• Тема 1. Предмет и задачи на СП. 
•  
•   Човекът може да е обект на изследване на много науки. Всяка наука обаче си има запазен периметър на изследване. Тя изследва човека от свой ъгъл. Именно този запазен периметър се нарича предмет на науката. Психологията като стара и нова наука е променяла своя предмет на изследване. Психологията изобщо не съществува. Под психология се разбира система на психични науки. Това е така защото през 17, 18 и 19в. психическата наука е претърпяла голяма диференциация – има множество психологии, десетки психологически области, всяка от които има свой собствен предмет на изследване. Предмет на изследване на общата психология: общата психология се занимава с психическите процеси, свойства и състояние на човека. Тя се интересува от същността и особеностите на тези психични свойства и състояния на човека (от същността на паметта, разновидности на паметта и други). Възрастовата психология – нейния предмет също са психичните процеси, свойства и състояния на човека, но в конкретен период от неговото развитие. Експерименталната психология също се занимава с тези феномени, но тя нито разкрива тяхната същност, нито се интересува от тяхното развитие в конкретен възрастов период. Тя ни дава инструментите с които се изследват тези феномени. Явлението е на повърхността, но същността е скрита. Експерименталната психология ни дава инструменти за разкриване на тази същност. И социалната психология си има свой запазен периметър в изследването на човека – психическите свойства, процеси и състояния. Социалната психология ги изследва, но когато той се намира във взаимодействие с други хора. Социалната психология се интересува кои са мотивите, които детерминират груповото поведение на хората, говорим за социална мотивация. Социалната психология се занимава с възприемането (перцепцията) на социалните обекти (човек, социална група, социални институции, цялото общество). Социалната психология се интересува от психичните механизми и ефекти, които се разгръщат при взаимодействието в групата, тя се интересува от вътрешната групова динамика, от междуличностните отношения в групата, от отношенията между ръководителите в групата, лидерството и т.н. За разлика от социологията, която се занимава с големите социални общности, социалната психология се занимава с малките социални общности.

Тема 38. Социална идентичност.

Идентичността има два смисъла: 1) за обозначаване на нормален процес на усвояване на подходящи социални роли през детството чрез копиране (несъзнателно отчасти) на значими възрастни; процес на търсене на себе си, на истинското си Аз чрез копиране на поведение; 2) в клиничен смисъл – вид защитен механизъм, човек се уподобява на друга личност за да избяга от себе си – крайна степен на непоносимост към себе си; използва се за да се избегне занижаване на самооценката, депресии и др.
Теория за егоидентичността (личностна идентичност) на Ериксон – през детството си човек се стреми към консистентност (вътрешна непротиворечивост), към постигане на идентичност, към вътрешен интегритет на личнстта. Процеса има 4 основни етапа: 1) предрешаване – напр., родителите казват на детето че ще стане музикант и то се изживява така (6-7 години); 2) мораториум – включва отлагане на идентичността, човек експериментира със себе си, защото още не може да реши идентичността си; 3) объркване на идентичността свързана с вътрешна конфронтация със себе си, неуправляема апатия; 4) постигане на идентичност – постига се интегритет на личността, оформя се окончателна Аз-концепция.
Теория за социалната идентичност на Тейфъл. Създадена 70те год. на 20ти век. Свързва се с разкриване на психологическите детерминанти, лежащи в основата на асоциирането между хората. Тейфъл прави следните експерименти: прожектира диапозитиви с бели кръгчета и кара студентите си да ги преброят, но ги сменя бързо. Оформят се 2 групи преброители: подценяващи и надценяващи броя на кръгчетата. На тази база обособява 2 групи на основата на случайните критерии (така обособените групи са “минимални групи”). След това ги кара да разпределят и се оказва, че се стремят да облагодетелстват собствената си група. Този феномен е “вътрешно групово фаворитизиране” – тенденция да се облагодетелстват членовете на своята група. Така Тейфъл изгражда теорията си, според която човек се стреми да се асоциира с предварително избрани от него атрактивни и успешни социални групи. Тенденцията към афилиране (присъединяване) към тези групи е свързана с потребността от повишаване на самооценката. Застрашената самоценка повишава необходимостта от вътрешно групово фаворитизиране, защото то повишава самооценката.