ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА: СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО.

Съдебната фаза е централната фаза на всяко наказателно производство, при която спорът се решава от съда в ролята му на арбитър. Точно в този смисъл се разгръща и обсъжданото при принципите състезателно начало. Съдът се сезира от страна на прокуратурата или частния тъжител и никога не може да се самосезира, каквито и данни за престъпление да съзре в кориците на делото.

1/ ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ
Съдебната фаза се състои от няколко стадия. Първият от тях е “ПОДГОТВИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ”. В този стадий съдията-докладчик решава определени въпроси, стриктно лимитирани в закона. За да може той да се произнесе дали някой следва да бъде предаден на съд, нему трябва да бъде разпределено делото от страна на председателя на съда или от председателя на наказателното отделение на съответния първоинстанционен съд. А дело се образува по обвинителен акт за дела от общ /в него влиза и публично-частен/ характер и по тъжба на пострадалия - за дела от частен характер. Делата от частен характер се образуват с разпореждане на председателя. Той може и да откаже при наличие на определени предпоставки /например липсва тъжба или тя не отговаря на условията, посочени за нея, да образува такова дело и това му разпореждане подлежи на обжалване пред въззивен съд/.
Когато на съдията-докладчик бъде разпределено едно дело, той в закрито заседание проверява следните обстоятелства,изготвяйки РАЗПОРЕЖДАНЕ като процесуален акт:
-подсъдно ли е делото на съда;
-има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
-на предварителното производство допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или неговия защитник, както и на пострадалия или неговите наследници;
-налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на някои от особените правила, въвеждащи диференцирани форми на наказателно преследване. Всичките изброени обстоятелства заедно важат за общ характер дела. Когато обвиняемият бъде предаден на съд, той вече става подсъдим. Прецени ли, че делото не е подсъдно на съда, пред който е образувано, съдията-докладчик прекратява производството и изпраща делото на друг равен му по степен или по-долустоящ съд; или на прокурора, ако се отнася за престъпление, което трябва да се разглежда от по-горен или военен съд - чл.42, ал.2 НПК.
Ако има основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, съдията-докладчик прави това с нужните в тази връзка последици. За разлика от прокурора обаче, той не може да прекрати наказателното производство, ако констатира, че деянието не представлява престъпление /чл.24, ал.1, т.1 НПК/, а трябва да се произнесе с присъда.
Ако прецени, че на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което би довело до отменяемост на съдебния акт и следователно до нестабилност, съдията-докладчик връща делото на прокурора за допълнително разследване, като дава указания какво точно да бъде сторено, за да се отстранят констатираните недопущения.
Все такива са правомощията на съдията-докладчик и при бързото и незабавното производство с определени специфики, свързани със самите тях.
Членове на прокуратурата възразяват срещу възможността съдията-докладчик и съдът в съдебно заседание да могат да върнат делото на досъдебното производство поради допускане на съществени процесуални нарушения тогава, свързани с правата на обвиняемия и неговия защитник и на пострадалия и неговите наследници. И го противопоставят на невъзможността това да стори наблюдаващият разследването прокурор. Без да затъва в теоретична дискусия, опит за каквато бе направен в частта при описване действията на прокурора, получаващ приключилото разследване, авторът трябва да подчертае, че в случая съдията-докладчик и съдът подпомагат държавното обвинение и пострадалия от деянието /само за съдията-докладчик важи правомощието за преценка правата на пострадалия/. Те контролират формално действията по разследване, за да не се стигне до оправдателен съдебен акт на процедурно основание или до изключване на определено отстранимо действие по разследване в такава връзка, защото чрез тях незаконосъобразно е накърнено правото на защита. Такава би трябвало да бъде последицата по преценка на процесуалните неблагополучия, ако отпадне възможност като горепосочената за съда. Като пример може да се даде предявено обвинение без защитник при задължителна защита или непредявени материали по разследване при задължителност на същото действие, или неотговарящ на правилата за изготвяне обвинителен акт. Докато прокурорът сам в хода на досъдебното производство следи или реализира действия по упражняване правото на защита на посочените субекти на процесуални отношения. И не може да се оплаква от неизпълнение на собствените си задължения .
С новия НПК е въведена възможност съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато описаното в обвинителния акт деяние не представлява престъпление. И това, според автора следва да е абсолютно видно при прост прочит. Иначе би могло да се влезе в дълбоко противоречие със забраната по друг начин, освен с присъда, съдът да разрешава въпроса по чл.24, ал.1, т.1 НПК /когато деянието не съставлява престъпление/. Практиката ще изпълни със съдържание обсъждания законов текст. Но остава да стои въпросът защо при претендираната от законодателя очевидност прокурорът може да изготви обвинителен акт.
Съдебното разпореждане подлежи на обжалване и протестиране пред въззивен съд, като обжалването е важимо включително и за пострадалия, ако е намерен на посочения от него адрес. По този начин се гарантира възможността недоволният от акта на съдията-докладчик субект да може да защити своята теза, пренасяйки делото на горен съд, който пък от своя страна ще разглежда производството в открито съдебно заседание.
В останалите случаи делото се насрочва за разглеждане от съда. Съдията-докладчик изпраща на подсъдимия препис от обвинителния акт, депозиран от прокурора или от тъжбата, ако делото е от частен характер - чл.254 НПК. Няма пречка подсъдимият в седемдневен срок да даде отговор, в който да изложи възраженията си по обвинението и да направи нови искания. Освен това за образуваното производство се съобщава на пострадалия и на неговите наследници, които могат в седемдневен срок от връчване на съобщението да поискат да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци. Сигнализира се и ощетеното юридическо лице.
Все в закрито заседание, след като прецени, че делото ще бъде разглеждано от съда в съдебно заседание, съдията-докладчик се занимава с действия за него, за да може същото да бъде изцяло подготвено. Затова с разпореждането той се произнася:
- по мерките за обезпечаване на гражданския иск, глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата;
- по някои обстоятелства, при които трябва да се разгледа делото – при закрити врати, със запасен съдия, назначаване на защитник и други лица, които се допускат до участие /например тълковник, преводач, не и прокурор, който задължително участвува в дела от общ характер/;
- по мярката за неотклонение на обвиняемия.
При всички случаи съдията-докладчик трябва да вземе мерки за призоваване на посочените в списъка за призоваване /приложен към обвинителния акт или тъжбата/ лица и за запознаване на страните с материалите по делото.
По принцип /чл.252, ал.1 НПК/ делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание до 2 месеца от представяне на обвинителния акт или тъжбата в съда. При дела, представляващи фактическа или правна сложност или в други изключителни случаи /например липса на зали и претовареност на съставите, като в СГС/, председателят на съда може писмено да разреши насрочване в по-дълъг, определен от него срок, но не повече от три месеца.
Когато съдията-докладчик констатира, че са налице основанията за приложение на чл.78 А НК - за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и в случаите на бързо и незабавно производство - той насрочва, разглежда и решава делото по реда на диференцираната процедура във връзка с освобождаване от наказателна отговорност и особените правила за другите два случая. Същото важи и относно приложението на новата процедура по реда на глава 27- “съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”.
При отправено на искане относно мярката за неотклонение “задържане под стража” съдията-докладчик се произнася в открито съдебно заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник - чл.256, ал.3 НПК. При преценката на условията за изменяване или отменяване на същата, той не се занимава с въпроса за наличие на обосновано предположение относно авторството на деянието от страна на подсъдимия. По този начин впрочем още с последните изменения на стария НПК бе уредено произнасянето по мерките за неотклонение на цялото съдебното производство. Включително и при служебното произнасяне на съдията-докладчик, което в новия НПК е посочено в разпоредбата на чл.256, ал.1, т.2 НПК. И при служебното произнасяне по мярката за неотклонение е предвидена изрична възможност за атакуване пред горестоящ съд.

ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО.

4/ ДЕЙСТВИЯ НА ПРОКУРОРА СЛЕД ЗАВЪРШВАНЕ НА РАЗСЛЕДВАНЕТО.
След като състави заключението си /което е постановление, защото органите на досъдебното производство се произнасят с такива актове/, следователят и дознателят на основание чл.235 НПК изпращат делото на прокурора. Оттук нататък се преминава към втория процесуален стадий на досъдебното производство и се сезира прокурорът за започване на действия за проверка по общата работа между него и разследващите. Няма определен прокурорски акт за обозначаване началото на този стадий. Но има кратък, максимално едномесечен срок, в който прокурорът трябва да прецени по собствено убеждение какъв акт да състави.
Ако при предявяване на разследването разследващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, прокурорът му указва да ги отстрани или ги отстранява сам - чл.242, ал.2 НПК. Тъй като не е посочен срок, по мнение на пишещия тези редове това трябва да става в максимално предвидения за прокурора едномесечен срок на негово собствено произнасяне. Това е единствената възможност, дадена на държавния обвинител, когато може да укаже отстраняване на нарушение от страна на разследващия орган. И то защото преди самото предявяване на разследването същият следва да му е докладвал делото. Остро трябва да се възрази срещу възмущението на представители на прокуратурата от невъзможността да могат да връщат делото за доразследване от разследващия орган поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество тяхната претенция означава прокурорът да може да връща делото сам на себе си, тъй като той е бил задължен да осъществява вещо ръководство и надзор върху разследването и да не допуска да се стига до опорочаването му чрез реализиране на същностни процедурни нарушения.
Преценката на държавния обвинител включва възможност за:
- прекратяване на наказателното производство;
- спиране на наказателното производство;
- внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание;
- предложение за споразумение за решаване на делото /тази и горната са диференцирани процедури, уредени като особени правила/;
- повдигане на обвинение с обвинителен акт, ако са налице основания за това.
За да стигне до съответни правни изводи, прокурорът трябва след проучване на доказателствените материали да отговори на следните въпроси:
- съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията;
- има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство;
- събрани ли са доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина;
- подкрепя ли се обвинението от доказателствената съвкупност по делото. Горният прокурор не може да въздействува върху преценката на решаващия прокурор и да му укаже да прекрати наказателното производство например, след като той счита, че следва да внесе обвинителен акт. Или обратното.
Когато намери, че обвинението е доказано - събрани са необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда, прокурорът изготвя обвинителен акт. Това става и ако няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. И когато не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което е отстранимо. Последното казано буди известно недоумение у автора, тъй като допускането на съществено процесуално нарушение е следвало да бъде съзряно от прокурора при докладване на делото от разследващия орган преди предявяване на разследването. А на този стадий му е дадена възможност на укаже отстраняване единствено на съществено процесуално нарушение, осъществено при предявяване на разследването от разследващия орган, за което бе говорено по-горе. Вероятно законодателят е имал предвид като единствена възможност прокурорът сам да отстрани допуснато и ОТСТРАНИМО съществено процесуално нарушение, различно от предявяване на разследването, без да е предвидена специална процедура за това и следователно в неговия собствен срок за преценка на съдбата на производството. Тук обаче се съзира процедурна пролука за заобикаляне на възможността за връщане на делото на разследващия орган в един единствен случай, свързан с предявяване на разследването. И по този начин - за изправяне на грешката от собственото недоглеждане на наблюдаващия прокурор.
Обвинителният акт по чл. 246 НПК се изготвя по предвидените там правила и ведно с материалите по делото, същият се внася за разглеждане в съд. По този начин се повдига обвинението пред съда и същият се сезира. След внасяне на обвинителния акт той вече не може да бъде изтеглен.
Прокурорът може да прекрати наказателното производство /изцяло; по отношение на едно лице или за някое престъпление/ в случаите на прекратяване на наказателното производство от общ характер, изложени сред общите правила /юридическа предпоставка/; и когато намери, че не е доказано участие на обвиняемия в престъплението /фактически въпрос/. Недоказаното обвинение е равностойно на необосновано обвинение и това положение не може да бъде преодоляно по никакъв процесуален начин. С постановлението, с което прокурорът прекратява наказателното производство, той се произнася и по мерките за процесуална принуда, по мярката за обезпечаване на гражданския иск /която също е мярка за процесуална принуда/, ако нейното налагане е отпаднало, както и по веществените доказателства. Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници или на ощетеното юридическо лице. Те могат в седмодневен срок от получаване на преписа да атакуват постановлението пред съответния първоинстанционен съд. Съдебният контрол, предвиден в тази част на правилата на досъдебното производство, отново е двуинстанцион. Пред първостепенния съд той се осъществява в закрито заседание от едноличен съдия в седемдневен срок от постъпване на делото и касае законосъобразност и обоснованост на прокурорския акт. Постановлението на прокурора може да се потвърди, измени или отмени и делото да се върне със задължителни указания относно прилагането на закона. Този съдебен акт подлежи на въззивен контрол по жалба или протест в седемдневен срок от получаване на съобщения за изготвянето му. Горестоящият съд се произнася също в закрито заседание с определение,което е окончателно.
Остро трябва да се критикува нормата на чл.243, ал.9 НПК, според която, ако не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство и постановлението не е обжалвано от обвиняемия или пострадалия и неговите наследници, както и от ощетеното юридическо лице, то може да бъде отменено служебно от прокурор от горестояща прокуратура. Както е редактирана разпоредбата, е очевидно, че тя не се отнася само за случаите, при които липсва пострадал или ощетено юридическо лице. А обвиняемият не е бил мотивиран да атакува постановлението, дори предпоставките за прекратяване на наказателното производство да не са отговаряли на набавените доказателства. За автора е обяснимо, че се прави опит за избягване на нечистоплътни извънпроцесуални уговорки, независимо от наличието на доказателствен материал. Но това следва да бъде отстранено чрез добър кадрови подбор, а не чрез изродяване на правото. Същевременно се влиза в остро противоречие с нормата на чл.200 НПК, според която само постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол /каквото обсъжданото такова не само че не е, а контролът му е двуинстанционен/, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура. И най-накрая, уредбата на чл.243, ал.9 НПК предпоставя вечна нестабилност на неатакуваните по съдебен ред постановления за прекратяване на наказателното производство, което е правно и житейски недопустимо от една страна, а от друга - повлича възможност за произвол на държавен орган, който може да се самосериза.
В указаните в общата част на НПК случаи прокурорът може да спре наказателното производство. Освен това може да го спре, когато извършителят на престъплението не е разкрит и при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, при изключително наложителен за разкриване на обективната истина негов разпит. В този случай производството не може да се преустанови за повече от една година. Последната предпоставка е съществена, доколкото прокурорът трябва да обмисли в максимална степен подхода си преди отправяне на обвинителна претенция пред съда и да бъде сигурен в тезата си. Изключение от това правило е възможността свидетелят да бъде разпитан по делегация, чрез телефонна или видеоконференция.
Ако се установи, че извършителят е неизвестен, а някое лице е било привлечено към наказателна отговорност, производството срещу него се прекратява и се спира срещу неизвестния извършител /честа хипотеза/. При отпадане на предпоставките производството се възобновява и важат процесуалните срокове по чл.234 НПК, подробно описани по-горе в изложението. Постановлението за спиране се изпраща на обвиняемия и пострадалия или неговите наследници. Те могат да го атакуват пред първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаване на преписа от постановлението. Едноличното произнасяне на съда в седемдневен срок е окончателно. След изтичане най-малко на шестмесечен срок постановлението за спиране може да се обжалва отново пред съответния първоинстанционен съд - чл.244 НПК.
При спряно производство се вземат мерки за разкриване на извършителя на престъплението, като прокурорът изпраща делото на разследващия орган за продължаване на издирването му, а последният съобщава за резултатите от издирването и предоставя на държавния обвинител събраните материали. За това няма пречка разследващите органи да искат съдействие на МВР. След като отпадне основанието за спиране, наказателното производство се възобновява от прокурора с мотивирано постановление. Това може да стане, като бъде сигнализирано от разследващия орган; и когато е възникнала необходимост от провеждане на допълнителни действия по разследването - например разпит на важен свидетел. При възобновяване на спряното производство при изчисляване на сроковете на се включва времето, през което наказателното дело е било спряно.