Източници на осигурителното право

5 . Източници на осигурителното право

С понятието източник на правото се отъждествяват нормативните актове, приети или издадени от компетентните държавни органи /приемат - колегиалните органи, издават - едноличните/. Осигурителното право в качеството на свои източници има множество нормативни актове от различна степен и с различна правна сила в зависимост от органите, които ги приемат/издават. По силата на редица нормативни актове началото на 50-те години на ХХ в. до началото на 1990 г., профсъюзите приемаха отделни нормативни актове по общественото осигуряване. Понастоящем в съответствие с Конституцията на РБ единствени правотворчески органи са само съответните държавни органи /Конституцията от 71г.- компетентност имаха и някои държавни органи/.
Конституцията определя източниците на правото за всички правни отрасли. Затова поначало за всеки от тях -източниците като форма са еднакви с тези на другите правни отрасли. Както осигурителното право се отличава от другите правни отрасли по предмет и метод на правно регулиране на обществените отношения, така и източниците на осигурителното право се отличават от източниците на другите правни отрасли по регулираните обществени отношения, а не от вида на източника.
Източници на осигурителното право са нормативни актове, приети или издадени от компетентните държавни органи, които съдържат правни норми, регулиращи осигурителните или тясно свързаните с тях обществени отношения.
Източниците на осигурителното право се делят на две основни групи - първата обхваща международните многостранни/двустранни договори, по които е страна РБ, а втората вътрешните правни източници.
Вътрешни правни източници на осигурителното право:
1/ Според правотворческата компетентност на държавните органи биват:
На НС - Конституцията; кодекси и закони;
2/ Според йерархията:
Законови и Подзаконови нормативни актове;
3/ По произход – вътрешноправни и международноправни;
4/ На МС – ПЗНА /акт на МС е по-широко понятие от НА/;
5/ Подзаконови актове на министри.
Конституцията на РБ е основен източник на осигурителното право с онези свои разпоредби, които се отнасят до правото на осигуряване и до осигурителните права на гражданите. Преамбюла й определя РБ като социална държава. Социалният характер на държавата има основополагащо значение за осигурителното право. За съжаление през последните години преамбюла в тази си част не се спазва. Разпоредбите на чл.51/1,2/КРБ прогласяват правото на гражданите на обществено осигуряване, както и осигуряване на лицата, останали временно без работа. Разпоредбите на чл.52/1 КРБ прогласяват правото на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им на достъпна медицинска помощ.
Осигурителните отношения са предмет на регулиране на редица закони. Основният нормативен акт е КСО. КЗСО е приет през 1999 г. И е в сила от 01.01.2000 г. Той е многократно изменян. От 2003 г. е КСО. КСО е едновременно устройствен закон за финансовото устройство и управлението на държавното обществено осигуряване и закон, уреждащ материално правните и процесуалните въпроси на ДОО и допълнителното доброволно/ задължително пенсионно осигуряване и за осигуряване при безработица.
ЗЗО-1998 г. урежда задължителното и доброволното здравно осигуряване. Важни източници са също ежегодните ЗБДОО и ЗБНЗОК.
Източници на здравното осигуряване са и Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Понастоящем ДОО се регламентира с КСО и преди всичко с наредбите приети от МС като примерно:
- Наредба за елементите на трудовата възнаграждение и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
- Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
- Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки;
- Наредба за пенсиите и осигурителния стаж и др.
Международните договори, по които РБ е страна – те са важен източник на осигурителното право. Съгласно чл.5/4/ КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБ са част от вътрешното право на държавата, те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат с изключение на Конституцията на РБ..
МОТ – 1919 г. – специализирано учреждение на ОН. България е член от 1920 г. Уставът на МОТ е заключителната глава от Версайския мирен договор. Създадена е с цел снижаване на социалните недоволства. Свиква се през юни всяка година. МОТ приема конвенции по трудовите правоотношения и осигурителните правоотношения.
Международна организация на труда /МОТ/ е създадена след първата световна война през 1919г. във Вашингтон, със седалище в Женева – тристранен принцип.
Многостранните международни договори се приемат от международните междуправителствени организации в реда на тяхната компетентност - Общото събрание на ООН и международната конференция на МОТ.
Най-значим източник за осигурителното право са международните конференции на МОТ. България е ратифицирала над 18 конвенции на МОТ в областта на общественото осигуряване. Конвенция №3 от 1919г. за закрила на майчинството; Конвенция №37 от 1933г., осигуровки, инвалидност и др. През последните няколко десетилетия МОТ прие редица конвенции в областта на осигурителните отношения, които не са ратифицирани от РБ. В тези конвенции са отразени по-високи изисквания и стандарти – Конвенция №103 от 1952г. – относно минималните норми на общественото осигуряване, Конвенция №157 от 1982г. за запазване на правата в общественото осигуряване и т.н., това са конвенциите, които дават облика на съвременното осигурително законодателство. Международният пакт за икономически, социални и културни права /1966 г. – Общото събрание на ООН – ратифициран 1970 г./, Европейска социална харта.
Двустранните спогодби за сътрудничество в областта на общественото осигуряване, уреждат осигурителните отношения с международен елемент. 1903 г. – първата двустранна спогодба между Франция и Италия. През последните години РБ има редица двустранни спогодби в областта на осигурителните отношения с Германия, Чехия, Словакия, Испания, Украйна, Македония. Все още са в сила и някои спогодби сключени между РБ и някои бивши социалистически страни през периода 1959-1960г.

Основни принципи на осигурителното право

4.Основни принципи на осигурителното право

Правните принципи са продукт на човешкото съзнание и са отражение на обективно съществуващите отношения между хората. Те изразяват съзнателния стремеж на хората, чрез изработването на общи ръководни положения, да насочат своето поведение според правилно разбираните закономерности на развитието на обществото като цяло и отделните обществени явления /икономика, политика, морал, право/. Правните принципи съдържат идеи, реализирани в законодателството. В този смисъл съдържащите се в правните принципи идеи придобиват значение на общи постановки, имащи регулативен характер и се проявяват в качеството на необходим елемент на нормативния механизъм. За разлика от регулационната роля на правната норма, ролята на правните принципи не е така определената, тъй като тя не е свързана с формирането на конкретен образец на поведение. Установявайки общо правило за поведение, правният принцип не съдържа основните елементи на правната норма /хипотеза,диспозиция,санкция/. С помощта на правните принципи не може всестранно да се регулират обществените отношения, но те дават възможност правилно да се изясни същността на правните норми, които регулират тези обществени отношения. В необходимите случаи правните принципи запълват празноти в законодателството /неуредени от правото обществени отношения/. Така правните принципи помагат на органите на правоприлагането за решаване на въпроси, които до този момент не са правно определени, както и за правилното прилагане на правните норми. В последните няколко години правните принципи се посочват изрично в законите. Такъв е случаят и в областта на осигурителното право/КСО, ЗЗО/.
Принципите на осигурителното право са ръководни начала, които са насочени за вътрешно единство за развитие на системата на облигационно-правните норми. Съдържанието на принципите на осигурителното право се определя от икономическите закономерности ,в съответствие с които се развиват осигурителните отношения. Те, обаче, се формират и развиват и под въздействие на политическата система и на другите правни отрасли. В КСО и по-специално в чл.3 са изведени принципите на ДОО, а именно:
Задължителност и всеобщност на осигуряването. В тази негова формулировка е приложим само за задължителното здравно осигуряване. При ДОО в тази си формулировка, принципът не е приложим, тъй като задължителността и всеобщността на осигуряването е диференцирана. По-скоро става въпрос, че всеобщността на осигуряването се отнася за определени от законодателството категории лица, които задължително се осигуряват за всички осигурени социални рискове по ДОО или за група социални рискове, за които се осигуряват съответна категория лица. Всеобщността на осигуряването се разпростира върху всички физически лица, упражняващи трудова дейност, независимо от основанието за упражняването на тази дейност /трудово, служебно .../, но само за старост, инвалидност и смърт. Т.е., всички се осигуряват. Рискът безработица не е всеобщ. Това осигуряване се разпростира само върху работещите по трудово или служебно правоотношение. За майчинство и общо заболяване също не е всеобщо и не е задължително. Задължителността на осигуряването се обуславя от една страна и необходимостта материалното обезпечаване да замести липсващия доход на осигуреното лице, което преди настъпване на осигурения социален риск е получавало от упражняване на трудовата си дейност даден доход. От друга страна при настъпване на дадени осигурени социални рискове /майчинство,общо заболяване,трудова злополука,професионална болест/, осигуреното лице има право да получи пакет от медицински услуги. Със задължителния характер на осигуряването, както спрямо съответни осигурени социални рискове, така и спрямо категориите лица, законодателят предвижда осигурителна закрила на тези лица.
Солидарност на осигурените лица. Разходно-покривната система /за разлика от капитало-покривната/. Част от техните осигурителни вноски се внасят в осигурителни фондове и се разпределят и използват от тези, които са в материално затруднение, поради социален риск. Тя се изразява в това, че сегашното поколение работещи лица осигуряват чрез осигурителни парични вноски издръжката на минало поколение работещи лица. Част от тях се внасят в осигурителните фондове и се разпределят и използват от тези, които са в материално затруднение поради осигурен социален риск;
Равнопоставеност на осигурените лица. Това е конституционният принцип за равенство пред законите и забрана на дискриминацията. Всички осигурени лица имат равни възможности при еднакви предпоставки да придобиват права и задължения без да се допускат привилегии, изключения и дискриминация. Не се спазва този принцип – например, размерът на пенсията не засяга бившите президенти, председатели на НС, МС, конституционни съдии. Равнопоставеността на осигурените лица се изразява в относително еднаквите условия за придобиване на осигурителни права и за изпълнение на осигурителни задължения при определени от закона критерии. В такива случаи правото на материално обезпечение се урежда с общи по отношение на всички осигурени лица правни принципи, за даден осъществен осигурен социален риск. Такива например са случаите за придобиване правото на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване;
4. Социален диалог при управление на осигурителната система /отнася се до ДОО/. В състава на Надзорния съвет на НОИ; на представители на държавата, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. То обаче има съвещателен характер. Социалният диалот трябва да допринася за отчитане на равнопосочните интереси. Тук принципът не е доведен до край. В Надзорния съвет няма представители на миналото поколение /пенсионерите/. Т.е. принципът е декларативен. Той се изразява в няколко насоки и главно в тристранното сътрудничество. Социалният диалог при управление на осигурителната система се осъществява в рамките на националната система за тристранно сътрудничество;
5. Фондова организация на осигурителните средства. Принципът на фондовата организация на осигурителните средства се изразява в това, че паричните средства, които набира съответният осигурителен фонд са от точно определени източници и преди всичко от осигурителни вноски. Фондовата организация на осигурителните средства се изразява и в това, че има отделни бюджети за съответните фондове /които са пет/, които се приемат всяка календарна година със Закон за бюджета на ДОО и със Закон за бюджета на НЗОК /ЗБНЗОК/. Основното условие за всяка осигурителна система е да се създаде и поддържа финансовото равновесие между приходите и разходите.
Тези принципи се отнасят не само за ДОО, но и за задължителното здравно осигуряване.