27. Материално и процесуално право.

Това деление има позитивноправно (легално) признание .
Същност на структурното деление:
а) от социологическа гледна точка материалното право регулира производствените и разпределителни обществени отношения, а процесуалното право регулира охранителните обществени отношения;
б) от философска гледна точка материалното право ни овластява да придобиваме и да се разпореждаме с блага, а процесуалното право уточнява реда за придобиване и разпореждане с благата, както и начина на защита на правото ни да придобиваме и да се разпореждаме с благата. С други думи по-конкретно:
- материалното право е тази част от позитивното право, която дава отговор на въпроса за какви блага и за какво поведение то овластява то, за какво си оправдан да вършиш, да имаш, да се разпореждаш. Материалното право пък е пряк носител на социалния смисъл, който носи правото като оправдана позиция да имаш, да претендираш, да получаваш и да се разпореждаш с блага. "Материално" в случая означава "съществено" и не противостои на "идеално".
- процесуалното право пък има отношение към способността на правото да прави важима определената от него позиция на субекта, да придава сила на представените права, възложените отношения, поставените забрани. Процесуалното право има отношение към правните средства, с които се постига защита или се налага възмездие. Процесуалното право осигурява важимостта на правото при дадена ситуация и спрямо участниците в тази ситуация. Процесуалното право изразява пряко способността на правото да важи да обвързва онези, за които се отнася неговата нормативност. То осигурява правовост на начините и реда за налагане на правното възмездие. Предмет на процесуалното право е само положителната правна дейност, насочена към защита на действителните субективни права и за налагане на юридическа отговорност за действителните правонарушения. Процесуалното право е различно от (не е синоним на) правната принуда. Съществуването на процесуалното право се обуславя от невъзможността автоматично (без съдействие от страна на държавата, без ясни и общозадължителни процедури) да възникне, да се определи по съдържание и по размер, да се осъществи и да се защити материално право или задължение. Процесуалното право по-принцип е по-универсално от материалното, неговите норми служат за уреждане на повече спорове, обществени отношения, обществени конфликти. Процесуалните норми като количество са по-малко от материалните. Това се дължи на обстоятелството, че при процесуалното право се налага, осъществява съдействие от страна на държавата, тъй като то е публично право. А държавата с оглед на валидния за нейната властническа дейност общозабранителен тип правно регулиране предпочита и действува по стандартизирани, трайни, ясно и позитивноправни уредени правила, начини, способи, процедури. Една и съща процедура се използува за осъществяване на различни материални права. Затова съществуват само няколко процесуални отрасли и няколко десетки материални отрасли. Процесуалното право е част от публичното право. То винаги е публично право, но публичното право не се свежда до процесуалното право;
в) от юридическа гледна точка материалното право е съвкупност от позитивноправни норми, която овластява субектите на правото да придобиват и се разпореждат с обекти на правото, а процесуалното право е съвкупност от позитивноправните норми, която урежда осъществяването на юридическата отговорност, налагането на охранителни мерки, създаването на позитивното право, прилагането и защитата на позитивното право.
Съществени юридически характеристики (дефиниции) на материалното и процесуалното право:
а) материалното право - то е съвкупност от позитивноправните норми, които уреждат производствените и разпределителните обществени отношения.
б) процесуалното право - то е съвкупност от позитивноправните норми, които уреждат охранителните обществени отношения.
Общи черти на материалното и процесуално право:
а) едносъщностни са (и двете са позитивно право, т. е. овластяване за действия. Материалното право и процесуалното право са равноценностни, те са страни на едно и също явление. И двете са мяра за даване и получаване в разпределителните и разменните отношения. И двете имат свойството "нормативност". Те са едносъщностни. Никое от тях не е първично спрямо другото);
б) проявления и дялове са на едно и също явление - позитивното право;
в) равноценностни са (процесуалното право не е нещо второстепенно спрямо материалното. Ако процесуалното право е само някаква процедура, то делението на правото на материално и процесуално се обезсмисля. Процесуалното право не е просто процедура, технология. Процесуално не е просто процедурно право);
г) никое от тях не е първично и предопределящо спрямо другото;
д) нямат йерархия помежду си.
Различия (критерии за разграничаване) между материалното и процесуалното право:
Спорни са. Десетки са. Всички трябва да се използуват едновременно, за да се стигне до прецизно определяне на дадена норма като материална или процесуална. Най-често срещани и с най-голямо значение разлики (белези, критерии) са:
а) според предназначението си - материалното право ни овластява, ни предоставя права и задължения, а процесуалното право посочва как да се осъществят и защитят тези притежавани от нас права и задължения. Чрез процесуалното право се гарантира осъществяването им и защитата им. Те се извършват по посочен от самото позитивно право ред. С други думи материалното право отговаря на въпроса "какво", а процесуалното право - на въпроса "как";
б) по характера си на образуване - материалното право е първично в хронологичен и в генетичен план (а не във функционален, не като значение), а процесуалното право - вторично правно образувание;
в) според отношението си към фактическото осъществяване на предписания модел за поведение - материалното право съдържа в себе си, обхваща и фактическото осъществяване на предвидените от него права и задължения, а процесуалното право - съдържа в себе си само предпоставките за това фактическо осъществяване. Процесуалните норми не съдържат в себе си фактическите отношения, за разлика от материалните. Процесуалните правоотношения се създават просто по силата на позитивноправните норми, а материалните правоотношения се създават не просто по силата на материалноправните норми, а при отчитане на фактическите отношения между членовете на обществото;
г) според начина на предписване на модели за поведение от съответните позитивноправни норми - материалното право предписва непосредствено модели за поведение, процесуалното право свързва тези модели в едно непротиворечиво цяло, съгласува тези модели така, че да могат да се осъществят.

26. Структура на правото. Обективно и субективно право

1. Постановка на проблема:
а) материално и процесуално, публично и частно, вътрешно и международно - това са все традиционни вътрешни деления на позитивното право (съвкупността от правила за поведение, създадени от държавата). Те се отнасят до позитивното право, а не на правото въобще. Правото въобще има много аспекти, много битиета - като съвкупност от правоотношения, като съвкупност от емоции, като съвкупност от идеи, като съвкупност от норми, и пр. Различна е структурата на различните битиета на правото. В случая ни интересува структурата на позитивното право;
б) не е част от проблема за структурата на правото проблематиката за делението на правото на естествено и позитивно, на обективно и субективно. Естественото право няма нормативно и обективно битие. Не може да говорим за негови съставни части (дялове, отрасли, институти, норми и пр.). То е само идея. Обективното право пък съвпада в по-голямата си част с позитивното право. Субективното право е следствие от наличието на обективно право, то е овластяване на индивида, превръщането му в активен субект на правото;
в) структурните деления на позитивното право се отразяват на правните явления, съпътствуващи или явяващи се други части от позитивното право - правни норми, правни институти, правни отрасли, правни принципи, правоотношения, права и задължения, субекти на правото и пр.;
г) категорията "структура на правото" е резултат от прилагането на общонаучния структурен метод от страна на общата теория на правото в изучаването на позитивното право. Друга подобна категория, резултат от прилагането на структурния подход, е "система на правото". "Структура на правото" е макроделение (в по-едър мащаб, на по-големи съставни части, дялове и пр.) на позитивното право, а "система на правото" е микроделение (в по-малък мащаб, на по-малки съставни части, съвкупности от норми и пр.) на позитивното право. В един структурен дял (най-голямото структурно деление, използвано при категорията "структура на правото"), например "вътрешно" или "материално", или "частно" право, на позитивното право влизат много, десетки правни отрасли (най-голямото структурно деление, използвано при категорията "система на правото");
д) съществуването на категорията "структура на правото" е обусловено от реалните, обективни особеностите на самото позитивно право. Позитивното право наистина се дели на различни дялове, части, защото това се налага от необходимостта да се съобрази с многообразните обществени отношения, които регулира. Тези обществени отношения различен начин, подход, средства на регулиране и оттам различен начин на изграждане, на съществуване, на вътрешно подразделение на позитивното право. Самите обществени отношения са публични и частни, материални и процесуални, вътрешни и международни, оттук и самото позитивно право става такова;
е) това са преплитащи се структурни деления, деления на едно и също явление (позитивното право) от различни гледни точки, аспекти. Една и съща позитивноправна норма може да е едновременна и материална, и вътрешна, и частна. Всичките тези деления не се изключват едно друго.