Тема 5. Психологически анализ на човешката дейност.

Социалните общности се обединяват, за да извършват определени социални дейности. Самата дейност се простира между обекта и субекта и тя ги свързва, т.е. всяка дейност е предметна, защото е насочена към предмет и притежава основания, поради които се извършва. Дейността има две страни: субект и обект, т.е. човешката дейност е субект-обектна категория. Човешката дейност има опосредстван характер. Тя е опосредствана двойно: от психическото отражение и от оръдието. Директна опосредствана дейност не съществува. Животните не извършват дейност, защото те целенасочено не произвеждат оръдия на труда. Освен обекта и субекта се явява и трето звено. Дейността се извършва в социален контекст (субект на дейността може да отделна личност или група). Дейността не е нищо друго освен взаимодействие. Информацията е която се предава при взаимодействието между субектите и комуникативния акт. Човешката дейност е процес, който постоянно се развива. По време на този процес се получава според резултат от дейността. Целия материален свят е резултат от човешката дейност. Той е във външна (екзотермична) форма. Резултатът представен в интрапсихична форма е резултатът от дейността на субекта (знания, интелект, дъх).
Резултатът от комуникативния акт зависи от отношението: ако е между двама души – междуличностно отношение; ако е в обществото – социални структури.
В резултат от функционирането на дейностната система се натрупва различия в интерсубективен план (това са междуличностни отношения, кристализиране на различни социални структури). Колкото е по-съвършена една дейностна система, толкова по съвършен ще е резултатът от нея и обратното.
Основни характеристики на човешката дейност: всяка дейност е материална, защото се извършва с материални обекти; всяка дейност е предметна, защото има свой предмет; всяка дейност е социална, защото се извършва в социален контекст; всяка дейност е исторически обусловена, защото се извършва в точно определен исторически момент; всяка дейност е мотивирана, немотивираната дейност не съществува. Човек може да извърши немотивирана дейност (хипноза); всяка дейност е целенасочена; осъзната и волева; формулираща, защото се формират определени личностни качества; съзидателна, създава се определен продукт, концепция за психологическа структура на човешката дейност. Има три компонента (операция – свързани с условията, които са вън и вътре; действие, цел).
Човек си поставя различни цели зад които стоят определени действия. Съвкупността от действия образува същинската дейност. Всяка дейност съдържа определена съвкупност от действия. Дейността е свързана с мотива. Една и съща дейност може да е детерминирана от различни мотиви. Дейността може д0а се разглежда като система, която се намира в константа – процес на равновесие. Дейността константа като преход на целта в мотив и обратно. Как се извършва трансформацията от един вид дейност върху друг.
Игровата дейност е най-простия начин за усвояване на социалния опит. С течение на времето физическия, интелект, и духовните възможности на индивида нарастват и влизат в противоречие с игровата форма. В резултат игровата форма отстъпва място на учението. Този нов вид дейност е адекватна и социалния опит се усвоява ефективно. В последствие учението отстъпва място на друг вид дейност трудът. Той е най-адекватната форма за присвояване на социален опит. Тези три вида дейност взаимно се предполагат и преплитат, но в определен възрастов период всяка една от тях доминира.

Тема 4. Подходи при анализа на социално-психологическите феномени: системен подход.

Искаме да изследваме, който и да е социален психически феномен. Трябва да разглеждаме психиката като информация. По същия начин може да пристъпваме и от гледната точка на теорията на системите. Познанията, които ни дава т.нар. системите на разкриване други връзки и в тази връзка може да интерпретираме всяко явление като система. Трябва да имаме познанията за закономерностите на теорията на системите.
Основни понятия на теорията на системите: система – понятие въвеждано от Берталански. Системата е цялото разделено по части. Елемент – нещо е елемент на друго нещо, което е цяло. Компонент – нещо във връзка с някаква единица от цялото.
Прави се паралел със социалната психика щом в теорията на системите най-важното е взаимодействието, то е и най-важното в групата, т.е. социалната психология е също най-важното. Без взаимодействие няма социална общност. Съществуването на системата е невъзможно извън системата, следователно вселената също е една система. Взаимовръзката е основна, тя се изгражда на базата на 2 принципа. Координационен – по хоризонтала и субординационен – по вертикала.
Между елементите има пряка връзка: причина и следствие. При механичните системи взаимодействието става пропорционално – причина и следствие, между които има пряка връзка. При функционалните системи причината е едновременно следствие и обратно. Елементите от едно равнище образуват подсистема и са част от цялото. Всяко подравнище има субординиращо влияние спрямо системите от по-долните равнища.
Функционална динамична система се развива в точно определени граници т.е. своя субстанция чрез нея тя се отделя от други системи и благодарение на своите граници системата обособява и своите части. Свързаните части на системата образуват цялото и представят неговата структура. И обратното поради същността на структурата е възможно съществуване на всеки един елемент. Всяка система притежава свое собствено пространство, в което са локализирани елементите, т.е. представляват протяжност. Пространството което заема една система е движение на елементите във времето.
Структурите и са: системата в пространството; времева обусловеност. Тези два елемента са свързани, ето защо когато говорим за системи трябва да говорим за нейния пространствено времеви континиум, т.е. пространствени и времеви деменции.
Системата има екстензивна и интензивна структура. Пространствените характеристики образуват екстензивната й структура, а времевите – интензивната структура. Материалната основа на системата е субстрат (тяло) и се развива в нея. Тя има и енергия. Субстрата и енергията образуват ресурс. Основанията за съществуването на всяка една система лежат в обективните социални потребности (извън самата нея). Всяка система се характеризира с определена самодостатъчност. Самодостатъчността на системата се изразява в способността й да се самовъзпроизвежда при определени условия. Нито една система не е абсолютно самодостатъчна за себе си (не е безкрайна), защото няма безкраен ресурс. Човечеството се разкрива безкрайно динамично и непрестанно.
Принципи: 1) За необратимост в развитието на системата. Пред всяка една система има две алтернативи: прогресивно (постъпателно развитие) деструктуриране. 2) Системата се развива само нагоре и изключва развитието и в други посоки. 3) Функционално развитие на системата е от типа условие-обусловеност (един елемент се обуславя и е условие за развитие на други елементи). 4) Взаимозависимостта между елементите на една система трябва да доминира над тяхната независимост. 5) Всички елементи на системата се развиват синхронно и един елемент не може качествено да надскочи развитието на др. 6) сходство – всички елементи на една система са сходни по между си.
Как се съотнасят елементите в една система. В системата съществуват три типа отношения: координация, субординация и декомпозиция, съвместимост.
Фундаменталните функции на всяка система са 3 т.е. всяка система има най-малко 3елемента: отражатели функции, функции по ресурсното осигуряване, регулативни функции. Всяка система притежава най-малко три елемента, които са свързани най-малко с трите вида функции: отражателна функция – елементите на входа, състояние – ресурсно обезпечаване, изхода – регулативна функция.
Всички системи са свързани по между си също чрез входовете и изходите си. Изход на една система са входовете на другите системи.