23.СМЪРТ
Смъртта е краят на биологичното съществуване на човека. Нейното настъпване като ОСР означава, че осигуреното лице престава да съществува физически и в това отношение смъртта се отличава съществено от всички други ОСР, които са рискове на продължаващото да живее и след реализирането им, осигурено лице.
От глeдна точка настъпването на осигурените права, смъртта не е ОСР за починалото лице. Като такъв риск смъртта поражда осигурителните права за членовете на семейството, което осигуреното лице е издържало и същите се нуждаят от осигурителна защита, защото са изгубили доходите, необходими за издръжката им. Смъртта като ОСР се причинява от други социални рискове, т.е. от общо заболяване,трудова злополука или професионално заболяване. Но това не свежда смъртта до последица от настъпването на тези три риска. Тя е самостоятелен риск !
Като отчита нейното естество и значение, законодателят я въздига в самостоятелен, отделен ОСР наред с общо заболяване,трудова злополука и професионално заболяване. Настъпването на риска смърт се установява от лекаря, констатирал смъртта на осигуреното лице. Тя се установява с “акт за смърт”. Той е индивидуален административен акт от категорията на удостоверителните по съдържащото се в него волеизявление. Той е официален документ, ползващ се с доказателства сила по ГПК. Актът за смърт има важно юридическо значение за осигурителния орган и за наследниците на осигуреното лице, които то е издържало във връзка с пораждане на съответните права и задължения за тях.
Осигуряването за ОСР смърт е едно независимо осигуряване в полза на членовете на семейството на осигуреното лице. Осигурителните последици от осъществяването на ОСР смърт се изразяват в наследствената пенсия и помощи на децата/съпруга на починалото лице или на неговите родители.