7. Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на собственост.

Конституцията установява и регулира основни положения и принципи на икономическата система, на нейната организация, функциониране и отношения. Икономическата система обуславя характера на политическата организация на обществото и е основа на държавата и на публичната власт. Тя е съвкупност от обществени отношения, които възникват по повод на собствеността.
Собствеността е отношение между хора, групи от хора, публични или стопански инситуции, което възниква във връзка с разпореждането, владението и ползването на материални и нематериални блага. Правната основа на икономическата система са уредени в гл. 1 “ Оновни начала” на Конституцията. Тя поставя юридически основи за прехода от планова към пазарна икономика. Пазарната икономика на РБ според Конституцията ( чл. 19 ал. 1) се основава на свободната стопанска инициатива. Правото на свободна стопанска инициатива няма задължителен. характер. Тя не изключва държавното регулиране и държавния контрол върху стопанската дейност.
Конституцията регламентира две форми на собственост: публична и частна – чл. 17 ал. 2. Конституционния законодател е възприел критерия за разграничаване на формите на собственост съобразно субектите (носители) на правото на собственост.
1.Субекти на частната собственост са физически лица и юридически лица.
2. Субекти на публична собственост са публично-правните институции.
Според чл.17, ал.2 К “собствеността на държавата и общините е публична и частна”. Субекти на публична собственост могат да бъдат само тези, които притежават държавновластнически правомощия (империум) – държавата и общините. Публичната собственост се отличава със социалното си предназначение и с това, че държавата сама, чрез властнически средства я защитава. Публична собственост са обектите, които са обявени за изключителна държавна собственост, обектите, върху които държавата осъществява суверенни права, и тези, върху които е установен държавен монопол. Изключително държавна собственост са обектите , изброени в чл.18, ал.1 К: подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, води, гори и паркове с национално значение, природни и археологически резервати. Тези обекти принадлежат само на държавата и тя не може да ги отчуждава.
Конституцията ( чл.18, ал.4) дава възможност на държавата със закон да установи монопол върху определени обекти и дейности, когато е обществено необходимо (жп транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използване на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологични силно действащи вещества).
Според Конституцията (чл.17, ал.4) режимът за управление и стопанисване на обектите държавна и общинска собственост се определя със закон. Такъв е приет през 1996 г. – Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Те определят статуса на тази собственост – техните обекти и начините за стопанисване и управление.
Частна собственост- преобладаващо това право принадлежи на граждани и частни юридически права. В условията на пазарна икономика гражданите и частните юридически лица са равнопоставени с държавата и общините в гражданския оборот.Конституцията обявява частната собственост за неприкосновена ( чл. 17 ал. 3). Недопустимо е всяко незаконно посегателство върху нея. Но не всяка частна собственост е неприкосновена, а само придобитата на законно основание. Правото на частна собственост не е абсолютно, то може да бъде ограничавано в съответно с разпоредбите на чл. 17 ал. 5.
Конституционни основи на правния режим на земята.
В декларативен стил Конституцията провъзгласява, че земята е основно национално богатство. За разлика от други обекти на собсвеност, земята не може да се увеличава. Затова е поставена под особена закрила на държавата и обществото. Обработваемата земя се използва само за земеделски нужди, промяна на нейното предназначение е допустимо по изключение при доказани обществени нужди, като реда и условията за това са предвидени в закон (чл.21, ал.2). Чл. 22 К (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
Чл.22, ал(3) Режимът на земята се определя със закон.