Тема 38. Социална идентичност.

Идентичността има два смисъла: 1) за обозначаване на нормален процес на усвояване на подходящи социални роли през детството чрез копиране (несъзнателно отчасти) на значими възрастни; процес на търсене на себе си, на истинското си Аз чрез копиране на поведение; 2) в клиничен смисъл – вид защитен механизъм, човек се уподобява на друга личност за да избяга от себе си – крайна степен на непоносимост към себе си; използва се за да се избегне занижаване на самооценката, депресии и др.
Теория за егоидентичността (личностна идентичност) на Ериксон – през детството си човек се стреми към консистентност (вътрешна непротиворечивост), към постигане на идентичност, към вътрешен интегритет на личнстта. Процеса има 4 основни етапа: 1) предрешаване – напр., родителите казват на детето че ще стане музикант и то се изживява така (6-7 години); 2) мораториум – включва отлагане на идентичността, човек експериментира със себе си, защото още не може да реши идентичността си; 3) объркване на идентичността свързана с вътрешна конфронтация със себе си, неуправляема апатия; 4) постигане на идентичност – постига се интегритет на личността, оформя се окончателна Аз-концепция.
Теория за социалната идентичност на Тейфъл. Създадена 70те год. на 20ти век. Свързва се с разкриване на психологическите детерминанти, лежащи в основата на асоциирането между хората. Тейфъл прави следните експерименти: прожектира диапозитиви с бели кръгчета и кара студентите си да ги преброят, но ги сменя бързо. Оформят се 2 групи преброители: подценяващи и надценяващи броя на кръгчетата. На тази база обособява 2 групи на основата на случайните критерии (така обособените групи са “минимални групи”). След това ги кара да разпределят и се оказва, че се стремят да облагодетелстват собствената си група. Този феномен е “вътрешно групово фаворитизиране” – тенденция да се облагодетелстват членовете на своята група. Така Тейфъл изгражда теорията си, според която човек се стреми да се асоциира с предварително избрани от него атрактивни и успешни социални групи. Тенденцията към афилиране (присъединяване) към тези групи е свързана с потребността от повишаване на самооценката. Застрашената самоценка повишава необходимостта от вътрешно групово фаворитизиране, защото то повишава самооценката.

Тема 31. Агресия и агресивно поведение.

Общуването може да е сътудничество и взаимодествие, но може да е конкуренция и противодействие. При втория момент, разгръщащ се на интерактивно равнище на общуването, има и конфликти. Конфликтите възникват най-напред в личностен план (вътреличностен конфликт). Курт Левин обособява три вида мотиви: 1. когато има борба между две еднакви алтернативи – когато алтернативите са с положителен знак; 2. когато има борба между две еднакво непривлекателни алтернативи; 3. когато алтернативите са едновременно и позитивни и негативни. Двойната алтернатива се нарича амбивалентна и поражда амбивалентни атитюди.
Понякога конфликтите прерастват в агресия или т.нар. агресивно поведение. Агресивното поведение се свързва с релацията “агресия-фрустрация”. Фрустрацията е вътрешно напрежение, тревожност, която трябва да се преодолее. Освобождението от фрустрация се осъществява чрез реализацията на агресията. Въпросът е “Кой на фрустрира?”. Фрустрират ни силните социални агенти. Следователно агресията трябва да бъде насочена към тях. Те, обаче могат да ни санкционерат. Затова агресията обикновенно се насочва към заместител. Заместителят трябва дя бъде подобен на оргинала – нарича се изместена агресия. Не винаги човек е способен да намери заместител на фрустрирания обект. При тези случаи агресията се насочва навътре, към себе си – нарича се изместена агресия насочена навътре .