Тема 4. Подходи при анализа на социално-психологическите феномени: системен подход.

Искаме да изследваме, който и да е социален психически феномен. Трябва да разглеждаме психиката като информация. По същия начин може да пристъпваме и от гледната точка на теорията на системите. Познанията, които ни дава т.нар. системите на разкриване други връзки и в тази връзка може да интерпретираме всяко явление като система. Трябва да имаме познанията за закономерностите на теорията на системите.
Основни понятия на теорията на системите: система – понятие въвеждано от Берталански. Системата е цялото разделено по части. Елемент – нещо е елемент на друго нещо, което е цяло. Компонент – нещо във връзка с някаква единица от цялото.
Прави се паралел със социалната психика щом в теорията на системите най-важното е взаимодействието, то е и най-важното в групата, т.е. социалната психология е също най-важното. Без взаимодействие няма социална общност. Съществуването на системата е невъзможно извън системата, следователно вселената също е една система. Взаимовръзката е основна, тя се изгражда на базата на 2 принципа. Координационен – по хоризонтала и субординационен – по вертикала.
Между елементите има пряка връзка: причина и следствие. При механичните системи взаимодействието става пропорционално – причина и следствие, между които има пряка връзка. При функционалните системи причината е едновременно следствие и обратно. Елементите от едно равнище образуват подсистема и са част от цялото. Всяко подравнище има субординиращо влияние спрямо системите от по-долните равнища.
Функционална динамична система се развива в точно определени граници т.е. своя субстанция чрез нея тя се отделя от други системи и благодарение на своите граници системата обособява и своите части. Свързаните части на системата образуват цялото и представят неговата структура. И обратното поради същността на структурата е възможно съществуване на всеки един елемент. Всяка система притежава свое собствено пространство, в което са локализирани елементите, т.е. представляват протяжност. Пространството което заема една система е движение на елементите във времето.
Структурите и са: системата в пространството; времева обусловеност. Тези два елемента са свързани, ето защо когато говорим за системи трябва да говорим за нейния пространствено времеви континиум, т.е. пространствени и времеви деменции.
Системата има екстензивна и интензивна структура. Пространствените характеристики образуват екстензивната й структура, а времевите – интензивната структура. Материалната основа на системата е субстрат (тяло) и се развива в нея. Тя има и енергия. Субстрата и енергията образуват ресурс. Основанията за съществуването на всяка една система лежат в обективните социални потребности (извън самата нея). Всяка система се характеризира с определена самодостатъчност. Самодостатъчността на системата се изразява в способността й да се самовъзпроизвежда при определени условия. Нито една система не е абсолютно самодостатъчна за себе си (не е безкрайна), защото няма безкраен ресурс. Човечеството се разкрива безкрайно динамично и непрестанно.
Принципи: 1) За необратимост в развитието на системата. Пред всяка една система има две алтернативи: прогресивно (постъпателно развитие) деструктуриране. 2) Системата се развива само нагоре и изключва развитието и в други посоки. 3) Функционално развитие на системата е от типа условие-обусловеност (един елемент се обуславя и е условие за развитие на други елементи). 4) Взаимозависимостта между елементите на една система трябва да доминира над тяхната независимост. 5) Всички елементи на системата се развиват синхронно и един елемент не може качествено да надскочи развитието на др. 6) сходство – всички елементи на една система са сходни по между си.
Как се съотнасят елементите в една система. В системата съществуват три типа отношения: координация, субординация и декомпозиция, съвместимост.
Фундаменталните функции на всяка система са 3 т.е. всяка система има най-малко 3елемента: отражатели функции, функции по ресурсното осигуряване, регулативни функции. Всяка система притежава най-малко три елемента, които са свързани най-малко с трите вида функции: отражателна функция – елементите на входа, състояние – ресурсно обезпечаване, изхода – регулативна функция.
Всички системи са свързани по между си също чрез входовете и изходите си. Изход на една система са входовете на другите системи.

Тема 3. Етапи на социално-психологическото изследване.

1. Осъзнаване на проблема: предмет на изследването, темата, тезата, която ще изследваме, пътища за осъзнаване на общия проблем: липса на определено знание, тоест търсене на информация, наличие на противоречиви твърдения, компрометиране на дадени научни доктрини, въпрос, който самата практика поставя, интуиция, случайност. 2. Исторически и логически анализ на проблема – библиографска справка по проблема, работа с научен апарат, източници, които помагат за по-лесното откриване на истината; проверка дали търсенето от нас не е открито вече. 3. Дефиниране на основните понятия и операционализация – определяне на основните понятия с които ще се работи, например, при изследване на интелигентността на българските политици – понятия като интелигентност, социален статус и др. Номинално понятие – описва се чрез съдържанието на думата, с която се обозначава. Видово понятие – чрез по-общо родово понятие. 4. Операционализация – процес, при който теоретичния конструкт се разгражда на елементи, от общо към единичното, от абстрактно към конкретно, от декомпозиция на цялото. 5. Концептуален модел на изследваното явление – общ възглед за даден феномен, за научния му статус: ясно определение за явлението/феномена; определяне на компонентите му; вътрешна динамика помежду им; външна динамика (съотношение на явлението с други явления); разглеждане на явлението в развитие; извеждане на закономерности. 6. Теоретична постановка на проблема: извеждане на обща изследователска идея: дефиниране на целта на изследването; формулировка на хипотезите – да се отхвърлят или докажат чрез емпирично изследване; формулиране на задачите на изследването, свързани с целта и хипотезата. 7.
Избор на обект на изследването – материален носител на характеристиката/свойството което ни интересува: -генерална съвкупност –всички индивиди, които носят характеристиката; -извадка – част от генералната съвкупност, закономерностите, установени за извадката са валидни и за генералната съвкупност; -представителна извадка – постига се по различни начини в зависимост от обема: малка – до 30души; средна – 30-120души; голяма над 120души. 8. Подбор на методика – може да се създава или състави като се използват познати методики; обикновено се избира комплексна – 2 отделни инструмента. 9. Изработване на математико-статистически модел на изследване – за обработка на данните от изследването, първична и вторична обработка. 10. Провеждане на пробно/пилотно изследване – примерно върху 5% от цялата извадка – проверка дали избраната методика работи, за допусната техническа грешка, за изчисляване необходимото време за изследването. 11. Провеждане на генерално изследване. 12. Обработка на емпиричните данни. 13. Анализ на получените резултати за доказване или отхвърляне на хипотезите – доказване на научния принос. 14. Изводи и обобщения. 15. Научен апарат на изследването.