сряда, февруари 01, 2012

4.Създаване на Европейски общности

В съответствие с плана “Шуман” през 1951г. в Париж, Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург подписват договор, съгласно който се учредява първата ЕОВС (европейска общност за въглища и стомана)с цел намаляване на икономическите пречки и координиране на политиките на държавите- членки в областта на въглищата и стоманата. За президент е избран Жан Моне. Това е първата крачка към създаването на съюз, равнопоставен на световните суперсили. Той трябва да послужи като модел за изграждането на аналогични икономически структури, които в последствие да прераснат в политически съюз.
През 1952г. в Париж се подписва договор за създаването на Европейска общност за отбрана, в чиито рамки на национална основа да се създаде армия под командването на НАТО. Договорът не влиза в сила, тъй като Франция не го ратифицира.
През 1953г. Общата асамблея на ЕОВС внася проект за създаването на Европейска политическа общност, но правителствата на шестте държ. членки не подкрепят предложения статут.
През 1955г. под въздействието на Комитета и държавите от Бенелюкс на конференцията в Месина (Сицилия), на Спаак (Белг. Външен министър) се възлага да оглави комитет, който има за цел да проучи възможностите за създаването на общ пазар. Общото становище е било, че подчиненото положение на Западна Европа спрямо САЩ е можело да се преодолее, само ако западноевропейските държави се интегрират и в други сектори на икономиката (освен въгледобив и стоманодобив), като се създаде общ пазар на всички стоки на територията на тези държави.
През 1956г. Комитетът приема т. нар. доклад “Спаак”, който е основа на подписаните в Рим през 1957г. от същите шест държави договори за учредяване на още две общности – ЕИО и Евратом (влизат в сила през 1958г.). Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенното сближаване на стопанската политика на държ. членки (ЕИО) и изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомна енергия (Евратом).
3.Институционно разделение на Европа

Институционната система на ЕС се отличава по своята оригиналност от класическата, използвана от международните организации, тъй като в нея са включени независими органи, които представляват както националните интереси на държавите- членки на ЕС, така и отделните общности.
Основните органи, чиито статут е уреден главно в чл. 7 от Договора за ЕО са: Парламент (Асамблея), Съвет, Комисия, Съд и Сметна палата. Те съставляват единната институционна рамка на ЕС – решаваща роля за развитието на правната система на ЕС. В чл. 7 също така е предвидено и създаването на Икономически и социален комитет, а съгл. чл. 4 на Договора за сливане се създава Комитет на постоянните представители на държавите- членки. В съответствие с ЕЕА бе уреден Първоинстанционен съд, а съгл. Договора за ЕС бе уреден статутът на Европейската инвестиционна банка и създаден Комитет на регионите.
Парламентът до Маастрихтския договор не се считаше за напълно демократичен орган, тъй като функциите му бяха предимно консултативни и надзорни, но с Договора за ЕС се въведе процедурата за съвместно приемане на решения. Макар и да не притежава класическите белези на парламент, той е представителен орган и изразява волята на народите на държавите- членки на ЕС.
Съветът на министрите е основният политически орган за вземане на решения, който се състои от представители на държавите- членки, като всяка държава изпълнява председателски функции на ротационен принцип, в рамките на 6 мес. Съветът притежава окончателна власт при приемането на актовете – регламенти, директиви, решения и др. имащи юридическа сила. Разполага със законодателна власт, която разделя с Парламента.
Комисията е орган на изпълнителната власт. Членовете и се назначават за срок от 5 год., като се гласуват от ЕП. Комисията е определена като изпълнител на Договора за ЕС и пазител на учредителните договори.
Европейския съд се състои от съдии и генерални адвокати, назначавани за срок от 6 год. по взаимно споразумение между държавите- членки. Задача на Съда е да осигури съблюдаването на закона при тълкуването и прилагането.
От 1987г. Съдът се подпомага от Първоинстанционен съд, който се занимава предимно с административни искове на институциите, както и разногласията между Комисията на ЕО и фирмите, свързани с правилата на конкуренцията.
Сметната палата е създадена с договор през 1975г., за да проверява законността и редовността на постъпленията и разходите в бюджета, както и за доброто финансово управление. Изработва годишен доклад след приключване на всяка финансова година.