1.Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г.
Същност, възникване и развитие на конституционализма.

Конституционализмът означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционните разпоредби.Той означава, че фундаменталните въпроси- за формата на държавно управление, формата на държавно устройство, способите за осъществяване на държавна власт, статуса на гражданите и др., са уредени и гарантирани от Конституцията.
Идеята за конституционализма се заражда в епохата на Просвещението и се утвърждава като практически модел за управление след победата на буржоазните революции.
. Първите конституции са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. Конституцията поставят началото на конституционализма като модел на управление.
Първата в света конституция е тази на САЩ-1789 г.(преди нея- само на щата Вирджиния, а не на суверенна държава).
Първата европейска конституция е на Франция от 1791 г., утвърждаваща първообраза на конституционна монархия, а конституцията на Франция от 1793 г. за първи път прокламира принципа за единство на държавната власт.
Втората половина на 19 в. се характеризира с приемането на нов тип конституции – възприемат републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверенитет. Конституцията на Франция от 1878 и Швейцария от 1874 първи регламентират републиканската парламентарна система на държавно управление. Забележителни са Ваймарската Конституция на Германия от 1919г. , Испанската от 1931 г., Австрийската от 1920 г.


Развитие на българският конституционализъм



Първата българска конституция е Търновската от 16 април 1879г. Това е демократична за времето си конституция, тя е конституция на прехода от азиатския феодализъм към капитализма.Тази конституция възприема монархическата форма на управление.Установен е принципът за разделението на властите.Законодателната власт е предоставена на парламента(НС), който се намира под силното влияние на княза (той го свиква и разпуска,той утвърждава законите). Изпълнителната власт принадлежи на княза.Демократичният характер на конституцията се проявява предимно в правата и свободите на поданиците в политическата и икономическата сфера.
Втората българска конституция е приета от ВНС през 1947г. Тя е конституция на прехода от капитализъм към социализъм.Тя променя формата на Д управление от монархическо в републиканско.Принципът за разделението на властите,характерен за Търновската Конституция,е заменен с принципа за единството на държавната власт.Свободният мандат е заменен с императивен мандат,т.е.мандат,според който депутатите са отговорни пред своите избиратели.
Третата българска конституция е приета чрез референдум през 1971г.Тя е(според партийните оценки)конституция на прехода към развито социалистическо общество след победата на социализма.В нея беше провъзгласена ръководната роля на комунистическата партия.Президиумът на НС беше заменен от Държавен съвет,който съсредоточи огромна власт, включително законодателна ,и се превърна в инструмент за тоталитарно управление.
Четвъртата , сега действаща Конституция , е приета през 1991г.Това е конституция на прехода към гражданското общество и правова държава.

Основни юридически характеристики на Конституцията


*Конституцията е основен закон на държавата и на обществото-тя урежда основните обществени отношения;тя е основна за цялата правна система;тя определя системата на държавните органи;
*Конституцията е върховен закон на държавата и на обществото –има най-висша юридическа сила,другите закони не могат да и противоречат (чл.5). Конституцията има непосредствено действие.
*Конституцията регламентира основните , най-значими обществени отношения,които възникват при организация и функционирането на обществото и държавата и осъществяването на държавната власт.
*Конституцията е база за правотворчество и законодателна дейност.
а) Много от конституционните норми са общи и се нуждаят от конкретизация в обикновени закони.В конституцията има над 65 такива препратки.
б) Конституцията определя реда за приемане на законите-законодателния процес.Тя конкретно определя субектите на законодателна инициатава(чл.87),необходим кворум и мнозинство (81), и т.н.
*Особен ред за приемане ,изменение и допълнение на Конституцията-определен е в самата Коституция-(чл.153 )
Конституцията се приема чрез референдум или от ВеликоНС-това е промяна на принципа на народния суверенитет.ВНС е орган,който получава своите пълномощия пряко от източника на властта в държавата-народа.Според Ст.Стойчев ВНС е орган,който осъществява учредителна власт (а другите-учредена власт).Това не е прокарано последователно –част от нормите могат да се изменят и допълват от обикновено НС.
Има две процедури за изменение и допълнение на Конституцията:
а) от НС
НС може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези,предоставени в правомощията на ВНС (чл.153).Инициатива-1/4 от депутатите и президентът (абсурдно е,че президентът няма право на инициатива за обикновени закони,а за Конституцията има).Предложението се разглежда от НС не по-рано от 1мес. и не по-късно от 3мес. от постъпването му.Приема се с квалифицирано мнозинство ( за разлика от други закони)-3/4 от всички народни представители .Приемането става на три гласувания в различни дни.
Ако предложението получи по-малко от ѕ,но не по-малко от 2/3 от гласовете,се поставя за ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5мес.При новото разглеждане предложението се приема,ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички народни представители- процедурата е излишно усложнена.
Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и обнародва в ДВ по разпораждане на председателя на НС (а не от президента като други закони) в 7дневен срок от приемането му.
б)от Великото НС.
НС решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство 2/3 от всички народни представители.Президентът насрочва изборите в 3мес срок.ВНС се състои от 400 народни представители.ВНС според чл.158:
-приема нова Конституция
-решава въпроси за изменение на територията на РБ и ратифицира международни договори,предвиждащти такива изменения;
-решава въпросите за промени във формата на държавното устройство и на държавно управление;
-решава въпросите за изменение на чл.5, ал2 и 4(за непосредствено действие на Конституцията и на международните договори) и на чл57, ал.1 и 3 ( за основните права на гражданите);
-решава въпросите за изменение и допълнение на гл. IX (това е редът за изменение, допълнение и приемане на Конституция)
Инициатива-1/2 от всички народни представители и президентът.
Срок за разглеждане-не по-рано от 2 мес и не по-късно от 5мес.
Решение по проектите се приема с мнозинство 2/3 от всички народни представители на 3 гласувания в различни дни.
Актовете на ВНС се подписват и обнародват от председателя му в 7дневен срок от приемането им.
1.4 Основни начала на Конституцията.
1. равноправие на гражданите
2. народен суверинитет;
3.политически плурализъм;
4. разделение на властите ;
5 .законност;
6. хуманизъм;
7. демократизъм;
8. свободна стопанска инициатива ;