Тема 3. Етапи на социално-психологическото изследване.

1. Осъзнаване на проблема: предмет на изследването, темата, тезата, която ще изследваме, пътища за осъзнаване на общия проблем: липса на определено знание, тоест търсене на информация, наличие на противоречиви твърдения, компрометиране на дадени научни доктрини, въпрос, който самата практика поставя, интуиция, случайност. 2. Исторически и логически анализ на проблема – библиографска справка по проблема, работа с научен апарат, източници, които помагат за по-лесното откриване на истината; проверка дали търсенето от нас не е открито вече. 3. Дефиниране на основните понятия и операционализация – определяне на основните понятия с които ще се работи, например, при изследване на интелигентността на българските политици – понятия като интелигентност, социален статус и др. Номинално понятие – описва се чрез съдържанието на думата, с която се обозначава. Видово понятие – чрез по-общо родово понятие. 4. Операционализация – процес, при който теоретичния конструкт се разгражда на елементи, от общо към единичното, от абстрактно към конкретно, от декомпозиция на цялото. 5. Концептуален модел на изследваното явление – общ възглед за даден феномен, за научния му статус: ясно определение за явлението/феномена; определяне на компонентите му; вътрешна динамика помежду им; външна динамика (съотношение на явлението с други явления); разглеждане на явлението в развитие; извеждане на закономерности. 6. Теоретична постановка на проблема: извеждане на обща изследователска идея: дефиниране на целта на изследването; формулировка на хипотезите – да се отхвърлят или докажат чрез емпирично изследване; формулиране на задачите на изследването, свързани с целта и хипотезата. 7.
Избор на обект на изследването – материален носител на характеристиката/свойството което ни интересува: -генерална съвкупност –всички индивиди, които носят характеристиката; -извадка – част от генералната съвкупност, закономерностите, установени за извадката са валидни и за генералната съвкупност; -представителна извадка – постига се по различни начини в зависимост от обема: малка – до 30души; средна – 30-120души; голяма над 120души. 8. Подбор на методика – може да се създава или състави като се използват познати методики; обикновено се избира комплексна – 2 отделни инструмента. 9. Изработване на математико-статистически модел на изследване – за обработка на данните от изследването, първична и вторична обработка. 10. Провеждане на пробно/пилотно изследване – примерно върху 5% от цялата извадка – проверка дали избраната методика работи, за допусната техническа грешка, за изчисляване необходимото време за изследването. 11. Провеждане на генерално изследване. 12. Обработка на емпиричните данни. 13. Анализ на получените резултати за доказване или отхвърляне на хипотезите – доказване на научния принос. 14. Изводи и обобщения. 15. Научен апарат на изследването.

Тема 2. Методи на социално-психологично изследване, общи теоретични постановки, видове методи.
 

Методология: философска – творческите начала на учения, които изграждат методиката му; частна, научна методология – за всяка отделна частна наука. Съвкупността от принципите и методите а всяка наука. Методиката представлява система от методи използвани в съответните проучвания. Теоретични методи са моделиране, аналитичните методи, а емпирични са тестовете, въпросници.
Социалната психология борави със свой категориален (категории – общи теми за различни науки) и понятиен (понятия – термини на конкретна наука) апарат (социална мотивация, социална нагласа, отношение и самооценка). Всяка наука разкрива типични за нея явления и взаимовръзки. Използва и достиженията на другите науки. Социалната психология може да използва системния подход. Това е да подхожда от системна гледна точка например да разглежда малката група като система, социалната организация като система. Във всяка частна наука се създават отделни научни школи които дават своите обяснения за групата методи, модели и когато изследваните методи станат общи за голяма част от методите се развива парадигма на тази наука (общо установено), но парадигмите непрекъснато се променят и обновяват.
Методи на социално-педагогическото изследване: 1) наблюдение – структурирано (целенасочено, има етапи, знаем какво наблюдаваме и търсим), неструктурирано, непосредствено (сетивно), опосредствено (апаратно); 2) лабораторен експеримент: независима променлива; зависима променлива; контрол на условията; вариране на независимата или зависимата променлива; контролна група с която се сравняват резултатите; експериментална група; планиране; маскиране на изследваните цели (подставени лица); фалшива информация; 3) естествен експеримент; 4) интервю – метод при който се събира информация в диалогична форма. Въпросите в интервюто не трябва да са общи. Те биват отворени - с произволен отговор и затворени – с предварително фиксирани отговори. Видовете интервюта са: свободно интервю – зададени са само темите, прави се когато темата е непозната или обекта е непознат; стандартизирано – фиксирано предварително въпроси; полусвободно – набелязани са част от въпросите; 5) анкетен метод – предварителна теза и въпросите да се отнасят за понятийни причини. Изискванията при въпросите трябва да са: ясни и точни; да не са двусмислени; да не съдържа отговора в себе си; да не съдържа отговора в себе си; 6)социометрична анкета; 7) теста – решаване на проблемна задача.