неговите органи и на техните функции.
Биологическото износване на човешкия организъм е резултат от напредване на възрастта, с която се увеличава неговото изхабяване, поради постоянното му функциониране. За разлика от другите ОСР, свързани с личното здравословно състояние на осигуреното лице, които предполагат отклонения от неговото нормално състояние, старостта е едно нормално състояние на физическото лице. Тя се изразява в достигане на критична точка на естествения спад във физическите и умствените сили, която настъпва в определен момент от биологичното съществуване на човека. Това е нормален и непреодолим процес. Той не зависи от човешката воля. Старостта е естествено, нормално развитие на човешкия организъм. Тя не е негово болестно състояние, а е обичаен резултат единствено на фактора време – човешки живот.
Старостта е риск, който настъпва постепенно и бавно, риск който дълго се подготвя и е очакван и предвидим риск. В това отношение старостта се отличава съществено от еднократно и внезапно повтарящи се и действащи други ОСР.
Старостта е невъзвратим и невъзстановим ОСР. При нея няма връщане назад и възстановяването на работоспособността на човека, когато това е възможно при благоприятно развитие на общо заболяване, при което може да има възстановяване на работоспособността на осигуреното лице. За разлика от ОСР инвалидност, неработоспособността, веднъж започнала, тя продължава своето действие. При старостта няма възстановяване на предишните сили и работоспособността, както това е възможно при риска инвалидност, при който може да има възстановяване на осигуреното лице.
Социалният аспект на старостта като ОСР се изразява в настъпване на трайна неработоспособност при навършване на определена възраст за отделните лица. Това се дължи на различните условия на труда и живота, както и на генетическите предпоставки на осигуреното лице. Затова законодателството определя възраст, когато настъпва старостта като ОСР. Старостта настъпва при навършване на различна възраст, но това е без значение за ОСР старост. От значение е достигането на тази възраст. При определяне на възрастта, когато настъпва старостта като ОСР българското законодателство изхожда от презюмираната неработоспособност на осигурените лица. Това означава, че с навършване на съответно определената в закона обща възраст, всички лица на тази възраст се смятат за неработоспособни. За осигурителното право е без значение дали всички тези лица на тази възраст реално и фактически са неработоспособни или не. Този характер на трайна неработоспособност, причинена от старостта е резултат на навършената възраст на лицата. Но всеки отделен човек е единствено и неповторимо същество. Такава е и неговата старост. Затова при някои старостта настъпва заедно с общата мярка, определена в закона, при други – по-късно.
Като презумпция старостта означава, че след като е установена пределна възраст е налице и предполагаемата последица- трайна неработоспособност. Като предполага неработоспособността, неработоспособността причинена от старостта се различава от реалната неработоспособност, както примерно при риска общо заболяване. Старостта като ОСР, социалният й аспект, т.е. от гледна точка на загубване на работоспособността е равнозначна на ОСР –инвалидност. Но за разлика от ОСР инвалидност, риска старост в биологическия и аспект не настъпва нито случайно, нито пък поради патологичните промени в организма на осигуреното лице.
По българското осигурително право пределната възраст, при която настъпва старостта като ОСР се степенува от една страна тежестта на труда. За целта трудовият стаж на работника или служителя се разделя на три категории труд. От друга страна определената възраст, при която настъпва старостта се определя от пола на осигуреното лице. За жените, осигурени за ОСР – старост, възрастта е по-ниска от тази за мъжете /въведено от 1957г./. реализирането на риска старост заедно с наличието на осигурителен стаж дава право на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Рискът старост е от категорията социални рискове, за които е предвидено задължително обществено осигуряване за всички категории лица, упражняващи трудова дейност. Настъпването на ОСР старост заедно с наличието на осигурителен стаж дават право на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Старостта като ОСР има два аспекта – биологичен и социален. Старостта настъпва в резултат на биологическото износване на човешкия организъм, т.е. на неговите органи и на техните функции.
Биологическото износване на човешкия организъм е резултат от напредване на възрастта, с която се увеличава неговото изхабяване, поради постоянното му функциониране. За разлика от другите ОСР, свързани с личното здравословно състояние на осигуреното лице, които предполагат отклонения от неговото нормално състояние, старостта е едно нормално състояние на физическото лице. Тя се изразява в достигане на критична точка на естествения спад във физическите и умствените сили, която настъпва в определен момент от биологичното съществуване на човека. Това е нормален и непреодолим процес. Той не зависи от човешката воля. Старостта е естествено, нормално развитие на човешкия организъм. Тя не е негово болестно състояние, а е обичаен резултат единствено на фактора време – човешки живот.
Старостта е риск, който настъпва постепенно и бавно, риск който дълго се подготвя и е очакван и предвидим риск. В това отношение старостта се отличава съществено от еднократно и внезапно повтарящи се и действащи други ОСР.
Старостта е невъзвратим и невъзстановим ОСР. При нея няма връщане назад и възстановяването на работоспособността на човека, когато това е възможно при благоприятно развитие на общо заболяване, при което може да има възстановяване на работоспособността на осигуреното лице. За разлика от ОСР инвалидност, неработоспособността, веднъж започнала, тя продължава своето действие. При старостта няма възстановяване на предишните сили и работоспособността, както това е възможно при риска инвалидност, при който може да има възстановяване на осигуреното лице.
Социалният аспект на старостта като ОСР се изразява в настъпване на трайна неработоспособност при навършване на определена възраст за отделните лица. Това се дължи на различните условия на труда и живота, както и на генетическите предпоставки на осигуреното лице. Затова законодателството определя възраст, когато настъпва старостта като ОСР. Старостта настъпва при навършване на различна възраст, но това е без значение за ОСР старост. От значение е достигането на тази възраст. При определяне на възрастта, когато настъпва старостта като ОСР българското законодателство изхожда от презюмираната неработоспособност на осигурените лица. Това означава, че с навършване на съответно определената в закона обща възраст, всички лица на тази възраст се смятат за неработоспособни. За осигурителното право е без значение дали всички тези лица на тази възраст реално и фактически са неработоспособни или не. Този характер на трайна неработоспособност, причинена от старостта е резултат на навършената възраст на лицата. Но всеки отделен човек е единствено и неповторимо същество. Такава е и неговата старост. Затова при някои старостта настъпва заедно с общата мярка, определена в закона, при други – по-късно.
Като презумпция старостта означава, че след като е установена пределна възраст е налице и предполагаемата последица- трайна неработоспособност. Като предполага неработоспособността, неработоспособността причинена от старостта се различава от реалната неработоспособност, както примерно при риска общо заболяване. Старостта като ОСР, социалният й аспект, т.е. от гледна точка на загубване на работоспособността е равнозначна на ОСР –инвалидност. Но за разлика от ОСР инвалидност, риска старост в биологическия и аспект не настъпва нито случайно, нито пък поради патологичните промени в организма на осигуреното лице.
По българското осигурително право пределната възраст, при която настъпва старостта като ОСР се степенува от една страна тежестта на труда. За целта трудовият стаж на работника или служителя се разделя на три категории труд. От друга страна определената възраст, при която настъпва старостта се определя от пола на осигуреното лице. За жените, осигурени за ОСР – старост, възрастта е по-ниска от тази за мъжете /въведено от 1957г./. реализирането на риска старост заедно с наличието на осигурителен стаж дава право на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Рискът старост е от категорията социални рискове, за които е предвидено задължително обществено осигуряване за всички категории лица, упражняващи трудова дейност. Настъпването на ОСР старост заедно с наличието на осигурителен стаж дават право на осигуреното лице на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Абонамент за:
Публикации (Atom)