БАНКОВО ПРАВО

14. Банкова карта

БК е електронен платежен инструмент и представлява пластмасова карта, която се използва многократно за идентификация на картодържателя и за извършване на следните операции: теглене на пари в брой, чрез терминални устройства АТМ, превод между сметки чрез терминалните устройства АТМ. БК се издава въз основа на договор и само на ФЛ. БК се издава за определен срок. Името на картодържателя, № на картата и датата на изтичане на срока на валидността на картата се поставя върху лицевата й страна.
На всяка карта има определен персонален идентификационен номер /ПИН/, който е най-малко четирицифрен. ПИНът може да бъде използван само заедно с картата, за която е определен.
Ако картодържателя забрави своя ПИН издателят издава нова карта с нов ПИН. Въвеждането на ПИН от клавиатурата на терминалното устройство АТМ или ПОС има действието на правно валиден подпис. Всеки картодържател има възможност да променя своя ПИН чрез терминалното устройство. Издател на банкови карти може да бъде само банка, но трябва да отговаря на определени изисквания:
На територията на нашата страна се изгражда система за обслужване на плащания с банкови карти “БОРИКА”. БНБ е банката, която определя ЮЛ за национален оператор, който поддържа и развива тази система.
БК се издава въз основа на писмен договор между издателя и картодържателя, но при условие, че за операцията с картата е открита банкова сметка. Преди сключването на договор издателят информира писмено другата страна за всички свои правила и условия за издаване на БК като: описанието и начина на използване на БК и терминалните устройства, видовете такси, дължими от картодържателя, лимитите за теглене на пари и т.н.
С договора за БК издателят се задължава да извършва нареждания на картодържателя. Картодържателя се задължава да ползва БК само лично в съответствие с условията за нейното издаване и ползване, да пази в тайна своя ПИН, да уведомява незабавно издателя за унищожаване, изгубване, кражба и т.н.
Издателят и националният оператор са длъжни след получаване на уведомление да вземат всички необходими мерки за спиране на използването на БК.
Картодържателя може да тегли пари от терминалното устройство до размера на определената за него максимална сума за денонощие /лимит/.
След извършване на всяка операция с БК издателят е длъжен да осигури възможност за писмено уведомляване на картодържателя за вида, датата, часа и № на операцията, както и терминалното устройство, сумата на операцията и т.н. Картодържателя връща картата на издателя в едномесечен срок от датата на изтичането на срока й.
Отговорности:
Ако издателят и националният оператор са уведомени за унищожаването, изгубването, подправянето, открадването и т.н те отговарят за вредите, освен ако картодържателите действат умишлено.
Издателят отговаря за вредите от операции, неодобрени от картодържателя с малки изключения.
Отговорността на издателя обхваща: неизпълнението или неточно изпълнената операция, както и когато неизпълнението на операцията с БК се дължи на недостатък на картата, на терминалното устройство, освен ако неизпълнението се дължи на съзнателно поведение на картодържателя.
Отговорността на издателя може да бъде разширявана с договора.
Всяка операция, извършвана с използването на БК чрез терминално устройство се регистрира автоматично в хронологичен ред съгласно операционното правило на националния оператор чрез определени технически средства.

15. Банков кредит

Лихвата по банковия влог и депозит е нещо много различно от закъснителната лихва по ЗЗД, защото представлява цена на услугата. Лихвата при договора за банков кредит е капитализирана – тук няма забрана за анатоцизъм и лихвите се капитализират т.е лихва върху лихва.
За да се избегне това много банки включват клаузи за антиципадитни лихви, т.е лихва, която се прихваща.
Пример: Кредит за 10000$ за 1 година като лихвата е 10%, имаме 1000 долара лихва. Те се прихващат и той получава 9000 долара. По този начин банката се застрахова от едно несвоевременно плащане на главницата и лихвите .
Видове договори за банков кредит:
-контокурентен кредит – договор за попълване недостига на оборотни средства; -краткосрочен кредит за закупуване на материали и т.н;
-ломбарден кредит – кредит, при който за обезпечение служи учреден залог върху движими вещи. Този залог става по реда на особените залози;
-варантен кредит – за обезпечаване служи произведената продукция. Използва се в случаите, когато има непрекъснато производство с големи обеми;
-сконтов кредит – в случаите, когато банката сконтира записи на заповед;
Обезпеченията по договора за банков кредит не бележат отличия от общата класификация на обезпеченията в облигационното право – лични и реални обезпечения. В банковото право преобладават реални обезпечения – това важи за договори между банки и търговци, а между банки и ФЛ по-често се използват личните обезпечения.
Залога на акции е съществен инструмент за обезпечаване на банковия кредит. Банковите залози са особени залози.

16. Кредитно писмо. Документарен акредитив.

С кредитно писмо една банка нарежда на друга банка да плати на посоченото в писмото лице сума до определен размер. То може да е отправено до няколко банки и в различни населени места.
Кредитното писмо няма нищо общо с кредитите, независимо от наименованието и представлява опростена форма на акредитирано плащане.
Лицето, овластено да получи сумата е длъжно да заплати на банката-издател възнаграждение и разноски. Следователно това е възмездителна сделка. Банката от своя страна е длъжна да отбележи платената сума върху кредитното писмо.
Правната уредба на акредитив се съдържа в ТЗ. Той е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните документи в него. Банката от своя страна може да възложи на друга банка получаването на документите, тяхната проверка, изпълнението на други условия по акредитива и плащането на сумата.
Акредитивната форма и договорът за акредитив са едни от най-старите банкови сделки за гарантиране на един стоков договор. Той се използва обикновенно при дистанционни продажби по време и място . По него има на-малко три страни – купувач, платец, или наредител нарежда да се открие акредитив, като отправя писменно изявление до обслужващата го банка. Неговата банка приема нареждането и се сключва договор за откриване на акредитив. Съдържанието да се плати на определено лице при определени условия / стока, фактура, сертификат за качество, транспортен документ и т.н/, уговорени между платеца и получателя на сумата. Така се гарантират интересите в еднаква степен както на купувача, така и на продавача.
Между банката на купувача и банката на продавача съществува кореспондентски договор. Банката на продавача е задължена да плати на продавача, при спазване на уговорените условия. В нареждането се определя и срока за усвояване на сумата.
Акредитивът се дели на:
-отменяем – може да се отмени едностранно от банката, докато не бъде изпълнен и -неотменян – ако от акредитива не следва друго, но може да бъде отменен или изменен само със съгласието на третото лице. Ако неотменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива т.е. акредитивът може да бъде потвърден и непотвърден. По чл.438 от ТЗ акредитивът е делим и непрехвърляем, освен ако от него следва друго. При договорът за акредитив субсидиарно се прилага договора за поръчка.
От голямо значение е акредитивната строгост – банката не се интересува от фактическите отношения между страните, не се явяват арбитри, нито следователи, а само проверяват от формална страна уговорените условия – формално проверяват документите, а не фактическото състояние по сделката .
Договорите за акредитив са:
-формални;
-абстрактни /банката и страните по акредитираното плащане са независими от търговския договор между бенифициера и платеца/ и консенсуални.

17. Банково инкасо, банково документарно инкасо.

Правната уредба се съдържа в ТЗ, където са уредени двата договора за банково инкасо и за банковото документирано инкасо.
С договора за банково инкасо банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично вземане или да извърши друго инкасово действие.
Първо има сключване на договор за разплащателна сметка. Имаме инкасиране на една сума от страната на един платец. Начинът се урежда с наредба №3 за плащането. Оттеглянето може да бъде направено само до момента, в който страната не е била задължена. В този договор могат да се уговарят различни условия.
При договора за банковите документи инкасо, банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, даващи право на разпореждане със сметки или други документи срещу заплащане на сума, която банката трябва да събере или да извърши други инкасови действия.
В този случай банката се явява един прехвърлител. Този договор е предвиден най-вече с оглед възможността да се оперира със складови записи, менителници и т.н.
И при двата вида договора наредителя трябва да плати на банката уговорените разноски. Отговорността на банката при изпълнението на банковото и банковото документно инкасо е само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите.
Ако от обстоятелствата не следва друго, за банките и банковото документно инкасо се прилагат съответните разпореждания на договора за поръчка. Следователно те са субсидиарни сделки.
Особеното при двата договора е, че при смъртта на наредителя те не се прекратяват.

18. Банков превод.

Правната уредба се съдържа в ТЗ и наредба №3 за плащанията.
С договора за банков превод наредителят предоставя на банката определена парична сума с нареждане да се плати на посоченото от него лице.
Договорът за банков превод е известен и с едно счетоводно понятие вирмент, платежно нареждане. Наредителят нарежда на банката да плати на определено лице, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметка на получателя.
Всичко това се предхожда от откриване на сметка, по която действително да са внесени пари. Следователно, за да се сключи такъв договор и да се изпълни реално, трябва да има пари в сметката, която наредителят открие т.е имаме реален договор. Този договор е част от механизма за разплащане по безкасов път.
Договорът за банков превод е несамостоятелен, защото обслужва други видове договори. Платежни документи за директен превод се съставят от наредителя, който носи отговор за настъпилите последици от неправилното им съставяне. Наредителят има право да оттегли дадено от него платежно нареждане.
Клиентът, който очаква да получи превод може да поиска от банката да извърши проверка за неговата сметка относно състоянието на платежния процес. Сделките по банков превод се извършват компютърно, чрез системата Бисера, която е задължителна за всички банки и се подчиняват на строго определени реквизити.
Когато преди изпълнението на превода банката е уведомила получателя за дадено нареждане, то неможе да бъде отменено или изменено.

19. Банкови плащания.

Плащане може да се извърши срещу и по всяка разплащателна сметка в банка. Банката не контролира предмета на сделката, в резултат от която е възникнало плащането, освен ако такъв контрол произтича от договора за кредит, с който банката е предоставила сумата на клиента.
Безкасовото плащане чрез Бисера се извършва въз основа на редовно съставени платежни документи в 2 екземпляра. Банката въвежда платежен документ в платежната система, като изпраща електронно съобщение по Бисера, която съдържа всички реквизити на платежния документ. Банката на получателя на плащането заверява стойността му според съдържанието на електронното съобщение.
Всички банки създават организация за обработка и съхранение на платежните документи. При поискване от участник в платежния процес банката предоставя копие от платежния документ, на основание на което е инициирано плащането, а Бисера издава писмен документ, чрез който удостоверява изпратените електронни съобщения.
Документите за плащанията задължително се обработват в рамките на работен ден. Плащането може да се извърши само до размера на наличността по сметката .
Плащанията се извършват по хронологичен ред , в който документите за плащане са постъпили в банката. Банките не следят за законосъобразността на сделките освен, ако не е предвидено друго.
Ако липсва покритие по сметката на платеца, банката въвежда документите в платежната система в деня, в който са осигурени средства по сметката. Банката връща в договорения срок документите, за които не са осигурени средства за плащане.
Банката на получателя на плащането заверява стойността му в деня, в който нейната разплащателна сметка в БНБ е била заверена.
Безкасовите плащания чрез Бисера между клиентите на различните банки и между банките се извършва чрез прехвърляне на суми по разплащателни сметки на банките в БНБ. Ако не е договорено друго, безкасови плащания между клиенти на една и съща банка се извършват в деня на постъпване на платежните документи в банката при наличие на покритие по сметката на платеца.

20. Безкасови плащания – общи условия. Форми на плащания.

Формите, по които се извършват безкасови плащания на територията на страната са:
Директен превод – плащане по нареждане на платеца, въз основа на което банката задължава стойността му и прехвърля сумата посочена в нареждането по сметка на получателя. Платежните документи за директен превод се съставят от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправомерното им съставяне. Наредителят има право да оттегли дадено от него платежно нареждане само до изпълнението му.
Акредитивна форма – наредителят възлага на банка да открие акредитив в полза на получателя срещу покритие от платеца, като предварително постави условията, при които получателят може да получи сумата по акредитива. Банката уведомява получателя за размера и условията, при които е бил открит акредитива. Тя го закрива след изпълнение на задълженията си по него.
Незабавно инкасо – може да се извърши само, ако платецът предварително даде съгласие плащането да стане незабавно от негова сметка по искане на получателя. Ако платецът е поставил условия за прилагане на незабавно инкасо, банката приема искането за незабавно инкасо на получателя, едва след като се убеди, че са изпълнени условията. Когато по сметката на платеца няма исканата сума, сумата се плаща изцяло в момента, когато по сметката постъпят нужните средства.
Плащане с чекове – те трябва да бъдат регистрирани в БНБ. БНБ може да откаже регистрацията на чековата форма, при условие, че не са спазени изискванията за сигурност и техническото оформление. Чековете се издават само върху бланки от чековите книжки, получени от банката. Чековете се издават до размера на остатъка по сметка на платеца и договорен кредит по тази сметка. За издавани чекове без покритие банката може да откаже на клиента да го обслужва с тази форма на плащане. Клиент, загубил чекова книжка незабавно уведомява банката, която ги е издала.
Плащане с банкови карти – електронен платежен инструмент и представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен носител. Издава се въз основа на договор за определен срок. БК може да се издаде само на ФЛ, които могат да теглят пари в брой чрез терминални устройства, да се плаща чрез терминални устройства, превод между сметки, справки и други операции.
Банката прилага формата на плащане, която е наредена от титуляра на сметката или искана от получателя по плащането съгласно постигнато споразумение между него и титуляра на сметката. Банката има право да откаже да прилага спрямо свои клиенти на коя от формите на безкасово плащане само ако ги уведоми предварително в писменна форма.

БАНКОВО ПРАВО

6. Небанкова финансова институция – понятие, правен режим, лицензиране, управление. Видове небанкови финансови институции.

Небанковите финансови институции също са субекти на българското гражданско право. Това са лица, чийто основен предмет на дейност е извършването на една или повече сделки – финансов лизинг, придобиване и управление на дялови участия , сделки с чуждестранни средства за плащане. В срок от 14 дни от започване на дейността си, те уведомяват ЦБ за кръга на извършваните от тях сделки.
Финансовата къща се отличава от дружествата, които се занимават с покупко-продажба на ценни книжа. Формата, в която могат да съществуват финансовите къщи са АД, ООД. Има разлика между определенията на обменно бюро и финансова къща, които се съдържат във Валутния закон обн. В ДВ м.09 1999г.
Според чл.3 ал.1 всяко лице, което извършва сделки като обменно бюро е длъжно да се регистрира в 14 дневен срок от започване на дейността. В изпълнение на своята дейност те са длъжни да спазват изисквания, установени в наредбата на министъра на финансите.
При финансовите къщи се изисква писменно разрешение от БНБ, която издава наредба за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение и за изискванията, които следва да спазват финансовите къщи при осъществяване на дейността си.
Или “обменното бюро” е търговец, който извършва по занятие сделки с валута в наличност. Финансовата къща е търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност и по банков път.

7. Капитал и капиталова адекватност на ТБ. Резерви.

Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал в размер не по-малко от 10 млн. лева.
Собствен капитал се нарича капиталовата база, чийто минимален резерв, структура и съотношението се определя с наредба от ЦБ – наредба №8 за капиталовата адекватност на банките.
Първичният капитал се образува от сбора на внесения капитал, фонд”Резервен” и други резерви с общо предназначение. Съществуват и допълнителни капиталови резерви. Съвкупността от първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, инвестициите в акции или други форми на дялово участие образува собствения капитал на банката.
Капиталовата адекватност е емпиричен показател , който изразява актуалното финансово и платежно съотношение между основния капитал и общата стойност на активите. Има много показатели, повечето от които са икономически показатели, които постоянно се менят.
Всички ТБ поддържат задължителен минимален резерв в ЦБ, чийто размер се определя с Наредба №21 на БНБ. Този минимален резерв е % от основния капитал, който е почти равен на лихвения %. Ако се увеличи с десети лихвения %, веднага се променя този %. За да се поддържа капиталовата адекватност, разликата се покрива с по-висок процент по кредитите. Този по-висок % по кредита има негативно значение.
Освен този задължителен минимален резерв банката образува фонд резервен като отделя най-малко 1,5 от печалбата след облагането й с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда достигнат 1,25 на сто от сбора на сумата на активите.

8. Ликвидност – понятие, правен режим.

Банките трябва да управляват своите активи и пасиви по начин, който им гарантира, че редовно и без загуба могат да изпълняват ежедневните си задължения, както в нормална банкова среда, така и в условията на криза.
Основната цел на системата за управление на ликвидността е да подготви планове за оцеляване на банката в случай на непредвидено изтичане на паричните й средства, дължащо се на някакви събития /измами/.
Коефицентът на ликвидност на една банка показва нейната фактическа способност да посреща задълженията си или да плаща във всеки един момент, т.е да има налични ликвидни средства.
Ликвидни активи на банката са:
-банкнотите и монетите в наличност;
-средствата по сметките в БНБ, без задължителния минимален резерв;
-средствата по разплащателните сметки в други банки;
-бонове и облигации в Правителството на РБ и други активи, които БНБ е определила като отговарящи на изискванията за ликвидни активи;
Освен това, съотношението, характеризиращо коефицента на ликвидност се определя като съотношение между налични пари и привлечени средства. Има и други коефиценти, които са извлечени от банковата практика.
Изисква се постоянно и непрекъснато да се управляват парите-ефективно, с безкомпромисни правила. Затова е ниобходимо да има централизиран контрол върху ликвидността на банката, постоянно наблюдение и оценка на необходимите за в бъдеще парични потоци и на достатъчността на ликвидните активи на банката, подходящо планиране на извънредните обстоятелства /ако може/ и т.н.
Освен това съветът на директорите /упр.съвет/ на всяка банка приема вътрешните правила за управление на ликвидността, т.е съдържат принципите за управление на ликвидността, планове за действие при извънредни обстоятелства, метода, използван за управление на ликвидността, задълженията на служителите и ръководните длъжностни лица в банката отговарящи за отчетността и управлението на ликвидността.
Във всяка банка трябва да има орган за управление на ликвидността, който е пряко подчинен на съвета на директорите. Този орган дава пълни отчети за своите оперативни решения.

10. Банкови сделки – понятие и видове.

В ТЗ се говори за банкова дейност. Банковата дейност е по-широк по предмет институт, защото включва и други операции, които не могат да бъдат квалифицирани като банкови сделки. Всъщност от юридически аспект, правото на банкова дейност се квалифицира като субективно търговско правомощие на банката или небанковата институция. Това правомощие възниква от момента на лицензирането и вписването й в Търговския регистър, като банкови сделки са самите сделки, като възникналият субект може да включва:
Преди да разгледаме отделните видове сделки, трябва да посочим критериите за квалифициране на сделките. Видовете банкови операции се делят на:
-пасивни;
-активни;
-неутрални;
Това разграничаване е необходимо, защото понякога най-добре става ясно, какъв е предметът на банковата дейност.
Пасивните банкови операции са свързани с набирането, привличането на чужди средства, капитали от неограничен кръг трети лица. Те се явяват много важна предпоставка за банките. Типична банкова пасивна операция е договорът за влог. Така се акумулират пари и банката е една пасивна страна в този договор.
Активните банкови операции са свързани с предоставяне за временно ползване на неограничен кръг трети лица на така набраните средства или капитали. Основната форма и най-типична сделка, чийто предмет са активни операции е договорът за банков кредит. Чрез него се предоставят за временно ползване пари, средства на кредитополучателя, а това са активни операции.
Най-много по вид и по брой са неутралните операции. При тях банките не влагат средства за извършването им.
Тук банката се явява един посредник. Типичен пример са безкасовите плащания ,например банково инкасо или банков превод и т.н.

11. Банков влог и банков депозит

Правната уредба е в ТЗ. Легална дефиниция на обикновен влог е в чл.420 от ТЗ, където банката се задължава да пази предадените й парични знаци, ценни книжа или други движими вещи срещу възнаграждение по силата на договор за банков влог.
При прочит на този член от ТЗ стигаме до извода, че предмет на договора е предоставяне от влогодателя на пари.
Паричния влог е действително най-широко разпространения договор за банков влог. Банката дължи парична сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.
Договорът за банков влог, когато се влагат пари от влогодателя е неправилен влог, защото тук собствеността преминава с предаването на парите върху влогоприемателя. Следователно този договор поражда транслативен ефект. Парите стават собственост на банката, която ги управлява за своя сметка и на собствен риск. Тя трябва така да ги управлява, че да може да ги върне всеки момент.
В ал.2 на чл.420 е предвидено правило за уговаряне срока на връщане на влога в полза на влогодателя. Срока винаги е уговорен в полза на влогодателя, тъй като влогодателя може всякога да поиска връщането на вложена вещ. Разбира се, законът предвижда една “санкция”т.е. занижаване цената на сделката – ще му бъде платена по-малка лихва.
За договорът за банков влог може да се каже, че той е: двустранен, възмезден, формален, самостоятелен договор. Неговото изпълнение не е поставено в зависимост от друг договор.
Договорът за банков влог е реален договор – неговото сключване настъпва в момента на реалното влагане на парите по сметка на влогодателя. Той се предхожда от сключването на договор за разплащателна сметка.
По договора за банков влог банката дължи лихва. Тези лихви не са закъснителни /по ЗЗД/, а представляват цената на услугата. За срока, през който банката управлява парите, тя дължи цена. Няма възражения за непреодолима сила.
Банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога. Тук съществува една оборима презумция, че до доказване на противното, написаното в този документ е вярно. При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не дължи второ плащане и не носи отговорност, ако е платила на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.
Допуска се да се теглят суми от паричен влог от пълномощник, но само ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.
Разновидност на договора за банков влог е договора за банков депозит. Тук става дума за движима вещ. Движима вещ може да бъде родова или индивидуално определена – ценности, ЦК и др. Ето защо договорът за банков депозит е договор за правилен влог. Този договор е двустранен, възмезден или реален.
Банката може да се задължи да управлява вложените ЦК, но това в България на този етап е трудно приложима, поради липса на свободни ресурси.

12. Банкова касета.

Правната регламентация на договора за банкова касетка се намира в ТЗ /чл.451-454/. Този договор по своята правна характеристика е договор за правилен влог и има за предмет приемане за определен срок срещу възнаграждение пари, ЦК, други вещи и документи.
До съдържанието на касетката достъп има само ползвателят. Всъщност единствено ползвателят разполага с ключ, банката няма право да притежава копие от ключа на касетката, предаден на ползвателя. Банката не може да провери какво има вложено в нея. Най-често това са пари. Страна по договора за банкова касетка може да бъде само банка, небанкова институция не може да бъде страна. Друга страна може да бъде ЮЛ или ФЛ.
Съдържанието на касетката може бъде обявено, така и необявено. Договорът е двустранен и възмезден, тъй като банката е задължена да пази даденото, а задължението на влогодателя е да плати разноските за съхранението.
Съществува забрана за поставяне на предмети, застрашаващи сигурността на касетката и на банката. Банката контролира по подходящ начин спазването на изискването /рентген-дали няма взрив или други подобни материали/. Наред с правото да развали договора при неплащане на уговореното възнаграждение от страна на влогодателя, банката може да поиска отваряне на касетката с участието на нотариус и да упражни вещно право на задържане до заплащане от клиента на дължимите разноски.

13. Банкова сметка. Откриване и водене на банкови сметки. Разплащателни сметки.

За съхранение на пари и извършване на плащания банките могат да откриват в левове и във валута банкови сметки. Лице, което желае да открие банкова сметка на свое име или в полза на трето лице, подава в избраната от него банка искане за откриване на сметка, към която се прилагат определени дейности / спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката и т.н. /.
Всяка банка има право да постави изискване за минимален остатък от сметката, както и други условия, при които тя приема да води сметката. Банката не е длъжна да мотивира отказа за откриване на сметка.
След откриване на сметка, банката уведомява писмено титуляра за всяка промяна на наличността по сметката, като предава на неговия представител или му изпраща по пощата извлечение за движението на сметката за деня на промяната. Банките могат да договарят със своите клиенти и реда за уведомяване.
Титулярът на сметката може да се разпорежда със средствата по нея само като прилага стандартни форми на платежните дейности. Той може да плаща, да внася и да тегли пари в брой.
Банката не може да откаже на титуляра да извърши безкасово плащане срещу неговата сметка, стига плащането да е допустимо по действащото законодателство. В случай на невъзможност да плати в срок от три дни, банката е длъжна незабавно да уведоми писмено БНБ и лицето, предявило нареждане или искане за плащане.
Видове банкови сметки:
-Разплащателни сметки – за съхранение на пари;
-Депозитни сметки;
-Сметки на разпоредители с бюджетни средства – за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица;
-Спестовни сметки – за съхранение на пари на граждани срещу издаване на лична спестовна книжка;
-Набирателни сметки – за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на негово поделение;
-Акредитивни сметки – за предоставени за разплащане на клиента с трето лице, което има право да получи средствата при изпълнение на условията, поставени при откриване на акредитива;
-Ликвидационни сметки – за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация;
-Особени сметки – за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност.
Банките могат да откриват на клиентите и други видове сметки със специален режим, като съгласуват пред БНБ реда на ползване на парите по тези сметки. При откриване на сметката банката я означава с номер.
Разплащателната сметка е една от най-често използваните сметки в нашата практика. С договорът за РС банката открива сметка на едно лице, чрез която срещу възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания.
Договорът е формален, а изискването за писмена форма е условно. Този договор има белезите на договор в полза на трето лице, защото той е несамостоятелен договор. Титулярът на сметката ще извършва плащания по тази сметка в полза на трето лице.
Други го оприличават като предварителен договор, защото с него се приема обещанието да се сключи окончателен договор.
Титулярът на сметката дължи на банката възнаграждение, следователно договорът е двустранен, тъй като задълженията по него възникват за двете страни. Основната задача на титуляра е да захрани сметката с пари.
Договорът е реален, защото е сключен, когато по сметката постъпят пари. Ако не се вложат пари, той има характер на предварителен договор. Договорът за разплащателна сметка е договор сключен при общи условия.
Към договорът за РС се прилагат разпоредбите за договор за поръчка, ако от обстоятелствата не следва друго.