Забава на длъжника. Забава на кредитора. Правни последици
1) Забава на длъжника
За да изпадне слъжникът в забава, било необходимо да настъпи падежът на неговото задължение.
Основания, освобождаващи длъжника от забавата:
- внезапно заминаване за изпълнение на някаква държавна работа;
- когато задължението не е скрепено с иск, се освобождава от последиците на забавата.
Забавата на длъжника се прекратявала чрез реално предлагане на кредитора на всичко онова, което се дължи.
2) Правни последици
- отговорност за неизпълнение
Тя настъпвала дори когато забава е заради обективна невъзможност за изпълнение на задължението.
- отговорност да се заплатят всички вреди и загуби
Дори вещта да е унищожена по независещи от длъжника обстоятелства. При паричните задължения, длъжникът заплащал и лихвите.
3) Забава на кредитора
Кредиторът изпадал в забава, когато без основание отказвал да приеме изпълнението, което длъжникът му предлага. Нейната правна последица била, че отговорността на длъжника се намалявала - тогава длъжникът отговарял само за погиване на дължимата вещ, което било резултат от неговия умисъл.
понеделник, ноември 16, 2009
Погасяване на облигационното отношение чрез изпълнение
Погасяване на облигационното отношение чрез изпълнение
1) Изпълнение (solutio) - страни и предмет
Изпълнението е извършване на действие или бездействие, за което длъжникът се е задължил.
>> Страни
- длъжник
Той е задълженият да извърши изпълнението; самата престация обаче би могла да се извърши не само от него, защото целта й е да се изпълни това, което се дължи на кредитора. Изключение правят договори, сключени с художник или артист (заради конкретните умения на длъжника, които не могат да се заместят с тези на друг).
- кредитор
Задължението трябва да се извърши така, че да престира самия кредитор или на посочено от него лице.
- трето лице
Тъй като основната идея е, престацията да се извърши и да се изпълни дължимото на кредитора, то би могло да се направи и от трето лице.
>> Предмет
Предметът на задължението е това, което трябва да се престира. Само, когато се престирал именно определеният предмет изцяло, престацията погасявала дълга. Кредиторът не бил длъжен да приема частично изпълнение, но този принцип е смекчен в Юстиниановото право.
Било възможно (само със съгласието на кредитора) да се престира друго, вместо дължимото.
>> Даване вместо изпълнение
Именно това е престирането на друга вещ, вместо предварително определената. Това ставало единствено със съгласието на кредитора.
В Юстиниановото право вече в повечето случаи кредиторите се задължавали да приемат недвижимо имущество вместо пари.
2) Място и време на изпълнението
Мястото на изпълнението трябвало да бъде уговореното в договора между страните. Ако вещта се намирала на определено място, то се считало за място на изпълнението. Когато обаче то било неопределено, за местоизпълнение се считало това, където можел да се предяви искът.
Времето на изпълнението също се определяло в договора между страните. Ако срок не бил уговорен, важало правилото, че задължението става изискуемо веднага: "При всички задължения, при които срок не е поставен, дължи се веднага" - Помпоний
В последствие се приел един "мълчалив срок", чиято продължителност се определяла от времето, нужно на добрия домакин да извърши съответната престация.
1) Изпълнение (solutio) - страни и предмет
Изпълнението е извършване на действие или бездействие, за което длъжникът се е задължил.
>> Страни
- длъжник
Той е задълженият да извърши изпълнението; самата престация обаче би могла да се извърши не само от него, защото целта й е да се изпълни това, което се дължи на кредитора. Изключение правят договори, сключени с художник или артист (заради конкретните умения на длъжника, които не могат да се заместят с тези на друг).
- кредитор
Задължението трябва да се извърши така, че да престира самия кредитор или на посочено от него лице.
- трето лице
Тъй като основната идея е, престацията да се извърши и да се изпълни дължимото на кредитора, то би могло да се направи и от трето лице.
>> Предмет
Предметът на задължението е това, което трябва да се престира. Само, когато се престирал именно определеният предмет изцяло, престацията погасявала дълга. Кредиторът не бил длъжен да приема частично изпълнение, но този принцип е смекчен в Юстиниановото право.
Било възможно (само със съгласието на кредитора) да се престира друго, вместо дължимото.
>> Даване вместо изпълнение
Именно това е престирането на друга вещ, вместо предварително определената. Това ставало единствено със съгласието на кредитора.
В Юстиниановото право вече в повечето случаи кредиторите се задължавали да приемат недвижимо имущество вместо пари.
2) Място и време на изпълнението
Мястото на изпълнението трябвало да бъде уговореното в договора между страните. Ако вещта се намирала на определено място, то се считало за място на изпълнението. Когато обаче то било неопределено, за местоизпълнение се считало това, където можел да се предяви искът.
Времето на изпълнението също се определяло в договора между страните. Ако срок не бил уговорен, важало правилото, че задължението става изискуемо веднага: "При всички задължения, при които срок не е поставен, дължи се веднага" - Помпоний
В последствие се приел един "мълчалив срок", чиято продължителност се определяла от времето, нужно на добрия домакин да извърши съответната престация.
Абонамент за:
Публикации (Atom)