гражданскоправни науки

21.ВЛАДЕНИЕ И ДЪРЖАНЕ.

Владение.

Уредено е в чл. 68 от ЗС - Владението е упражняване на фактическа власт от едно лице лчно или чрез другиго, върху вещ, коята лицето държи като своя. Елементи - corpus - фактическо господство над вещта, което е обективен елемент и animus - психическото отношение към държането на вещта, кое3то е държане “като своя”, субективен елемент. Държането може да бъде просто намерение за придобиване на вещта, владение на основание предлварителен договор, което е правно основание за придобиване на владение, но не и на собственост и добросъвестно владение тоест владее на правно основание, годно да го направи собственик без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. По презумпция на закона е установено, че който владее между два момента, владее и в промеждутъка. За владелеца се предплага, че държи вещта като своя, докато той не докаже, че я държи за другиго.

Придобиване и изгубване на владение.

Две лица не могат да владеят едновременно една вещ, освен ако не са съсобственици. Придобиването на владението от едно лице води до загубването му от друго лице. Придобиване имаме:

= при предаването му от досегашния владелец (собственик) на нов. При предварителен договор за продажба на един имот той е правно основание за придобиване на владението и от момента на сключването му започва да тече давностен срок.

= чрез окупация - завладяване.

= когато копувачът и продавачът се договорят, че владението остава в стария собственик, а собствеността преминава у купувача без владението.

Владение и държане.

При държането липсва animus. Държателят владее (упражнява фактическата власт) върху една вещ, но не като своя.

Защита на владението.

Владението не е субективно право, но то трябва да бъде защитено срещу самоуправство. В член 75 от ЗС е уреден иск за защитата му. Условие е да има непрекъснато владение в продължение на 6 месеца като срока е преклузивен. Необходимо е да се докаже нарушаването на владението и да се посочи извършителят. С този иск владелецът може да се защити дори срещу собственика, който със самоуправни действия си е върнал вещта. В член 76 от ЗС се защитава владелецът или държателят, на които по скрит начин или чрез насилие (включват се заплаха и сила), е отнета вещта.

Добросъвестно владение.

Добросъвестен владелец е този, който владеее на правно основание годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че е опорочена от закона форма за прехвърляне на собствеността.

Елементи на corpus и animus на добросъвестното владение.

Корпус. Правното основание, на което се владее вещта има дефекти - праводателят не е собственик и липсва съдържание на сделката; опорочена е формата: обикновено се използва нотариалната форма, но при продажба на наследство или на недвижими имоти от наследство, при учредяване на право на строеж или на надстрояване и пристрояване на близки роднини, съсобственици или на етажни собственици формата е писмена с нотариална заверка на подписите на заявлението, че има съгласие да се строи; обикновена писмена форма при учредяване право на строеж върху държавна или общинска земя, която се вписва в нотариалните книги (по ЗДС и ЗОС).

Анимус. Владелецът не трябва да знае, че правното основание е негодно. Той се счита за добросъвестен до предявяването на ревандикационен иск от собственика.

Правното значение на добросъвестността се изразява в по - кратката придобивна давност - 5 години, правото му да събира плодовете от вещта като трябва да върне само онези, които е събрал след поканата да върне имота, правото на обезщетение при подобрения за сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на него и правото на задържане докато не му се заплати обезщетението.

Права на подобрителя върху чужд имот.

При владението има колизия между правата на владелеца и собственика и затова е необходимо отношенията между тях да бъдат изчистени докрай. По време на владението, владелецът може да направи подобрения в имота и това да е основание за възникване на определени права в негова полза. За по - доброто им прецизиране се въвежда понятието “добросъвестен подобрител”. Такъв може да бъде лицето, което е било добросъвестен владелец; недобросъвестния владелец, който владее имота на основание сключения предварителен договор с несобственик на имота (при опорочаване на формата на договора); обикновеният враделец (недобросъвестен), който извършва подобрения в имота със знанието на собственика, нжо без той да се противопостави. Държателят не може да претендира за правата на подобрител върху чужд имот по член 72 до 74 от ЗС, а въз основа на неоснователното обогатяване по член 55 от ЗЗД.

Права на владелеца подобрител като добросъвестен и обикновен подобрител.

Плодове. Ако владелеца полага грижата на добър стопанин той трябва да полручи онези плодове които би получил собственика. Във вещното право правилото е, че собственика на вещта - майка става собственик и на плодовете. От това правило има изключения и едно от тях е, че добросъвестния владелец се ползва от вещта и плодовете и до предявяване на ревандикационен иск. Недобросъвестния владелец няма право да придобива плодовете и дължи връщането им1 но не това което е придобил, а това, което трябва да придобие, ако е полагал грижата на добър стопанин като му се приспаднат разноските с изключение на случаите, когато те са по - големи от придобитата.

Разноски. За разноските за запазване на вещта добросъвестния и недобросъвестния владелци имат равни права. Разноските, които от опитност и от практиката са установени като необходими за нормалното използване и поддържане на вещта се наричат необходими разноски. Независимо какъв е владелецът, собственикът му ги дължи.

Подобрения. Пленумът на ВС е дал определние за подобрения “подобрение има когато вложените средства са довели до увеличаване стойността на имота”. Стойността се определя към деня на постановяване на съдебното решение. Подобренията биват обикновени и луксозни. За обикновените се дължи направеното увеличение на стойността на вещта а за луксозните само ползувателната им стойност. Когато подобрителят е добросъвестен той има право на увеличената стойност на имота, а недобросъвестният има право на по - малката стойност от направените разходи и увеличената стойност на имота. Добросъвестният подобрител има право на задържане до заплащане стойността на направените подобрения и разноски. Съдът трябва да се произнесе по правото на задържане със съдебно решение. Това право не може да се упражнява извънсъдебно или от съдия - изпълнител. Според тълкувателно решение на ОСГК на ВС правото на задържане може да се противопостави на трето лице, което е придобило имота, ако е било недобросъвестно. Владелецът трябва да докаже недобросъвестността му. Предявяването на иска за подобрения става при предявен ревандикационен иск, при предаване владението на имота, при преминаване на владението в държане със съгласието на собственика. От този момент тече 5 годишна погасителна давност за иска.


22.ДОГОВОР.

Същност.

Според чл.8 ал.1 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уруди или унищожи една правна връзка между тях. Той е институт на цялото гражданско право и е едно от най-важните средства за създаване, уреждане и унищожаване на облигационните отношения. Той е и техен източник.

Значение.

Чрез договорите субектите на гражданското право уреждат отношенията си по начин, който най-добре отговаря на интересите им. Самостоятелното установяване на отношенията е гаранция за равнопоставеността на страните.

Видове.

1. Възмездни и безвъзмездни.

При възмездните договори всяка от страните се задължава срещу насрещна престация. Не е необходимо двете насрещни престации да бъдат еквивалентни, а е достатъчно страните да ги считат за такива.

При безвъзмездните договори едната страна дава на другата или се задължава за нещо в нейна полза без насрещна престация. Такива са договора за влог, за заем за послужване, за поръчка, за дарение и други.

Значението на двата вида договори е отразено в правните им последици. Който се е задължил безвъзмездно е обвързан с по-малка строгост в сравнение с този, който се е обвързал срещу насрещна престация. Интересът на този, който получава нещо безвъзмездно се закриля по-малко.

2. Едностранни и двустранни.

Едностранния договор поражда задължение в тежест само на едната страна. В резултат едната страна е само кредитор, а другата - само длъжник. Например при заема за послужване. Едностранния договор може да бъде възмезден или безвъзмезден.

Двустрания договор безусловно и по необходимост поражда права и задължения и за двете договарящи се страни. Всеки е длъжник и кредитор за контрахента си. Насрещните права и задължения са в отношение на взаимна зависимост в две направления:

= правата и задълженията на едната страна се пораждат само ако едновременно възникнат права и задължения и за другата страна. Тази връзка се нарича генетична.

= взаимната зависимост е и функционална - необходима е за проявяване на насрещното задължение. Тя съществува до окончателното осъществяване на правните последици и неизпълнението на задължението от едната страна е достатъчно основание другата да откаже да изпълни. От тук следва, че:

никоя от двете страни не може да иска изпълнение на вземането си, преди да е изпълнил или поне да е готов да изпълни. Ако въпреки това поиска изпълнение, претенцията му ще бъде отблъсната с възражение за неизпълнен договор.

функционалната зависимост се проявява, когато е настъпила случайна невъзможност за изпълнение. В този случай страната се освобождава от задължението си и заедно с това отпада по право и обвързаността на другата страна.

виновното неизпълнение на една от договарящите страни окончателно разколебава установеното между тях равновесие и изправната страна може да развали договора (чл.87 от ЗЗД), за да се освободи от една обвързаност.

Всичко това показва, че двустранните договори могат да бъдат само възмездни.

Несъвършено двустранни договори - те са средно положение между едностранни и двустаранни договори. Това са ония едностранни договори, при които е възможно отпосле да възникват задължетния и за другата страна. Например, влогът е едностранен договор, защото от него само за влогоприемателя възникват задължения, но ако той е направил разноски за запазването на вещта, този нов факт е основание да се породи задължение за влогодателя да ги плати. Към несъвършените двустранни договори не се прилагат правилата които се отнасят до двустранните договори.

3. Комутативни и алеаторни. Могат да са само двустранни.

Комутативен е договорът при който облагата за всяка една от страните е известна и определена.

При алеаторният договор облагата, която едната или двете страни ще извлекат от договора, не е известна и определена във време на договарянето, а зависи от едно бъдещо, случайно и неизвестно събитие. Такъв е застрахователният договор.

4. Консенсуални, реални и формални договори.

За валидността на консенсуалният договор е необходимо и достатъчно съвпадение на волеизявленията на двете страни.

При формалният договор като елемент от неговият фактически състав и като условие за валидността на волеизявлението на страните е спазването на установената от закона форма.

За действителността на реалният договор вън от съгласието на страните е необходимо предаването на вещта. С това договорът е сключен.

5. Главни и акцесорни.

Главният договор има самостоятелно и независимо съществуване - валидността му не е обусловена от валидността на друго, предшествуващо го правоотношение.

Акцесорен (добавъчен) е договора, който предполага наличността на друго правоотнашение и е валиден само ако и то е валидно, например залог, ипотека, поръчителство.

6. Ненайменувани договори.

7. Предварителен договор - поема се задължение в бъдеще да се сключи друг договор.

8. Договори при общи условия. Те се използват за улеснение при масово сключвани договори. Клаузите им не се разискват между двете страни, а са установени от напред, от доставчика и за другата страна съществува възможността или да ги приеме, или да не сключи договор. Съдържанието им е типизирано, но в отделни случаи може да съдържа и “особени условия”, индивидуално обсъждане и уговаряне между страните. Договорът е сключен когато направеното от едната страна предложение е прието от другата. При противоречие между особените и общите условия се дава предпочитание на особените (член 16, ал.2 от ЗЗД). Договорите при общи условия се сключват и когато имаме продължително изпълнение. Изменението или заменяването на общите условия има сила за насрещната страна само, ако това й е било съобщено и тя не е заявила писмено в дадения и достатъчно дълъг срок, че ги отхвърля (член 16, ал.3 от ЗЗД). Тук е налице сключване на договора с мълчание.

Тълкуване на договорите. Страните сами определят съдържанието на договора, но когато са изразили зле волите си, той трябва да се тълкува, за да се разкрие точният смисъл на техните изявления. Правилата на тълкуването са уредени в член 8 и член 20 от ЗЗД. Необходимо е да се търси действителната обща воля. Смисълът на думите се установява като се изхожда от общоприетото им значение за мястото, където е сключен договора. Тълкува се само когато договора е неясен тоест когато неговите клаузи могатда бъдат разбирани нееднозначно. Може да се използват различни доказателства: писмени, свидетелски показания ако няма писмени документи, аналогия и аргумента за по - силното основание обикновени човешки презумпции и т. н. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който произтича от целият договор с оглед на целта му. Цялостното тълкуване на договора се прави като се държи сметка за обичаите. Изхожда се от постулата, че страните са били добросъвестни при сключването на договора.

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА. ПРЕДДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ.

Чрез договорите субектите на ГП уреждат отношенията си по начин, който най - добре отговаря на интересите им.

Сключване на договора.

Оферта.

1. Същност. Това е предложение към определено лице или неограничен кръг лица, за сключване на договор, което е винаги с точно определено съдържание и автор. Трябва да се различава от поканата, която няма точно определено съдържание и само определя кръга от възможностите на своя автор. На поканата се прави оферта. С офертата една от страните по бъдещия договор поема инициативата за неговото сключване. Нарича се предложител или оферент. Когато се приеме офертата се прави акцепт.

2. Форма. Офертата се прави във форма, необходима за сключването на договора, определена е от закона, а ако няма такава оферента е свободен да я избере. Не е налице предложение, ако изявлението не съставлява покана за сключване на договор; ако офертата не е достатъчно пълна, защото тя трябва да отразява окончателната воля и договорът трябва да може да се сключи с едно просто “да” на другата страна; офертата трябва да е отправена да друго лице и оферента да е направил всичко възможно, за да стигне тя до него като не е необходимо лицето да е познато на оферента; обикновено предложението се предхожда от преговори и те трябва да бъдат провеждани като договарящите се страни действат добросъвестно и съобразно добрите нрави.

3. Обвързваща сила на офертата. С нея се определя колко впреме оферента е обвързан от офертата.

Когато оферента е определил срок офертата го обвързва до изтичането му, без оглед на това, дали предложението се прави на отсъстващ или присъстващ като оферента не може да оттегли офертата си до изтичането на този срок. Счита се, че той едностранно се е обвързал.

Когато няма определен срок се отчита дали офертата е към отсъстващ или присъстващ. Когато е на присъстващ тя обвързва предложителя само в случай на незабавно приемане, иначе губи силата си - член 13, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД. Присъстващи са и преговарящите по телефон, факс или друго средство, което им дава възможност да комуникират непосредствено. В офертата може да се предвиди по - късно приемане. Когато офертата е направена на отсъстващ между предложението и приемането има известен период от време, който се определя според обстоятелствата и отчита времето на пристигане на офертата, запознаването с нея и връщането на отговора при нормални обстоятелства. Задължителната сила на предложението е установена в полза на лицето, на което то се прави. Офертата има задължителна сила по силата на самия закон. Оферента може да я изключи, ако изрично заяви, че не се счита за обвързан от нея.

Предложението губи силата си, ако бъде отхвърлено, ако изявлението за приемане не пристигне освоевременно по вина на този, който приема офертата или ако бъде оттеглено преди или най - късно с пристигане на предложението - член 13, ал. 2 от ЗЗД.

Приемане (акцепт).

Това е изявление, за пълно съгласие с предложението и ако е друго се приема за отхвърляне. То трябва да изхожда от лицето, на което е направено, от негов представител или неговите наследници и да бъде отправено към предложителя, негов представител или неговите наследници. Приемащият трябва да бъде дееспособен.

Начин на приемане. Не трябва да оставя съмнение относно окончателното решение. Да бъде безусловно - няма приемане, ако то е с резерва и съдържа насрещни условия като за резерви не се приема разширяването на предложението; да бъде изрично - волята за сключване личи от изричните изрази на приемащия или мълчаливо - приемането личи от действията на приемащия. Простото мълчание не означава съгласие за сключване.

Изявлението за сключване губи силата си, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или едновременно с приемането. Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита за сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.

Сключване.

Необходимо е съгласието на двете страни. То трябва да обхваща всички съществени условия на договора и освен това, онези несъществени условия, за които една от страните или двете страни считат, че трябва да се споразумеят. Разногласието на страните трябва да бъде явно и съзнавано и в този случай договорът не се счита за сключен. Разногласието може да е и скрито - страните считат, че са се съгласили за всичко, когато всъщност волеизявленията им се отклоняват едно от друго. В резултат договорът не е сключен, защото простото убеждение, че е постигнато съгласие не може да замести действително постигнатото съгласие.

Моментът на постигане на пълно съгласие е моментът на сключванве на договора. Предложението, направено на присъстващ трябва да бъде прието незабавно, освен ако е даден срок за приемането му. Съгласие се постига в момента в който предложението се приема. Договори между отсъстващи - има 4 възможности:

= теория на изявлението: момента, в който адресатът на офертата заяви, че я приема.

= теория на узнаването: моментът, в който предложителят е узнал, че неговото предложение е прието.

= теория на получаването: моментът, в който изпратеното приемане е достигнало у предложителя.

= теория на изпращането: моментът, в който адресатът на офертата е изпратил съобщението.

Нашето право е възприело теорията на получаването - член 14, ал. 1 от ЗЗД “договорът се смята за сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя”.

Местосключване. Според член 14 ал 3 от ЗЗД това е мястото, където е направено предложението. Понякога местосключването се определя от местоизпълнението на задължението по договора. С оглед на местосключването се определя и валидността на сключените в чужбина договори.

Преддоговорни отношения.

От момента, в който страните са влезли в съприкосновение една с друга със сериозното намерение да сключат договор между тях се установява правно - релевантна връзка - ЮФ е поставянето им в контакт. Връзката се установява с получаване на предложението. То поражда преддоговорни задължения, но обикновено офертата идва след предварителни преговори и в този период от време страните са задължени да спазват едно законово определено поведение. При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно като в противен случай дължат обезщетение. По - важни преддоговорни отношения:

1. Задължение за взаимно уведомяване за обстоятелства, свързани със сключването на договора. Неспазването му може да доведе до нищожност на договора поради неясна представа.

2. Мерките, които преговарящите трябва да вземат, за да се избегне увреждане на едната или другата страна през време на преговорите.

3. Да не се прекъсват произволно преговорите. Това се прилага при сложни договори, където още в течение на преговорите се правят разноски от страните.

4. Взаимно обезпечаване на валидността на договорите - необподимо е премахване от правната сфера на обстоятелства, които биха допринесли за нищожност или унищожаемост на договора.

Отговорност.

Основанието е член 12 изр. 2 от ЗЗД. Обезщетението е санкция. Вредите, които подлежат на поправяне са претърпените загуби - ефективно намаляване на имуществото, пропуснати ползи - нереализирано увеличение на имуществото, позитивни вреди - определят се от размера на интереса за изпълнение и негативни вреди - определят се от интереса за склюбване на договора.

Обхват на обезщетението - разноските които страната е направила за сключване на договора; разноските, които тя ще направи за сключването на нов договор при по - неблагоприятни условия.

Характер на отговорността. В сегашната цивилистика се приема, че отговорността е деликтна - подчинява се на режима на непозволеното увреждане.

ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОГОВОР. ДЕЙСТВИЕ НА ДОГОВОРА. ДОГОВОР В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ.

Понятие за предварителен договор. С него се поема задължение в бъдеще да се сключи друг договор. Може да бъде едностранен или двустранен. Прилага се преди всичко за продажба на недвижими имоти и тогава се нарича обещание за продажба.

Условия за действителност. Важат всички условия за действителност на един договор. Предварителният договор е валиден само ако окончателният може да бъде сключен - законът не допуска да се сключи предварителен договор за нещо, за което не може да се сключи окончателен. Той трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателният договор. За сключването му поначало не е необходима форма, но практиката е наложила изключения. ?лен 19, ал. 1 от ЗЗД сочи като достатъчна гаранция писмената форма на предварителният договор.

Действие на договора. Той създава взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка от страните. Друго вещно действие той няма. Според член 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителният договор може да предяви иск за сключване на окончателният договор. В този случай договорът се счита сключен от момента в който съдебното решение влезе в сила - принудително изпълнение на предварителният договор. Самото решение има прехвърлително действие, но не замества волеизявлението на страната, която отказва да сключи договора, а замества самия него. Всяка от страните по предварителният договор може да предяви иск за сключване на окончателния, ако е изправна - изпълнила е ония задължения, които е поела да изпълни до преди сключването на окончателният договор. В съдържанието на решението трябва да са включени всички елементи на един нотариален акт, защото то има такова значение. Изискванията са посочени в ГПК. Решението трябва да бъде вписано, за да има действие по отношение на трети лица в шест месечен срок от постановяването си. За да се избегне отчуждаването на имота по време на процеса исковата молба също се вписва.

Договор в полза на трето лице. По общо правило всеки договаря сам за сбе си и в свой интерес. Договарянето чрез законен представител се извършва от чуждо име и за чужда сметка, като представителя не е страна по договора. В член 20, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е посочено, че може да се договаря в полза на трето лице, което придобива веднага непосредствено свое самостоятелно право. Страните: обещателят (промитент) и уговарящия (стипулант), се съгласяват, че едно трето лице наречено (бенефициер), което не може да участва в договора нито пряко, нито чрез представител, ще има право да иска изпълнението на поетото от обещателя задължение. Обикновеното приложение на този договор е в застраховките “живот” и “транспортни застраховки”. Уговорката в полза на трето лице поражда права за него, ако договорът е валиден, договарящите наистина са се съгласили да облагодетелстват третото лице, което е достатъчно определено или поне определяемо.

Действие на уговорката в полза на трето лице. Правата се придобиват от него и то има вземане срещу промитента, което произтича непосредствено от договора - стипулираното право възниква веднага и направо в имуществото му и не преминава през имуществото на стипуланта. Договорът поражда за третото лице пряк иск срещу промитента за престиране на уговореното в негова полза. Придобиването от бенефициера не е окончателно защото стипулантът може да отмени уговорката за което е достатъчно едностранното му изявление. При отмяната с обратна сила отпадат придобитите от бенефицера права, стига тя да е последвала преди облагодетелствуваното лице да е заявило, че приема уговореното в негова полза - член 22, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. До момента, в който третото лице заяви, че приема уговорката в негова полза, клаузата за облагодетелствуването му се намира във висящо състояние. С приемането отпада възможността за нейната отмяна и облагата се придобива окончателно от третото лице като не е необходимо да има форма за валидност, а е достатъчно да са извършени конклудентни действия. В член 22, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, е предвидена възможност стипулантът да отмени клаузата и да посочи друго ползващо се лице и след като първоначално облагодетелстваният е приел благата. Третото лице може и да откаже като заяви, че не приема облагата, с което придобитото от него право отпада с обратна сила, но договорът не губи силата си, ако бъде посочено друго ползващо се лице.

Отношения на страните по договора и по повод на договора.

= стипулант (уговорител) и промитент (обещател). Това са страните по договора. Уговорителят може да предяви иск срещу обещателя за изпълнение на задължението. Той може едностранно да развали или да иска развалянето на договора по съдебен ред поради неизпълнение.

= промитент и бенефициер. Бенефициера има претенции за изпълнение към промитента и въпреки, че не е страна по договора той черпи правата си от него. За това могат да му се противопоставят всички възражения, които промитентът е могъл да противопостави на стипуланта като е достатъчно те да произтичат от договора - член 22, ал 2 от ЗЗД.

= стипулант и бинифициер. Взаимоотношенията между тях са продиктувани от всекидневието.

= бенефициер и кредиторите на стипуланта - член 22 ал. 3 от ЗЗД. Ако кредиторите му обявят договора за недействителен по реда на член 135 от ЗЗД (Павлов иск), бенефициера е длъжен да върне само онова, което стипуланта е дал по договора.

Обещаване действието на трето лице. Законът не предвижда възможност да се договаря по начин, който задължава третото лице. Но според член 23 от ЗЗД едно лице може да обещае задължението или действието на трето лице, но от това не следва задължение за третото лице, а само за този който обещава. Този договор се прилага често в практиката и той поражда задължения за обещателя, което се счита за изпълнено, ако третото лице извърши уговореното действие, или поеме обещаното задължение. Ако то откаже обещателят дължи на съконтрахента си обезщетение на общо основание. Обещателят може да се освободи от отговорността за вреди, ако сам извърши обещаното, стига личните качества на третото лице да не са от решаващо значение за договора. То може да се освободи от отговорност, ако е настъпила последваща невъзможност за изпълнение от третото лице.




23.ИЗПЪЛНЕНИЕ.

ПРЕСТАЦИЯ - ПОНЯТИЕ. ВИДОВЕ ПРЕСТАЦИИ.

Понятие.

Обвързаността на длъжника и корелативното право на кредитора да иска определена престация образуват съдържането на облигационното отношение. Престацията е съдържанието на това, което се дължи. В цивилистиката се спори за това кое е обект и кое е съдържание на облигационното отношение. Има две теории за престацията, че това е дължимия резултат или че това е дължимото поведение. Престацията може да бъде определена:

= от закона, ако той е източника на облигационното отношение. Обикновено такова задължение възниква от деликт или от друг правен факт когато закона с императивна норма предписва съдържанието на правоотношението. Ако съдържанието на престацията е посочено в диспозитивна правна норма, задължителната му сила зависи от волята на страните да го включат в договора.

= чрез правна сделка,което е обикновеният случай и източник е едностранно волеизявление. В член 9 от ЗЗД е посочено, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Престацията трябва да бъде поне определяема. Пълната неопределеност води до липса на предмет на договора. Когато престацията е определяема, нейното точно съдържание се определя чрез тълкуване. Правилата за това са посочени в член 20 от ЗЗД. Освен това е необходимо в отношенията си длъжникът и кредиторът да се съобразяват с правилата на добросъвестността.

Видове престации.

1. В зависимост от формата на дължимото поведение.

= положителна - осъществяването на дължимия резултат изисква положително действие от длъжника, което може да бъде физическо или правно. Дължимия резултат може да се осъществи по - късно като длъжникът, изпаднал в забава със съгласието на кредитора изпълни по -късно, но в този случай той дължи и обезщетение.

= отрицателна. Дължимия резултат може да бъде осъществен само чрез бездействието на длъжника. Отрицателната престация може да бъде самостоятелно задължение, пряка и единствена цел на ЮФ (договора); несамостоятелно задължение - за да се постигне главната цел, определени действия не трябва да бъдат извършвани от длъжника; смесено - задължение за бездействние съчетано със задължение за положителна престация (довереник, който се задължава да извърши определени действия, но му е забранено да възложи извършването им другиму).

Последици при нарушаване на задължението за бездействие - това е неизпълнение. Длъжникат е изпаднал в забава когато не изпълни но в случеят той въобще не може да изпадне в забава, защото нарушението на задължението за бездействие е винаги пълно неизпълнение. При нарушаване на задължението кредиторът може да иска възстановяване на положението отпреди това, като длъжникът сам разруши направеното или кредиторът получи разрешение сам за сметка на длъжника да премахне направеното, което не освобождава длъжника от отговорност за вече настъпили вреди. При опасност от неизпълнене, ако кредиторът е осъдел длъжника си, на него може да му се наложи и глоба при искане на кредитора към съдия - изпълнителя.

2. Задължения с еднократно и трайно изпълнение.

= с еднократно изпълнение се изисква еднократна активност на длъжника.

= с трайно изпълнение. Може да бъде:

а/ задължение с продължително изпълнение, при което непрекъснато в продължение на определен период трябва да се извършват или да не се извършват редица еднакви по същество престативни действия (наемадателят в течение на наемния срок трябва да предоставя ползуването на вещта).

б/ задължение с повтарящо се изпълнение - длъжникат в течение на определен период извършва няколко еднакви престации, които се повтарят през определени или неопределени периоди от време. Най - важно място тук заемат задълженията за периодични доставки.

3. Задължения за делими и неделими престации. Видът им зависи от това, дали може да се изпълни на части без намаление на общата стойност на цялата престация. Това са само задължения за положителна престация. Задълженията за отрицателна престация са неделими. Няма пречка делимите престации да бъдат уговорени като неделими. Ако разделянето на престацията уврежда правата на кредитора, то не може да бъде уговорено. При множество длъжници и делимо изпълнение, всеки длъжник може да изпълни равна част от задължението, а ако дължимото е неделимо - всеки от тях дължи цялото.

4. Задължение за индивидуално и родово определени престации.

= индивидуално определена престация. Това е конкретно и предварително фиксирано задължение, означено по индивидуалните си белези. То не възниква, ако по време на договарянето конкретно дължимото е фактически неосъществимо. Действие на това задължение:

а/ преминаване на собственността: ако предмет на задължението е да се даде определена вещ собствеността преминава веднага с поемане на задължението - член 24, ал. 1 от ЗЗД.

б/ преминаване на риска - собственика носи сам последиците от случайнот погиване или повреждане на вещта. От момента на сключване на договора този риск преминава върху приобретателя.

в/ странични задължения: прехвърлящия собственността трябва да предаде прехвърлената вещ и затова до момента на нейното предаване той е задължен да я пази с грижата на добър стопанин. При случайно погиване на вещта въпреки положената грижа, той не може да бъде държан отговорен, защото рискът е върху приоретателя собственик и задължението да се предаде вещта се погасява като приобретателят дължи цената й, въпреки, че тя не може да му бъде предадена. Ако погиването е настъпило след като вещта вече е трябвало да бъде предадена (длъжникът е изпаднал в забава), рискът от случайното събитие преминава върху длъжника, освен ако той докаже, че вещта би погинала вследствие на това събитие, дори ако би се намирала в ръцете на приобретателя.

= родово определени престации. В случея съществува неопределеност, по отношение на това, кои точно вещи се дължат. Тя е толкова по - голяма, колкото по малко родови белези са посочени при определянето им. За да може да се изпълни задължението, то трябва да се концентрира - да се определят вещите от рода, които се дължат. Според член 24 от ЗЗД това става по съгласие на страните, но когато то липсва дължимите вещи се определят с тяхното предаване. За момента и начина на настъпване на индивидуализацията има няколко теории. Първата е, че това става когато длъжникът е отделил от рода частта за изпълнение на задължението. Втората е когато длъжтикът е уведомил кредитора, че е направил отделянето. Третата е когато длъжникът е направил всичко, зависещо от него за престирани със съдържание, съответно на дължимото. ?етвъртата сочи като такъв момента на предаване на вещто с което длъжникът се смята за изпълнил. У нас са възприети два начина за индивидуализиране - член 24, ал. 2 ЗЗД.

а/ по съгласие на страните. Те се споразумяват за начина на отделянето, което заедно ще извършат. Ако кредиторът изпадне в забава (не се яви да участва в отделянето), длъжникът ще може сам да отдели дължимото като то трябва да е в уговореното или в средно качество и след това той може да го препрати на кредитора или да го предаде за пазене по реда на член 97 от ЗЗД. Концентрацията се извършва в резултат на едностранното отделяне от длъжника, стига отделеното да притежава уговореното или законоустановеното качество. Окончателното отделяне на дължимата престация е след уведомлението, което длъжникът ще отправи на кредитора, че е отделил дължимото. Страните могат да се съгласят индивидуализацията да стане в резултат на мисленото отделяне без материални действия.

б/ когато страните нищо не са уговорили. ЗЗД сочи, че индивидуализацията настъпва при предаването на вещите. То става ръка на ръка, ако длъжникът и кредиторът присъстват и когато дължимото се връчва на упълномощено от кредитора лице. Ако връчването не може да стане по този начин, местоизпълнението е по местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението - член 68, буква /В/ от ЗЗД.

Последици от индивидуализацията. С това задължението за родов дълг се концентрира и настъпват всички последици, които законът свързва със задълженията за индивидуална престация:

а/ преминаване на собственността, което става по силата на самия договор, без да е необходимо да се предаде вещта.

б/ преминаване на риска. Става с преминаване на собственността и риска от случайното погиване или повреждане на вещите преминава върху новия собственик. До момента в който концентрацията все още не е станала, рискът се носи от длъжника. Съществува презумпцията, че родът не погива и затова се приема, че само ако всички вещи от рода погинат, или изобщо вече не може да се престира с вещи от този род, имаме обективна незъзможност да се престира, което освобождава длъжника от задължението.

в/ странични задължения. Ако концентрацията ще се извърши не чрез предаване, а по друг начин, върху прехвърлящия ще тежи евентуално страничното задължение за пазене и предаване на вече определената вещ. Неизпълнението на това задължение ще се урежда по правилата за неизпълнение на задължение за предаване на определена вещ.

5. Задължение за заместими и незаместими престации. Задължения за лични действия.

= задължения за заместима престация - дължимия резултат може да бъде осъществен не само от длъжника.

а/ изпълнние чрез друго лице.

б/ изпълнение от кредитора. Ако длъжникът не изпълни, кредиторът може да иска от съда да му разреши да изпълни сам за сметка на длъжника дължимото. Не е необходимо длъжника да има изпълнитлен лист срещу длъжника. Когато вече е осъдил длъжника и има изпълнителен лист срещу него, съдия - изпълнителят два разрешение за извършване на дължимите действия.

в/ субективна невъзможност - длъжникът не може да се позове на субективната невъзможност за изпълнение, защото тя не е приравнена към обективната.

Видове заместими престации - лична заместима престация, при която изпълнението й изисква лично действие на длъжника, което може да бъде извършено от трето лице; предметна престация - тя винаги е заместима.

= задължение за незаместима престация за лично действие - дължимия резултат може да бъде осъществен единствено от длъжника, защото личността и личните му качества са превърнати в съществен елемент от договора. Когато задължението стане субективно невъзможно за длъжника, то става обективно неизпълнимо.

Задължение за незаместима престация за бездействие. Длъжника не може да бъде заместен от друго лице в изпълнението, защото за кредитора е особено важно неговият длъжник да се въздържа от определени действия.

Принудително изпълнение. Дължимият резултат при незаместимите престации не може да бъде постигнат чрез пряко принудително изпълнение, а само по пътя на косвената принуда. Съдия - изпълнителя по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба. Ако и след това той не идзвърши действието, му се налагат последователно нови глоби. В резултат прякото изпълнение не може да бъде искано, но не може да се осъществи, ако длъжникът упорства и предпочита да плати.

6. Задължение за сключване на сделка. Това е особена категория задължение за лично действие. Най - често се среща обещание за продажба. Принудителното изпълнение на това задължение се осъществява по съдебен ред (виж предварителен договор).

7. Задължения да се даде нещо. Това е особен вид задължение да се направи нещо. Има вещно действие и ЮФ, който поражда задължението за прехвърляне на собственността, повлича и самото й преминаване по силата на договора. Такива договори са договора за продажба и за замяна. Задължение да се даде без вещно действие са такива, при които собственността не се прехвърля автоматично. Става ако длъжникът не е собствник, защото вещният ефект не настъпва, но остава задължението да се даде. Самите страни по сделката могат да отложат настъпването на вещното действие:

= продажба със запазване на собствеността. Това е продажба с отлагателно условие и при сбъдването му автоматично настъпва вещноправното действие.

= алтернативните задължения - определянето на престацията става с последващо волеизявление, като с концентрацията се постига и вещноправното действие.

= при родови престации където чрез подледващо действие се премахва неопределеността и се открива възможност за преминаване на собствеността.

8. Задължения с право на избор.

= алтернативна престация - дължат се множество предмети и задължението се погасява щом се престира един от тях по избор на длъжника, кредитора или трето лице. Кредитра има право да получи само един от определените предмети. Концентрацията може да настъпи по няколко начина7

а/ нормален начин - чрез изявлението за избор. За да бъде правнорелевантен изборът трябва да бъде съобщен на другата страна или на двете страни, или на едното от лицата, ако на тази страна има няколко лица. Изборът по начало принадлежи на длъжника, но може да бъде уговорено, той да е на кредитора или на трето лице. Правото на избор преминава върху кредитора, ако длъжника не го е упражнил в определен за това срок, а ако няма такъв докато задължението трябва да бъде изпълнено. Правото на избор преминава върху длъжника, ако кредитора не го упражни в определен срок, а ако няма такъв се определя срок от длъжника. Изборът ще бъде извършен от съда, ако не бъде извършен от третото лице, на което е предоставен.

б/ анормална концентрация - прилага се когато една от многобройните престации стане неизпълнима преди да е бил извършен изборът. Задълженето се съсредоточва върху останалите възможни предмети на изпълнение, или върху обезщетението. Ако невъзможността е настъпила без вина на този, който е имал право на избор, задължението се премества върху останалите възможности. Ако за невъзможността е виновен този, който няма право на избор, другата страна може ако е кредитора да иска изпълнение с възможната престация или обезщетение, а ако е длъжникът да престира възможната вещ и да иска обезщетение за тази, която е станала невъзможна за предаване по вина на кредитора или да се освободи от задължението си като се откаже от обезщетението от кредитора.

= факултативна престация. При нея се дължи една вещ, но по избор на длъжника с престирането на друга вещ задължението се погасява. Съществува риск защото ако дължимата вещ случайно погине, задължението не се пренася върху тази, с която длъжникът може да погаси задълженето си, защото тя не се дължи.

9. Парични задължения. Техен предмет са парите, които са заместими вещи и на тях законът е признал функцията на общ изрзител и платежно средство. Стойността на парите е номинална - отбелязана върху самата банкнота и курсора - стойността им, съотношение с друга парична единица. Не важи правилото, че длъжникът трябва да престира вещ поне средно качество и че длъжникът се освобождава от дълга, ако изпълнението е станало невъзможно не по негова вина. Изплащането на задължението, когато то е саво парично, става по номиналната стойност. Познати са и други уговорки (клаузи) - “златна клауза” при която, изплащането става в злато; тя е забранена по нашето законодателство и уговорка в този смисъл е нищожна и “валутна клауза”, когато паричната престация е в Български лева, но като мащаб се определя стойността на определена валута и в златото.

10. Задължения за лихва. Това е възмездяване на длъжника в пари на собственика на определена сума или заместими вещи за това, че се е лишил от нея за определено време и не е могъл да я използва. Обикновено лихви се дължат само при дълг от парични суми, но според член 240, ал. 2 от ЗЗД, може да се уговори и за заместими вещи. Възнаграждението за индивидуално определена вещ не е лихва, а наем. Лихвата се определя обикновено в проценти и размера и зависи от величината на дължимата сума и времето, през което кредиторът е лишен от нея. Лихвите са граждански плодове, защото се дължат по силата на едно правоотношение. Не са лихви:

= анюитетите: сума, чрез която се погасява част от дълга и лихвата.

= девидентите: тяхната величина не се определя от размера на времето на ползване на една парична сума, а зависи от дохода, получен при дейността на длъжника.

= наемите: те се дължат в резултат на ползването на вещта. Лихвите са акзесорни задължени и не могат да възникнат без да е налице парично вземане. Кгато се погаси главното задължене, се погасява и това за лихви. Когато главното задължение се погаси с обратна сила, ретроактивно отпада и задължението за лихва. Обезпечението за главното вземане обезпичава и вземането за лихвата.

Видове задължения за лихва:

= договорна - тя е въз основа на договор или едностранна сделка. Необходим е писмен документ, в който е посочен деня от който се дължи. Без него се дължи само от деня на забавата. Максималния лихвен процент се определя с разпоредба на БНБ и съгласието на длъжника да плати надзаконова лихва е абсолютно недействително.

Връщане на недължимо платени лихви. Прави се в случаите когато макар и в рамките на законовия максимум, лихви не са се дължали или не са се дължали в този размер. Сумите слредва да се върнат на длъжника, освен ако не се установи, че той ги е платил в рамките на нравствен дълг - член 55, ал. 2 от ЗЗД. Когато длъжникът изпълни задължението си предсрочно, ако срока не е бил уговорен в полза на кредитора, той има право да приспадне лихвите по дълга за размера до края на определения срок.

= законова лихва. Тя не се уговаря, а произтича от закона. Най - ващно място заемат мораторните лихви - те се дължат за забавено изпълнение на парично задължение. Такива са и лихвите, които се дължат като присъдено обезщетение за деликт, защото при тях длъжникът постоянно е в забава. Размера на законовата лихва е три пункта над основния лихвен процент на БНБ.

Анатоцизъм - това е уговорка, че ще се дължат лихви върху вече изтекли лихви. Законът допуска този случай само съобразно с наредбите на БНБ - член 10, ал.3 от ЗЗД.

ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Изпълнението е доброволно осъществуване на дължимия резултат. То погасява задължение. Може да се определи като правомерно действие, което се извършва в съответствие с принципа, че договорите трябва да се изпълняват и е нормалният и очакван начин за ликвидиране на отношенията между кредитор и длъжник. От някой цивилисти то се определя като договор, с който кредитора приема престацията. Но в много случаи кредиторът не извършва действия при изпълнението от длъжника. От други автора то се приема като едностранно волеизявление, но има и случаи в които няма волеизявление от нито една от двете страни по договора. Трета теория за естеството на изпълнението е, че то е юридическа постъпка. Всъщност природата на изпълнението зависи от естеството на дължимата престация. Друг спорен въпрс е, необходимо ли е наличието на намерение у длъжника да престира. Нашият закон не се интересува от това, стига престираното да е дължимо.

Принципи на изпълнението.

1. Точност - престацията да съответства на дължимото.

2. Реалност - отнася се до непаричните престации. Отразено е в член 79 ЗЗД и урежда възможността на кредитора при забава заедно с изпълнението да иска и обезщетение за забава или неизпълнение. Когато се иска обезщетение вмето изпълнение, длъжника може да предложи първоначално дължимата престация и обезщетението, ако кредиторът все още има интерес от престацията.

3. Икономичност - дължимото трябва да се изпълни с възможно най - малък разход на средства.

Кой трябва и кой може да изпълнява?

Облигационното отношение обвързва длъжника, който трява да изпълни, но не винаги неговото лично действие е абсолютно задължително. В член 73 ЗЗД са посочени случаите когато престацията задължтелно изхожда от длъжника - задължението е за лична, незаместима престация, кредиторът има интерес да изпълни самият длъжник.

Когато престацията е заместима длъжникът може да изпълни и чрез трето лице, като му възложи това или то само поеме инициативата да изпълни. Кредиторът е длъжен да приеме изпълнението, защото той получава това, което му се дължи. Безразлично за правото е дали третото лице има интерес. На това изпълнение е възможно да се противопостави длъжникът. Това няма значение, ако третото лице има интерес. Ако няма интерес, закона не е посочил разрешение на този проблем, но кредитора би могъл да откаже или приеме плащането, защото всъщност се защитава неговият интерес. Ако на изпълнението от третото лице се противопоставят и длъжникът и кредиторът то не може да изпълни.

Кму трябва да се престира?

Принципът е, че се престира на кредитора или на редовните му представители - член 75 от ЗЗД.

Изпълнението, направено на кредитора освобождава длъжника при условие, че кредитора е способен да получи изпълнението. Неспособни са малолетните и непълнолетните и поставените под запрещение, от чието име действат техните представители. В тежест на длъжника е да докаже, че изпълнението му е редовно. Изпълнение, направено на нередвен кредитор, не погасява дълга освен ако бъде потвърдено от представителя на недееспособния или от самия недееспособен, когато е станал дееспособен. Потвърждаването може да е изрично или мълчаливо. Изпълнение е и когато престирането е отишло в полза на недееспособния. Полезността трябва да се докаже от платеца. Плащането, извършено на недееспособен е унищожаемо и искът за това принадлежи на кредитора. Когато го предявява той трябва да върне престираното, когато то е налице. Длъжникът също може да иска остатъка обратно, стига да предлага насреща редовно изпълнение.

Изпълнение на правено на представители на кредитора, освобождава длъжника, стига лицата да са овластени да действат от името на кредитора. Представителите могат да бъдат договорни - пълномощници; законни - родители и настойници и представителните органи на ЮЛ; съдебни управители - управител на вакантно наследство и особен представител на несъвършенолетни, назначени от съдията, когато техните интереси са в противоречие с тези на родителите им.

Изключения от принципа са:

= престиране на некредитор с погасителен ефект:

а/ когато длъжникът престира на неовластено трето лице и впоследствие кредиторът потвърди тва изпълнение.

б/ длъжникът престира на неовластено лице, но кредиторът се е възползвал от това.

в/ кредиторът изрично или мълчаливо се е съгласил изпълненето да стане по този начин или законът допуска или заповядва да стане така.

г/ при плащане на предявителя или преносителя на ценни книги на заповед. Това изпълнение е валидно, щом преносителят е лигитимиран от непрекъснатите джира като кредитор.

д/ изпълнение направено на преносителя на легитимационен знак или хартия.

е/ изпълнение на привиден кредитор - длъжникът плаща на лице, което той добросъвестно смята за свой кредитор.

= плащане без погасително действие - длъжникът е платил на кредитора, но това не го освобождава. Това е хипотезата когато върху вземането на кредитора е наложен запор от негови кредитори. На длъжника се праща запорна съобщение от съдия - изпълнителя. Ако въпреки това той плати, с това погасява дълга си към кредитора си, но задължението му не се смята погасено по отношение на онзи кредитор на длъжниковия кредитор, по чиято молба запорът е бил наложен. Относно него направеното е недействително и поради това длъжникът може да бъде накаран да плати втори път - на този, който е наложил запора. В случея длъжникът има право на обратен иск срещу кредитора си, за да си възвърне това, което повторно е платил.

Какво трябва и може да се престира?

Длъжникът трябва да осъществи дължимия резултат - член 79 от ЗЗД.

1. Даване вместо изпълнение. Престира се нещо различно от дължимото със съгласие на кредитора. Отличава се от алтернативната престация, защото при даването вместо изпълнение, кредиторът получава нещо различно след като се е съгласил да го получи и съгласието се постига след като вече задължението е възникнало. При алтернативната престация кредиторът се е съгласил да я получи още при възникване на облигационното отношение. Различно е и от новацията където се подновяват условията на дълга с прибавяне на нещо ново към тях, докато при даване вместо изпълнение задължението се погасява. Отличава се и от факултативната престация, при която още от самото учредяване на задължението кредиторът знае, че длъжникът има избор и е дал своето съгласие, а при даването вместо изпълнение няма ограничение какво срещу какво да се престира. Даването вместо изпълнение е договор и длъжникът трябва да е дееспособен, за да го сключи.

2. ?астично изпълнение. Принцип в облигационното право е, че изпълнението трябва да бъде точно и ако длъжникът не престира всичко той нарушава задължението си и прави частично изпълнение. ?лен 66 от ЗЗД сочи, че кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Няма частично изпълнение, ако непрестираната част е незначителна. Това правило е в сила, ако длъжникът има един източник на задължение към кредитора. Ако източниците са няколко и задълженията са към един кредитор, изпълнението на едно от тях не може да бъде отказано от кредитора. Изключения от правилото на член 66 от ЗЗД са:

а/ поради естеството на задължението, то не може да се изпълни наведнъж - при задължение с повтарящи се престации.

б/ когато правилото е изключено по волята на страните и това е направено изрично се изпълнява на части.

в/ законът изключва приложението на правилото.

= приносителят на запис на заповед или менителница не може да откаже да приеме частично плащане.

= съдът може да разсрочи изпълнението - от съдия - изпълнителя или при съдебен конкордат, когато съдът решава неплатежоспособният длъжник да плати на части или част от дълга.

Самият кредитор може да предпочете изпълнението на части, но дори да е изказал предпочитание в тази насока, той не може да откаже да получи цялата предлагана му престация, защото ще изпадне в забава.

Кога трябва да се изпълни?

Време на възникване на задължението - момента, в който правопораждащия го конкретен ФС, бъде осъществен.

Време на изпълнение на задължението - времето, когато трябва да се престира. Необходимо е за точното изпълнение на задължението. Престира се на падежа - вземането е вече изискуемо, тоест кредиторът е не само вече в правото си да иска изпълнение, но то вече е поискано или се счита за поискано. Ако изпълнението не се извърши в този момент, то е вече закъсняло.

Определяне на момента за престиране - член 69, ал. 1 от ЗЗД. Ако задължението е без срок, кредиторът може да го иска веднага. При безсрочни задължения кредиторът трябва да обяви на длъжника, че иска изпълнение. Това става чрез покана, в която се дава достатъчен срок за изпълнение, с което се определя момента, в който трябва да се изпълни. Длъжникът от своя страна може по всяко време да изпълни безсрочното задължение и той не може да изпадне в забава преди да е получил поканата.

Срокът може да се определи мълчаливо от страните и това е необходимото време за изпълнение на задължението. В поканата си към длъжника кредиторът съобразява срока с правилата на добросъвестността.

Изрично определен срок. Определянето може да стане преди или след сключването на договора. Изпълнението може да се иска на определен ден или с оглед на едно събитие, чието настъпване е известно и определено и по отношение на датата му срокът е определен. Страните могат да уговорят, че изпълнението може да се иска на определен ден след настъпването на едно сигурно събитие - относително определен срок, защото е необходимо да се определи началния момент, за да стане срокът напълно определен. Може да се уговори, че срокът ще бъде определен от една от двете страни. Ако уговорката е, че ще се престира “при поискване”, кредиторовото изявление определя изискуемостта. Ако уговорката е, че длъжникът ще определи падежа, той престира когато сам определи. В случай че длъжникът не определи срок, кредиторът може да поиска от съда да даде на длъжника достатъчен срок за изпълнение.

Значение на срока.

а/ субективно отношение с оглед на това, в чии интерес е установен срока.

= срок установен в полза на двете страни - кредиторът не може да иска изпълнение и длъжникът не може да изпълни, преди да е настъпил падежа на задълженето.

= срок в полза на кредитора - в този случай задължението е изискуемо, но не е изпълняемо.

= срок, уговорен в полза на длъжника - това е общия принцип и в този случай задължението е изпълняемо но не е изискуемо, от което следва, че ако кредиторът предяви иск за вземането си преди срока, той ще бъде отхвърлен. Ако междувременно е настъпил падежа, искът ще се уважи, но на ищеца няма да се присъдят разноски. Ако длъжникът е изпълнил предсрочно той не може да иска платеното обратно.

б/ в обективно отношение.

= по мнение на страните, валидно изпълнение е възможно единствено на падежа и ако не бъде осъществено, тогава няма възможност за последващо изпълнение - обикновено при фикс - сделките.

= страните считат, че изпълнението е възможно и след падежа и е основание да се търсят от длъжника вреди. Това може да се превърне в пълно неизпълнение, ако междувременно кредитора се е дезинтересирал от него.

Изгубване преимуществата на срока. Законът е установил оборимо предположение, че срокът е установен в полза на длъжника (член 70, ал. 1 от ЗЗД). Длъжникът може да изгуби това преимущество, като вземането става веднага изискуемо. Предпоставките са посочени в член 71 от ЗЗД. Това става, ако:

а/ длъжникът е станал неплатежоспособен. Определя се от отношението на актива към пасива (пасивът е по - голям от актива).

б/ когато длъжникът със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения.

в/ когато длъжникът не даде на кредитора обещаните обезпечения.

Срокът за осъществяването на една престация се отлага в случаите на мораториум - отсрочка, която се дава с нормативен акт по отношение изпълнението на всички задължения поради особено важни и непреодолими събития (война, земетресения, природни бедствия).

Изчсляване на сроковете - член 72 от ЗЗД. Тази разпоредба важи, ако страните не са уговорили друго. Месецът се брои като се приема съответното число на последния месец, а ако той няма такова, за изтичане на срока се приема последното му число. Седмицата се брои като се вземе последният ден от последната седмица на срока. Дните се броят като не се брои денят, в който е станало събитието или денят на момента, в който започва да тече срока. Срокът изтича с изтичането на последният ден. Ако последният ден е неприсъствен, за такъв се взема първият следващ присъствен ден. Ако срокът изтича определен брой дни преди настъпването на определено събитие, денят на събитието и на изтичането на срока не се броят. Писмените изявления, които се предават по пощата, телеграфа или с радиограма се считат за извършени в срок, ако се подадат до изтичането на двадесет и четвъртия час от последният ден на срока. Уговорките като начало на месеца, се приемат като първо число на месеца, среда на месеца - 15 - то число, края на месеца - последното число.

Къде трябва да се изпълни?

Трябва да се прави разлика между местоизпълнение и местодоставяне. Местоизпълнение е мястото, където длъжникът трябва да извърши действията, които са необходими за да се осъществи държимия резултат и да се счете, че изпълнението е точно. Местоизпълнението често съвпада с местодоставянето и това е при така наречените местни сделки. При дистанционните сделки обаче, то е различно и е посочено с допълнителна уговорка в сделката, с която се уговаря, че длъжникът ще се погрижи престацията да бъде доставена на кредитора. След като е извършил всичко необходимо на местоизпълнението, длъжникът се освобождава от задължението си и всички рискове от местоизпълнението до местодоставянето са за сметка на кредитора. В договорите това се отразява в клаузите “франко”, “ФОБ”, “СИФ”.

Определяне на местоизпълнението. Меродавно е уговореното между страните. Ако те не са уговорили нищо изрично, то следва от естеството на задълженията. В някой случаи законът определя местоизпълнението.

а/ ЗЗД - специална част:

= член 252, ал. 2 от ЗЗД - вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, гдето тя трябва да бъде пазена.

= член 371, ал. 2 от ЗЗД - задължението по запис на заповед трябва да бъде изпълнено там, гдето записът е издаден, ако друго не следва от съдържанието на самия запис.

= издателят на една менителница може едностранно да определи местоизпълнението й - домициална менителница.

б/ определено чрез административни разпоредби.

в/ в случаите, когато нищо не е уговорено между страните или закона не го е уредил, се прилага член 68 от ЗЗД:

= ако се дължи определена вещ тя се престира там, където се намира по време на пораждане на задълженето.

= паричното задължение се изпълнява по местожителство на кредитора.

= всички останали задължения се изпълняват там, където е било местожителството на длъжника, когато се е породило задължението.

Изключение от това правило е уреденото в член 200, ал. 2 от ЗЗД - плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Ако обаче е уговорено, че това няма да стане така, се прилага правилото за местожителството на длъжника.

Местоизпълнението има значение главно във връзка с проблема за забавата. Изпълнението от длъжника на местото, където това трабва да стане е точно и повече от това той не е длъжен да стори. Кредиторът е длъжен да отиде на местоизпълнението, защото задълженията у нас са търсими, а не носими. Когато търсимото задължение е срочно и кредитора не го потърси на падежа, той изпада в забава поради неприемане. Длъжникът не изпада в забава и кредиторът трябва да докаже, че е търсил изпълнение. Когато носимото задължение е срочно, длъжникът трябва да престира в жилището на кредитора и когато не стори това той изпада в забава. Но ако кредиторът не приеме предложената престация, той ще е в забава поради неприемане.

Разноски и доказване на изпълнението.

Разноските са по предаване на дължимата престация и по издаване на разписка. Те тежат върху длъжника, но това правило е диспозитивно. При спор точнто изпълнение трябва да се докаже от длъжника, но съществува законова презумпция, че щом кредиторът е приел без възражения, може да се счита, че му е точно престирано. Изпълнението може да се доказва със всички доказателствени средства, като се спазва забраната на член 133 от ГПК. Изпълнението на дълга се доказва чрез разписка - писмено признание, издадено на престиращия от получателя на престацията, за получаването й. Необходимо е тя да носи подписа на изданеля, дълга, датата на престирането, място на престацията. Тодзи който престира, има право да иска документа на дълга. Връщането му по нашето право е необорима презумпция за погасяване на дълга. При пълно плащане длъжникът има право да го иска, а при частично може да иска разписка и отбелязване на изпълнението върху документа на дълга. При загубване на документа на дълга от кредитора, на разписката той отбелязва това свое твърдение. Докато му се върне документът за вземането, длъжникът има право на задържане.

Прихващане на изпълнението (на плащането).

Един и същ длъжник може да има повече еднородни задължения към един и същ кредитор. Той може да направи прихващане на плащане по силата на член 76 от ЗЗД. Длъжникът определя към кое вземане ще се прихване това, което плаща общо, като изхожда от собствения си интерес и е достатъчно по този начин да не уврежда кредитора си. Ограничения за длъжника:

= уговорен в полза на кредитора срок.

= при частично плащане, което кредиторът не е длъжен да приеме, а длъжникът трябва да предложи пълно изпълнение поне на едно от задълженията си.

= при лихвоносно задължение, ако изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата с погасяването се започва от разноските към лихвата и най - после главницата.

Прихващане по силата на закона - член 76, ал. 2 и 3 от ЗЗД. Прихваща се върху най - обременителния за длъжника дълг; върху най - старото задължение, ако всички са еднакво обременителни; върху всички дългове съразмерно, ако са еднакво стари и обременителни.

Встъпване в правата на удовлетворения кредитор (суброгация).

Изпълнението освобождава длъжника от задължението, само ако то произтича лично от него, не и когато е от трето лрице. Ако третото лице е престирало на кредитора, той е удовлетворен, но длъжтика не може да се счита за освободен от задължението си - изпълнението има ограничен погасителен ефект. Само по отношение на кредитора и длъжникът е вече задължен спрямо изпълнилото лице. Това се нарича суброгация- преминаване на правата на кредитора върху едно трето лице, защото то го е удовлетворило и по този начин е изпълнило задължението на длъжника. В изпълнението имаме модалитет -заместване.

Третото лице може да иска от длъжника да му върне обратно платеното - обратен (регресен) иск. Съществуването на това право зависи от вътрешните отношения между третото лице и длъжника. То може да е платило въз основа на мандатни отношения - длъжникът го е натоварил да плати и то разполага срещу него с обратния иск на доверителя по член 285 от ЗЗД. Третото лице може да е платило на кредитора с пари, които е обещало да даде в заем на длъжника и разполага с иск на заемодателя. Може да изпълнява, защото е решило да се грижи за работите на длъжника, макар той да не му е възлагал тази работа и разполага с обратния иск по член 61 от ЗЗД на упражняващия чужда работа без мандат (пълномощие). Може да плаща без правно основание и има иск за неоснователно обогатяване. Може да плаща с намерение да надари длъжника, когато не разполага с обратен иск. Това е положението и ако длъжника му е дал средствата.

Суброгаторния иск се прилага за да може третото лице, изпълнило чужд дълг да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, да упражни всичките права и искове, съпровождащи платеното вземане.

Предели на суброгацията - встъпването в правата на удовлетворения кредитор не лишава третото лице от неговия личен обратен иск срещу длъжника, който произтича от вътрешните им отношения. Суброгаторния иск е допълнителна възможност, която подпомага регресните права на платилия. Затова той се изключва винаги, когато платецът няма регресни права.

Допустимост на суброгацията. Възможна е, ако изпълнилите лица са имали интерес от изпълнението. Правен интерес имат:

а/ задължените за дълга.

= лично задължение: изпълняват, защото дължат и могат да бъдат принудени да изпълнят, но в отношенията си с другите задължени лица те не дължат никак или дължат част от платеното. Такива са поръчителят, който има регресен и суброгационен иск и съзъдълженият, който има суброгационен иск.

= реално задължени: те винаги изпълняват заради други и понеже са задължени да платят имат интерес от това и се суброгират в правата на кредитора. Например купувачът на ипотекипан недвижим имот не отговаря лично за дълга, но отговаря със собствената си недвижима вещ и ива интерес да плати чуждото задължение, като по този начин се суброгира в правата на кредитора.

б/ имащи интерес да платят без да са задължени нито лично нито реално - купувача на имот, върху който тежи възбрана плаща дълга без да е задължен, но има интерес.

Суброгацията отрича абсолютното погасително действие на изпълнението. За правното й естество има няколко теории:

а/ законова фикция.

б/ законна цесия. При суброгация вземането се прехвърля по силата на закона, но тази цесия се различава от договорната по това, че вземането преминава с всичките му принадлежности по силата на закона, а не по силата на правната сделка и само доколкото съществува регресен иск, а не окончателно както при цесията.

в/ смесена теория. Основава се на това, че суброгацията прилича на изпълнението на чужд дълг и на цесията по своя резултат. И двете поставят едно лице в правата на друго. Цесията е обикновена покупка на вземане, а със суброгацията длъжника се освобождава от задължението си спрямо досегашния кредитор и затова, суброгирания можге да иска само това, което е платил, а цесионерът има право на номиналната стойност на дълга независимо колко е дал. Цесията може да се противопостави на третите лица от деня на съобщаването и на цедирания длъжник, а при суброгацията съобщаването не е необходимо. Цесията предполага съгласие на титуляра на вземането за преминаването на правото между цедента и цесионера, а суброгацията настъпва по силата на самия закон. Кредиторът не дължи обезпечение за съществуването на дълга, каквото дължи цедентът.

Действие на суброгацията. Встъпилия може да действа срещу поръчителите и солидарните длъжници в пределите на обратния иск. Той встъпва в привилегиите и ипотеките на кредитора и може да ги упражнява в същият ред, в който те са могли да бъдат упражнени от първоначалния кредитор. Третото лице встъпва в исковете за разваляне на договора от първоначалния кредитор. Ако първоначалния кредитор е имал изпълнително рещение, суброгираният може да се възползва от това и не е длъжен да води наново иск на общо основание.

24.ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ.

Право на задържане.

Това е възможността на длъжника да откаже изпалнение на задълженето си докато кредитора не извърши дължимата насрещна престация. Лицето, което упражнява правото на задържане се нарича ретинент и обикновено се намира в положението на длъжник и кредитор едновревменно. Това право има обезпечителна функция и се упражнява извънсъдебно. При предявяване на иска или претенцията за изпълнение от страна на кредитора и упражняване правото на задържане от длъжника, съдът присъжда едновременно изпълнение на двете насрещни престации.

Правопораждащи ЮФ.

а/ фактическия състав са две насрещни задължения. Активно - правото на този, който упражнява правото на задържане и пасивно - срещу това вземане е задържането. Изисквания към активното вземане - да е годно за принудително изпълнение с неизтекъл давностен срок; да не е настъпил падежа му, тоест да е изискуемо; да е разнородно с пасивното, защото в противен случай може да се осъществи прихващане.

б/ задържаното да се намира във фактическата власт на ретинента.

в/ между двете престации да има конекситет - връзка в правен или житейски смисъл, която да не противоречи на справедливостта и добрите нрави. Това е категорично изискване на закона и без нея не може да се осъществи задържането.

г/ упражняването на правото на задържане става извънсъдебно обикновено като възражение срещу предявената претенция. То е самостоятелно отлагателно възражение и с предявяването и удовлетворяването на активното вземане се погасява.

Правото на задържане е уредено в ЗЗД за двжимите вещи и в ЗС за всички.

Правни последици.

а/ промяна в изпълнението по време. При упражняването на правото на задържане длъжникът изпълнява задълженето си след падежа, но не изпада в забава, защото всъщност той има право да отказва временно изпълнението и да изпълни по - късно.

б/ с упражняването на това право длъжникът става държател и вече не разполага с владелческа защита.

в/ упражняването на правото на задържане прави ретинента привилигирован кредитор и той може при всички обстоятелства да се удовлетвори предпочитателно от вещта пред всички останали кредитори.

Правопогасяващи факти.

а/ пради отпадане на правопораждащия ЮФ, защото престацията, която е искана е изпълнена или е изгубена фактическата власт над задържаната вещ. Отпадането на правната връзка не е факт, който води до отпадане на правото на задържане.

б/ допълнителни факти, които водят до това са отказване на ретинента от правото на задържане или даване на обезпечение - член 91, ал. 3 от ЗЗД.

Възражение за неизпълнен договор.

Това е подвид на правото на задържане, има същата цел и се упражнява при същите предпоставки - две насрещни вземания, съществуващо вземане и конекситет. Възражението за неизпълнен договор е възражение по двустранно облигационно отношение на едната страна, с която тя се противопоставя на другата искаща да й бъде изпълнено безда предлага изпълнение на дължимото от нея по същото облигационно отнощение.

Възражението за неизпълнен договор се прилага при двустранните облигационни отношения, когато едновременно и по необходимост възникват две задължения, всяко в тежест на едната от двете страни. Техен източник трябва да е едно и също облигационно отношение. Когато от обстоятелствата е ясно, че страната, която трябва да престира първа няма да получи насрещна престация тя може да откаже да престира и това и е позволено по закон - в член 90, ал. 2 от ЗЗД.

Действието на възражението е като на правото на задържане, но освен обезпечителна функция то трябва да съдейства да бъдат осъществени насрещните престации и за разлика от правото на задържане не може да се отклони с обезпечение.

Възражение за неточно изпълнение. Кредиторът има право да иска пълно и точно изпълнение, освен когато неточността е такава, че сварзана с правилата на недобросъвестността не изисква отлагане на изпълнението на дължимото престиране поради незначителния остатък от него.

25.НЕИЗПЪЛНЕНИЕ.

Неизпълнение.

Изпълнението е осъществяване на дължимия и очакван по силата на договора резултат. Неизпълнението е неосъществяването на резултата. То може да се дължи на несъздаване на необходимите условия от страна на кредитора - забава на кредитора; злата воля или небрежността на длъжника; резултат на случайно събитие.

Последиците от неизпълнението зависят от това, има ли или няма вина длъжника. При вина от негова страна, вредните последици са в негова тежест. Ако се дължи на случайно събитие тежестта се носи според определянето и от правилата относно носенето на риска (невиновна невъзможност за изпълнетие).

Средствата, които могат да се използват, за да се постигне изпълнение са:

1. иск за пряко изпълнение от кредитора - когато интереса му от изпълнението не е отпаднал.

2. Кредиторът е овластен да извърши сам онова, за което е задължен длъжникът, стига изпълнението да не е с оглед личността на длъжника.

3. Реализиране на договорната отговорност - ако изпълнението е обективно невъзможно или интерерът на кредитора е отпаднал, длъжникът отговаря за вредните последици от неизпълнението.

4. Освобождаване от отговорност, ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които длъжникът не отговаря, като се прилагат правилата за носене на риска.

Форми на неизпълнение.

1. Пълно неизпълнение - длъжникът не е осъществил нищо от съдържанието на престацията или е осъществил всичко, което дължи, но с голямо закъснение или много лошо, така, че изпълнението е безполезно.

2. Неточно изпълнение - то не е адекватно на дължимото.

а/ частично изпълнение - не съответства на необходимото количество и е само част от дължимата престация. Кредиторът не може да бъде задължен да го приеме.

б/ забавено изпълнение - не е престирано на падежа. При фикс - сделките се приравнява на пълно неизпълнение. Ако кредитора не е изгубил интереса си от изпълнението, той приема престацията, но има право на обезщетение за вредите от закъснението, като в този случай длъжникът може да предложи изпълнение с първоначално дължимото плюс обезщетение за забава.

3. Лошо изпълнение.

а/ изпълнение с лошо качество или с качество, което не отговаря на уговореното. Това може да се приравни на пълно неизпълнение.

б/ недобросъвестно изпълнение. Законът предписва всяко задължение да бъде изпълнено добросъвестно и с грижата на добър стопанин.

Неточно изпълнение е всяко изпълнение, което не е съобразено с уговореното.

Забава на кредитора.

Според член 63, ал. 1 от ЗЗД, страните не трябвада пречат на изпълнението на задължението. Когато кредиторът не оказва необходимото съдействие или не приеме предложеното му от длъжника изпълнение без основателна причина, той изпада в забава.

Правни последици. Рискът от погиване на вещта преминава върху кредитора а също и необходимите разноски, направени поради забавата. Въпросът за отговорността на длъжника е спорен. Според професор Кожухаров тя намалява и тези случаи длъжникат отговаря само при умисъл и груба набрежност. Ако длъжникат е в забава, а след това и кредитора изпадне в забава, забавата на длъжника отпада и той не дължи обезщетение и не носи риска от погиване на вещта.

Способи за освобождаване от отговорност на длъжника:

1. Ако дължи вещи:

а/ може да ги даде на съхранение на подходящо място, определено от РС по местоизпълнението.

б/ може да продаде дължимото с разрешение на РС по местоизпълнение и да сложи парите на влог, след като си удържи разноските, ако:

= дължимото подлежи на развала.

= предаването и съхранението на дължимото е свързано с трудности, неудобства и много разходи.

Кредиторът трябва да е предизвестен за предстоящата продан.

2. Ако дължи пари, ценни книги, ценности, длъжникът може да ги даде на съхранение в банка като в този случай не му е необходимо разрешение на съда.

3. Ако престацията не е вещ, след отказа на кредитора от изпълнение, длъжника може да се откаже от договора и да иска обезщетение за разноските, направени поради забавата на кредитора.

НЕВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Видове невъзможност за изпълненеие.

Начална - това са основанията за нищожност на договорите: невъзможен предмет, липса на основание, липса на съгласие, липса на форма и привиден договор.

Последваща - когато страните са сключили договора на основание, коетого прави нищожен с надеждата, че впоследствие то ще отпадне и виновна и невиновна невъзможност за изпълнение.

Невиновна невъзможност за изпълнение.

Това е невъзможнаст за изпълнение, възникнала след сключването на договора не по вина на длъжника - обективна причина.

Основания за възникването:

а/ обективна причина, която възниква в резултат на непреодолима сила или случайно събитие. За тези понятия няма точно определение в правната теория. Има различни виждания:

= непреодолимата сила е събитие, вън от дейността на длъжника, а случайното събитие е част от неговата дейност.

= непреодолимата сила е събитие извън човешката дейност, а случайното събитие е от човешката дейност.

= Улпиан определя непреодолимата сила като непредотвратима, а случайното събитие като непредвидимо.

б/ при всички случаи, независимо на какво се дължи невъзможността за изпълнение, предпоставка за освобождаване от огвоворност е грижата на добър стопанин.

Последици при невиновна невъзможност за изпълнение:

1. Задължението се погасява и кредиторът не можа да иска обезщетение за неизпълнение.

2. Доказване на невъзможността. Това е в тежест на длъжника, а кредиторът трябва да се легитимира като такъв.

3. Заместваща облага. Случаите, когато вещта е погинала при случайно събитие, ако тя е била застрахована срещу него от длъжника, възниква право на вземане от застраховката. Може за длъжника за възникне вземане срещу лицето, което е причинило невъзможността - унищожило е вещта или е забавило изпълнението. Тези обезщетения идват на мястото на дължимото и това е облагата, която замества станалата невъзможна престация. Облагата принадлежи на страната по облигационното отношение, която носи риска - за собственика на погиналата вещ.

Рискове. Те определят върху кого ще легнат неблагоприятните последици от погиването на вещта, ако престацията е станала невъзможна за изпълнение.

а/ при едностранните договори едната страна е кредитор, а другата е само длъжник. При невиновната невъзможност за изпълнение длъжника се освобождава от задължението да престира и това е за сметка на кредитора, който е очаквал да придобие определено право в правната си сфера.

б/ при двустранните договори правата и задълженията възникват и за двете страни и въпросът за риска е уреден в член 89 от ЗЗД - “при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право” - рискът тежи върху длъжника, чието задължение е станало невъзможно. В този случай, ако едната страна е вече престирала, а впоследствие изпълнението на другата стане невъзможно, на изпълнилата страна трябва да й се върне престацията, защото това е дадено без правно основание. Но ако кредиторът упражни правото си върху заместващата облага, той е задължен да престира. Изключения от това правило е случаят, когато кредиторът носи риска. Нарича се още риск за кредитора, за купувача, за собственика. Това са случаите, когато вече е сключен договор за покупко - продажба или за прехвърляне на собственността върху една вещ, но тя още не е продадена. Собствеността вече е преминала върху купувача и като собственик той вече носи риска от погиването й, а освен това е длъжен и да плати (да направи насрещната престация). Кредиторът се освобождава от това задължение, ако длъжникът изпадне в забава.

Видове невъзможност за изпълнение.

а/ според естеството си - правна и фактическа.

б/ според времето - постоянна и временна като в случая възниква отговорност за вредите.

в/ според количеството - пълна: задължението се погасява по член 89 ЗЗД и частична: длъжника се освобождава от задължението да престира невъзможната част. Кредиторът придобива правото на част от заместващата облага в съотношението, което имат възможната към невъзможната престация. При двустранните договори кредиторът може да поиска съответно намаляване на насрещната си престация. Рискът е за длъжника, но се прилага и изключение от правилото при съответните взаимоотношения. Ако кредиторът вече няма достатъчен интерес от частичното изпълнение той може да поиска развалянето на договора по съдебен ред.

ВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ.

Вина. Това е психическото отношение, на длъжника към причината за неговото неправомерно поведение, довело до неизпълнение. Виновен е този, който макар и да съзнава или да е бил длъжен да съзнава, че с поведението си ще причини неизпълнение на задължението, все пак е имал злата воля да го осъществи.

Форми на вина:

Умисъл - длъжника съзнава, че с поведението си ще причини вреди на своя кредитор, но въпреки това иска или допуска настъпването на този неправомерен резултат. Имаме пряк умисъл, когато длъжника иска неизпълнението и евентуален, ако допуска настъпването на вредите и се съгласява с това, заради постигането на други цели.

Небрежност - длъжникът несъзнавано или лекомислено не е положил дължимата грижа. Съзнаваната небрежност е когато той е знаел до какви последици може да доведе неговото поведение, но се е надявал, че те няма да настъпят. Несъзнавана небрежност има, ако длъжникът не е предвиждал последиците от поведението си, но е бил длъжен, могъл е да ги предвиди.

Критерий за вината. Уреден е в член 63, ал. 2 от ЗЗД - “задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин, освен в случаите, когато законът изисква друга грижа”. Законът може да иска:

а/ повече: член 244, ал. 1 ЗЗД. При договор за заем, заемателят трябва да пази от погиване предпочтително заетите вещи.

б/ по - малко: при договор за влог, чиито срок е изтекъл, влогоприемателят трябва да пази вложеното срещу умисъл и съзнавана небрежност. При определени условия и гесторът може да получи разрешение от съда да полага по - малки от необходимите грижи на добрия стопанин.

Виновна невъзможност за изпълнение. Тази невъзможност се появява, когато длъжникът не е положил необходимата грижа на добрия стопанин и поради това изпълнението е станало невъзможно. Може да е временна или окончателна, пълна или частична.

Последици:

а/ кредиторът може да иска обезщетение. То не е компенсаторно, а се отнася само до нанесените вреди, ако иска пълно обезщетение той трябва да престира насреща.

б/ Кредиторът може да иска заместващата облага. Тя не може да се търси заедно с обезщетението, защото в този случай кредиторът ще получи два пъти това, което му се полага само веднъж.

в/ кредиторът има право да не престира насреща дължимото, когато това произтича от двустранен договор. Срещу искането на длъжника за изпълнение, той може да противопостави възражение за неизпълнен договор и по този начин отново да се освободи от задължението.

г/ може да иска развалянето на договора когато задължението е по двустранен договор. С развалянето той губи правото си да иска обезщетение, но може да претендира за вреди, които биха му се следвали след приспадане на дължимата от него престация.

Тва са последици и при частична невъзможност за изпълнение.

Забавено изпълнение. Това е неизпълнение на дължимата престация в определен срок, вследствие на виновното поведение на длъжника. Това е така наречената забава на длъжника.

а/ предпоставки. Дължимата престация трябва да съществува; да е изискуема: да е настъпил падежа при срочните задължения и да е поискано изпълнение при безсрочните; да има виновно неизпълнение.

б/ правни последици. Кредиторът има право на обезщетение, а ако има уговорени и на неустойка или задатък; има право на задържане; може да развали договора или да настъпят специфични правни последици - член 80 ЗЗД. Ал. 1 от член 80 на ЗДД - когато задължението не е за лично действие кредиторът може сам да осъществи необходимите действия за сметка на длъжника след разрешение от съда. Ал. 2 на член 80 ЗЗД - когато задължението е за бездействие, кредиторът може да иска от съда сам да премахне резултата от непозволените действия на длъжника за негова сметка.

в/ отпадане на правните последици. Извършва се само за в бъдеще при забава на кредитора; погасяване на задължението; ако кредитора даде отсрочка на длъжника или ако кредитора опрости задължението и забавата.

гражданскоправни науки

ПРИДОБИВАНЕ НА ВЕЩНИ ПРАВА ЧРЕЗ СДЕЛКИ.

Това е най -често срещания придобивен способ. Във фактическия му състав като задължителен елемент е съществуването на едно право у определено лице. Тук имаме правоприемство, което може да бъде два вида: когато праводателя се лишаванапълно от правото си което преминава у правопприемника. Нарича се прехвърлително правоприемство, транслативна сукцесия или прехвърляне; възможно е праводателят да не прехвърли правото си, а да изведе от него едно несъществуващо до тогава право. Това е учредително правоприемство или конститутивна сукцесия. Докато трае правото върху чуждата вещ, собственикът й не може да упражнява правото си по начин, който пречи на упражняването на правото върху чужда вещ. Нашето право е възприело френската система на договорно прехвърляне - достатъчно е съгласието между страните. Тъй като придобиването на собствеността е пройзводно, действителността му зависи от съществуването на правото на събственост у праводателя. Ако той не е собственик договора няма да има действие.

Момент на прехвърляне на собствеността. ?лен 24, ал.1 от ЗЗД. Прехвърлянето настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е валидно, при единично определените вещи, но ако от договора се вижда, че прехвърлянето ще стане в един по късен момент, действието му ще започне при настъпването на условието, което страните са имали предвид.

= договори за прехвърляне на собствеността върху вещи, определени алтернативно. Те пораждат действие след като задължението се превърне от алтернативно в просто (се концентрира) и собствеността ще се прехвърли от момента на концентрацията, а не с обратна сила.

= договори за прехвърляне собствеността върху вещи определени родово. Тези вещи се конкретизират при предаването си, а собствеността ще премине при преминаването на риска, което е въпрос на облигационното право.

= договор за прехвърляне на бъдещи вещи. Това е договор, който се сключва с оглед на очакване възникването на една вещ. Необходимо условие е когато бъдещите вещи започнат да съществуват техният отчуждител да има право на собственост.

= договор за прехвърляне на собствеността върху чужда вещ. Възможно е той да се сключи с оглед правомерното придобиване на продадените чужди вещи, но прехвълянето на веща е поставено в зависимост от придобиването й от продавача. Ако страните или само приобретателят не знаят, че веща е чужда, актът може да се потвърди от собственика. Докато няма потвърждение приобретателят може да иска развалянето му.

= придобиване на собственост чрез скрит пълномощник или чрез подставено лице. Това положение мъчно може да се съгласува със закона защото то изисква волята на приобретателя на недвижим имот да бъде изразена в нотариална форма а пълномощното за придобиване трябва да е с нотариално заверен подпис.

= уговорка за отлагане прехвърлянето на собствеността. Прехвърлянето се поставя в зависимост от срок или условие и обикновено това е плащането на цената.

= уговорка да неотчудаемост. Не може при прехвърлянето на собственост да се постави условието тя да бъде неотчуждаема. Но напълно действителна ще бъде клауза, с която собственика се задължава да не я отчуждава за определен период. Тя има облигаторно действие и нарушаването й дава право да се търсят вреди и загуби.

= доровори за придобиване на права върху чужда вещ. Тези права могат да се учредяват само от собственика на вещта. При съсобственост напълно гадно право върху вещта може да се учреди само със съгласието на всички съсобственици.

= специални условия при някои договори. В зависимост от законовата уредба,сключването на договорите е усложнено или улеснено.

когато страната по една предварителна сделка е чуждестранно лице трябвада бъдат спазени условия на Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, съгласно който е необходимо разрешение на Министерството на финансите, когато се извършват сделки, с които чуждестранни лица прехвърлят собственост на местни лица или на други чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната; местни лица прехварлят в собственост на чуждестранни лица или други местни лица, имущества намиращи се в чужбина; местни лица прехвърлят на чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната; учредяват се или се прехвърлят други вещни права върху недвижими имоти, при които на едната или на двете страни участва чуждестранно лице; местни лица, се отказват от наследство, получено в чужбина, след съгласието на Министерството на финансите. Тези разпоредби са императивни и неспазването им води до нищожност на сделката.

право на строеж в полза на съпруг, низходящ, възходящ и неограничен ред за роднини по съребрена линия се учредява със съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба в общината, което е вписано в нотариалните книги.

при съсобственост право на строеж, надстрояване, пристрояване, се учредява с писмено съгласие с нотариална заверка на подписите в заявление в общината, когато е в полза на съсобственици.

право на строеж при липса на съгласие на съсобствениците се учредява въз основа на предварителен архотектурен проект.

замяна на държавен или общински имот с друг става с договор между кмета и преобретателя.

право на собственост или право на строеж върху държавна или общинска земя става след заповед на кмета и писмен договор.

замяна на земеделски земи, собственост на държавата и общините с такива на ФЛ, става при равностойност по количество или качество между тях. За писмения договор не е необходима нотариална форма.

при недвижими имоти в семейна имуществена общност разпореждането става съвместно от двамата съпрузи.

оземляването на безимотни и малоимотни граждани със земеделски земи става чрез търг, обявен от общинската поземлена комисия.

правото на собственост и други вещни права върху кораби по силата на Кодекса на търговското мореплаване става по Законът на знамето а формата зависи от местосключването на договора.

Прехвърляне на двнижими вещи. Не се изисква особена форма и е достатъчно простото съгласие между страните. Изключения:

= прехвърляне на едър добитък - необходимо е “Свидетелство за собственост на едър добитък”.

= прехвърляне на моторно превозно средство - с писмен договор за регистрирането му с нотариално зоверени подписи.

= прехвърляне на кораби - писмено с нотариално заверени подписи и вписване в регистрите на корабите на съответното пристанище.

= уреждане на права върху чужда вещ при вижими вещи. Това е правото на ползване и заложното право. Заложното право има особени правила за да може да се противопостави на трети лица. Необходимо е да има заложен договор и вещта да се предаде.

Прехвърляне на недвижими вещи. Страните изразяват своето съгласие в нотариална форма, което се вписва в специални нотариални книги. Прехвърлянето се извършва пред нотариуса по местонахождение на имота от сключващите договора или от техни пълномощници. Нотариусът не извършва акта преди да е установил, че отчуждителят е собственик на имота. Нотариалната форма се изключва при договори за прехвърляне на наследство от наследника в случаите, когато се прехвърля квота от наследството. Формата е писмена с нотариална заверка на подписите; глава 4 от Закона за държавната собственост определя реда и начина за прехвърляне на собственост върху държавни имоти където е необходима заповед на областния управител по местонахождение на имота, договор, който се вписва от нотариуса по местонахождението на имота; в ЗУТ - в случаите на съсобственост, когато съсобствениците чрез заявление до Общинския съвет с нотариално зеверени подписи разрешават на единия от тях да застрои общия имот; при съсобствени парцели определени за малко и средноетажно строителство всеки от съсобствениците може да поиска да му бъде разрешен строеж по архитектурен план, който предвижда жилища и за другите съсобственици, като това право възниква със съгласието им, утвърждаването на плана и уважаване на молбата за застрояване; по член 19, ал. 3 ЗЗД когато страните са сключили предварителен договор за прехвърляне правото на собственост, който е обявен за окончателен след предявяването на иск пред съда, който има коститутивно действие.

Придобиване на плодове. Плодовете стават самостоятелна движима вещ от момента на отделянето им от растението. С този акт собственикът на растението става собственик на плода, но при учредяване на право на ползване плодоползувателят става собственик на отделената вещ по силата на правото на продоползване. При владелеца в зависимост от това дали е добросъвестен или не, той получава добивите от растението до предявяването на иска за връщане и съответно дължи на собственика добивите, които е получил или е могъл да получи.

Преработване на вещи. Правилото е, че преработването на една вещ е без правни последици в областта на вещното право, ако преработването е извършено не от собственика на вещта, но ако преработената вещ е с по - ниска стойност от работата по преработването, полученият обект принадлежи на лицето, което го е създало; ако новата вещ е от материали, принадлежащи на 2 или повече лица, тя по принцип е съсобствена при равни квоти или квоти, съобразени със съотношението на материалите. Тези правила се прилагат, ако между страните няма договорни отношения или по различно законодателно уреждане. В член 94 до 96 от ЗС, е регламентирана преработката на 1 вещ. Особеното е, че при изработване на вещ от мотериали на различни собственици, ако някой от материалите може да се определи като главен, неговия собственик става собственик на вещта и дължи обезщетение на останалите.

Съединяване. Тук има различни хипотези и се преценява съединяването на вещите и получения резултат.

Ако вещите запазват своята самостоятелност и съединяването може да се прекрати без да се повредят съществено, във вещноправно отношение всеки собственик може да иска винаги разделянето.

Ако вещите са така съединени, че не могат да се отделят без да се повредят значително, се търси коя е главната и второстепенната вещ губи своята самостоятелност, като става част от главната. Собственикът й губи вещното си право, което се трансформира в право на обезщетяване. При спор въпросът се решава от съда.

Тези принципи са в сила, доколкото между страните не съществуват договорни отношения.

Придобиване на новоотделени вещи. Това са хипотезите на разкъсване на физическата връзка между частите на една вещ, като всяка от тях придобива самостоятелност и отделност. Вещните права върху вещта, от която са отделени новите движимости се разпростира и върху тях.

ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ ЧРЕЗ ЖСК И ЧРЕЗ ГРУПОВ СТРОЕЖ.

Прдобиване на недвижим имот чрез ЖСК. Това е кооперация, но по своята це тя значително се различава от останалите кооперации. Уредена е в отделен Закон за ЖСК (ЗЖСК), който определя ЖСК като кооперация, ЮЛ,носител на права и задължения. Целта й еснабдяване на членовете със собствени жилища и, или други обекти. Снабдяването на ЖСК с терен за строителство става чрез определяне ежегодно от Общинския съвет на терени за строителство върху общинска или държавна земя или чрез сделки, което сега е приложимия вариант, като ЖК в качеството си на ЮЛ влиза в отношения с останалите гражданскоправни субекти.

1. Образуване на ЖСК. Създава се за изграждане на най - малко 6 самостоятелни имота, с най - малко 6 члена, при определен архитектурен проект. Образува се на учредително събрание, което взема решение за образуването, приема устава и избира управителен и контролен съвет. Съставя се протокол, който се подписва от всички участници. Протокола е многостранен договор и единодушното му подписване е условие за валидност. Разпоредбите на устава трябва да са съобразени с действащите закони, иначе те са нищожни. Изменения и допълнения в устава на ЖСК се правят от общото му събрание, с мнозинство от 2/3 от гласовете. ЖСК се регистрира в ОС по седалището му. УС подава молба с препис от учредителния протокол, устава, свидетелствата за съдимост на всеки от членовете на управителния и контролния съвет и други доказателства. Деня на регистрацията се счита за ден на учредяването на ЖСК.

2. ?ленствено правоотношение. Това е лично право, възникналопо оригинерен начин, по силата на закна или на наследяване. ?ленове са учредителите, допълнително приетите с писмена молба до ОС и членове по право - лица, обезщетени срещу отчужден техен недвижим имот, с обект в сградата на ЖСК. Не може да се приемат членове, за които няма свободен имот. Възможно е придобиването на имот в съсобственост. ?лен кооператорите по право могат да избират жилището, с което да бъдат обезщетени преди другите и ценообразуването не рефлектира върху цената на обектите на тези кооператори - те плащат цената в АА. Прекратяването на членството става след доброволно напускане; освобождаване по решение на ОС, когато по силата на одобрения архитектурен план на сградата се намали броя на обектите; при изключване, ако кооператорът не внесе в срок дяловата си вноска или системно не изпълнява устава или закона; при смърт - членствените му права и задължения преминават върху членовете на семейството му, като при прекратяването на правоотношението може да получат средствата, внесени в ЖСК.

3. Правни последици от развод при прекратяване на семейната имуществена общност и при обявяване недействителност на брака. Когато и двамата съпрузи са членове на ЖСК или ако единият е член, а на другият бъде присъдена част от жилището, съдът по искане на заинтересования решава кой от двамата съпрузи да продължи членството, като се взема предвид интереса на децата, жилищните нужди и здравословното състояние на съпрузите. Ако има имоти и двамата могат да останат члeнове на ЖСК. Срокът за предявяване на иска е едномесечен от прекратяване на семейната имуществена общност и влизане в сила на съдебното решение. Той е преклузивен. Искът се предявява от единия съпруг срещу другия и срещу ЖСК. Условие за предявяването му е членственото правоотношение да е породено през време на брака и до прекратяването му да не е прекратено ЖСК.

4. Органи на управление на ЖСК.

Общо събрание. Това е върховен орган от всички членове на ЖСК. Избира се председател, секретар и членове на управителния и контролния съвет. Решенията му се вземат с обикновено мнозинство от гласовете на присъстващите. То взема решение за разпределяне на имотите, окончателната им цена, решението за освобождаване от отговорност на УС и КС, за изключване на членовете му.

УС се състои от 3 до 7 членове. Той организира изпълнението на решенията на общото събрание, решава оперативни ръпроси и представлява ЖСК пред трети лица.

Контролен съвет. Състои се от 3 членове и упражнява надзор върху действията и решенията на УС. При установяване на нарушения, които засягат интересите на кооперацията той свиква незабавно общото събрание.

Когато решенията на общото събране на ЖСК са взети в нарушение на закона или устава, те могат да бъдат отменени от РС по молба на член - кооператорите, подадена в двуседмичен срок от вземане на решението за присъстващите, а за неприсъствалите от узнаването. Към нея може дза се присъедини и да я поддържа всеки член - кооператор. Ако моблата е основателна РС отменя решението. Решението на РС не подлежи на обжалване, но може да се атакува по ПРН и реда за отмяна по 231 от ГПК.

5. Прекратяване на ЖСК. Тя е ЮЛ с временно съществуване и в едномесечен срок след построяване на сградата трябва да се определи цената на имотите от УС. Окончателната цена се приема от общото събрание. То приема и идеалните части от общите части и от дворното място. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по тези въпроси, нотариусът снабдява членовете на ЖСК с нотариални актове. Правото на собственост се придобива с издаване на нотариалния акт. След като всички членове се сдобият с нотариални актове, ЖСК прекратява съществуването си. Делба на обект в сградата може да се допусне, само след като кооператорът, за който той е отделен, придобие правото на собственост, защото правото на членство в ЖСК не може да се дели по съдебен ред.

Придобиване на право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на групов строеж

Правната уредба е в ЗУТ, тълкуватерно решение N39/1970 година на общото събрание на гражданската колегия и постановление на пленума на ВС N4/1970 година. Групов строеж може да се осъществи върху дворно място, върху което строитерите (инвеститорите), имат право на собственост или право на строеж. Той се извършва от две или повече лица, с отстъпено право на строеж, надстрояване или пристрояване на заварена сграда. Може да бъде само върху урегулиран имот. Най - често групов строеж се осъществява в недастроен парцел. Договорът се сключва между 2 или повече ЮЛ или ФЛ. Страните трябва да притежават право на собственост или право на строеж.

Разграничение между ЖСК и групов строеж. И при двете се цели придобиване на право на собственост върху конкретен обект от сходни участници. Отликите са, че ЖСК е корпоративно устроено ЮЛ, което може да се учреди без да съществува терен за спроителство и то има органи на управление. При груповия строеж създаването му е обусловено от сключването на договора при наличието на вещни права върху парцела, на базата на предварителна проекта подготовка, като при вземането на решения е необходимо единодушие.

Разграничаване между гражданско дружество и групов строеж. И звете са договори за съвместна дейност със специфични особености за всеки от тях.

Договора за групов строеж е двустранен или многостранен, писмен, формален договор с изискване за нотариална заверка на подписите. Неспазването на формата води до нищожност.

Задължения по договора. Страните по договора участват с пари, труд и материали. Паричната вноска се дели на първоначална, която отговаря на определена строителна дейност и при изчерпване на сумата се прави допълнителна като този въпрос трябва прецизно да е уреден в договора. При сключването вна договора би следвало да се включат клаузи, които да уреждат бъдещите облигационни и др. отношения. Това не е възможно и се урежда начина на вземане на решения при групов строеж - с пълно единодущие на участниците в него. В договора може да се определи те да се вземат по друг начин защото нормата на закона е диспозитивна.

Промени в участниците в груповия строеж.

При смърт. ВС е приел, че товане води до прекратяване на груповия строеж, а наследникът или наследниците на починалото лице го заместват в договора.

Когато участник в груповия строеж желае да го напусне той може да прехвърли правата си по договора със съгласието на останалите. Третото лице сключва допълнително споразумение с тях и се включва в основния договор. С това се уреждат неговите права и задължения. Това лице трябва да придобие вещни права върху парцела, което става с нотариален акт или по друг начин предвиден от закона преди подписване на споразумението му с останалите участници в груповият строеж.

В груховиятстроеж могат да се включат допълнително трети лица, ако в застроително - регулационния план е предвидена впоследствие по - висока етажност, увеличаване на строителното петно или някой от имотите бъде разделен. Тези промени могат да станат само със съгласието на всички участници в договора изразено в писмено споразумение с нотариално заверени подписи.

Обект на придобиване. Договора за групов строеж може да се сключи само за построяване на самостоятелен обект в една сграда.

Приключване на груповия строеж с делба. Тя прекратява договора и при нормално развитие е доброволна. В договора се отразява коя от страните, кой обект ще получи в собственост, с какви идеални части в общите части на сградата и на парцела.

Разпределянето може да се извърши и чрез съдебно делба. Съдът решава всички въпроси, за които е нормално да бъдат включени в делбеното производство. Делбеният съд е задължен при спор между страните съделители да възложи на всеки участник онзи обект, който му се полага като няма право да прави възлагане, различно от писмено договореното.

Като финал на делбата трябва да се получи документ, в който прецизно да се отрази кой обект ще получи всяка една от страните. При това трябва да се изхожда от договора за групов строеж.

Правна последица на делбата е ликвидирането на съсобствеността и получаването от всеки участник в договора на конкретен обект. Друга последица е възникването на етажна собственост в сградата. ОТЧУЖДАВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ДЪРЖАВНИ НУЖДИ. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА ОТЧУЖДЕНИТЕ ИМОТИ.

Отчуждаването е оригинерен способ запридобиване на собственост върху даден имот. При него няма правоприемство - държавата придобива имота на ново юридическо основание, а досегашното право на собственост се погасява. За носителя на погасените вещни права се поражда правото но оценяване, обезщетяване, преместване и други. Това не е особен вид договор за покупко - прдажба, защото е налице властническа намеса на държавен орган.

Отчуждаването се разгранечава от:

= ограниченията на собствеността, които не погасяват самото право на собственост, а стесняват частично някои правомощия на собственика.

= от принодителната продан, извършвана от съдия-изпълнителя по реда на ГПК. И в двата случая държавата проявява своята власт, но при отчуждаването се цели задоволяването на една конкретна обществена нужда, докато съдебната продан е за удовлетворяване на частна претенция.

= конфискацията е принудително безвъзмездно отнемане на принадлежащо на виновния имущество, на част от него или на определени вещи. Това е наказателна или административна санкция. Отчуждаването е включено в Конституцията и законите и е нормален начин за задоволяване на обществена нужда и няма нищо общо с виновно действие или бездействие на едно лице.

= национализацията, която е с различни цели.

Отчуждаването е формално административно производство, приключващо със законно определен АА. Извършва се винаги на основание и в изпълнение на закона за постигане на определена от него цел, свързана със задоволяване на държавна или общинска нужда. В Закона за държавната собственост (ЗДС) няма определение за обществена нужда, а основанието е, че отчуждаването става по силата на влязъл в сила подробен градоустройствен план. Основанието е застроително регулационния план на селището. Държавата може да отчуждава след предварително и равностойно обезщетяване, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин. Редът и начина са уредени в ЗДС, ЗТСУ, Законът за мините и кариерите, Законът за паметниците на културата и Законът за пътищата. Независимо от многото закони има само два вида процедури и основания за отчуждаване на имоти и обезщетяване на техните собственици:

1. Отчуждаване и обезщетяване по ЗДС. Това е общия закон.

Отчуждаването се извършва на основание влязъл в сила градоустройствен план. Може да се отчужди сграда с прилежащата й земя или само сградата. Отчуждения имот става публична държавна собственост.

Заинтересованото учреждение прави мотивирано искане за отчуждаване чрез областния управител до министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството. Областния управител дава мнение за основателността на искането. Министрите одобряват или отхвърлят искането. Когато искането е одобрено преписката се връща на областния управител за извършване на отчуждителната процедура. Той прави предложение за отчуждаване до собственика, където посочва потвърдената от министрите държавна нужда, начинът на обезщетяване и оценката на имота. Предложението се връчва по реда на ГПК.

На собственика с предложението за отчуждаване се предлага друг равностоен имот от същия вид, или с негово съгласие парично обезщетение (размерат е по пазарна цена от датата на издаване на заповедта за отчуждаване и обезщетяване на собственика) или имот от друг вид. С това започва процедурата по обезщетяване. В седемдневен срок от връчването, собственика може да възрази срещу отчуждаването. При връчването той може да даде писмено съгласие или след изтичането на седмичния срок се счита, че е съгласен. При това положение областния управител сключва договор за покупко-продажба или замяна. В случаите, когато собственика не е съгласен, областния управител провежда преговори в продължение на 1 месец от получаване на възражението за постигане на споразумение, което трябва да се съгласува с министъра на финансите и министъра на териториалното развитие и строителството. Въз основа на споразумението се сключва договор за покупко-продажба или замяна и производството се прекратява. Ако не се постигне споразумение в 14-дневен срок областния управител издава заповед за отчуждаване на имота и обезщетяване на собственика, където посочва държавната нужда, отчуждавания имот, начина на обезщетяване. Тази заповед се връчва по реда на ГПК и може да се обжалва по реда на ЗАП като съдът може да се произнесе по нейната законосъобразност. Решението на съда е окончателно. Имотът се счита за отчужден когато се изплати или когато се издаде нотариален акт за отстъпения имот. Собственикът на отчуждения имот трябва да бъде обезщетен в 6-месечен срок от отчуждаването, инъче ОС по местонахождението на имота по негова молба отменя акта на отчуждаването. Ако в 3-годишен срок имотът не бъде използван по предназначение собственика или областния управител могат да искат от ОС по местонахождение да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни. Държавата дължи обезщетение на собственика за нанесените му вреди. Тя има право да получи по-малката стойност между разходите и увеличената стойност на имота от извършените в него промени или подобрения. Държавата придобива имотите необременени. При обещетения с пари, паричното обезщетение до размера на дължимото на ипотекарния кредитор му се заплаща, а ако има друга вещна тежест, обезщетението се внася в ДСК като обезпечение на съответното вземане. При обезщетение с недвижим имот вещното право на ползване и ипотеката преминават по право върху отстъпения имот. Вещните тежести се вписват служебно от нотариуса. По отчуждителните производства не се събират данъци и такси.


ПРАВО НА ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.

Държавна собственост.

Обекти на държавна собственост. Регламентирани са в Конституцията и Закона за държавна собственост. Конституцията сочи, че собствеността у нас е частна и публична, режимът на обектите, държавна собственост се определя със закон. На 21.05. 1996 година в ДВ е публикуван Закона за държавната собственост, в който се уреждат придобиването, стопанисването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи държавна собственост. Според член 2, ал.1 от ЗДС собствеността на държавата е публична и частна.

Публична държавна собственост:

1. Обектите, изключителна държавна собственост, посочени в член 18 от Конституцията.

2. Имотите, предоставени на органите на държавна власт за изпълнение на функциите им.

3. Държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от национално или световно значение.

4. Други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности чрез общо ползване от национално значение.

?астна държавна собственост.

1. Имоти, вещи и дейности върху които е установен държавен монопол - железопътен транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрената енергия и производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

2. Плодовете и приходите от имотите и вещите публична държавна собственост.

?лен 3 от ЗДС определя като държавна собственост и имуществото, което държавата придобива без да го квалифицира като публична или държавна собственост.

Не са държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и фондациите дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество.

Имотите публична държавна собственост, които са престанали да имат това качество се обявяват за имоти частна държавна собственост с решение на Министерския съвет. Имотите, публична държавна собственост не могат да се отчуждават, да се обременяват с вещни права и да се придобиват по давност. Особено право на ползване върху такива обекти се предоставят чрез концесия при условие и по ред определени в отделен закон. Общите разпоредби за собствеността и разпореждането с нея са в ЗДС.

Стопанисване и управление на имотите и вещите държавна собственост.

В член 14 от ЗДС се каза, че държавните ЮЛ упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за стопанисване и управление недвижими имоти и движими вещи от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона. Имотите трябва да се стопанисват с грижата на добър стопанин и да се ползват за нуждите, за които са предназначени.

Публичната държавна собственост се ползва за нуждите на органите на държавната власт и за трайно задоволяване на обществените потребности от национално значение, чрез общо ползване. Тя се предоставя безвъзмездно. Исканията за това, се отправят до специална комисия, определена от МС, която им отговаря в едномесечен срок. Тези имоти не могат да се отдават под наем, да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно с трети лица и да сеизползват за пройзводствена и стопанска дейност с изключение на тези, които имат пряко пройзводствено или стопанско предназначение. Поддържането на имотите става от органите на държавна власт, които ги стопанисват и управляват, а когато те не са предоставени на такива органи - от областния управител.

?астната държавна собственост се предоставя безвъзмездно на ЮЛ и организации на бюджетна издръжка или се отдава под наем чрез търг и договор с областния управител или със негова заповед, когато се предоставят на социални, културни, образователни, здравни и други дейности. Срокът за наем не може да бъде по - дълъг от 3 години, освен при съгласие на Министъра на финансите. Наетите имоти не могат да се пренаемат, да се преотсъпват за ползване, или да се ползват съвместно с трети лица по договор. Движимите вещи се предоставят безвъзмездно на ЮЛ и др. организации на бюджетна издръжка. Новопридобитите движими вещи се стопанисват от съответните ведомства или от областния управител. Движимите вещи, стопанисвани от ведомствата се отдават под наем по ред, определен от ръководителя на ведомството.

Разпореждане с имоти и вещи частна държавна собственост.

То се извършва под общото ръководство на Министъра на финансите, който упражнява контрол за законосъоброзното управление. Разпореждането с недвижими имоти честна държавна собственост е продажба и замяна, извършването на делба на съсобствени недвижими имоти и учредяването на ограничени вещни права върху тях. Продажбата се извършва от областния управител при условия и по ред, определени от МС, със заповед на областния управител, въз основа на която се сключва договора за продажба. Замяната с имоти на ЮЛ или ФЛ, се осъществява от областния управител със съгласието на министъра на финансите. Областния управител издава заповед и въз основа на нея се сключва договора за замяна. Когато имотът се стопанисва от ведомство съгласието за сключването на договорите дава неговия ръководител. Договорите се сключват в писмена форма и се вписват от нотариуса по местонахождението на държавния имот. Доброволната делба се прави след предложение на съсобствениците до областния управител по негова инициатива въз основа на негова заповед и договор между съделителите. Правото наползване се учредява със заповед на областния управител за срок не по - дълъг от 10 години. Когато е безвъзмездно е необходимо съгласието на МС по предложение на министъра на финансите. Когато е възмездно се провежда търг, на който се определя цената на правото и областния управител сключва договор. Правото на ползване се отнема със заповед на областния управител. Правото на строеж на надстрояване и пристрояване се учредяват със заповед на областният управител. Договорите се вписват в нотариалната служба по местонахождение на имота. Движимите вещи частна държавна собственост са под разпореждане на ръкъдителите на ведомствата, които ги стопанисват. Продажбата им се извършва чрез търг, по ред, определен от Министъра на финансите.

Актове за държавни имоти.

Към областните управители, към министерствата и ведомствата се създават служби “Държавни имоти”. За недвижимите имоти се съставят актове за държавна собственост по образец утвърден от министъра на финансите. С тях се лигитимира правото на собственост на държавата и в тях се отбелязват промените, които настъпват в тях. Обектите които подлежат на актуване са сградите и имотите в границите на населените места и сградите извън тях, земеделските земи, собственост на държавата след влизане в сила на плановете за земеразделяне, недвижимите имоти, отчуждени за държавни нужди, земята, върху която са разположени обектите на железопътната инфраструктура, имотите, собственост на РБ извън страната, мините, кариерите, горите, езерата, плажовете и парковете с национално значение. Не се актуват коритата на реките, водите, пътната мрежа, железопътната инфраструктура и др. подобни, ако в специални закони не е предвидено и временните постройки. Актовете за недвижими имоти изключителна държавна собственост се съставят в 2 екземпляра за служба “държавна собственост” в Министерство на финансите и за съответния областен управител. За останалите имоти държавна собственост актовете са в 3 екземпляра - в служба “държавна собственост, в Министерство на финансите и в лицата, които ползвет имота. Към актовете се прилагат документите, установяващи правото на собственост на държавата. В актовете се отбелязва и учредяването или прекратяването на правото на ползване, на строеж и други ограничени вещни права. Актовете се отбелязват с последователни номера, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответната служба “Държавна собственост”. Завежда се главен регистър, картотека, спомагателен регистър и др. по образци, одобрени от министъра на финансите. Книгите за държавни имоти са общодостъпни. Деактуването на имотите може да се иска ако те са неправилно актувани като държавни или основанието за актуване е отпаднало. Те се отписват и се връщат на собственика със заповед на областния управител. Деактуване става и когато недвижимия имот, собственост на държавата бъде прехвърлен на трето лице или бъде съборен.

Общинска собственост.

Тя се състои от имотите, определени като общински от действащите закони - Закон за общинската собственост (ЗОС). Общинската собственост е публична и частна.

Публична собственост са имотите, предназначени за осъществяване функциите на органите на местно самоуправление и местната администрация, предназначените за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и недвижимите имоти и движимите вещи, общинска собственост, обявени по установения ред за паметници на културата от местно значение.

?астна общинска собственост са всички други имоти и вещи, плодовете и приходите от имотите и вещите, публична общинска собственост.

Имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат такова значение се обявяват за частна общинска собственост и обратното.

Имотите и вещите общинска собственост не могат да се придобиват по давност, а тези, които са публична собственост не могат да се отчуждават и да се обременяват с вещни права.

Стопанисване и управление на имотите и вещите общинска собственост.

Организира се от общинския съвет, който издава наредба за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество и конкретните правомощия на кметовете и районните съвети. Общинската собственост се стопанисва и управлява в интерес на населението, съобразно с разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Публичната собственост се стопанисва и управлява от кмета или от съответните организации и ЮЛ на общинска бюджетна издръжка. Тя не може да се отдава под наем, да се преодстъпва за ползване, да се ползва съвместно по договор с трети лица и за стопанска и производствена дейност, освен ако е с такова предназначение. ?астната общинска собственост се стопанисва от лццата, на които е предоставена. Отдаването под наем е от кмета и срокът му не може да бъде по-дълиг от три години. Тези имоти не могат да се пренаемат и преодстъпват за ползване.

Разпореждане с имоти частна общинска собственост.

Продажбата става от кмета на общината след търг по условия и ред, определени с натедба на общинския съвет. Замяната се извършва от кмета след решение на общинския съвет. След тези актове се сключват договори, които се вписват в нотариалната служба по местонахождението на общинския имот. Доброволна делба се извърщва по предложение на съсобствениците до кмета на общината или по инициатива на кмета. Необходимо е съгласието на общинския съвет и въз основа на решението му се сключва договор за делба с кмета. Право на строеж, на надстрояване и пристрояване се учредява със заповед на кмета след търг при условия и по ред, определени от общинския съвет. Право на ползване се учредява със заповед на кмета за срок, не по-дълъг от 10 год. Разпореждането с двежими вещи общинска собственост става при условия и по ред, определени по наредба на общинския съвет.

Актове за имотите общинска собственост.

Систавят се по образец, утвърден от министъра на финансите. Подлежат на актуване недвижимите имоти в строителните граници на населеното място, селищните образувания и извън границите на населеното място, земеделските земи, недвижимите имоти, отчуждени за общински нужди и сградите в тях и територията на водоемите и прилежащите към тях плажове, кариерите, парковете с общинско значение и общинските сгради и постройки. Актът се съставя в 3 екземпляра и се съхранява един в служба “Общинска собственост”, съставила акта, която е по местонахождение на имота, един в служба “Общинска собственост” към общинския съвет и един в лицата, които ползват имота. Актовете се отбелязват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби “Общинска собственост”. Актовите книги са обшодостъпни. Завеждат се главен регистър, картотека, спомагателен регистър и други регистри, одобрени по образцц от министъра на финансите. Деактуване се прави за имоти, неправилно актувани като общински или за които основанието за актуване като общински е отпаднало. Те се отписват от актовите книги и се връщат на собственика. Споровете за материални права се рещават по съдебен ред.

ПРАВО НА ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. СОБСТВЕНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА.

Частната собственост е една от формите на собствеността. Специални норми за нея никога не е имало и няма защо да има. Това, което важи за собствеността, важи в най-пълна степен за частната собственост. Свободата й се изразява в това, че собственикът, ако поиска може да продаде имуществото си на този, на когото пожелае при приемливи условия за него и контрахента му, а не по императивен ред и цена, определени по законодателен път. Единствените ограничения са по отношение на чуждите граждани и чуждестранните ЮЛ. Свободата на частната собственост трябва да бъде насочвана в обществен интерес и това става чрез ограниченията й в ЗТСУ, Правилника за приложение на ЗТСУ, наредба номер 5 за правила и норми по териториални и селищно устройство и др. правнотехнически норми.

Правомощията на владение, ползване и разпореждане са налице, стига с това да не се нарушават наложените със законите и с подзаконовите актове забрани. Владението се изразява във фактическото господство над вещта. Ползването е свързано с владението, защото без него то не може да съществува. С него на собственика се осигурява извличане на възможните полезни свойства на вещтта. То обхваща възможността да се употреби вещта, да се събират или извличат всички плодове от нея и др. Разпореждането е правото да се извършват сделки с вещта и да се обременява тя с тежести. Упражняването му променя правната съдба на вещта. То е лично или се упражнява чрез пълномощник с изрично и надлежно оформено пълномощно.

От обектите на частна собственост са изключени посочените в чл.18 от Конституцията и според чл.28, ал.1 от ЗС вещите публична, диржавна или общинска собственост.

Придобиването на частна собственост става по всички предвидени в законите начини - оригинерни или деривативни. ?уждите граждани с местожителство в чужбина могат да придобиват недвижими имоти в страната само с разрешение на министъра на финансите с изключение при наследяване по закон. ?ужда държава не може да придобива недвижими имоти в страната по наследство. ?уждите граждани и чуждестранните ЮЛ не могат да придобиват собственост върху земеделски земи.

Изгубването право на собственост става по обикновените правни способи. Когато трто лице придобие право на собственост, предходния собственик престава да бъде такъв. Според чл.100 от ЗС е допустимо да се извърши отказ от право на собственост върху недвижим имот в писмена форма с нотариално заверен подпис и последващо надлежно вписване.

В областта на земеделските земи действа Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Субекти на ораво на собственост според него са гражданите, държавата, общините и ЮЛ. Политическите партии и организации, движенията и коалициите с политическа цел с оглед на същността си не могат да притежават земеделски земи. Същото се отнася и за чуждите държави, чуждестранните ЮЛ, ЮЛ с чуждестранно участие над 50%. ?уждите граждани придобиват земеделска земя само чрез наследяване по закон. В 3 годишен срок те са длъжни да я прехвърлят на български граждани, на държавата, общините или ЮЛ. Срока за това тече от откриване на наследството. В чл. 4 от Закона за земеделските земи е отразено задължението те да се ползват само съобразно предназначението си.

18.СЪСОБСТВЕНОСТ.

Съсобственост.

Съсобственост има, когато вещта е собственост на две или по-вече лица. Може да съществува за две или по-вече вещи. Никой от съсобствениците няма идеална част от общото, а те всички се разпореждат общо с вещта.

На вещтното право са познати 2 вида съсобственост. Дялова - вещта е обща собственост на две или по-вече лица в определено съотношение, като всеки от съсобствениците има оптеделен дял и сбора на дяловете дава 100%. Семейна имуществена общност - носители са само съпрузите за вещите придобити по време на брака и режимът е подчинен на императивни правни норми; тази съсобственост се нарича бездялова и при прекратяване на брака се трансформира в обикновена съсобственост.

При съсобствеността се разделя вещното право, а не вещта и между частите на мислено поделената вещ не могат да се установят граници. Броят на съсобствениците не е теоретично ограничен.

Обект на съсобственост могат да бъдат движими и недвижими вещи, права върху движими и недвижими вещи, плодовете като дяловете се определят в зависимост от дела във вещта.

?астите на съсобствениците са равни до доказване на противното и се изразяват в дроби или проценти като сбора им трябва да е равен съответно на 1 или на 100%.

Съсобствеността може да възникне в резултат на наследяване, но след приемане на наследството и преди неговата подялба; завет, когато едно лице прехвърля собственост на две или по-вече лица; по силата на правен или административен акт - например при дворищна регулация; по закон - в сграда при режим на етажна соцственост, където определени части са общи за съсобствениците.

Прекратяването на съсобствеността става чрез правен акт, когато един или по-вече съсобственици поискат. Не могат да се делят общите части при етажна собственост, някои видове съсобствени парцели за малко и средноетажно застрояване и комплексно застрояване, регулирани дворищни парцели с минимални площ и лице, жилища с минимално необходима жилищна площ и помещения и земеделски имоти с минимални площи. Съсобствеността може да бъде прекратена по няколко способа:

разпоредителна сделка: когато някой от съсобствениците продаде идеалната си част или всички съсобственици едновременно се разпоредят с частите си. Съсобственик може да продаде свочта идеална част на трето лице, ако преди това е предложил на другите съсобственици при еднакви условия с третото лице да я изкупят и те не са направили това в определения от него срок.

прекратяване чрез делба: всеки съсобственик може да извърши това въпреки съшествуваща противна уговорка. Делбата може да бъде доброволна - договор, с който се извършва разпореждане с идеалните части от дееспособни лица след предварително разрешение на съда; съдебна - уредена е в ГПК.

Общата вещ се ползва от всички, но по предназначение и така, че да не се пречи на останалите съсобственииц да упражняват правата си. Мнозинството от съсобствениците определят начините за ползване на съсобствената вещ. Съсобственика, който притежава повече от Ѕ идеална част може да определи начина на ползване. Аако някой от съсобствениците имат равни части те трябва да са единодушни при вземане на решението за ползване. Когато не може да се образува мнозинство или решението на мнозинството е вредно за вещта, РС по искане на един от съсобствениците решева въпроса като взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на вещта. Мнозинството не може да предприема съществени промени в съсобствения имот. В този случай е необходимо единодушие на съсобствениците. Съсобственик, който не си служи с вещта може да иска обезщетение.

Етажна собственост.

Това е изключителна собственост върху самостоятелен обект в една сграда и съсобственост върху общите й части. Етажната собственост няма качеството на ЮЛ, а само права и задължения при управлението в самата сграда. Отделни обекти в сградата са жилищата, ателиетата, гаражите и др. с прилежащите към тях тавански, зимнични и др. складови помещения. Общите части са такива по право и не могат да се разделят между съсобствениците. Възможно е някои да бъдат обект на съсобственост само на част от етажните съсобственици, защото се използват само от тях. Дяловеете се определят съобразно стойността на всеки обект. Ако се учреди право на надстрояване или пристрояване в етажната собственост се включват нови обекти, което налага ново разпределяне на идеалните части в общите части.

Възникване на етажната собственост. Става чрез сделка, в резултат на извършено строителство и при делба. Не възниква при наследяване, защото наследниците получават наследството като съвкушност от права и задължения, но при евентуална последваща делба е възможно възникването й.

Щом предпоставките за визникване на етажната собственост престанат да са налице, тя се прекратява като за това не е необходим специален акт. Прекратяването става и когато един от съсобствениците изкупи всички обекти; ако сградата се събори, когато съсобствениците остават с вещни права върху терена.

Строителство на сграда при режима на етажна собственост - чл.56 от ЗТСУ. Тези правила се прилагат само, ако имотите ще се придобиват директно от лицата - етажни собственици, а ако придобиването ще става от трети лица те трябва да придобият вещни права по общите правила и при спазване на съптветната нотариална форма. Ново строителство, надстрояване или пристрояване от съсобственици от етажната собственост се извършва със съгласито на останалите собственици. То се изразява в писмено заявление до кмета с нотариално заверени подписи, надлежно вписано в нотариалните книги. Не е необходимо съгласие при преустройство на собствени помещения или промяна на предназначението им; при разделяне и преустройство на обекти от сградата, когато не се използват общи части. Необходимо е писмено съгласие за изменение на съществуващите инсталации и за прокарването на нови, които засягат имотите на собствениците.

Праволник за управлението, реда и надзора на етажната собственост.

Всеки собственик може да използва и променя своя обект като е длъжен да не допуска нищо, което може да изложи сградата на опастност. Не може да прави изменения във външния вид на своя имот без съгласие на общото събрание на собствениците.

Общото събрание осъществява управлението на общите части. За вземане на решение е необходимо в него да участват ѕ от собствениците. То взема решенията си с обикновено мнозинство.

Изваждането на собственик от етажната собственост става ако излага на опастност сградата, систематично нарушава правилника или решенията на общото събрание. Засегнатия собственик може да иска от районния съд да отмени това решение. Въз основа на решението на общото събрание РС издава изпълнителен лист.

Управителен съвет или управител. Назначава се за една година от общото сибрание. Управителя представлява собствениците за всички действия като те не могат да излизат от обхвата на обикновеното управление или ако са необходими за тях трябва да има изрично пълномощно от заинтересованите собственици. Той следи са спазване на законите, правилника и приетия от общото събрание бюджет. Отчита се пред общото събрание.

Използването на общите части в етажната собственост става по правилата на обикновената съсобственост.


19.ВЕЩНИ ПРАВА ВЪРХУ ЧУЖДА ВЕЩ.

Право на строеж (суперфиция).

Това е ограничено вещно право върху чужда вещ. ?лен 63 от ЗС гласи, че собственикът може да отстъпи на друго лице правото на построи сграда като стане собственик на постройката. Обемът на правото на строеж, което собственикът прехвърля на суперфициара вече не принадлежи на собственика на терена.

Правото на строеж може да бъде ограничено - прехвърля се правото да построи сграда, да ползва чуждия имот доколкото това е необходимо, за да използва постройката по предназначение и ако строи в руга част, за това трябва да му се учреди нова суперфиция; пълно - придобивна се право на строеж върху целия терен.

Правомощия на суперфициара. При ограничената суперфиция собственика на терена отделячаст от своя патриманиум и го прехвърля на суперфициара. При пълната суперфициара получава пълното владение и ползване, но е ограничено разпореждането му със сградата, която той ще построи, защото ако я продава трябва първо да я предложи на собственика.

Предмет на суперфицията е недвижим имот в чертите на населеното място, които са определени за застрояване.

Суперфицията вможе да бъде придобита безсрочно или срочно - правото на строеж се придобива за определен срок, като след изтичането му собствеността на сградата преминава върху собственика на терена. Тя може да бъде ечредена за определена постройка или за част от нея, а ако това не е посочено в учредителния акт се счита, че е затова, което е определено в застроителния план. В случаите когато е построено повече от посоченото, което не може да се обособи, суперфициарът трябва да доплати на собственика, но те не стават съсобственици. Това е ексцес. Ако той може да се обособи, собственикът на терена става негов собственик и трябва да доплати на суперфициара в качеството му на подобрител.

Учредяване на правото на правото на строеж.

1. ?рез сделки - продажба, дарение, замяна. Задължителна е нотариалната форма с изключение на държавните и общинските имоти и при учредяването между роднини - писмено заявление с нотариална заверка на подписите което се подава в общината.

2. За държавните и общинските имоти това става чрез търг и последващо сключване на договор съответно с областния управител или кмета. За държавни учреждения и ЮЛ на бюджетна издръжка, учредяването е безвъзмездно. Догворите се вписват в нотариалната служба по местонахождене на имота.

Прекратяването на суперфицията става чрез погасяване на правото, ако то не се упражнява повече от 5 години или при отчуждаване на имота за държавни и общински нужди.

Право на надстрояване.

Собственикът може да разреши с нотариално заверено заявление да се учреди право на надстрояване. Прехвърля се правото на собственост въхру идеални части от терена и общите части в сградата или право на строеж върху терена и право на собственост върху общите части в сградата; право на собственост върху реално определени зимнични, или тавански помещения.

Правото на строеж се учредява върху терена а на надстрояване върху определена сграда без да се нарушава конструкцията й.

При надстрояването се придбива право на собственост само върху идеални части от имота и това внася промяна в правото на собственост върху идеалните части на старите собственици и променя обема на притежаваните от тях тавански и зимнични помещения.

Предмет на надстрояването е жилищен имот, при които наличната жилищна сграда се запазва според строителния план.

Учредяването му става при:

1. Делба. При разлика в дяловете правото на надстрояване може да се използва за изравняването им.

2. Държавата може да отстъпи правото на строеж.

3. С нотариално заверено писмено заявление може да се учреди за близки и роднини.

4. По решение на всички съсобственици при етажна собственост.

5. Придбиване по давност, когато е надстроено въз основа на предварителен договор за надстрояване с изтичането на 10 години.

Последиците са вещни - прехвърля се правото на надстрояване в патримониума на приобретателя и с това се обособява самостоятелно вещно право, което се упражнява с изграждането на надстройката, като е възможен и ексцес; облигационни - когато правото е учредено възмездно то трябва да се плати, когато при строежа са нанесени щети, пострадалите трябва да се възмездят, ако е било необходимо сторите собственици да се изнесат разноските им се поемат от инвеститора, собственикът на надстроения имот дължи обезщетение на този който надстроява, ако при надстрояването неговият имот се е увеличил, той има право на задържане докато не му се изплатят вредите, причинени от надстроителя.

Право на ползване.

Това право включва правото да се използва зеща според предназначението й и правото да се получават добиви от нея без да се променя тя съществено. Това е ограничено вещно право. Ползувателят придобива правото да владее вещта и да получава добиви от нея. Правото на ползване е свързано с личността, то е непрехвърлимо и ненаследимо, тоест приобретателят му няма правото да се разпорежда с него. Ползувателят трябва да плаща разноските по ползването и да поддържа веща в състоянието, в което я е получил. За целта при предаването се прави опис, а ако не е направен, се счита, че веща е предадена в добро състояние. Ползувателят не отговаря за нормалното похабяване на вещта. Подобренията от ползувателя задължават собственика да му плати обезщетение.

Учредяването на правото е срочно или безсрочно. Учредява се чрез правни сделки - при прехвърляне на имота прехвърлителят може да си го запази (при договор за гледане и издръжка); делба - правото на ползване е обременително право, но може да се учреди и при доброволна делба; по давност с изтичане на 10 години от началото на ползването.

Прекратяването му става, с изтичане на срока за който е учредено, със смъртта на ползувателя, по съдебен ред преди изтичане на срока, ако ползувателя я ползва по начин, който я застрашава, съществено я променя и е бил предупреден за това от собственика, при отказ на ползувателя в писмена форма с нотариална заверка и последващо вписване.

Правото на порзване може да се учреди върху общинска и държавна собственост, за срок не по - дълъг от 10 години. Безвъзмездното му учредяване е по решение на Общинккия съвет или със съгласието на МС, след предложение на министъра на финансите. В този случай се издава заповед съответно от кмета или от областния управител, въз основа на която се сключва договора.

20.ЗАЩИТА НА ВЕЩНИТЕ ПРАВА.

Вещното право на собственост е абсолютно и противопоставимо на всеки дтуг правен субект. То е гарантирано по конституционен път и със съдебни и административни гаранции. Защитима е всяка форма на собственост както върху недвижими, така и върху движими вещи. В широкия смисъл то е защитено срещу всяко ограничение, което може да му се наложи по правен път от държавата. В тесен смисъл държавата осигурява по правов път защитата му.

Конституционни гаранции. Конституцията предвигда отговорност за вредите, които държавните органи и длъжностните лица биха причинили на ФЛ и ЮЛ и на техни имоти. Тя прокламира неприкосновеността на частната собственост. В този смисъл са и ограниченията за отчуждаване на частна собственост за държавни и общински нужди и конфискацията на вещи частна собственост. Наказателния кодекс определя конкретни престъпни състави за посегателство върху частната собственост. Със Закона за отговорност на държадата за вреди причинени на граждани се създава отговорност на държавата. Административната защите се отнася за имотите държавна и общинска собственост.

Специална защита, предвидена наред с общата, осъществявана по съдебен ред чрез гражданскоправните способи - вещни искове и с наказателноправните норми.

Вещни искове - изразяват вещноправната (петиторна) защита.

1. Ревандикационен иск - иск на невладеещия собственик срещу лицето, владеещо вещта без основание. Уреден е в чл.108 от ЗС “Собственикът може да иска вещта от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това”. Този иск се предявява само от собственика на вещта - ищец. Той не трябва да владее вещта. Ответник е лицето, което в момента владее вещта, а не лицето, което е отнело владението, но в момента не владее вещта. Предмет на ревандикационни иск е защитата правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот или движима вещ.

Ищецът е длъжен да докаже активната и пасивната си легитимация. Активна легитимация - да докаже претендираното от него право, че е собственик като може да използва всички видове доказателства, съобразявайки се с ограничнията на свидетелски показания в ГПК. Пасивна легитимация - да докаже, че ответникът е владелец или държател по време на процеса. Ако ответника изостави имота или го продаде искът е насочен стещу него, освен ако няма правоприемство когато двамата отговарят солидарно. Ищецът трябва да докаже, че ответникът владее или държи имота без да има право на това.

Ответникът ноже да не се яви на делото, да не оспори или да оспори иска. Той има два вида възражения - пресичащи и отблъскващи. Може да оспори правото на собственост на ищеца (пресичащо възражение) като не е длъжен да докаже чия е вещта. Може да оспори пасивната легитимация като докаже, че не държи вещта като своя, а като наемател и трябва да доведе наемодателя. Може да не оспорва, че владее или държи вещта, ако има интерес (когато държи вещта въз основа на унищожаем или нищожен договор).

?есто исканията за прекратяване на договор и ревандикационния иск се съединяват с цел ответника да върне вещта.

Когато съдът приеме, чи иска е основателен и доказан ищецът трябва да е доказал комулативно двете си легитимации. Ответникът чрез настещно искане - възражение може да претендира обезщетение за подобрение в имота. С признаването на иска съдът трябва да осъди ответника да върне владението или държането на ищеца.

Този иск не се погасява по давност. В случаите, когато имота е придобит от ответника по давност двете лица имат едно и също право едновременно.

2. Негаторен иск. Уреден е в чл. 109 от ЗС. “Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право”. С този иск собственикът не може да се брани срещу онези ограничения на своето право, които са създадени от закон или въз основа на закона на трети лица.

Ищецът трябва да докаже своята активна и пасивна легитимация, които са еднакви с тези при ревандикационния иск. Ответникът има същите възражения като при ревандикационния иск.

Това е по-слаба форма на защита, защото е за преустановяване на действие или бездействие.

3. Иск за определяне на граници- чл. 109, ал.2 от ЗС. Трябва да се има предвид местонахождението на имота - в или извън населено място. И двете страни по делото са едновременно ищец и ответник - всяка от тях трябва да докаже своето право на собственост. Този иск може да се предяви, ако няма дворищно - регулационен план, защото ако има границит ще са определени от него. Тогава може да се предяви иск по чл. 32 от ЗТСУ - при грешка в кадастрален план, когато границите не са посочени правилно. Страната твърди, че е допусната грешка при заснемането на имота и иска промяна в плана. На делото се явява и съседът. Плана се поправя по административен ред. Лицето, което е засегнато трябва да докаже, че спорната територия е негова.