обща теория на правото,правни възгледи

НОРМАТИВНА ПАРАДИГМА НА ОБЩЕСТВОТО.ДЕЙСТВИЕ.КОЛИЗИИ.

Системите на правото,морала,религията,обичая взети заедно образуват също система и това представлява нормативната парадигма на обществото.Само правото е единична система.Тези системи действат едновременно и най-често еднопосочно.
Но може да възникне колизия(разминаване,противоречие,разнопосочно коментиране).Всяка от тези нормативни системи има някакъв институционен механизъм и някаква принуда.
Правото е единствената,уникална и доминираща в обществото от нормативните системи.Свързана е с институцията на държавата и държавната принуда.В обществото има отношения,които не са регламентирани с морални норми ,те не са от значение за запазването на хомеостазиса на обществото,и други,които са регламентирани с морални норми.


ПРАВНО-ТЕОРЕТИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ В ДРЕВНИЯ РИМ

Древният Рим преминава през три етапа на своето управление:царски период,републикански и империански период.От Рим започва началото на науката за правото.За първи път се конкретизира понятието "държава".Практорите се занимават с проблеми на правото.Обособяват се гражданското право,административното право и др.В това време живеят Марк Тулий,Цицерон,Сенека,Марк Аврелий и др.Според Цицерон държавата е морална общност на хората.Коректив се явява нравствеността.Хората имат равни права.Държавните мъже трябва да бъдат добродетелни и с широки политико-правни познания.Цицерон издига идеята за диктатура,което според него е защита от безредието и хаоса.Пак според Цицерон човешкият закон произхожда от естествения закон,а естествения със своята насъща справедливост определя човешкия закон.

ТЕОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО

Историческото развитие на обществото води до възникване на държавата като правно-политическа организация.Усложняването на обществените отношения изискват възникването на правото т.е. да се сложи яснота,ред за права и задължения.Съществуват различни теории за възникването и същността на правото.Една от тях е теологичната теория.Според нея гражданина дължи подчинение и почит на боговете и тяхното земно дело-държавата,а също и на техния пратеник-монарха.При абсолютна монархия волята на монарха е закон.В библията се сочи,че Мойсей е дал на евреите божи заповеди.В Евангилието Апостол Павел учи,че няма власт,която да не е дадена от бога.Тази теория се е развивала в Древен Рим с помощта на Аврелий Августин,а в европейския феодализъм-Тома Аквински.Човешкият ред е отражение на божия закон.Понякога се случва така,че правно-нормативната система се препокрива с религиозната,тогава държавата застава зад религиозната система и тя започва да функционира като правна система.

ЕСТЕСТВЕНО-ПРАВНИ ВЪЗГЛЕДИ ЗА СЪЩНОСТТА НА ПРАВОТО

Според естествено-правната теория правото е резултат на договора,сключен между отделните индивиди.Различните представители на това течение са търсели правата на държавата и желанието им било да се избегнат сблъсъците и конфликтите,да се осигури спокойствие и благополучие като се отдадат част от естествените права на хората чрез един обществен договор помежду им на една организация,която да ги делигира.Представители на тази школа са Хуго Гроций,Джон Лок,Томас Хобс и др.Същественото във възгледите им е ,че се акцентува върху индивида.Хуго Гроций пръв разкрива идеята на естественото право.Томас Хобс казва,че естественото състояние е състояние на война.

сключване на брак,непълнолетие

Брак преди навършване на пълнолетие

Според закона изискването за навършени 18 години е правилото,но се допуска изключение.При определени условия в брак може да встъпи лице,ненавършило тази възраст.Предпоставките за това са три:наложителност,възраст,разрешение на съда.
Първата предпоставка е наличието на важни причини,но законът не определя границите на това понятие.Това може да е например предбрачно съжителство,забременяване или т.н.,но това разбира се не са единствените възможни случаи.Винаги когато сключването на брак би отстранило едно тежко положение,създадено за непълнолетния,се приема за важна причина и съответно се дава разрешение за брака.
Преценката,че причините са важни, се прави единствено от председателя на съда.Той обаче не е длъжен да даде исканото разрешение дори и да констатира такива причини.Председателя на съда може да прецени например ,че допускането на брак би усложнило още повече положението на непълнолетния.Може да се даде разрешение например,ако родителите на непълнолетния не могат да се грижат за него поради възраст ,инвалидност или се нуждаят от чужда помощ вкъщи,или бъдеща полза от включване на един работоспособен член в семейството,който да издържа непълнолетния например,ако учи т.е. да способства за по-доброто му развитие и усъвършенстване.
Втората предпоставка е навършени 16 години.Това е най-ниската възможна граница.Сключването на брак под нея е недопустимо.Същият ще бъде унищожаем,дори и да е дадено разрешение за сключването му.
Третата предпоставка е разрешението на председателя на районния съд.Производството започва с молба,която се подава лично от непълнолетния(чл.258,ал.2 ГПК).Молбата се подава до председателя на районния съд по местожителство на непълнолетния.Ако и двамата желаещи да встъпят в брак са непълнолетни-по местожителството на единия от тях по техен избор.
Най-напред председателя на съда изслушва непълнолетния.Чрез това той добива представа за неговата личност,за неговата годност за съпружески живот и за състоянието,в което се е оказал.След това председателя на съда изслушва родителите или попечителя на непълнолетния.Присъствието им не е задължително-тяхното мнение може да бъде дадено и в писмена форма с нотариално заверен подпис.Счита се ,че изслушването на родителите е израз на зачитане на тяхното задължение да се грижат за развитието на детето си.Необходимо е изслушването и на двамата родители,дори и да са разведени.Единствено ако са лишени от родителски права не е необходимо това изслушване.Родителите могат да направят възражения или да подкрепят молбата за разрешаване на брака.Тяхното изслушване е само информативно ,т.е. не е задължително за председателя на съда.Същият може по своя инициатива да предприеме други мерки за изясняване на случая-да изслуша други лица,да назначи съдебномедицинска експертиза за установяване степента на развитие на непълнолетния и др.
Съдът се поизнася с решение,което не подлежи на обжалване,ако молбата е уважена.Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаване на страната,че решението е изготвено.Решението,с което молбата се отхвърля не пречи да бъде подадена повторна молба пред същия съд за издаване на същия акт.