ПРАВНИ СДЕЛКИ

12.ПРАВНИ СДЕЛКИ

У нас няма обща уредба на сделките,а само на договорите,но съгласно чл.44 от ЗЗД та се прилага и за сделките.
Сделката е правомерно човешко деиствие,централен елемент на което е волеизявлението,насочено към пораждане,изменение,преьвърляне или прекратяване на събект. граждан. права и задължения.
Сделката е волеизявление на дееспособен гражданскоправен субект.
Сделката се отличава с някои родови белези.Тя може да се определи като вид частноправен ЮФ.тя е вид правомерно юрид.действие.Може да се представи като волево действие.
Волеизявлението е централния елемент от сделката.То е сложно човешко поведение състоящо се от 2 елемента:обективен и субективен.
Субективния елемент е вътрешното желание на субекта за сключване на сделката,като това вътрешно желание се обуславя от различни мотиви.
Вътрешния или обективния елемент на волеизявлението са изразените думи или написаното от лицето с което то изразява своето желание.
В теорията има спор коя воля е правно уредена(вътрешната или външната).Според българското законодателство от значение е външната воля , но трябва да има единство между вътрешна и външна воля,иначе сделката ще се обяви за унищожаема.
Съществуват ниаколко вида волеизявления:
-АДРЕСИРАНИ- те са отправени до определено лице(пределож. за договаряне,запис на заповед,менителница)
-НЕАДРЕСИРАНИ- не са отправени до определено лице(приемане на наследство, отмяна на саморъчно завещание)
Сделката поражда права и задължения само за страните които са я сключили.Изключение на чл.21,ал.1 ЗЗД е при представителството.При него волеизявлението на едно лице наричано представител по силата на закона или на пълномощно се пораждат права и задължения за друго лице наричано представляван.
Сделката като волеизявление трябва да се отграничи от другите подобни явления.На 1-во място трябва да се отграничи от обещанието на друго лице.Обикновенно обещание не е сделка.Не е сделка и юридическата постъпка,като създаване на литературно произведение и др. тъй като те не съдържат волеизявление.
Сделката не е административен акт. Администр. акт е властническо волеизявление .
Сделката се разграничава и от молбата до държавен орган,тъй като молбата не поражда гражданскоправни действия.не е сделка и исковата молба.
Гражданската сделка се отличава от търговската сделка, че ГС се сключва от гражданскопр. субект, а търговската се сключва от търговец във връзка с упражняване на търговска дейност с цел извличане на печалба и от нея се пораждат търговски права и задължения.
Гражданските сделки са основата върху която, се сключват гражданските сделки,те за разлика от търговските сделки не се сключват постоянно,а инцидентно.
Най-масово сключваните сделки са гражданските.Това е търговията на дребно.
Съществуват няколко вида граждански сделки.Едни от тях са едностранните.Те предсатавляват волеизявление само на една страна в правоотношението.от това едностранно волеизявление се пораждат субективни права за 2 или повече лица.Такива са завещанието,менителниоцата ,чек,платежно нареждане и др.
Едностранните сделки биват:
едностранни сделки които се нуждаят от узнаване от другата страна.Такива са упълномощаване, оттегляне на пълномощно,уведомяване за разваляне на договора.
Едностранни сделки които не се нуждаят от узнаване.Пример за това е завещанието
Едностранни сделки които се нуждаят от уведомяване на държавен или недържавен орган.Такива са отказът от наследство,отказът от право на собственост,припознаването на дете и др.
Друг вид са двустранните сделки.те се състоят от 2 насрещни волеизявления.такива са договорът между 2 или повече лица насочен към създаване,уреждане или унищожаване на една правна връзкамежду тях.Основен елемент на договора е съвпадането на двете насрещни волеизявления.като многостранна сделка могат да бъдат посочени и решенията на учредителното събрание за приемане на устава,въпреки те да не са договор.
Съществуват едностранни и многострани договори.едностранна сделка е тази която съдържа волеизявлението само на едно лице,а едностранен е този договор от които се пораждат права и задължения само за едната страна.Такива са договорът за заем,за влог.
Двустранни са тези договори , които пораждат пава и задължения за двете страни.Такива са договор за продажба, за изработка, за поръчка.
Многостранни сделки са тези които се състоят от няколко волеизявления насочени към постигането на обща цел.Такава сделка е създаването на ЮЛ.
Съвместни сделки са тези при които 2 или повече лица правят съвместно волеизявление за пораждане права или задължения(съпрузи за продажба на съпружеска вещ)
Имуществените сделки са свързани с прехвърляне на някакво имущество
Неимуществени са тези сделки които нямат за предмет прехвърляне на имуществени права(упълномощаване)
Сделките могат да бъдат разгледани и като възмездни и безвъзмездни.Възмездни са тези при които имуществената ценност или услуга се извършва срещу получаване на насрещна имущественна престация.Такива са договор за продажба,за замяна,за изработка.
Безвъзмездни са тези при които услугата става без насрещна престация( завещание, дарение и др.)Безвъзмездните сделки могат да се отменят от кредиторите на неизправен длъжник,защото с тях се засягат техните интереси.
Възмездните сделки са основание за придобиване на право на собственост от купувача,които не знае че продавача не е собственик.
В зависимост от това дали сделката е свързана с някаква причина тия може да се разгледа като:казуална и абстрактна.Според чл.26 ЗЗД нищожни са тези договори за които липсва основание.Казуални са тези сделки за деиствителността на които се изисква да е налице определено правно основание.Те са престативни имуществени сделки,тъй като при тяь прехвърлянето на вещта става с цел да се получат насреща пари.основанието за сключването на сделката се предполага че е налице до доказване на противното(чл.26,ал. 2).Този които твърди че сделката е нищожна трябва да го докаже.Причините поради които се сключват престативните сделки са 4 вида: * да се придобие нещо, *да се придобие право на вземане, * да се изпълни задължение, * да се надари друго лице.Основанието при престативните сделки е онази цел която се преследва от страните по сделката.Основанието на сделката не трябва да се смесва с мотивите за сключване на сделката.Основанието е целта за която се скл.сделката, а мотивите са вътрешните подбуди.
Абстрактни сделки са тези не се скючват за постигането на определена цел.Те не са свързани с някакво основание.Поради това при тяь липсата на основание не води до тяхната нищожност. Такива са запис на заповед, чек, менителница и др.
Концесуални са тези сделки , които се сключват с постигането на съгласие.При тях не е необходимо да се предава вещта.Такива са договор за наем, за изработка, поръчка.
Реални са тези сделки при които се изисква освен съгласие и да се предаде вещта.Такива са договор за заем,превоз на стоки и др.
Формални са тези сделки за действителността на които се изисква да се сключат в писменна форма.Такива са продажбатан на недвижими имоти,чрез натариална заверка.
Неформални са тези сделки при които не се изисква спазването на определена форма за тяхната действителност.писмената форма служи само за доказване на сделката.
Сделки на управление с имущество на непълнолетно,малолетно или поставено под запрещение лице са сделки с които се цели да се поддържа вещта,без да се разпорежда с вещта.
Сделки на разпореждане са тези с които може да се прехвърля собствеността на запретеното лице.Такива сделки се вършат само с разрешение на съда или изрично пълномощно.
Главната сделка не зависи от други сдели.Договор за продажба,поръчка.
Зависими са тези сделки които служат за обезпечаване изпълнението на главната сделка.Договор за залог,за ипотека. При погасяване на главната сделка се погасява и зависимата.
Обикновенни сделки са тези които не са свързани с някакво доверие между страните.
Фидоциарни са тези които са свързани с доверие между страните.При тези сделки са уговаря срока при които трябва да се върнат парите.( Продажба на апартамент с уговорка за изкупуване)
Сделка с облигационно действие-поражда права и задължения между страните
Сделка с вещно действие- от договора се прехвърля или поражда право на собственост още със самото сключване
Комутативни са тези сделки при които имуществената ценност е известна още при скючване на сделката
Алеаторни са тези сделки при които предаването на имущественната ценост зависи от настъпването на бъдещо назависимо действие
Условни са тези сделки при които пораждането на права и задължения е свързано с настъпването на бъдещо несигурно събитие( дог-р за застраховка)
Безусловни са тези при които пораждането на права и задължения не зависи от настъпването на бъдещо действие.
Наименовани- уредени са в ЗЗД и ТЗ
Ненаименовани- тези които не са уредени в ЗЗД и ТЗ ( договор за франдшаизинг,договор за концесия,за спонсорство, за прехвърляне на имот срещу гледане и др.)
§ 47. Сключване на сделките. Форма
1. Сключване на сделките
Понятието сключване на правна сделка се употребя­ва в законодателството, в литературата24 и в съдебната практика в смисъл на извършване на едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на правни пос­ледици. Това понятие се свързва с волевите актове на едната или и на двете страни по правоотношенията, ко­ито сделките пораждат. Така в чл. 8-20а ЗЗД, които са включени в подраздела, озаглавен „Сключване на дого­ворите", се регламентират освен договорната автономия в чл. 9, воденето на преговори между страните и режи­мът на предложението и приемането, чрез които се пос­тига съгласието при двустранните сделки. Чл. 61 КТр, който урежда сключването на трудовия договор, също се отнася само до волеизявленията на правните субекти, които пораждат трудовото правоотношение.
Сключването на сделката е извършване на тези воле­изявления, които определят съдържанието на правните й последици. Когато законодателят установява изисква­ния за форма на волеизявленията като условие за дейст­вителност, те следва да се извършват при съблюдаване на определените от закона правила за това. В тези слу­чаи в действията по сключване на сделката ще се вклю­чат и волеизявленията на държавни органи, чрез които се спазва изискваната форма — нотариален акт, нотари­ална заверка на подписите на страните и др.
. Фактическият състав на сделката може да включва и волеизявления на други лица, които не участват в сключването й. Това могат да са граждан-скоправни субекти, напр. родител на непълнолетен, или длъжностни лица, напр. разрешение от районния съд. Страните по сделката вземат инициативата за осъщест­вяване на всички допълнителни юридически факти, които предпоставят действието й.
Терминът „сключване" се използва главно при догово­рите, защото при тях се постига съгласие, съвпадане на волеизявленията на насрещните страни или на участ­ниците в него.
При едностранните сделки се говори за извършване, а не за сключване, напр. прави се завещание, дава се пълномощно и др.
Решенията, като вид сделки, се постановяват, вземат от участниците в органа или в общността.
В следващото изложение използваме термина сключ­ване, защото разглеждаме въпросите общо за всички сделки. Имаме предвид тясното значение на понятието, защото то важи за всяка сделка без изключение, докато допълнителните юридически факти от фактическия със­тав на сделката са различни.
Само дееспособни лица могат да участват в сключва­нето на сделката или да извършват допълнителни прав­ни действия, които се включват в нейния фактически състав. Непълнолетните лица лично извършват правни­те действия, но за сделките извън тези по чл. 4, ал. 2 ЗЛС се изисква и волеизявление на единия от родителите или на попечител.
Волеизявлението е осъществено, когато външно се обективира волевото решение. Това най-често става чрез произнасяне на думи в определен смисъл или с изразя­ването им с писмени знаци в документ. Освен с думи во­леизявлението може да бъде външно изразено със зна­ци, с ръкостискане, с кимане с глава, т. е. с начините, чрез които в гражданския оборот е прието (обичайно) да се изразява воля. Значението на думите и действията на правните субекти задължително следва да се схващат във връзка с обстоятелствата, при които са извършени. Ос­вен по общоприетите начини, желаещите да сключат сделка могат предварително да уговорят помежду си знаци (шифър, код), чрез които да направят волеизявле­нията си.
Чрез думи или действия, които са насочени пряко към обективиране на съзнателни волеви актове, волеизявле­нията се извършват изрично.
Сделките могат да се сключат освен изрично и чрез конклудентни действия . Това са та­кива действия, които пряко са насочени към друга цел, но чрез тях косвено, но по безсъмнен начин, се изразява воля в определен смисъл. От конклудентните действия по недвусмислен начин следва обективирането на опре­делен волев акт. Когато пътникът се качи в превозно сред­ство на градския транспорт и перфорира билета си, оче­видно, че с тези действия той изявява воля да сключи превозен договор. Също чрез конклудентни действия се сключва сделка в супермаркета, когато клиентът вземе стоката от рафта и предложи на касата да плати цената й, а касиерът приеме подадената му парична сума. Дейс­твие, което може да се схваща в различен смисъл, не е конклудентно. Ако адресатът на офертата за продажба при определена цена преведе на предложителя тази сума, но ако той има и парично задължение към оферента в този размер, не може да се счита, че с това действие е приел предложението. Чрез конклудентни действия могат да се сключват само неформални сделки.
2. Значение на мълчанието в гражданското право
В житейските отношения хората се ръководят от пра­вилото, което има произхода си в древните общества „ Кой­то мълчи се съгласява, защото може и трябва да говори", т. е. да възрази, ако не е съгласен.
В частното право мълчанието по правило е липса на волеизявление. Само по изключение то може да се счита като обективиране на воля в определен смисъл. Възможно е законодателят с изрична правна норма при определени обстоятелства да го третира като волеи­зявление. Такива са случаите по чл. 16, ал. З, 204, ал. 2 и З ЗЗД и др. Ако е била сключена продажба при уговорка за опитване на вещта от купувача, вещта му е била пре­дадена и той не се е произнесъл до изтичане на уговоре­ния срок или, ако такъв няма, веднага след като е бил поканен, вещта се счита одобрена и продажбата пораж­да правно действие - чл. 204, ал. З ЗЗД.
Страните предварително могат да уговорят, че всяка от тях при определени обстоятелства, ако изрично не отговори, ще се счита, че приема адресираното до нея правно действие, което може да е предложение за сключ­ване, изменение или прекратяване на договор, или дру­ги правни последици. Мълчанието може да се третира за волеизявление само спрямо дееспособни правни субек­ти
ти.
3. Заявяване на протест и резерви при прегово­ри за сключване на сделка
Често сключването на сделка се предхожда от прего­вори между участниците в нея или техни представите­ли. Не винаги ясно може да се разграничи при нефор­малните сделки до кой момент все още се преговаря и кога е постигнато съгласие. За да се избегнат недоразу­мения, които могат да обтегнат отношенията между учас­тниците и да осуетят сключването или изпълнението на . СКЛЮЧВАНЕ НА СДЕЛКИТЕ ФОРМА
сделката, в практиката се използват правните средства на заявяването на протест и резерви. Това са волеизяв­ления на лица, които участват в преговорите и чрез кои­то те предупреждават останалите участници да не свър­зват техните изявления с определени правни последи­ци. Чрез заявяване на протест лицето предупреждава, че не желае изявленията му да се схващат като предло­жение или приемане на предложение за сключване на сделка. Заявяващият протест счита изявленията си за правно ирелевантни, не желае те да породят правни пос­ледици.
Заявяването на резерви е волеизявление, с което ли­цето, което го прави, предупреждава, че неговите изяв­ления не следва да се схващат като отказ от негови су­бективни права или като признаване на чужди субек­тивни права.
4. Допълнителни волеизявления при сделката
Освен волеизявленията, които определят съдържани­ето на правните последици на сделката и имат значе­ние на главни юридически факти от нейния фактичес­ки състав, последният може да включва и правни дейст­вия на други правни субекти като неглавни юридически факти. Изискването за допълнителни волеизявления може да е предвидено с цел да се упражни контрол за законосъобразност или целесъобразност на сделката от длъжностни лица с издаване на властнически акто­ве, като напр. разрешение от районния съд за сделките по чл. 73, ал. 2 СК, разрешение за създаване на юриди­ческо лице с идеална цел по чл. 133а ЗЛС, разрешения­та на министъра на финансите за сделките по ЗСВЦВК. Допълнителният факт може да е волеизявление на час-тноправен субект като волеизявлението на родител или попечител за сделките на непълнолетен с изключение на тези по чл. 4, ал. 2 ЗЛС, потвърждаване на сделката от мнимо представлявания по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и др. Въз­можно е законодателят да определи точно кога следва да се извърши този допълнителен правен акт. Ако това не е установено изрично, допълнителното волеизявление може да се извърши преди или след сключване на сдел­ката. Когато се извършва преди сключването й, се нари­ча разрешение, а когато се извършва след това - одобре­ние на сделката. Допълнителното волеизявление, извър­шено преди сключване на сделката, може да се оттегли, ако няма законна пречка за това, докато за одобрението обикновено няма такава възможност, защото с даването му настъпват правните последици на сделката.26
Във фактическия състав на сделката могат да се включват и такива допълнителни действия, които нямат характер на разрешения или одобрения. Отлагателното условие на сделката може да е уговорено като бъдещо действие, което зависи от волята на едно трето лице, напр. издаване на строително разрешение от техническите органи на общината или вида на застрояването за даден имот по дворищнорегулационен план, който предстои да бъде одобрен.
5. Понятие за форма на сделката
Формата на сделката не е начинът на обективиране на всяко волеизявление. Тя представлява специалните изисквания, които законодателят поставя за начина на извършване на волеизявленията и на съблюдаването на които той отдава определено правно значение.
В едни случаи спазването на установените от закона формални изисквания е елемент от фактическия състав за пораждане на правните последици на сделката. Формата в тези случаи има конститутивно действие, тя е условие за действителност на правната сделка. Тази форма се нарича форма за действителност . Сделки, за които е установена такава форма, се наричат формални сделки.
В други случаи законодателят предписва спазването на определена форма, за да могат да се докажат опреде­лени юридически факти, напр. договори на стойност над 500 000 лв., ако не са сключени между съпрузи или род­нини, посочени в чл. 133, б. в ГПК, привидни сделки по чл. 134, ал. 1, изр. първо ГПК и др. Формата за посочени­те в тези разпоредби обстоятелства има значение не за правните им последици, а само за това с какви доказа­телствени средства те могат да бъдат доказвани при спор между страните, поради което се нарича доказателст­вена форма.
6. Социални функции на формата на сделките
В литературата са изяснени както предимствата, които изискванията за форма на сделката предлагат, така и техните недостатъци. Положителното значение на формата се разкрива в няколко насоки. Съблюдаване­то й осигурява по-сериозно обмисляне на съдържанието на волеизявленията и така предпазва от привързаност. Спазването на формалните изисквания дава възможност за точно възпроизвеждане на волеизявленията с отбеляз­ване на датата на извършването им и съхраняване на документа за дълго време. Тук се проявява значението на латинската сентенция -„Думите отлитат, написаното остава". Чрез формата се създава доказателство за сключената сделка и страните при бъдещ спор са улеснени при доказването й.
Чрез формата ясно се разграничават преговорите, по време на които още се спори по съдържанието на сдел­ката, от окончателното й извършване. Наличието на до­кумент за сделката улеснява контрола за изпълнението й, дава възможност на лица, които не са участвали в сключването й, но са заинтересовани от нея, да узнаят точното й съдържание, напр. упълномощителя или чле­новете на юридическо лице, които не са негови предста­вители.
Участието на длъжностно лице при оформяне на сдел­ката, като напр. нотариус или районен съдия, представлява гаранция, че сделката не нарушава повелителните правила на закона.
Формата е свързана и с неблагоприятни последи­ци за страните. Ако не се знаят точно изискванията, ко­ито трябва да се спазят, може да се окаже, че, въпреки старанието на лицата, формата не е спазена и сделката е нищожна. Съблюдаването на формата е свързано с раз­ходи - при участие на длъжностни лица те са значител­ни по размер - и със загуба на време и забавяне на сключ­ването. Формата не предразполага към доверие лицата, които участват в сделката.
Поради практическите неудобства на формата не е оправдано тя да се установява като правило за всяка сдел­ка. Само тогава, когато общественият интерес налага нейното прилагане, законодателят я предвижда със спе­циални правни норми. Необходимостта от съблюдаване­то й се обуславя от изисквания за правна сигурност, ко­гато предмет на сделките са вещи със значителна стой­ност и когато е целесъобразно за някои сделки да се из­вършват официални записвания, от които всеки може да черпи информация, като напр. нотариалните книги за актовете за прехвърляне на вещни права върху не­движими имоти, записванията в ДАЙ за моторните пре­возни средства и др.
В частното право формата на правните действия е предвидена като изключение. Но докато в търговското право формата на сделките има ограничено приложно поле, в гражданското право тя е предвидена за значите­лен брой сделки, като напр. всички сделки на разпореж­дане с вещни права върху недвижими имоти са формал­ни, като същевременно форма се установява и за сделки с някои движими вещи като кораби, леки коли, едри до­машни животни и др.
7. Видове форма на сделките
Целта на формата на сделките в съвременните зако­нодателства е да служи на практически нужди, а не да придава тържественост на сключването им, поради кое­то са изоставени ритуалите, спазвани според по-старите правни системи. Различните видове форма, които понас­тоящем се прилагат, имат този общ белег, че при всяка от тях се съставя писмен документ, в който се обективи-рат волеизявленията на участниците в сделката. Общи­те изисквания, които важат за писмената форма, следва да се съблюдават при всеки от отделните видове форма.
За писмената форма е характерно, че съдържание­то на сделката се изразява с писмени знаци в документ, датиран и подписан от участниците в нея. Няма значе­ние как е написан документът, с изключение на само­ръчното завещание, дали на ръка, на пишеща машина, на компютър или по друг начин. В текста на документа следва да се посочат имената и другите индивидуализи­ращи белези (адрес, местожителство, паспортни данни, ЕГН), които определят самоличността на лицата, чиито волеизявления са изразени в документа.
С подписа под текста на документа се удостоверява кой е извършил волеизявлението. Нашето законодател­ство изисква подписът на документа да се постави са­моръчно. Това означава, че не може подписът да се пос­тави с печат с името или парафа на лицето, нито да се напише на машина или да се подпише от друго лице. Само в изрично предвидени в закона случаи подписът може да се постави не саморъчно, а чрез печат или други механични средства напр. чл. 183, ал. 2 ТЗ (ДВ, бр. 63/ 1995 г.) предвижда за акциите такова изключение. Няма значение дали подписът възпроизвежда името или е само параф, с какви писмени знаци е положен, дали е четлив или не.
Когато в документа е изразено волеизявление на не­грамотен, той вместо подпис полага отпечатък от дес­ния палец, приподписан от двама свидетели. Ако негра­мотният не може да постави такъв отпечатък, поставя се отпечатък от друг пръст, като се отбелязва причината за това - чл. 151ГПК. Тази разпоредба би следвало да се прилага по аналогия и за лица, които поради болест (ин­валидност) не могат саморъчно да поставят подпис под документа.
Не е задължително волеизявленията на участниците в сделката да са изразени в един документ. Разменените писма между предложителя и приелия предложението заедно удовлетворяват изискването за писмена форма.
Ако сделката е сключена при използване на техни­чески съобщителни средства като телеграми, телекси и др. подобни, които не носят подпис на подателя, изиск­ването за писмена форма ще бъде спазено, само ако те си разменят и писма, подписани от участниците в сдел­ката.
В писмения документ съдържанието на волеизявле­нията се излага свободно, без да има изисквания за точ­но определени елементи в него. Само в някои случаи за­конодателят установява какво задължително следва да съдържа писменият документ - това са необходими реквизити, при липсата на някой от тях сделката е ни­щожна поради липса на форма. Според чл. 370 ЗЗД не­обходимите реквизити на записа на заповед са: 1) наи­менованието „запис на заповед" в текста на документа, написано на езика, на който документът е написан, 2) безусловно обещание да се плати определената сума пари, 3) падеж — този реквизит може да липсва, когато се счита, че записът е на предявяване, 4) място на пла­щане, ако липсва, за такова се счита мястото на издава­нето, 5) името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател), 6) ден и място на издаването, 7) подпис на издателя.
Когато при съблюдаването на писмената форма не се изисква участие на длъжностни лица, които като дър­жавни органи извършват определени удостоверявания, тя се нарича частна писмена форма. При нея доку­ментът се подписва само от лицата, чиито волеизявле­ния са изразени в него. Такава форма като условие за действителност е предписана за договора за поръчител ство, за уговорката за лихва при договора за паричен заем, за договори при общи условия и др.
Писмената форма, която изисква за съблюдаването й участие на длъжностно лице - нотариус, районен съдия и др. се нарича официална писмена форма. Тя може да бъде: писмена форма с нотариална заверка на подпи­сите. Фактическият състав на такава сделка обхваща освен волеизявлението на участниците в нея и удостове-рителното волеизявление на нотариус (районен съдия) за това, че подписите са положени от лицата, които са извършили волеизявленията по документа. Тези доку­менти имат и достоверна дата, установена чрез волеи­зявлението на длъжностното лице. Такава форма като условие за действителност е предвидена за продажба на наследство по чл. 212, ал. 2 ЗЗД, за доброволна делба на недвижими имоти по чл. 35 ЗС, припознаване по СК, учредяване на право на строеж между роднини или съ­собственици по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ и др.
При писмената форма с нотариална заверка на дата­та удостоверителното изявление на длъжностното лице се отнася до датата, на която документът е представен пред него. Писменият документ придобива вследствие на заверката достоверна дата, поради което в определени от закона случаи правните последици на сделката могат да се противопоставят на добросъвестни трети лица, напр. чл. 156, ал. 2, 292, ал. 2 ЗЗД.
Нотариалният акт като официална писмена форма се изисква при сделки за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, при нотари­ални завещания. В тези случаи нотариусът по реда на специално нотариално производство извършва провер­ка дали са налице законните изисквания за сключване на сделката, включително дали праводателят притежа­ва вещното право, с което се разпорежда при сделките с недвижими имоти. При тези сделки компетентен да оформи сделката е само нотариусът, в чийто район се намира недвижимият имот.
Когато сключената сделка трябва да се одобри от съ­дебен орган, за да породи правните си последици, се го­вори за съдебна форма. Такъв е случаят със съдебната спогодба, с която страните по едно висящо дело чрез вза­имни отстъпки уреждат отношенията си, и след като съ­дът одобри спогодбата, ако тя не противоречи на повели­телни норми на закона или на добрите нрави, с опреде­ление прекратява делото.
Правилата за формата като условие за действител­ност на сделката са императивни и страните не могат да се отклоняват от тях.
Практическо значение има въпросът могат ли стра­ните по бъдеща сделка да уговорят форма като условие за пораждане на действието й. Допустимостта на договорноопределената форма не се поставя под съмне­ние в гражданското право. Тя представлява резултат от прилагането на договорната автономия на гражданскоп-равните субекти. Щом като страните по бъдеща сделка могат да обусловят настъпването на правното й дейст­вие от срок или условие, няма пречки то да се постави в зависимост от съблюдаването на формални изисквания, които не са предвидени в закона.
§ 48. Съдържание на сделката. Тълкуване
1. Видове съдържание на сделката
Съдържанието на сделката това са правните после­дици, към които тя е насочена, и други уговорки, свърза­ни с последиците й като момента на преминаване на собствеността, качеството на стоките и др. Всеки вид сдел­ка има свое специфично съдържание. Едновременно с това има и някои общи моменти в съдържанието на всич­ки или на голяма част от сделките. В литературата се обосновава категорията общи съществени елементи на сделките.27 Според някои автори такива са дееспо собността, съгласието или волеизявлението, предметът, основанието и формата. При този възглед според нас се смесват елементи от фактическия състав на сделката със съществените елементи от съдържанието й.
Дееспособността не принадлежи към съдържанието на сделката. Тя е предпоставка за действителност на сдел­ката, но не може да се счита за елемент от съдържание­то й.
Волеизявлението или съгласието при договорите -това е самата сделка, те определят съдържанието й, по­ради което не е логично да се разглеждат като съществе­ни елементи на съдържанието.
Формата на сделката също не се включва в нейното съдържание.28 Съблюдаването й е условие за настъпва­не на правните последици, но тя сама по себе си не е признак или част от тях.
Единствено предметът на сделката и основанието при каузалните сделки могат да се определят като общи съ­ществени елементи от съдържанието на сделките. Прав­ните последици на сделката са тясно свързани с нейния предмет и с основанието.
Съдържанието на всеки вид сделка бива три вида в зависимост от това какво е минимално необходимото, за да съществува сделка от този вид, и какви допълни­телни части в съдържанието си тя може да включва.
Съществено съдържание — еззепиаиа пе§оШ на сделката са тези минимално необходими правни после­дици, без които тя не би била сделка от даден вид. Чрез същественото съдържание сделката се типизира, при­добива белезите на точно определен вид.29 Така при про­дажбата същественото съдържание са уговорките за прехвърляне на едно право срещу задължение за запла­щане на определена цена. При договора за превоз съ­щественото съдържание е задължението на превозвача да придвижи в пространството от едно място до друго с определен вид транспортно средство товари или хора срещу възнаграждение.
Чрез същественото съдържание сделката същевре­менно се и индивидуализира, тъй като при всяка конк­ретна сделка от даден вид има и характерни само за нея белези — конкретната вещ, която се продава, размера на цената, страните и др. При спор ищецът следва да дока­же, че е налице сделка от даден вид чрез същественото й съдържание.
Към несъщественото, случайното съдържание — асгайепЪапа педоШ на сделката се отнасят онези части от съдържанието, без които сделката може да съществу­ва, но те са предвидени, за да обслужват по-пълно инте­ресите на страните. Това могат да бъдат уговорки, които не противоречат на повелителни правила на закона или на добрите нрави. Към този вид съдържание на сделка­та се отнасят условието, срокът, тежестта, понасянето на разноските по сключване или изпълнение на сделката, редът за предаване и приемане на стоките, разсрочването на задължението за цената, гаранционната отговорност и др. Действието на тези уговорки се доказва от страната, която черпи права от тях.
Правните последици на сделката, които настъпват въз основа на закона, без да е необходимо те да бъдат угово­рени от страните, се наричат естествено съдържание — па^игаНа пе§оШ на сделката. Към него се отнасят напр. отговорността за недостатъци и за евикция при продаж­бата.
2. Начини за определяне съдържанието на сдел­ката
Договорната автономия на гражданскоправните субек­ти е уредена в чл. 9 ЗЗД в определени граници. От тази разпоредба се налага изводът, че императивните прав­ни норми и добрите нрави определят съдържанието на сделките. От една страна те го определят по негативен
начин като не допускат да се породят правни последици от сделка, която излиза извън определените в чл. 9 ЗЗД граници - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Но повелителните правни норми определят и по позитивен начин съдържанието на сделката. Когато такива норми определят правните последици на сделката, страните могат да избират или изобщо да не я сключват, или да я сключат с предписа­ното от закона действие.
В границите на договорната автономия правните су­бекти са овластени с волеизявленията си да опреде­лят съдържанието на сделките, които сключват. Диспозитивните норми уреждат последиците на сделки­те, когато страните по тях не са се възползвали от въз­можността да се отклонят от предписанията им и сами да определят действието на сделката.
Тъй като не всички участници в гражданския оборот имат правни знания и опит и достатъчно време да об­мислят съдържанието на сделката си, улеснение при сключването на сделките е използването на предвари­телно подготвени текстове за различни видове сделки: пълномощно, договор за наем, за продажба, за строител­ство, лицензионни договори и др. Това са т. нар. договори-образци (Миз1егуег1;га§е на немски език). Те би трябвало да се изготвят от опитни юристи, които да формулират ясно и юридически прецизно възможните клаузи на да­ден вид договор. Договорите-образци нямат задължител­но сила и не представляват правни актове докато не бъ­дат приети от страните по конкретна сделка. Те се отпе­чатват на бланки, в които се оставят и празни места за включване на допълнителни уговорки от страните. Пос­ледните могат да зачеркват някои текстове, които счи­тат, че не отговарят на техните интереси. Сделката об­разец се превръща в конкретна правна сделка само чрез волеизявленията на страните, които възприемат текста от образеца като съдържание на правните последици, които желаят да ги обвържат.
Общите условия са друго средство за предварително формулиране на съдържанието на сделките. Те се изгот­вят от субекти на частното право, които сключват голям брой сделки от даден вид, като напр. доставка на горив­ни материали, електроенергия, топлинна енергия, заст­раховки, банкови сделки и др. Най-често търговците -еднолични или търговски дружества - използват общи условия. Те се изготвят от едната страна по бъдещи сдел­ки и се предлагат на клиентите, които желаят да сключат такива. Насрещната страна може да приеме изцяло предлаганите й общи условия, да поиска да се предви­дят в конкретния договор някои отклонения от тях или да откаже да сключи договор със страната, която ги пред­лага. Общите условия сами по себе си не обвързват, ос­вен ако се предлагат на трети лица, когато имат обвърз­ващата сила на предложение за сключване на договор по ЗЗД. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД, когато предложение­то включва общи условия, приемането му е действител-нр, ако съдържа писмено потвърждение на тези ус­ловия. Едва след като последва писмено приемане на предложението, ще има сключен договор при общи ус­ловия. При тези договори е възможно по искане на нас­рещната страна в договора да се включат уговорки, кои­то се отклоняват от общите условия. Допълнително впи­саните клаузи пораждат правно действие дори уговор-к"ите в общите условия, на които те противоречат, да не са заличени - чл. 16, ал. 2 ЗЗД.
В нашето законодателство правната уредба на дого­ворите при общи условия не е задоволителна. Общите условия крият опасност страната, която ги изготвя, чрез тях да се постави в привилегировано положение спрямо насрещната страна и да налага своята воля при опреде­ляне на съдържанието на сделката, особено когато тя има и монополно положение в стопанския живот. За да се осуети злоупотребата с използването на общите условия, се налага да се упражнява контрол върху съдържайието им, което е предвидено напр. със специален закон в Гер­мания от 1976 г.
В сравнително редки случаи част от съдържанието на сделката може да се определи от съда или от трето лице. Ако в сделката е уговорено, че длъжникът ще из­пълни, когато има възможност, кредиторът може да по­иска от съда да му определи подходящ срок, след изтича­не на който длъжникът ще изпадне в забава, ако не из­пълни.
При факултативни задължения, ако изборът е пре­доставен на трето лице, то ще определи коя ще бъде дъл­жимата престация - чл. 130, 131 ЗЗД.
Понастоящем действащото законодателство не допус­ка с индивидуални административни актове или с ре­шения на арбитраж да се определя съдържанието на сделката, независимо от волята на страните по нея.
3. Тълкуване на сделките
Съдържанието на сделката може да се определи само след като се вникне и се изясни смисълът на волеизявле­нието. Това налага преди да се пристъпи към изпълне­ние на сделката, тя да се тълкува.
Правилата за тълкуването понастоящем са уредени единствено в чл. 20 ЗЗД пряко за договора. Те се при­лагат съответно за всички видове сделки, тъй като са предназначени да разкрият смисъла на волеизявления­та като съществен елемент на всяка сделка.
Тълкуването на правните сделки има някои сходни черти с тълкуването на правните норми. То също е мис­ловна дейност, чрез която се разкрива смисълът на обек-тивирана мисъл и воля, поради което има вторичен, за­висим характер. При тълкуването не могат да се внасят промени във вече осъществени волеви актове. Грамати­ческото и логическото тълкуване се прилагат и при сдел­ките.
Тълкуването на сделките има и свои специфични осо­бености. Обект на тълкуването са конкретни волеизяв­ления на определени лица. При изясняване на техния смисъл се държи сметка за някои субективни моменти като вътрешната воля и намерението на тези лица.
При спор по сделката, отнесен пред съда, дейността по доказването на фактическия състав на сделката пред­хожда тълкуването. Тя се състои в представяне от стра­ните и допускане и събиране от съда на доказателстве­ни средства: свидетелски показания, писмени докумен­ти, обяснения на страните, заключения на вещи лица, от които съдът черпи факти, за да приеме дали сделката е извършена.
От тълкуването се различава правната квалифика­ция на сделката, която се извършва след като чрез тълкувателната дейност се разкрие смисълът на волеи­зявленията.
Тълкуването на сделката се основава освен на пове­дението на страните, чрез което те са обективирали вът­решната си воля, и на други факти и материали, които са свързани със сделката, като напр. преговорите, които предхождат сключването на тълкуваната сделка, други сделки с аналогично или близко съдържание между съ­щите страни или на една от страните с други лица. Тези факти и материали, макар да не са предмет на тълкува­нето, могат да послужат като източник на косвени дока­зателства за смисъла на сделката.
Според чл. 20 ЗЗД целта на тълкуването е да се разк­рие действителната обща воля на страните при догово­рите, а не да се ограничи с буквалния смисъл на думите, знаците или действията, чрез които е изявена волята. При едностранните сделки следва да се установи дейст­вителната воля на лицата, които ги извършват. Дейст­вителната воля на страните се отнася до желаните от тях правни последици.
Чл. 20 ЗЗД изисква сделката да се тълкува във всич­ки нейни относително обособени части, наричани уго­ворки или клаузи. Тъй като те са част от единното воле­изявление на едно или повече лица, те следва да се тъл­куват не сами за себе си, а като едно логическо пяло в този смисъл, който произтича от цялата сделка.
Както отделните уговорки, така и цялата сделка след­ва да се схващат в смисъла, който отговаря най-добре на целта й. Сделката е правно средство за задоволяване на потребности, които се обслужват с постигане на поставе­ната от страните цел.
Освен субективни моменти, свързани с волята, наме­рението и целите на страните по сделката, чл. 20 ЗЗД насочва тълкувателя и към два обективни критерия, ко­ито следва да се използват при изясняване на волеизяв­ленията - обичаите в практиката и добросъвестността.
Под „обичаи в практиката" по смисъла на чл. 20 ЗЗД следва да се разбира онова повтарящо се поведение при сключване на сделки от даден вид и онзи смисъл, който се влага в тях обикновено, в мястото, където е сключена сделката. Ако от изявената воля не може да се направи категорично заключение за смисъла на волеизявления­та, логично е да се предположи, че страните са желали с тях да постигнат онези последици, които обикновено в договорната практика на съответното място правните субекти уговарят. Ако една от страните по правоотноше­нието твърди, че смисълът на сделката е различен от този, който обичайно се влага в такъв вид сделки, тя трябва да докаже отклоненията от обичаите.
Добросъвестността представлява изискване при сключване на сделките да се действа коректно и честно. При съмнение изявлението следва да се схваща в смисъ­ла, който следва от едно почтено поведение, а не от стре­меж да се измами и увреди насрещната страна.
Чл. 20 ЗЗД не урежда изчерпателно правилата, които могат да се използват при тълкуването. В отменения ЗЗД тълкуването на договорите беше уредено по-подробно. Макар и отменени, неговите разпоредби съдържат по­лезни указания, които и понастоящем могат да се при­лагат. Ако една уговорка може да се тълкува в смисъл, при който не поражда правно действие, и в друг, при който би имала правни последици, предпочитание след­ва да се даде на втория смисъл. При двусмислие отделните уговорки следва да се тъл­куват в смисъла, който най-много отговаря на предмета на сделката.
При съмнение относно смисъла на уговорката, тя след­ва да се схваща против този, който я е предложил, и в полза на страната, за която тя поражда правни задълже­ния.
Когато страните при сключване на сделката са упот­ребили общи изрази, правните последици следва да се изяснят като се имат предвид предметите, за които стра­ните са постигнали съгласие.
Ако в сделката е посочен един случай като пример за изясняване на волята на страните, с това не бива да се изключва действието й и спрямо други непосочени слу­чаи, ако има основание и спрямо тях да се разпрострат правните й последици.
Тъй като при сключването на сделките някои от стра­ните употребяват диалектни и жаргонни изрази, при тълкуването следва да се изясни какъв смисъл се влага в тези думи. Макар България да не е голяма, в нея същес­твуват различни диалекти, при които едни и същи думи могат да имат различно значение, напр. диня се употре­бява в смисъл на любеница, а в някои области на Север­на България и като синоним на пъпеш.
В резултат от тълкуването може да се разкрие, че всъщност не е постигнато съгласие от страните и дого­вор липсва.
Ако лицето, до което е адресирано предложението, го е приело, но твърди, че го е схванало в друг смисъл, а не в този, който е вложен от предложителя, как следва да се тълкува сделката? Съображения за правна сигурност изискват в подобни случаи да се даде предимство на изяв­лението и то да се тълкува в смисъла, който обективно следва от него, т. е. онзи смисъл, който следва от външ-нообективираното поведение на страните за един нор­мален човек.
I. ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ -ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Понятие за търговска сделка (ТС)
Търговската сделка (ТС) притежава всички родови белези на понятието „сделка", т.е. тя е волеизявление на субект на част­ното право, насочено към възникване, изменение или прекра­тяване на частноправни последици.
Сделката е правна абстракция, създадена през 19 век от пан-дектистите и намерила нормативен израз за първи път в Граж­данския кодекс на Саксония.
Сделката е понятие на частното право. Сделки има в обли­гационното, вещното, семейното, трудовото право. Тя е правоме­рен юридически факт с частноправни последици.
ТС е понятие само на търговското право. Легалното й опре­деление се извежда от чл. 286 ТЗ. Според ал. 1 на този член търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Според ал. 2 търговски са и сдел­ките по чл. 1, ал. 1, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Според ал. З при съмнение се смята, че извърше­ната от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
От тълкуването на трите алинеи на чл. 286 ТЗ могат да се направят следните обобщения:
Първата специфика на ТС е субектът - задължително ед­на от страните по сделката трябва да бъде търговец.
Втората специфика е връзката на сделката с упражнява­ното от търговеца занятие.
Третата специфика се свързва с оборимата презумпция, установена в закона. За да се улесни търговският оборот се при­ема, че, ако сделката е сключена от търговец, тя е свързана с неговото занятие.
Едва след като се установи, че няма нито специална, нито обща правна уредба, нито в търговското, нито в гражданското законодателство, се прилагат търговските обичаи, като при про­тиворечие между търговските обичаи предимство имат търговс­ките обичаи по местоизпълнението - чл. 288 ТЗ.
3. Характерни черти на ТС
3.1. ТС по дефиниция са възмездни. Няма безвъзмездни сдел­ки, защото самата търговска дейност е винаги възмездна поради насочеността към постигане на печалба.
ТС са двустранни по смисъла на облигационното право. Пра­ва и задължения възникват и за двете страни.
ТС по начало са консенсуални - извършването на определе­но фактическо действие не е задължителен елемент от факти­ческия състав за възникване на съответното договорно отноше­ние. Дори някои сделки, които традиционно са били определяни като реални, в търговското право са консенсуални — напр. дого­вор за банков кредит, договор за влог в публичен склад.
ТС могат да бъдат едностранни и двустранни. Едностранни­те сделки са чек, менителница, запис на заповед. Двустранните сделки са договорите за търговска покупко-продажба, лизингов договор и т.н.
ТС могат да бъдат каузални и абстрактни. Абстрактни са едностранните сделки - чек, менителница, запис на заповед.
ТС могат да бъдат формални и неформални. В определени от закон или договор случаи формата може да бъде условие за тяхната действителност. Примерно, застрахователният договор.
ТС могат да имат прехвърлителен ефект или да предоста­вят само ползването на една вещ.
ТС могат да бъдат с еднократно и продължително изпълне­ние
ТС могат да бъдат главни и акцесорни - примерно търговс­ките обезпечения, договорни клаузи за лихви между търговци.
3.2. Търговскоправното деление на ТС на едностранни и двус­транни.
Наред с делението на сделките и на договорите на едност­ранни и двустранни, деления, познати ни от гражданското пра­во, в търговското право делението на ТС на едностранни и двус­транни има друго значение — едностранни са сделките, по които само едната страна има качеството на търговец, а двустранни — сделки, по които и двете страни са търговци.
Произходът на това деление е в немското право. Според § Г 345 от Германския търговски кодекс, озаглавен „еднострани тър­говски сделки", по отношение на правна сделка, която спрямо ед­ната страна е търговска сделка, се прилагат правилата за тър­говските сделки и'за двете страни еднакво, доколкото от тези разпоредби не следва нещо друго.
У нас в определени от закона случаи различни правила рег­ламентират едностранните и двустранните ТС. Някои разпо­редби се отнасят само за тези търговски отношения, по които и двете страни са търговци — напр. чл. чл. 309, 297 ТЗ. По начало законодателят предоставя по-голяма свобода когато и двете страни по сделката са търговци, тъй като се предполага, че те са в състоя­ние сами да защитават правата и интересите си, без да се нуждаят от защитната функция на закона.
4. Сключване на ТС. 4.1. Принципът на договорната свобода
ТС се сключват по общия ред, установен за договорите — чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД. ТЗ не предвижда специални правила относно сключването на търговските договори. Следователно, и по отно­шение на търговските договори важи изискването за оферта и за нейното приемане, както и правилото, че договор между присъст­ващи се счита сключен, ако предложението бъде прието веднага, а между отсъстващи - в момента, в който приемането на предложе­нието пристигне у предложителя.
Предложителят е обвързан с предложението до изтичане на срока, който е определен в него или обикновено е нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. При липса на срок
за приемане, предложението, направено на присъставащ, губи си­лата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отпра­вено до неприсъстващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането - също р. по МАД № 32/98.2
И при търговските договори действа приниципът на дого­ворната свобода - лицата са свободни да решат дали, с кого, кога и какъв договор да сключат.
Ограничаването на договорната свобода обаче в област­та на търговското право е по-широко застъпено отколкото в обли­гационното право. В много по-голяма степен съществува задъл­жение за контрахиране за търговците в сравнение с нетъргов-ците. По-конкретно принуда за договоряне е предвидена в след­ните случаи:
Първо, ако търговецът заема монополно или господстващо положение. В тези случаи най-често той е публично предприятие - търговец - примерно, БДЖ, БТК и единствено той осъществя­ва определен вид търговска дейност. Търговецът е длъжен да сключва договори с желаещите лица и всеки неоснователен от­каз представлява неизпълнение на задължението за договаряне и се санкционира по надлежния ред.
Второ, ако търговецът има право да осъществява определен вид лицензирана търговска дейност, която не би могла да се из­вършва от други търговци и когато законът предвижда админист­ративно задължение да се сключват договори във връзка с нейно­то осъществяване — примерно, сключване на договори за задъл­жителни застраховки според чл. 78 от Закона за застраховането.
При сключването на ТС се поставя въпросът за правното зна­чение на мълчанието.
В гражданското право мълчанието спрямо направено пред­ложение за сключване на договор не е приемане и договорът не се счита сключен. Но то не представлява и отхвърляне на пред­ложението. Просто липсва волеизявление за приемане.
В търговското право в определени случаи мълчанието може да бъде равнозначно на приемане. Според чл. 292, ал. 1 ТЗ, когато между две лица съществуват трайни търговски отношения и едно­то лице направи предложение до другото лице, което има качест­вото на търговец, предложението се смята прието, ако не бъде от­хвърлено веднага. В случая е налице необорима презупция и тър­говецът, който е предпочел да мълчи, вместо да вземе отношение по направеното предложение, не може да доказва обратното.
Отхвърлянето на предложението трябва да бъде изрично. Едва в този случай договорът не се счита сключен. Но законът предвижда за търговеца едно задължение - да пази изпратеното му за сметка на предложителя. Той може да се освободи от това законово задъл­жение, само ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните.
Законът обаче не дефинира понятието „трайни търговски от­ношения". Това са отношения, които произтичат от многократното сключване на търговски договори с едно и също или сходно съдър­жание, от рамков договор. Тези отношения трябва да имат про­дължителен характер, т.е. да съществуват през определен период от време.
Задължително лицето, към когото е адресирано предложе­нието, трябва да бъде търговец. Докато предложителят може и да не бъде търговец.
Мълчанието, предмет на правна уредба в чл. 292, ал. 1 ТЗ, е изключение от правилото. Затова, извън случая, уреден в зако­на, мълчанието не е равнозначно на съгласие, а е липса на воле­изявление. Освен това цитираната разпоредба трябва да се тъл­кува в смисъл, че адресатът на предложението не се е намирал в обективна невъзможност да приеме или отхвърли предложение­то, т.е. необходимо е се тълкува разумно.3
Във връзка със сключването на ТС съществуват още някои
специфики.
Първо, това е публичната покана - чл. 290 ТЗ.
Публичната покана е покана да се направи предложение. Тя намира израз в каталози, ценоразписи, тарифи, съобщения в средствата за масово осведомяване или по друг начин. Отправя се до неопределен и неограничен по начало кръг от хора.
Публичната покана обаче не е предложение, не е оферта, а покана за оферта. Затова предложението трябва да се направи от лица, до които е адресирана поканата. Те правят предложение за сключване на договора до този, който е направил поканата и ако предложението е в съответствие с поканата, поканващият няма право да откаже да го приеме. Ако той го приеме, договорът се счита за сключен, но ако не го приеме, договорът не се счита за сключен и тогава се поставя въпросът за отговорността на от­правилия поканата. Ако той не приеме предложението без осно­вателни причини, отговаря за вредите, претърпени от предло-жителя — чл. 290, ал. 2 ТЗ. Това е вид преддоговорна отговорност, подобна на тази по чл. 12 ЗЗД, защото по начало тук липсва склю­чен договор.
Второ, публично предложение—чл. 291 ТЗ
Това е същинско предложение за сключване на договор, кое­то, подобно на поканата, се адресирва до неопределен кръг от ли­ца - обикновено чрез средствата за масово осведомяване.
За да има характер на публично предложение, то трябва да съдържа вида и предмета на договора, общото предлагано коли­чество и срока за приемане на предложението.
Публичното предложение обвързва предложителя и го задъл­жава да сключи договора. Но има известни ограничения на това обвързване. Първо, до определения в него срок и второ, до изчер­пване на обявеното количество.
Ако едно лице приеме публичното предложение и приема­нето пристигне до предложителя, договорът се счита за сключен. Трето, предварителен договор - рас<;шп йе соп1гапепйо -чл. 19 ЗЗД
Това е договор, по силата на който страните се задължават да сключат окончателен, главен, основен договор. Може да се ис­ка принудителното му сключване по реда на чл. 19, ал. З ЗЗД.
Четвърто, опционен договор
Това е договор, който съдържа няколко предложения за сключване на окончателен договор и предоставя на приемащия офертата правото да приеме по свой избор едно от тях, т.е. право да избере една от опциите, които му предоставя предложителят.
Огщионният договор обаче не създава задължение да се склю-ч и окончателен договор, а само право, опция за сключване на окон­чателен договор. То е право само на едната страна, докато другата страна е задължена да се подчини на направения избор. По тези два белега огщионният договор се различава от предварителния.
Пето, 1е41ег оПп4еп!
Договор, с който страните изясняват предварително детай­лите, клаузите, модалитетите на окончателния договор. С него страните по един бъдещ договор обмислят клаузите на оконча­телния договор. Намира приложение при сключването на много важни и комплицирани договори — напр. договор за създаване на джойнт венчър, за покупко-продажба на самолети и прочее.
Различава се от предварителния договор по това, че не по­ражда задължение за сключване на окончателния договор. Раз­личава се от опционния договор, защото не обвързва едната стра­на и не създава опция за другата страна, т.е. по принцип от него не възникват нито права, нито задължения за сключване на оконча­телния договор.
Шесто, рамков договор
Договор, с който се определя съдържанието на един бъдещ договор. Обикновено се изготвя от едната страна, а се приема от другата страна. Това е договор, който само улеснява бъдещото сключване на основния договор.
Различава се от предварителния договор, защото от него не възниква задължение за сключване на окончателния договор.
Различава се от окончателния договор, защото от него не въз­никват първоначалните договорни задължения.
Седмо, договор при общи условия - чл. 298 ТЗ
Едната страна предварително формулира клаузите на дого­вора, които имат характер на общи правила за поведение. Те се предлагат на другата страна от търговец, който сключва мно­жество еднообразни договори. Целта е всички съконтрахенти да се третират еднакво и равнопоставено.
Общите условия, макар външно да приличат на правни нор­ми, доколкото са формулирани като общи, абстрактни правила за поведение, без конкретизация на страните, нямат характер на нор­мативни актове. Те са договорни клаузи, предлагани от търговеца, които се нуждаят от приемане, както изобщо трябва да се при­еме и предложението за сключване на договор.
За да ги приеме, другата страна трябва писмено да заяви, че ги акцентира. Изключение прави случаят, когато другата страна е търговец и е знаела или е била длъжна да знае общите условия и не ги е оспорила незабавно, след като те са й били предложени. В този случай не е задължително писменото им приемане.
Общите условия допълват договора, могат да дерогират дис-позитивни правни норми, но не могат да противоречат на импе­ративните норми. В договора може да се уговори нещо, различно от общите условия и тогава се прилага уговореното в договора -чл. 298, ал. З ТЗ.
Ако за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия трябва да се представят на другата страна още при сключването на договора. В противен случай те не я обвързват - чл. 298, ал. 2 ТЗ.4

ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА

11.ПРИДОБИВАНЕ И ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА

Първично и производно придобиване
ЮФ и Фактическите състави, които имат за последица пораждане на субективни права в имуществото на гражданскоправните субекти се наричат придобивни основания. Най- често използваните от правните субекти основания са договорите, при които СП се придобива въз основа на волеизявленията както на предишния, така и на новия му носител.
В изрично уредени в закона случаи индивидуални административни актове са основания за придобиване на вещни и облигационни права, като напр. Заповедите за очуждаване на недвижими имоти за особено важни нужди на държавата.
Придобивните основания се делят на първични (оригинерни) и производни (деривативни).
При първичните за придобиване на субективното право не се изисква освен съществуването на ЮФ или ФС, друго лице да е притежавало определено СП..
Приобретателя не основава своето право на съществувало преди това чуждо право. Такива придобивни основания са придобивната давност, очуждаването на имот за държавни нужди по чл. 100 ЗС, придобиването на плодовете от добросъвестен владелец по чл.97 ЗС и др.
При първичното придобиване субективното право се придобива чисто от всякакви тежести.
За производното придобиване е характерно, че едно субективно право, което е било притежавано от един правен субект прминава изцяло в имуществото на друг правен субект или от него се извежда друго субективно, по тясно по съдържание, в полза на друг правен субект. Фактическия състав на производното придобиване включва наличието на СП у лицето, от което то преминава в имуществото на преобритателя.
Производни основания са правни сделки, административни актове за отстъпване на обезщетение за очужден имот, наследяване по закон, конфискация с присъда и др.

ПРАВОПРИЕМСТВО- понятие и видове.
При всяко производно придобивно основание възниква правоприемство. Правоприемството е преминаване само на субективни граждански права от един гражданскоправен субект на друг. Правоприемството в правата и задълженията на гражданскоправните субекти е прехвърлянето, преминаването им от един гражданскоправен субект в/у друг. Правоприемството не настъпва когато производното придобивно основание изгуби правното си действие с обратна сила, поради отмяна на дарение или съдебно решение, унищожаване или разваляне на сделката и др.
Субекти в правоприемството са проводател и правоприемник.Някои от субективните граждански права и задулжения са прехвърлими, а други не. Прехвърлими са имуществените граждански права, имуществените субективни облигационни задължения.
Непрехвърлими са личните неимуществени абсолютни граждански права, както и облигационните задължения, които възникват от договори сключени с оглед на определено лице.
Различаваме няколко вида приемство с оглед на различните критерии за разграничение. В зависимост от начина по който възникват биват:
законно- възниква по силата на пр. Наорма ( при законното наследство и при преобразуването на ЮЛ )
добровилно- възниква по силата на гражданскоправна сделка
Според обема на прехвърляемите права и задължения биват:
общо ( универсално )- при него всички права и задължения на праводателя преминават като съвкупност в/у правоприемника
еденично ( частно )- отделни субективни права и задължения преминават в/у правоприемника- при цесия, дарение на вещи.
Съществуват няколко основания въз основа на които възниква правоприемство. Едно от тях е смъртта. Основание е и преобразуване на ЮЛ, сделка, джиросване, суброгация (встъпване в правата и задълженията на 3-то лце ).
Правоприемството бива 2 вида според това дали се преьвърля притежаваното от праводателя право или въз основа на него се учредява и прехвърля друго право.
Прехвърлителното правоприемство се характеризира с това, че едно право, което принадлежи на праводателя, сменя своя носител- преминава у правоприемника. Такива са продажба, наследяване по закон или завещание и др.
Учредителното правоприемство е налице, когато праводателят отделя от съдържанието на притежаваното от него право част от правомощията и учредява едно ново , по- ограничено по съдържание от неговото , което правоприемникът придобива. Праводателят запазва своето субективно право, но то се обременява в следствие на учредителното правоприемство, поради което съдържанието му се стеснява.
ЗЗД допуска правоприемство в гражданските задължения. Смяната на носителя на гражданското задължение се нарича заместване в дълг. Според чл. 102 ЗЗД то може да настъпи само със съгласитео на кредитора.
ИЗГУБВАНЕ НА ПРАВА
Изгубването на правата представлява или лишаване на правния субект от правото за в бъдеще, или отпадане на правото с обратна сила все едно че не е било притежавано.При някои ЮФ тази последица настъпва без да е необходимо изявяване на воля от притежателвя на правото: погиване на вещта, правото е било породено от акт, който предвижда прекратителен срок или условие, при смърт на носителя, при отнемане на правото с властнически административен акт и др.
При разваляне на двустранен договор, при унищожаване на сделка или при отмяна на дарение загубването на правото е последица от упражняване на потестативното право от насрещната страна по правоотношението.
Загубване на субективното право може да настъпи при едностранно волеизявление на неговия притежател за отказ от правото. В теорията и съдебната практика се приема че не е допустим отказ от родителски права и други лични права. Също не е допустим отказ от възможността за придобиване на отделни субективни права.
ПРАВОПРИЕМСТВО В ТРУДОВОТО ПРАВО
Правоприемството в трудовото право се изразява в изменение на страните на трудовото правоотношение. Поради личния характер на трудовото правоотношение , всяка промяна на страната на раборника или служителя предтавлява учредяване на ново трудово правоотношение. За изменение на страните при това положение може да става дума само от гледна точка на изменение на страната на работодателя.Но и от тази гледна точка за изменение може да се говори доколкото работодателят не е ФЛ , с оглед на чиято личност е сключен трудовия договор. Когато договора е с оглед на физическото лице- работодател с негова промяна също се стига до възникване на ново трудово правоотношение, а не до неговото изменение.

ОБЕКТИ НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА

10. ОБЕКТИ НА ПРАВООТНОШЕНИЯТА

Обектът на гражданското правоотношение може да бъде от различно естество- материален или не , но винаги притежава качеството полезност. Обектът на гражданското правоотношение е определена ценност (благо), с което е свързано съдържаниети както на субективното право така и на правното задължение. Носителят на субективното право се ползва от нея, докато задълженото лице е обвързано или да съдейства за реализирането й или да не я накърнява.
Според някои автори обект на всяко правоотношение е поведението , за което е обвързано задълженото лице.Според този възглед обектът винаги представлява човешко поведение- дейдтвие или бездействие.
Според друг възглед в обектите на гражданските правоотношения се включват всички възможни имуществени или неимуществени блага, във връзка с които се пораждат такива правоотношения.
Една голяма част от гражданските правоотношения имат за предмет вещи. Други граждански правоотношения имат за обект нематериални блага, като напр. авторските творби, във връзка със създаването на които възникват авторски права.
Възможните обекти на гражданските правоотношения могат да се разграничат на няколко вида:
вещите като обособени, самостоятелно съществуващи материални предмети
нематериални блага, който се ползват с правна закрила-авторски права, ноу-хау
човешко поведение- действие или бездействие, както и обективирани резултати от човешко поведение, които не са вещи
отделни събективни права и/или правни задължения или съвкупност от такива
Човешките същества не могат да бъдат обекти на граждански правоотношения, те са единствено субекти на правоотношения.
НЕМАТЕРИАЛНИ БЛАГА
Нематериалните блага са идеи или завършени творчески произведения или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материални или духовни потребности, поради което имат стойност. Нематериалните блага могат да бъдат обект на правоотношения след като се обективират по начин да могат да бъдат възприети и от други лица, различни от техните създатели.
Към нематериалните блага се отнасят авторските творби по ЗАвПСП. Те представляват уникални съчетания с идейно съдържание и форма, в които то е изразено, и могат да бъдат произведения на науката, литературата, изкуството, архитектурата.
Към нематериалните блага се отнасят и идеите резултат на техническо и естетическо творчество, които могат да намерят приложение при производтвото на стоки и извършването на услуги, предназначени за пазара.
Нематериални блага са и отлечителните знаци. Те се използват за индивидуализиране или на правни субекти или на стоки и услуги.
ПАРИ
Парите са материални обекти с най-голямо практическо значение за гражданскоправния живот. Те са всеобщ еквивалент и мярка за стойността на всички други материални обекти.
Парите са универсално средство за разплащане. Чрез натрупването им като капитал се осигуряват средтва за инвестиции в стопанството.
Парите са ценни книжа на приносител. Изключително право да ги издава има само държавата, която упражнява своята емисионна дейност ч/з БНБ.
Парите са особен вид движими вещи. Съществена за оборота е номиналната им стойност, която се определя от броя на паричните еденици, отбелязани в/у банкнотата или монетата. Количеството на паричните еденици се определя не от броя на кижните иле металните пари,а от отбелязаната в/у всаяка копюра стойност.
Парите са заместими вещи, при които за разлика от останалите материални обекти, не се поставя изискване за качество. Единствено от занчение е видът на паричната еденица и количеството.От съществено значение за правните отношения е и курсовата стойност на парите.
Парите са вещи които принадлежат към род който не погива. Ако едни парични знаци се изтеглят от оборот, те се заменят с други.
Парите са делими вещи, защото една монета или банкнота може да се замести с няколко други на същата стойност.
ЦЕННИ КНИЖА
Ценните книжа са особен вид движими вещи. Те са писменни документи, върху които са закрепени едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на граждански или търговски правоотношения.
ЦК материализират в документа субективни права, които сделките закрепени в/у тях, пораждат.
Стойността на ЦК се определя ме от материала, в/у който е написана, а от стойността на субективното право , което тя материализира.
ЦК могат да бъдат издавани по ред определен в законодателството както от публични институции, така и от субекти на часното право.
Ценните книжа биват 3 вида според това как се легитимира притежателя на инкорпорираното в документа субективно право.
При Ценните книжа на приносител за притежател на субективното право се счита правомерният държател на документа. На приносител могат да бъдат чек, акция.Прехвърлянето на този вид ценна книга става спрехвърлянето на документа.
Ценните книжа на заповед се характеризират с това че при тях е посочено името на притежателя на субективното право, който има възможност да го прехвърли на друго лице а джиро, което представлява формално едностранно волеизявление , обективирано писменно на гърба на ценната книга. Такива ЦК са запис на заповед, менителница, коносамент.
Поименните ценни книжа са тези, в които задължително се посочва името на притежателя на СП, инкорпорирано в документа. Прехвърлянето на СП по този вид ЦК става само ч/з цесия.Към тях се отнасят поименния чек, менителница и запис на заповед в които изрично е предвидено че не са на заповед.
ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ
По смисъла на чл.15, ал.1 ТЗ педприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и може да бъде обект на прехвърлителна сделка или на особен залог, съгласно ЗОЗ.Предприятието е организационна еденица, която включва лични и материални средства и преследва стопански цели.
Търговското предприятие е правен обект, динамичен комплекс от вещни, облигационни и лични права и задължения, фактически отношения, които са породени от определена търговска дейност и са насочени към постигане на определени стопански цели.
Към предприятието принадлежат имуществени предмети- право на собственост, ограничени вещни права в/у недвижими и движими вещи, вземания, задължения, неимуществени ценности- фирмена тайна, постоянна клиентела и др.
Предприятието е дейност на търговеца, неговия бизнес. Търговеца е част от своето предприятие, той е създал предприятието, но не може да действа свободно и да взема грешни управленски решения.
ТП е икономически субект, който се развива воден от собствените си закони и в синхрон с ТЗ.Търговеца се явява функция на дружеството, а търговските сделки са инструмент за функционирането на предприятието.
Предпиятието има имуществен аспект. Законът позволява предприятието да се превръща в пари, да се продава. Когато се прехвърля предприятието не се прехвърлят само праваята и задълженията , а и фактическите отношения. Владението е фактическо положение.
Предприятието е съвкупност от имуществени права.Към тях спадат вщните права в/у движими вещи, недвижими вещи и в/у цинни книги свързани с търговската дейност.То включва права в/у интелектуалната собственост.Трети елемент от имуществените права са облигационните вземания- парични или непарични. Вземанията винаги съпътстват бизнеса. Към имуществените права в търговското предприятие се включват членствените права в търговски дружества
Вторият елеметн от предприятието са задълженията. Те са правомерен елемент от съдържанието на предприятието. Задълженията, както и вземанията съпътстват постоянно осъществяването на бизнеса.
Третия елемент от предприятието са фактическите отношения. Те са неосезаемата част на предприятието. Извън търговското имущество те са нищо и не могат да се прехвърлят.
НАСЛЕДСТВО
В състава на наследството влизат преди всичко имуществени права на наследодателя: право на собственост в/у недвижими имоти и в/у движими вещи. Наследствената маса обхваща и облигационни права- правата, придобити от наследодатела във връзка със сключени от него договори, вземания на наследодателя от работна заплата, обезщетение по трудов договор, авторско възнаграждение и др. Имуществената претенция за вреди от непозволено увреждане е също част от наследството и наследниците магат да я предявят по съдебен ред. В наследството се включва и правото на иск за разваляне на договори поради неизпълнение по по отношение на неизправен длъжник, в обем на притежаваните от наследника права.
Личните неимуществени права се погасяват със смъртта на наследодателя. Някои от тях обаче са обект на наследяване, доколкото са необходими за осъществяване на наследствени имуществени права.Такива са напр. правото на публикуване, възпроизвеждане и разпространяване на авторско произведение.
В наследствената маса влизат и задълженията на наследодателя. Наследниците които са приели наследството , отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Гражданската отговорност на наследниците, които са приели наследството за задълженията , с които е обременено наследството, не е солидарна а е до размера на дяловете, които получават.
Глобата, наложена на наследодатела е наказание и поради това поначало наследниците не отговарят за заплащането й. Но ако актът, с който тя е наложрна е влязъл в сила преди смъртта на наследодателя, същата се събира от неговото имущество.
По своя състав и обем наследствената маса не съвпада с иомуществото на наследодателя в момента на смъртта му. Някои от тях не могат да бъдат предмет на наследствено правоприемство поради това, че са пренадлежали на наследодателя пожизнено или са неразривно свързани с неговата личност. Такова е например правото на ползване по чл. 56 ЗС. То се погасява със смъртта на наследодателя.
Не преминават по наследство и правата и задълженията за издръжка. Те имат строго личен характер. С отпадане на един от субектите на правоотношението правата и задълженията се погасяват.
Пенсията която наследодателя е получавал преживе не преминава по наследство.
По наследство преминават само тези имуществени права, които са принадлежели на наследодателя приживе.
РАБОТНА СИЛА
Трудът се осъществява посредством специфичната уникална човешка способност, наречена работна сила. Това е съвкупността от неговите психически и физически възможности да осъществява взаимодействието в което трудът се състои. Работната сила като съвкупност от физически и психически способности е уникална за всеки един човек. Работната сила може да се престира само в правната форма на трудовото правоотношение .

КООПЕРАЦИИ

КООПЕРАЦИИ

1. Произход. Кооперацията е организационна форма, която обединява дребни производители и търговци. Първата кооперация е създадена от Р. Оуен през 1828 г. в Англия, а първият закон е в Германия от 1868 г. В българското право кооперациите традиционно са уреждани в самостоятелни закони, като първият е от началото на ХХ в., след 1991 г. е създаден нов режим, а през 1999 г. е приет и новия Закон за кооперациите.
2. Понятие. Чл. 1 ЗК дава легално определение: Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице. Въз основа на това определение могат да се изведат и различията между кооперациите и ТД:
1) В чл. 1 се казва, че дейността, която кооперацията извършва, изисква взаимопомощ и сътрудничество, т.е. кооперацията цели не е само извличането на печалба, но има и социални цели – подпомагане на членовете и т.н.
2) Кооперацията има променлив капитал, всъщност тя няма капитала в смисъла, който има това понятие при капиталовите ТД. Капиталът на кооперацията е като на персоналните ТД.
3) Кооперацията има променлив членски състав. Идеята е, че кооперацията има много членове – едни влизат, други излизат и т.н. Членовете на кооперацията не се вписват никъде. От гледна точка на членствения състав и във връзка с изискването за взаимопомощ, членове на кооперацията могат да са само физически лица.
4) За кооперациите е характерно наличие на трудови правоотношения между кооперацията и членовете. Това е по-скоро изключение при ТД. Наличието на трудови правоотношения е още едно доказателство, че кооперацията е обединение на дребни търговци и занаятчии.
5) Съществува и разлика в органите, която се провежда на няколко нива: а) органите са различни; б) лицата, които са членове на органите трябва и да са членкооператори; в) при кооперациите съществува 1 специфичен орган, който отсъства при ТД.
6) Законът третира по-благосклонно кооперациите отколкото ТД. Делът на членкооператора не подлежи на запор и принудително изпълнение. Предвиждат се и някои данъчни и финансови облекчения за кооперациите – чл. 35: Кооперациите и кооперативните съюзи се освобождават от всякакви такси във връзка с тяхното учредяване, преустройство, прекратяване и ликвидация.
3. Учредяване на кооперациите – става само по симултантната система. Фактическият състав има 2 елемента:
1) Провежда се УС – чл. 2 (1) Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира управителен съвет и контролен съвет. (2) Управителният съвет избира своя председател.
2) Кооперацията се вписва в търговския регистър.Кооперациите се учредяват по нормативната система и вписването както при ТД се счита, че има конститутивно действие. Вписването се обнародва, което е нововъведение с новия закон.
Обстоятелствата, които подлежат на вписване са посочени в чл. 3, ал. 2: На вписване в регистъра подлежат данните по чл. 2, ал. 3, т. 1 (преписи от протокола на учредителното събрание и от устава) и 3 (само органите) и т. 7 (видовете фондове и дивиденти и начина за определяне на техния размер), както и: 1. името и единният граждански номер на председателя на управителния съвет на кооперацията; 2. размерът на отговорността на членовете на кооперацията над дяловите им вноски, когато такава отговорност е предвидена в устава.

4. Имущество на кооперацията. В ЗКооп. има текст (чл. 29), който казва кои обекти може да включва в имуществото си кооперацията – всички без ограничения. 4.1. Относно имуществото обаче има няколко специални правила, които имат различна цел.
1) Не може да се придобие по давност вещ на кооперацията – няма основание за съществуването на такова правило. То по-скоро е остатък от положението преди 1989 г. Според Калайджиев това ограничение е противоконституционно.
2) В кооперацията не може да се апортира собственост и вещни права върху земеделски земи. Кооперацията може да ползва земеделска земя на членовете само по договори за аренда и наем (в писмена форма за действителност). Според Калайджиев това правило е въведено за ограничаване на “орсовките” и също е противоконституционно. Извън това ограничение източниците на приходи са различни – вноски, заеми, приходи от самостоятелна дейност и т.н.
4.2. В закона е уреден капитала (дяловия капитал). Този капитал е променлив (не е като при ТД) и по същество това е имуществото на кооперацията. Капиталът е разделен на дялове между членовете. Особеното е, че както капитала така и дяловете са променливи величини и се изменят непрекъснато. При учредяването капиталът е равен на имуществото и на дяловете. След това капиталът не е равен на сбора от дяловете. Всяка година капиталът и имуществените дялове се актуализират – съобразно заделените средства за инвестиции, амортизации, дивиденти, ликвидационни дялове и т.н. За кооперацията съотношение основен дял-дружествен дял не съществува. Имуществото и капиталът се формират на базата на вноски, които са няколко вида:
1) встъпителни вноски – правят се, за да се покрият разходите по учредяването и не се включват в капитала;
2) дялова вноска – формира капитала и определя дяловото участие на всеки членкооператор (дяловата вноска в зависимост от изменението и във времето). В устава може да се определи минимален и максимален размер на дяловите вноски. Размерът на встъпителната вноска също се определя свободно. При непаричните вноски в кооперациите не се спазват правилата на чл. 72 и 73 ТЗ.
4.3. Друг източник за формиране на имуществото са заемите от членкооператорите. Заеми се поемат с решение на ОС, който определя и лихвите по заемите.
4.4. Имуществена отговорност. Законът казва, че кооперацията отговаря със собственото си имущество за задълженията си. Има правило, че членкооператорите отговарят до размера на дяловете си – според Калайджиев това означава, че те не отговарят пряко към кредиторите. Има ново правило, че в устава може да се предвиди, че членкооператорите ще отговарят до определен размер по-голям от дела. Това дава възможност да се поеме лична, гаранционна отговорност към кредиторите в размер по-голям от дяловете.
4.5. Счетоводство – има изменения в уредбата. Кооперацията трябва да води счетоводство като всеки търговец. Кооперациите трябва да изготви годишен счетоводен отчет, който да се завери от дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие. Кооперацията подлежи на контрол по линията на държавния финансов контрол. Според Калайджиев това изискване е прекалено.
Общото събрание на кооперацията съобразно с устава разпределя печалбата и загубите и определя вида на паричните фондове и размера на отчисленията за тях, реда и начина за набирането и разходването им. Размерът на печалбата се намалява с размера на отчисленията за фондовете на кооперацията. Остатъкът от печалбата се разпределя по решение на общото събрание за дивиденти на членовете.
4.6. Кооперациите задължително формират фонд “Резервен”, чийто размер не може да е по-малък от 20% от капитала (т.е. имуществото). Размерът на фонда се определя от ОС. Когато кооперацията приключи календарната година със загуба, тя се покрива по решение на общото събрание на кооперацията със средства от фонд "Резервен" или остава за погасяване през следващите години.
5. Членстевни правоотношения.
5.1. Членове на кооперацията могат да бъдат само физически лица. Те трябва да бъдат дееспособни. Законът допуска лица, които са навършили 16 години да са членкооператори. Ненавършилите пълнолетие лица и поставените под ограничено запрещение могат да членуват в кооперация с предварително писмено съгласие на родител или попечител. За членува 2 лице в кооперацията то трябва де приеме устава й. Минимално необходими са 7 лица, за да се формира капитала на кооперацията. Едно лице може да членува в повече от 1 кооперация
5.2. Членственото правоотношение може да възникне по 2 начина: 1) при учредяването (оригинерно); 2) при приемане на нови членове (деривативно). Първата хипотеза не съдържа особености. В закона са създадени специални правила за приемане на нови членове:
1) Необходимо е кандидатчлена да подаде писмена молба до УС на кооперацията. Молбата се разглежда се разглежда на първото заседание на УС или най-късно на второто, ако първото се е състояло, преди 14 дни от подаването на молбата.
2) Ако решението на УС е положително, смята се че членственото правоотношение възниква от решението. Във всички случаи ОС трябва да утвърди решението и ако не го одобри, то отпада, а ако го одобри – остава.
3) Ако УС откаже, ОС може да одобри молбата и членственото правоотношение възниква от деня на решението на ОС. Това обжалване трябва да се извърши в 14дневен срок от писменото уведомяване за отказа на УС. Срокът е преклузивен и ако бъде изпуснат или ОС потвърди отказа нова молба за членуване може да се подаде след една година.
4) Приетите членове с вписват в книгата на кооператори, но това не е елемент от фактическия състав.
5.3. Права на членкооператорите.Имуществени права:
1) Право на дивидент. Особена е по-кратката давност за дивидента – 3 вместо 5 години.
2) Всеки членкооператор има право да получи дела си при прекратяване на членството. Това е вземане подобно на ликвидационния дял при ТД.
3) Всеки членкооператор има право на социално и здравно осигуряване.
Неимуществени права – управителни:
1) Всеки членкооператор може да участва в работата на ОС, лично или чрез пълномощник. Новият закон предвиди, че пълномощникът не може да представлява повече от 3ма кооператори и формата за действителност на пълномощното е нотариална заверка на подписа. Според Калайджиев и това изискване е прекалено.
2) Всеки членкооператор има право на 1 глас, т.е. правото на глас се формира по глави като при персоналните ТД, въпреки че дяловете може да са неравни.
3) Всеки членкооператор може да бъде избран в управителните органи на кооперацията.
Неимуществени права – контролни:
1) Всеки членкооператор може да иска информация от за изпълнението на приетите решения, както и по въпроси, които засягат неговите интереси.
2) Всеки кооператор има право на постоянен достъп до книгата за регистриране на кооператори.
3) Всеки членкооператор може да иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на управителните органи. Това право е по-широко от правото по чл. 74 ТЗ.
Други права:
1) Общо право на всеки кооператор да участва в дейността на кооперацията и да се ползва от нея.
2) Особено право за членовете на кооперации, които имат за предмет на дейност производство на стоки с цел продажба – право на работа. Те могат да сключват трудови договори според възрастта си, квалификацията и т.н.
5.4. Задължения на кооператорите:
1) Задължение за вноски – встъпителна и дялова.
2) Задължение да спазват устава и да изпълняват решенията на кооперацията.
Неизпълнението е основание за налагане на санкции. Законът предвижда 3 санкции: 1) бележка; 2) предложение за изключване и 3) изключване. Първите две санкции са с морален характер и се налагат по ред определен в ЗКооп.
2.5. Прекратяване на членството – законът предвижда 4 хипотези:
1) Напускане на кооперацията – с едностранно волеизявление на членкооператор с едномесечно предизвестие до управителния съвет.
2) Изключване – за да бъде изключен членкооператор, той трябва да е нарушил закона, устава или решение на орган на кооперацията. Би следвало нарушението да е тежко. Изключването изисква приемане на решение от ОС, т.е. само ОС може да изключи членкооператор. Ако се налага до свикването на ОС УС при условията и по реда определен в устава може да отстрани кооператора (да суспендира правата му). Членкооператорът се кани с писмена покана на да присъства на ОС, на което ще се взима решение за изключването му.
3) Смърт.
4) Прекратяване на кооперацията (при ликвидация или несъстоятелност).
5.6. Последици от прекратяване на членственото правоотношение. На членкооператора, чието членствено правоотношение е прекратено, се връща равностойността на дела. Това обаче не става веднага, а след приемането на годишния счетоводен отчет за съответната година. Ако членът има непогасени задължения към кооперацията те могат да се прихванат с равностойността на дела.
В случай на напускане вземането за ликвидационен дял може да се разсрочи за срок от 5 години. Вземането за ликвидационен дял се погасява с 5годишна давност (за разлика от 3те години при вземането за дивидент).
1. Управление на кооперацията. Кооперацията има доста органи: ОС, УС, КС всичките колегиални. При кооперациите има и 1 особен едноличен орган, наречен или изпълнителен директор или председател на УС.

УПРАВЛЕНИЕ НА КООПЕРАЦИЯТА
1.1. Общо събрание.
1) Обща характеристика. ОС включва всички членове на кооперацията. Ако кооперацията има повече от 200 члена то тогава се свиква и провежда събрание на пълномощниците, чиито брой е не по-малко от 70 – това е облекчение на приемането на решения от ОС. ОС е върховен орган и може да приема решения по всички въпроси, които не са в компетентността на другите органи. Компетенциите на ОС са изброени в чл. 15 ЗК, като изброяването не е изчерпателно: Общото събрание:1. приема, изменя и допълва устава; 2. определя броя на членовете на управителния и на контролния съвет и ги избира с тайно гласуване; 3. определя дипломиран експерт-счетоводител или специализирано одиторско предприятие; 4. дава съгласие за сключване на договор с определен прокурист; 5. одобрява отчета на управителния съвет за годишната дейност, баланса и разпределението на общия доход след изслушване на заключението на контролния съвет; 6. одобрява доклада на контролния съвет; 7. взема решение за членуване и за прекратяване на членството в кооперативни съюзи и в търговски дружества; 8. одобрява годишния счетоводен отчет на кооперацията; 9. опрощава парични задължения към кооперацията и отсрочва или разсрочва изпълнението им; 10. взема решение за разпореждане с недвижимите имоти на кооперацията; 11. утвърждава решението на управителния съвет за приемане на нови членове; 12. изключва членове; 13. взема решение за събиране на допълнителни и целеви парични вноски на членовете; 14. отменя решенията и действията на другите органи на кооперацията, които противоречат на закона или устава или са неправилни; 15. взема решение с тайно гласуване по резултатите от финансовите ревизии на кооперацията и търсене на отговорност от виновните лица; 16. взема решение за преустройство и прекратяване на кооперацията и за обявяването й в ликвидация. Това са правомощия, които засягат най-съществените въпроси, свързани с кооперацията. Много важно е правомощието на ОС, че може да отменя решенията на останалите органи.
2) Свикване. По начало ОС се свиква от УС с писмена покана, разгласена по ред, предвиден в Устава. В поканата трябва да са посочени дневния ред, деня, часа и мястото на събранието. Ако на събранието се поставят въпроси, които не са включени те могат да се разискват и по тях може да се вземе решение, ако всички членове на кооперацията присъстват и са съгласни с обсъждането на тези въпроси. УС трябва да осигури достъп за всички членове до материалите по въпросите, които ще се обсъждат на ОС.
3) Видове. ОС на кооперациите също бива 2 вида:
а. Редовно ОС – свиква се веднъж годишно за приемане на годишния счетоводен отчет.
б. Извънредно ОС – може да се свика по всяко време. По начало също се свиква от УС. УС трябва да свика ОС и по искане на КС, ИД, 1/3 от членовете на кооперацията, представителите или на УС на Кооперативния съюз, в който кооперацията участва. В тази хипотеза УС трябва да се свика в 14дневен срок от искането. В противен случай КС, 1/3 от членовете на кооперацията или УС на кооперативния съюз могат сами да свикат ОС.
4) Кворум и мнозинство. Тясната връзка между членовете на кооперацията и самата кооперация е причина законодателят да предвиди кворум за ОС – повече от половината членове. При вземане на по-важните решения (изменение и допълнение на устава, преустройство и ликвидация) обаче кворумът трябва да бъде 2/3 от членкооператорите или пълномощниците. Доколкото кооперацията има много членове това изискване може да е пречка. Законът въвежда принципът на спадащия кворум – ако няма кворум може да се проведе повторно ОС след 7 дни при същия дневен ред. Ако пак няма кворум се изчаква 1 час и се започва. Това обаче не означава, че кооперацията може винаги да приема валидни решения, защото мнозинствата се формират въз основа на всички членове, а не на присъстващите. По-принцип решенията се приемат с обикновено мнозинство, а някои решения с квалифицирано от 2/3 – решенията по чл. 15, т. 9, 10 и 16. Правилата за мнозинствата явно са императивни, защото законът, че може да се предвиди по-голямо мнозинство, но не и по-малко. Гласуването е явно, но понеже се гласува по глави може в Устава или от ОС да се реши да бъде тайно. Всеки челнкооператор има 1 глас. Участието в ОС може да бъде както лично така и чрез представител, с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа. Един пълномощник не може да представлява повече от 3ма членкооператори.
5) За протичането на ОС се води протокол, който се подписва от председателя на събранието. Решенията се вписват в протокола и се прочитат в края на заседанието. За протокола отговаря председателя на УС.
1.2. Управителен съвет.
1) Общи бележки. В УС могат да участват само членове на кооперацията, като не е посечено в закона колко трябва да бъдат на брой. Членовете на УС се избират за срок от 3 години и за да се установи някаква гаранция за участие на нови членове – по закон не повече от 2/3 от членовете на УС могат да се преизбират. В чл. 20, ал. 2 са определени предпоставките за членовете на УС: В управителния съвет не могат да бъдат избирани лица, които: 1. са под 18 години и поставените под запрещение; 2. са лишени от правото да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност; 3. се намират с член на управителния или на контролния съвет в брак, в родство по права линия или са братя или сестри. В закона е установено правилото, че ако някои от членовете на УС го напусне по време на мандата си, то този който го замества има права само до изтичане на мандата му (такова правило не съществува при ТД). За кооперациите на инвалиди е предвидено специалното изискване поне половината от членовете на УС да са инвалиди.
2) Правомощия на УС. УС изпълнява решенията на ОС и управлява дейността на кооперацията. УС може да има и други функции ако са предвидени в устава. УС се избира от ОС и се отчита пред него. УС може да форми спомагателни органи – комисии и т.н.
3) Свикване на УС. Председателят на УС е длъжен да го свиква поне веднъж месечно. Освен това той може да се свиква по искане на 1/3 от членовете или от изпълнителния директор. В този случай заседанието трябва да се свика в 7дневен срок, ако не се свиква от КС.
4) Кворум – 2/3 от членовете. Решенията се взимат с явно гласуване и обикновено мнозинство като това правило е диспозитивно. За заседанията се води протокол, който се подписва от присъстващите членове.
5) Членовете на УС носят солидарна отговорност към кооперацията за вредите които са причинили. Ако възникне съдебен спор между кооперацията и член на УС, кооперацията се представлява от лица избрани от ОС.
1.3.Изпълнителен директор.
1) Обща характеристика. ИД е специфичен орган, който се избира от УС. Ако не бъде избран ИД функциите му се изпълняват от председателя на УС (не е ясно какъв е смисълът на това правило). По старият закон е съществувал председател на кооперацията, който се избира то ОС. Според Калайджиев промяната е разумна. Особеността е че този едноличен орган не е член на УС – участва само със съвещателен глас. Това изрично е предвидено за изпълнителния директор, но дали се отнася до председателя на УС.
2) ИД е самостоятелен орган с правомощия описани в закона (при АД ИД е лице, което няма собствени правомощия, а на което другите органи делегират правомощия). При кооперациите е точно обратното. ИД има права както с оглед вътрешните отношения в кооперацията, така и спрямо външни лица. ИД е постоянно действащ управителен и изпълнителен орган – орган изпълнител на решенията на УС и ръководещ цялата текуща дейност на кооперацията. Освен това ИД представлява кооперацията пред 3тите лица. Законът въвежда и ограничения в правомощията му:
а. При сделки на разпореждане с имущество на кооперацията, е необходимо предварително разрешение на УС, а с недвижими имоти – на ОС.
б. Управителният съвет може да спира изпълнението или да отменя действията на изпълнителния директор или на председателя на управителния съвет. В такъв случай той е длъжен да свика незабавно общото събрание, което решава спора.
1.4. Контролен съвет.
1) Обща характеристика. За ОС важи общото правило, че в него могат да участва само членове на кооперацията. Законът не е уредил броят на членовете му. Мандатът на КС също като на УС е 3 години. Законът предвижда, че КС избира свой председател, който да организира дейността му, но той не е орган на кооперацията. В чл. 27, ал. 2 се съдържат отрицателните предпоставки за членовете на КС: Не могат да бъдат членове на контролния съвет лица, посочени в чл. 20, ал. 2, както и кооператори, които заемат или са заемали през предходната година материалноотговорна или отчетническа длъжност в кооперацията или са били членове на управителния съвет.
2) Правомощия. КС извършва проверки, като главен обект на контрола е дейността на УС. За резултатите от проверките КС се отчита пред ОС. Членовете на КС могат когато пожелаят да вземат участие заседанията на УС. Израз на контролните правомощия е възможността КС да свиква ОС, когато се установят съществени нарушения на закона или устава от страна на УС или когато УС не свика ОС.
2. Преустройство по ЗКооп. Преустройството по ЗКооп. съответства на преобразуването по ТЗ. На практика става дума за преобразуване в широк смисъл, преобразуване в тесен смисъл по ТЗ не е уредено по ЗКооп. Под преустройство по ЗКооп. се разбират различните форми на реорганизация (вливане, сливане и т.н.). Правилата по ЗКооп. се явяват субсидиарни на тези по ТЗ, но това не означава, че последните се прилагат субсидиарно.
2.1.Особености на преустройството по ЗКооп.:
1) Фактическият състав на сливането и вливането, изисква сключване на договор между УС на кооперациите. Тези договори трябва да се одобрят от ОС на кооперациите, което приема и решение за сливането или вливането. При сливане и вливане е налице универсално правоприемство, следователно членственото правоотношение на влелите или слелите се кооперации се запазва по право.
2) Разделяне и отделяне се извършва само по решение на ОС. При разделянето и отделянето членството по право се запазва в една от новообразуваните кооперации. Детайлите са оставени на ОС на кооперацията, която се разделя или отделя (в решението на ОС за разделяне или отделяне следва да се детайлизират последиците от него).
Всички форми на реорганизация следва да се впишат в търговския регистър.
2.2. Правила за гаранция на кредиторите при преустройството:
1) При разделяне или отделяне преобразуваните кооперации носят солидарна отговорност за задължения на кооперацията, от която е извършено преобразуването.
2) При сливане и вливане се предвижда разделно управление на имуществото. Тук сроковете са по-разумни от тези по ТЗ. В 1месечен срок от приемане на решение за вливане или сливане, тези решения трябва да се съобщят на кредиторите на всяка една от кооперациите. Съобщението трябва да е в писмена форма Законът казва, че уведомяването трябва да се направи от УС на новообразуваната кооперация, но това не винаги е възможно, защото технически не винаги е възможно в 1месечен срок да се реализира фактическия състав по образуване на нова кооперация. В 6месечен срок от съобщението кредиторите могат да предявят правата си. Имуществото на прекратените кооперации се управлява разделно в 9месечен срок от момента на взимане на решението за вливане или сливане. УС на приемащата или на новообразуваната кооперация е длъжен да осигури имущество като обезпечение на кредиторите от имуществото на кооперацията, чиито кредитор е бил поискалия обезпечение. Отговорността на членовете на УС при неизпълнение на задълженията им е солидарна – отговорността на членовете на УС е деликтна, тъй като между тях няма договорни отношения (деликтната отговорност е солидарна по общите правила).
3. Прекратяване на кооперацията. Основанията за прекратяването са посочени в чл. 40 ЗКооп. Законът не е прецизен, защото смесва основанията – има 3 основания при, които се извършва ликвидация + още 2 без ликвидация.
3.1. Ликвидация се извършва при:
1) Решение на ОС;
2) Изтичане на прекратителен срок ако има такъв.
3) По решение на окръжния съд по искане на прокурора или кооперативния съюз, в който кооперацията членува. Искът е конститутивен, за да бъде уважен е необходимо да е на лице поне едно от посочените основания: а) преследва забранени със закон цели или извършва забранена със закон дейност; б) е останала с членове, чийто брой е под установения минимум, и в 6-месечен срок съставът й не бъде попълнен.
Може да има и други основания предвидени в устава.
3.2. Прекратяване без ликвидация:
1) В случай на преустройство по смисъла на ТЗ. Мястото на това основание не е при тези за прекратяване. Не е необходимо преустройството да се смесва с прекратяване. При преустройството се прекратява юридическото лице, което става и при прекратяването, но при него има общо правоприемство, каквото в общия случай на прекратяване няма.
2) При несъстоятелност.
Решението за прекратяване се вписва в търговския регистър и се обнародва в ДВ. Прекратяването и обявяването на ликвидацията имат сила от деня на вписването, а не на обнародването в ДВ.
4. Ликвидация.
4.1. Ликвидатори.
1) Прекратяването на дейността и поставянето на началото на ликвидационното производство, изисква назначаване на орган, който да го ръководи. Този орган може да е едноличен – ликвидатор или колективен – ликвидационна комисия, която се състои от 3ма членове. За ликвидатори могат да бъдат назначени и лица, които не са членове на кооперацията. Отрицателните предпоставки за ликвидаторите са посечени в чл. 20, ал. 2.
2) От основанието за прекратяването зависи това кой определя ликвидатора – ако прекратяването е последица от уважаване на иск на прокурора или на кооперативния съюз ликвидатор се назначава от съда, в останалите случаи с решение на ОС. Органът който взема решение за прекратяване на дружеството и назначава ликвидатори, определя и срока за ликвидацията. Органът, който назначава ликвидатори има възможност и да ги сменя. Ликвидаторът или членовете на комисията имат правата на председателя на УС.
3) Ако ликвидаторът е едноличен орган, то той представлява кооперацията пред 3ти лица. Ако пък има ликвидационна комисия кооперацията се представлява от определен от ОС или от съда член на комисията.
4) Ликвидаторите имат право на възнаграждение за сметка на кооперацията, размерът, на което се определя от ОС. Възнагражденията на ликвидаторите са привилегировани и се плащат преди всички останали вземания, дори и пред обезпечените. Това е така защото възнагражденията са част от разноските по ликвидацията, а по право разноските се плащат първо. Ликвидаторите носят отговорност пред кооперацията за своето поведение – договорна и солидарна.
4.2. Процедура по ликвидацията. Действията, които трябва да се извършат при ликвидацията са довършване на текущите работи, изпълнение на задълженията, събиране на вземанията и осребряване на имуществото. Особеност е, че ликвидаторите могат да прекратят, договорите сключени до момента на обявяване на кооперацията в ликвидация. Това правило важи не само за договори с продължително изпълнение, но и за всички договори. Ако другата страна по договора претърпи вреди от това едностранно прекратяване, законът и дава право на обезщетение за претърпените вреди.
1) Ликвидаторите в 7дневен срок от датата на вписване на решението за ликвидация трябва да уведомят да уведомят данъчните органи за започната ликвидация (в ТЗ няма такъв срок).
2) Кредиторите трябва да предявят вземанията си в 2месечен срок от обнародването на решението, пред ликвидаторите. Всички вземания трябва да се предявят дори и да не са изискуеми. Ако дадени кредитори са известни на ликвидаторите, то те трябва да ги уведомят писмено, като за тези кредитори 2месечния срок започва да тече от получаване на уведомлението. ЗКооп. казва да се уведомят с писмо с обратна разписка, но това вероятно е примерно указание, няма проблем да се уведомят с нотариална покана например.
3) При спор между кредитори за някое вземане, то ликвидаторите трябва да уведомят кредиторите, които спорят за оспорването на вземането. Ако кредиторът, който оспорва и кредиторът, който е предявил вземането искат да запазят правата си трябва да предявят иск в 1месечен срок от уведомяването или от обнародването. Не е ясно кой трябва да предяви иска – този, който е направил искането по-рано или този, който го оспорва. Важно е да се определи кой защото не е все едно дали ще е в позиция на ищец или ответник. Ако се предяви иск в този срок, ликвидаторите записват вземането като спорно и са длъжни да отделят имущество за неговото обезпечение.
4) Поредност за удовлетворяване на кредиторите в ликвидационното производство:
а) Привилегировани кредитори, по реда на тяхната привилегия;
б) Хирографарни кредитори – удовлетворяват се съразмерно.
в) Кредитори, които не са предявили вземането си в двумесечен срок – те се удовлетворяват от остатъка от имуществото след тези кредитори, които са предявили вземането си в срок.
г) Членовете на кооперацията получават своя ликвидационен дял едва след удовлетворяването на всички кредитори. Те могат да получат по-малко от ликвидационния си дял, ако е останала малко имущество.
Ако имуществото е недостатъчно за удовлетворение на кредиторите, ликвидаторите са длъжни да поискат откриване на производство по несъстоятелност. Непредявилите вземанията си кредитори в срок не губят правата си, но остава риска да не достигне имущество за тяхното удовлетворяване.
5) След окончателното разпределение имуществото между членовете се свиква ОС и ликвидаторите дават отчет за действията си. След приемането на отчета, ОС трябва да приеме решение за заличаване на кооперацията като юридическо лице. Ако ликвидаторите са назначени от съда те дават отчет на него и той служебно постановява решение за заличаването.