Тема 31. Агресия и агресивно поведение.

Общуването може да е сътудничество и взаимодествие, но може да е конкуренция и противодействие. При втория момент, разгръщащ се на интерактивно равнище на общуването, има и конфликти. Конфликтите възникват най-напред в личностен план (вътреличностен конфликт). Курт Левин обособява три вида мотиви: 1. когато има борба между две еднакви алтернативи – когато алтернативите са с положителен знак; 2. когато има борба между две еднакво непривлекателни алтернативи; 3. когато алтернативите са едновременно и позитивни и негативни. Двойната алтернатива се нарича амбивалентна и поражда амбивалентни атитюди.
Понякога конфликтите прерастват в агресия или т.нар. агресивно поведение. Агресивното поведение се свързва с релацията “агресия-фрустрация”. Фрустрацията е вътрешно напрежение, тревожност, която трябва да се преодолее. Освобождението от фрустрация се осъществява чрез реализацията на агресията. Въпросът е “Кой на фрустрира?”. Фрустрират ни силните социални агенти. Следователно агресията трябва да бъде насочена към тях. Те, обаче могат да ни санкционерат. Затова агресията обикновенно се насочва към заместител. Заместителят трябва дя бъде подобен на оргинала – нарича се изместена агресия. Не винаги човек е способен да намери заместител на фрустрирания обект. При тези случаи агресията се насочва навътре, към себе си – нарича се изместена агресия насочена навътре .

Тема 30. Позитивни и негативни поведенчески тактики в групите.

Легитимното и нелегитимното политическо поведение се реализират с прилагането на няколко тактики: І. Позитивни тактики : 1. Спечелване на благолазположението - в социалните науки това поведение се свързва с поятието “социална реципрочност”, т.е на позитивното поведение се очаква да се реагира позитивно. В групата/организацията това поведение се реализира от подчинени към висшестоящи; 2. Формиране на коалиции и мрежи – има официални канали, по които протича информацията. Освен тези официални канали има и неофициални наричани коалиции и мрежи, чиято цел е контрол и управление на другите; 3. Управление на впечетлението – свързано е с контрола върху информацията, която протича по официалните и неофициални канали.. Трябва да знаем как да насочим информационните процеси към точното време и място; 4. Подкрепяне на опозицията – опозицията трябва да се подкрепя в публичното пространство. ІІ. Негативни тактики – съпътстват нелегитимното политическо поведение: 1. Елиминиране на противодействието – тази тактика означава, че трябва да бъдат грубо елиминирани всички, които ще се съпротивляват на непопулярните управленски решания (напр., съкращения); 2. “Разделяй и владей” – създаване на вражда между потенциалните наши противници. Това се прави, за да не могат те да обединят усилията си; 3. Изключване на опозицията – става дума за реално изключване на опозицията от значими социални събития. ІІІ. Политически грешки (гафове): 1. Нарушаване на веригата от команди – в западните общества е грешка да се оплачеш от своя началник на неговия началник; 2. Загуба на самообладание и самоувереност; 3. Отказ на висшестоящият началник; 4. Поставяне на лидера в неизгодна позиция; 5. Предизвикателство към възприетите ценности в групата – да не се критикува публично.