2.Възникване и развитие на правото на ЕС(ПЕС)

Уникален прецедент в международната практика е създаването на ПЕС. Все по-дълбоко и все повече държавите навлизат в етапа на пълна взаимна зависимост, взаимен контрол и взаимна обвързаност във всички области на междудържавното сътрудничество. Нормално е този процес да стигне до създаването на правна система, подобна на ЕС. ПЕС е самостоятелна правна система, тясно свързана с международното право и правните системи на държавите- членки. Негова основа са учредителните договори на трите Еврейски общности, които са перфектни международни договори и които формират своеобразна конституция на ЕС. Първият договор, учредяващ ЕОВС е подписан през 1951г. и ратифициран 1952г. от шестте държави учредителки. През 1950г. Франция лансира идеята за създаване на Европейска общност за отбрана, която обаче през 1954г. не получава подкрепа. През 1955г. министрите на държавите- членки на ЕОВС отново предлагат да се създаде обединена Европа за развитие на сътрудничество в икономическата област. На Месинската конференция шестимата министри възлагат на комисия, ръководена от Спаак – министър на външните работи на Белгия да проучи възможностите и представи доклад. Този доклад “Спаак” по-късно става основа на преговорите за разработването на договорите, учредяващи ЕИО и Евратом, подписани през 1957г. в Рим от държавите- членки на ЕОВС. По този начин се подписват учредителните договори на ЕС.
Условно могат да се разграничат няколко етапа на развитие на ПЕС. Като първи етап може да се определи учредяването на Европейски общности до 1958г. Следващият етап е периода, свързан със създаването на Европейската общност през 1987г., а третият етап е свързан с правното уреждане на нов, по-съвременен тип Европейската интеграция, завършил с подписването на Маастрихтския договор на 07.02.1992г.

1.Понятие и характерни особености на правото на ЕС

Правото на ЕС е самостоятелна правна система, която представлява своеобразен правен хибрид, съчетаващ елементи на националната с елементи на международноправната система. На този етап от развитието си, правото на ЕС е сходно в по-голяма степен с международноправната, отколкото с национално- правна система, главно поради характера на неговата природа.
Правото на ЕС ефективно съчетава международноправните отношения с вътрешноправните отношения, като урежда не само отношенията между държавите- членки, но и съдържа норми с пряко действие по отношение на вътрешноправните субекти – физически лица и юридически лица. Особената характеристика се състои в това, че от една страна националните законодателства на държавите- членки са интегрирани в правната система на ЕС, а от друга са в определено подчинено положение спрямо него съгласно общоприетият примат на правото на ЕС над националните законодателства и принципа на директния ефект.
Правото на ЕС се развива като особен вид самостоятелна правна система, която след сключване на първите перфектни международни договори, учредяващи трите общности и уреждащи международноправните отношения между държавите- членки, както и допълващите ги актове, е повлияна от специалните взаимоотношения, осъществявани в рамките на ЕС, които значително надхвърлят традиционните регионални отношения между държавите в един регион. Правото на ЕС урежда отношенията между държавите- членки на ЕС като суверени субекти на международното право от една страна, а от друга приетите правни норми създават правила, отнасящи се пряко до вътрешноправните субекти на тези държави – ФЛ и ЮЛ.