БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО

ЧАСТ ПЕТА: ОСОБЕНИ ПРАВИЛА.

В тази част законодателят е предвидил особени правила,, както за извършване на разследване, така и за съдебно производство, които се явяват изключения от традиционното протичане на едно наказателно дело.

1/ БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО /глава 24/ -чл.356- 361 НПК.
То може да се провежда, когато е налице кое да е от следните четири основания:
- лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението;
- върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
- лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
- очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
В случая няма акт за образуване на наказателно производство, а то се счита започнато чрез първото действие по разследването. А с акта за първото действие по разследване срещу лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, то се счита за обвиняем. Т.е., не се изготвя нарочен процесуален акт за привличане в качеството на обвиняем. Разследващият орган незабавно уведомява прокурора. Срокът, в който това разследване се извършва, е до седем дни от установяване на кое да е от посочените четири основания. За предявяването не се призовава пострадалият.
В случая наблюдаващият прокурор не осъществява непрестанно пряко ръководство и надзор над разследването. Поради тази причина при неговото произнасяне в тридневен срок след предоставяне на материалите, той може да постанови допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този случай определя не по-дълъг от седемдневен срок. Тези действия може да извърши и сам в посочения максимален срок. Освен казаното прокурорът може да прекрати наказателното производство, да го спре, да внесе делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото, както и да повдигне обвинение директно с обвинителния акт и да внесе делото за разглеждане в съда. Предвидена е възможност, когато случаят представлява фактическа и правна сложност, да има възможност наблюдаващият прокурор да постанови разследването да се извърши по общия ред. Преценката за казаното е негова и той е длъжен да я мотивира.
Съдията-докладчик има правомощия, посочени в разпоредбата на чл.358 НПК. Най-важно е да се каже, че той може да прекрати съдебното производство и да върне делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила /при неотстранимо следва да разглежда делото по същество/. Наред с възможности за прекратяване и спиране на наказателното производство в изрично предвидените случаи, съдията-докладчик може да насрочи делото за разглеждане в седемдневен срок от постъпването му, като разпорежда на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да осигури неговото и на всички поискани лица явяване в съдебно заседание. В тридневен срок от връчването на преписа от обвинителния акт подсъдимият има право да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да прави нови искания.
За облекчение на процедурата при разглеждане на бързите производства в съдебно заседание не се допуска участието на частен обвинител и граждански ищец. Поначало присъдата се произнася заедно с мотивите. Когато делото по преценка на съда представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени до седем дни след обявяване на диспозитива на присъдата. Ако присъдата е постановена едновременно с мотивите, тя подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от прогласяването й, а когато изготвянето на мотивите е отложен о- в петнадесетдневен срок.
Съгласно чл.361 НПК, доколкото за производството по тази глава няма особени правила, се прилагат общите такива.

КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО

5/ КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО
Четвъртият стадий на съдебната фаза е касационното производство. Органът, който го осъществява, е Върховният касационен съд на Р България. Касационната проверка е редовен способ за проверка на присъдите и я има само, ако е минала въззивна проверка, която не може да се прескача.
Чл.346 НПК посочва изрично кои актове на въззивния съд подлежат на касационен контрол. Трябва да се уточни, че не могат да се атакуват по касационен ред:
- присъдите и решенията по дела от общ характер, по които деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА по чл.78 А НК;
- актовете на апелативните съдилища, с които се отменява първоинстанционната присъда и делото се връща на прокурора или първия съд;
- решенията на окръжните съдилища, с които се потвърждават присъди на първостепенните районни съдилища.
Предвид наказанията, предвидени за престъпления ОБИДА и КЛЕВЕТА, отнесени към журналистите, може да се твърди, че не би се стигало до произнасяне на ВКС на РБ, тъй като в тези случаи по правило се прилага разпоредбата на чл.78 А НК при осъдителна присъда /освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба, но само когато са налице едновременно изброените в същия член условия за това/.
За разлика от въззивната проверка, при касационната съдебният акт се контролира само в атакуваната част и само относно обжалвалите лица. Тук произнасянето трябва да е в двумесечен срок – чл.347, ал.1 НПК. Касационната инстанция може да отмени присъдата и по отношение на неподалите жалби подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Няма възможност за провеждане на допълнително съдебно следствие, няма доказване в същинския смисъл на този термин и когато констатира някакви пороци по производството, касационната инстанция отменя акта на въззивния съд и връща делото или на предходна процесуална фаза /досъдебно производство/ или на някой предишен стадий от съдебната фаза /първоинстанционно или второинстанционно производство/.
Касационните основания са стриктно изброени в закона и представляват пороци в съдебния акт, водещи до необходимост от коригирането му. Те са:
- нарушение на материалния закон /или той е приложен неправилно, като не са съобразени изрични разпоредби, или не е приложен правилният закон, което представлява грешка в квалификацията/;
- допуснато е съществено нарушение на процесуални правила /порок в прилагането на процесуалния закон, водещ по принцип до накърняване на правата на страна в процеса/
- явна несправедливост на наложеното наказание /то не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, неправилно е приложено или е отказано приложението на условното осъждане и др./.
За подаването на жалба и протест пред ВКС също има срок, указан в закона. Сезиращият акт трябва да отговаря на определени правила, които за разлика от тези за въззивната инстанция, са абсолютно конкретни и се изчерпват със стриктно определените касационни основания. Затова по мнение на автора при производствата пред ВКС е предвидена задължителна защита по смисъла на чл.94, ал.1, т.7 НПК. Касационните жалба или протест трябва да бъдат професионално изготвени, защото в противен случай могат да бъдат върнати по съответен ред. Те се връщат и когато не са подадени в срок или не са подадени от лице, което има право на жалба или протест и др. Връщането подлежи на контрол от ВКС.
Правомощията на касационната инстанция също са точно изброени в закона и са свързани с потвърждаване на второинстанционния акт, с неговата отмяна или изменяване. При отменяването и връщането се дават указания съдът да се произнесе по начин, по който би се произнесъл ВКС, ако беше компетентен. Указанията на ВКС са задължителни в определените от закона случаи. Трябва само да се изтъкне, че законът разрешава той да не се приложи по начина ,указан в отменителното решение на ВКС, ако по производството се констатират други фактически положения. Освен това при новото гледане на делото задължително трябва да се следи за забраната за влошаване на положението на подсъдимия.